Решение по дело №996/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на И.И. П, депозирана чрез адв. Б., против решение № 407 от 15.03.2023г. на ВРС, постановено по АНД № 20223110205213/2022г., по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0819-003710 от 17.08.2022год. на Началника на група в ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция”- Варна, с което на касатора на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушаване на чл.103 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 50 лева за нарушаване нормата на чл. 137е от ЗДвП. С решението са присъдени разноски в полза на ОД МВР Варна в размер на 80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно постановено при допуснати процесуални нарушения и такива на материалния закон. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отмени НП и се присъдят разноски.

В открито съдебно заседание касаторът редовно призован се явява лично и с адв. Б. като поддържа касационната жалба. По съществото на спора отправя искане да бъде отменено обжалваното решение на Районен съд-Варна като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място счита, че между показанията на автоконтрольорите, разпитани като свидетели пред районния съд, има редица противоречия, които съдът в мотивите си не е обсъдил, въпреки, че е дал вяра на тези показания. Неоснователно ВРС не е кредитирал показанията на свид. П П. Този подход на съда счита за неправилен, поради което сочи, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От друга страна, съдът не е дал отговор в мотивите си защо приема, че трябва да се наложи предвидената максимална санкция, тъй като другите нарушения, са извършени преди двадесет години. Т.е. съдът не е имал основание да приеме, че трябва да бъде наложена максималната санкция.

Предвид изложените в съдебно заседание доводи и тези, посочени в касационната жалба моли решението на районния съд да бъде отменено с присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. С писмени бележки вх. № 7409/16.05.2023г., чрез юрисконсулт К Л А заявява, че оспорва изцяло касационната жалба. Моли решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на И.И. П, против Наказателно постановление № 22-0819-003710 от 17.08.2022 год. издадено от Началника на група в ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция”- Варна, с което на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба”в размер на 200лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушаване на чл.103 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба”в размер на 50 лева за нарушаване нормата на чл. 137е от ЗДвП.

ВРС е установил от фактическа страна, че на 22.06.2022год. вечерта мл. автоконтрольорите в сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна свидетелите К. Д. и Р. К., изпълнявали служебните си задължения като се били позиционирали на бул. „Христо Смирненски“ в гр. Варна, до пътния възел с бул. „Осми приморски полк“ в посока към ул. „Мир“, УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, и основно извършвали проверки за употреба на алкохол. Двамата били със служебен полицейски автомобил и били облечени с униформено светло отразително облекло. Около 21:00ч. св. К. видял П., който управлявал мотоциклет с рег.№ В****В, с невисока скорост и се движел по бул. „Хр.Смирненски“ в посока към военна болница. Въззивникът не бил с поставена на главата каска. При приближаване на П. св. К. му подал сигнал със стоп палка по образец да спре за извършване на проверка. П. възприел сигнала, същият кимнал с глава, но не спрял, а продължил движението си напред. Свидетелите Д и К веднага се качили в служебния полицейски автомобил и тръгнали след него с включен светлинен сигнал на автомобила. На кръстовището на УМБЛАЛ „Св.Марина“ П. спрял на червен сигнал и полицаите се приближи до него като му подали и звуков сигнал да отбие и да спре. При смяната на сигнала с разрешен такъв обаче П. потеглил без да спре. Свидетелите Д и К продължили да го следват, но П. ускорил скоростта. На следващия светофар на Военна болница минал на червен сигнал и полицаите го изгубили от полезрението си. След направена справка по рег. номер на мотоциклета полицаите установили че П. е негов собственик и около половин час по-късно посетели дома му, но той не бил там. Полицаите разговаряли с жена, която заявила, че живее с него на семейни начала. На нея те оставили призовка адресирана до П. да се яви на следващия ден в сектор ПП. На 23.06.2022год. П. се явил и св. Д. му съставил АУАН № 712402/23.06.2022год. за това, че на 22.6.2022год. в 21:00ч. в гр. Варна по бул. „Христо Смирненски“ посока ул.“Мир, на пътен възел с бул. „Осми приморски полк“ управлява собственият си мотоциклет „Пиаджо Джилера“ с рег. № В****В като не спира на подаден сигнал със стоп палка по образец, по ясен и разбираем начин за него, от униформен служител на МВР. Водача не използва защитна каска. Като нарушени норми в АУАН били посочени нормите на чл. 103 от ЗДвП и чл. 137е от ЗДвП. Актът бил надлежно предявен и подписан от П., който вписал в него, че има възражения. Връчен бил и препис от акта. В срока по чл. 44 от ЗАНН П. подал писмено възражение срещу АУАН в което единствено посочил, че оспорва в срок фактическите констатации в АУАН № 712402/23.06.2022год. съставен от Д. и считал, че не е извършено административно нарушение и не са налице предпоставки за налагане на административна санкция. Във връзка с възражението била извършена проверка от комисия която излязла със становище, че АУАН е правомерен и законосъобразен. На 17.08.2022год., въз основа на акта, началник група „АНД“ в ОДМВР Варна, сектор „ПП“ издала атакуваното НП като е приел изцяло констатации изложени в акта, приел е че П. е нарушил разпоредбите на чл. 103 и чл. 137е от ЗДвП и му наложил следващите му се наказания – глоба в размер на 200лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от един месец за първото нарушение на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП и глоба в размер на 50лв. на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за второто нарушение. Гореизложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите Д и К, които кредитирал като последователни, непротиворечиви и логични, както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Съдът не кредитирал показанията на св. П предвид близките отношения в които се намирал този свидетел с П., както и предвид противоречията с останалите доказателства, поради което е приел, че липсва обективност и недостатъчна достоверност на изявленията му.

