Мотиви към присъда № 3 постановена
по НОХД № 5224 по описа за
2010 г. на БРС
Съдебното производство по
делото е образувано по повод внесен в Районен съд Бургас обвинителен акт на БРП
против Х.В.К. ЕГН ********** *** с обвинение за извършено престъпление по чл.343б ал.2
вр. ал.1 от НК
за това, че на 25.12.2010
г., около 01,30 часа, в гр.Б., ж.к. ... от б. „Д.” до входа на с. з. „Б. Б.”, в
посока бул.”С. С.”, управлявал МПС лек автомобил марка „О.” модел ”Ф.” с ДК № ...
с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,77 промили
установени по надлежния ред с протокол за химическа експертиза №11242 от
27.12.2010 г. на БНТЛ при ОДМВР Б., след като е осъден с влязла в сила присъда
– определение, с което е одобрено от Районен съд в гр.Б. споразумение по НОХД
№1436/2009 г. в сила от 07.05.2009 г. за престъпление по чл.343б ал.1 НК.
Подсъдимият Х.В.К. редовно призован, се явява
лично. За него се явява адв.К.К.-БАК–надлежно упълномощен от подсъдимия.
Производството по делото по инициатива на
подсъдимия и неговия защитник се разви по процедурата по глава 27 от
НПК-съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция. По
искане на защитника и на подсъдимия производството по глава 27 от НПК се разви
по диференцираната процедура по чл.371 т.1 от НПК, като К. призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти, с изключение на разпит на свидетеля Т.Б. и поискаха да бъде
разпитано в качеството на свидетел воденото от него лице за събиране на данни
за личността на подсъдимия. Защитникът на подсъдимия счита, че деянието е осъществено
както от обективна, така и от субективна страна. Защитата в лицето на адв.К.К.
счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства достатъчни за да се
приложи чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК и на подсъдимия да му се наложи наказанието
„пробация” при следните пробационни мерки:1. Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от една година;2.Задължителни периодични срещи с
пробационния служител за срок от една година. Предлага на съда да не налага
друга пробационна мярка, тъй като подсъдимия е със 71 на сто трайно намалена
работоспособност.
Подсъдимият в хода на съдебното следствие дава
обяснения, от които е видно, че се признава за виновен. Сочи мотива за
извършването на деянието си.
Прокурорът
поддържа обвинението от правна и от фактическа страна. Предлага на съда на
подсъдимия К. да бъде наложена наказанието лишаване от свобода за срок от една
година, като и глоба в размер на 300 лева. Наказанието лишаване от свобода
предлага да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ” режим. Поради
факта, че престъплението, предмет на настоящото наказателно производство е
извършено в изпитателния срок по друга влязла в сила присъда НОХД №1436/2009 г.
по опис на БРС, с която е наложено наказанието лишаване от свобода за срок от
три месеца, изпълнението, на което е отложено за срок от три години считано от
07.05.2009 г., то следва три месеца лишаване от свобода да бъде приведено в
изпълнение. Предлага да бъде наложена и кумулативното наказание лишаване от
право да се управлява МПС за срок от три години.
Съдът като
се съобрази, че са налице предпоставките на чл.371 и сл. от НПК постанови
предварително изслушване на страните. Разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК, като
го уведоми, че събраните по делото доказателства в досъдебното производство, с
изключение на събраните лично и непосредствено в хода на съдебното следствие ще се ползват при
постановяване на присъдата.
След поотделна и съвкупна преценка на
събраните в производството доказателства, съдът приема за установена следната:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Видно от справката за съдимост на К.
(лист №8 от ДП №2325/2010 г. по описа на ... РУП ОД МВР- Б.), подсъдимият е бил
освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а ал.1 от НК за извършено
престъпление по чл.343а ал.1 б.”а” вр. чл.343 ал.1 б.”б” вр. чл.342 ал.1 НК и
му е било наложена административно наказание „глоба „ в размер от 500 лева.
Решение №591/2002 г. постановено по НОХД №1040/2002 г. по опис на БРС е влязло
в сила на 19.12.2002 г.
С определение, с
което е одобрено от БРС споразумение, на подсъдимия е било наложено наказанието
лишаване от свобода за срок от три месеца изпълнението, на което е било
отложено за срок от три години. Лишен е бил да управлява МПС за срок от пет месеца,
като е било приспаднато времето, през което е бил лишен от това си право по
административен ред, считано от 30.12.2008 г. Определението на съда е влязло в
сила на 07.05.2009 г.