За да потвърди процесното НП, ВРС е приел, че не са налице процесуални нарушения, както и че издаденото НП съответства на материални закон при правилно определена санкция за извършеното нарушение.

Настоящият състав на Административен съд - Варна, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира от правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна, тъй като не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 НПК, съобразно препращащата норма на чл.63в ЗАНН.

Настоящата инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, както и изложените правни изводи. По делото се установява по несъмнен начин, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията на чл.42 от ЗАНН. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. НП отговаря на задължителните изисквания към съдържанието съгласно чл.57 ал.1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в наказателното постановление.

В случая на касационния жалбоподател е наложено административно наказание за извършено от него административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП, според който при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място. Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП не съдържа дефиниция на понятието „подаден сигнал за спиране“, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, според която контролният орган трябва да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп – палка; през нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка; сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. За да е осъществен съставът на нарушение по чл. 103 от ЗДвП, следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че на наказаното лице в качеството му на водач на МПС е бил подаден ясен сигнал за спиране със стоп-палка съгласно изискването на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, като се установява и това, че наказаното лице е възприело попадения му сигнал и съвсем съзнателно не го е изпълнило и е продължило своето движение. Защитната теза на наказаното лице, че не му е бил подаден сигнал за спиране или ако е бил подаден, не е имал обективна възможност да го възприеме, се опровергава от събраните по делото доказателства, надлежно ценени от въззивния съд, и в частност от изявлението на св. П, който потвърждава, че полицейските служители са тръгнали след П. и на светофара са били след него. Пак в подкрепа на фактическите констатации в АУАН и НП са показанията на св. П, че е помислил, че искат да спрат него т.е. полицейския служител е отправил знак за спиране. Възприетото от св. П, че искат да спрат него не е равнозначно на липсата на отправен сигнал до П.. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията изложени в жалбата, касаещи кредитиране показанията на полицейските служители и некредитиране показанията на свидетеля П, като намира, че въззивният съд е изложил подробни мотиви, които не е необходимо да бъдат преповтаряни. Следва единствено да се посочи, че показанията на св.К. и св. Д. не са противоречиви, още по-малко взаимоизключващи се. Правилно ВРС е кредитирал същите като обективни, непротиворечиви и логични, които се подкрепят и от останалите приобщени по делото писмени доказателства. Ирелевантно за настоящия спор е кое е било първо по време - предприетото от наказаното лице не спирането след подаденият сигнал със стоп-палка или това след като е бил последван с полицейски автомобил с включен специален режим преминавайки и на червен сигнал на светофарна уредба. Настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството по съставяне на АУАН са събрани достатъчно данни относно авторството на деянието, като АУАН и НП са издадени при изяснени факти и обстоятелства относно процесното нарушение. Отделно от това в нормата на чл.7, ал.2 от ЗАНН е указано, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В настоящия случай липсва текст, който да указва, че административните нарушения по чл.103 от ЗДвП не се наказват, когато са извършени при форма на вината – непредпазливост, поради което правилно и законосъобразно П. е бил санкциониран за констатираното административно нарушение.