Настоящата
деятелност на подсъдимия е в изпитателни срок на цитираното по-горе наказание.
За времето от 20,00
часа на 24.12.2010 г. до 08,00 часа на 25.12.2010 г. свидетелите П.Д. и Т.Б.- и
двамата полицаи в група охрана при ССОД
ОДМВР-гр.Б., били на работа по график като автопатрул. На 25.12.2010г. около
01,30 часа, двамата извършвали обход в ж.к. ... в гр.Б., където до б. „Д.”
забелязали лек автомобил марка „О.” модел „Ф.” с рег.№ ... , чийто двигател на
няколко пъти загасвал по време на движение. Полицаите се усъмнили, че водачът е
възможно да е употребил алкохол и го проследили със служебния си автомобил в
посока с. з. „Б. Б.”, където двигателят на автомобила отново угаснал. При
извършената проверка на водача се установило, че същият не носи документи за самоличност.
Тъй като водачът лъхал на алкохол, полицейските служители поискали съдействие
от сектор „П. п.”. На място пристигнал свидетелят Р.В. – младши автоконтрольор
и изпробвал водача за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер” 7510 с
фабричен номер ARBB-0094, скалата на който отчела 1,53
промили алкохол. Водачът бил отведен в ... РУП на ОДМВР –Б., където била
направена справка в ОДЧ и му била установена самоличността–това бил подсъдимият
К. След това подсъдимият бил отведен в МБАЛ –гр.Б. за освидетелстване, където
дал кръв за химичен анализ На К. бил съставен АУАН №292791/25.12.2010 г.
От назначената
химическа експертиза №1242/27.12.2010 г. на БНТЛ при ОДМВР Б., е видно, че
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е 1,77 промили (лист№13 от
ДП).
От направената
справка в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Б. е видно, че същият е
правоспособен водач, на който са му били налагани наказания по ЗДвП (лист№17 от
ДП).
От показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Б., че по време на смяната му
около 01,30 часа през месец декември на 2010 г., зад б. „Д.”, в ж.к. ... видял
автомобил марка „О.” модел „Ф.”. Направило му впечатление, че водачът на този
автомобил правел неубедителни маневри. Гаснел двигател на автомобила и той
подскачал. Автомобилът потеглил в посока спортна зала. Пред залата автомобилът
отново подскочил и загаснал. Свидетелят и колегата му били със служебен
автомобил и потеглили след „О.”-а. Спрели близо до последния и попитали водача
дали има проблем с автомобила. Усъмнил се, че водачът е употребил алкохол, като
им направило впечатление, че лъха на алкохол. Обадили се на колегите си от КАТ.
На място дошли пътния полицай свидетелят Р.К.В. и след като замерили с
техническо средство водача установил, че показанието е от 1,5 промили алкохол.
Отвели водача в Сградата на ... РУП на ОДМВР Б. Водачът обяснил, че някой му се
е обадил, че светлините на автомобила му светели и той излязъл, за да ги
загаси. Акумулаторът му паднал и не е известна причината, поради която
потеглил. В автомобила му нямало други пътници. Твърди, че автомобилът на водача е бил в движение и е правел маневра
на заден ход.
Свидетелят Г. П. П.
се познава с подсъдимия от 1995 г., тъй като двамата живеели в един вход. П.
бил домоуправител на входа. Свидетелят твърди, че е виждал К. пийнал, но не и
много пиян. В момента в апартамента си К. живеел сам. В съседния вход живеела
майка, му която е възрастна жена и К. полагал грижи за нея. К. имал и брат,
който живеел в ж.к. ... при който свидетелят П. го е водел с такси. Мисли, че
брат му е инвалид, но не го е виждал. Твърди, че подсъдимият и за брат си
полагал грижи.
В обясненията си пред съда, подсъдимият
твърди, че въпросната вечер си бил у дома и работел пред компютъра. На
позвъняване по домофонната система
непознат за него женски глас му казал, че колата му е запалена. Предположил, че
става въпрос за една от колите му, тъй като още като я купил някой изпуснал
гумите й. Тази кола я е взел подарък на сина си. Взел със себе си станция, за
да приведе в движение двигателя на