Също така съдът намира за правилни изводите на ВРС, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива завишена степен на обществена опасност на деянието по чл.103 от ЗДвП.

Изцяло се споделят изводите на районния съд за безспорно доказано нарушение по чл.103 от ЗДвП, като П. не е представил доказателства, които да оборят доказателствената сила по чл.189 ал.2 от ЗДвП на АУАН. Съгласно чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Правилни са изводите на ВРС, че в случай, че се намали към минималния размер на предвидената парична санкция то не биха били изпълнени целите на чл.12 ЗАНН. Съдът намира, че наложената кумулативно санкция в минимален размер с лишаване от правоуправление постига тази цел. Отделно от това съдът съобрази освен приложената по делото справка за нарушител независимо от годината на извършването на нарушенията и цялостното поведение на нарушителя сочещо на занижена критичност към извършеното понастоящем нарушение.

По наложено административното наказание за нарушение по чл.137е от ЗДвП са правилни изводите на ВРС, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил соченото административното нарушение. Посочената разпоредба вменява задължение на водачите и на пътниците на мотоциклети и мотопеди да използват защитни каски. В случая жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, поради което притежава правното качеството „водач“, легално дефинирано с разпоредбата § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. Тъй като видът на моторното превозно средство, което той е управлявал, е мотоциклет, то жалбоподателят се явява и годен субект на нарушението по чл. 137е от ЗДвП. Следователно той е бил задължен да спазва посоченото правило за поведение при управлението на процесния мотоциклет. Изпълнителното деяние на нарушението представлява поведението на П. по неизползване на защитна каска при управлението на мотоциклета. Това обстоятелство също е категорично доказано по делото. С факта на осъществяване на изпълнителното деяние нарушението е довършено от обективна страна, тъй като същото е формално и за съставомерността му не се изисква да са настъпили определени вредоносни последици. От субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към момента на осъществяване на деянието жалбоподателят е формирал представа за проявлението в обективната действителност на всички признаци от състава на нарушението, а именно съзнавал е, че управлява МПС, което е мотоциклет, и че не носи защитна каска, но въпреки това е пристъпил към неговото осъществяване, при съзнаване на общественоопасния му характер.

Нарушението на чл.137е от ЗДвП се санкционира на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП. РС е приел, че правната квалификация на фактите е правилна и правилно е наказано деянието по посочения текст. Този извод е изцяло законосъобразен, защото именно в чл.137е от ЗДвП се установява задължение за водачите и на мотоциклети да носят защитна каска, каквато не се установява да носи наказаният, когато управлява въпросното ППС. Нарушението се санкционира именно на основание посочения текст на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП с фиксиран размер на санкцията от 50 лева, т.е. санкцията е правилно определена, като е индивидуализирана в единствения й възможен размер.

Настоящият състав на съда приема, че като е потвърдил наказателното постановление ВРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед направеното своевременно искане от пълномощника на ответника по касация за присъждане на разноски, съдът намира, че следва касатора да бъде осъден да заплати сумата в размер на 80 лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 407 от 15.03.2023г. на ВРС, постановено по АНД № 20223110205213, по описа на ВРС за 2022г.

ОСЪЖДА И.И.П. ЕГН ********** *** да заплати на ОД МВР Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: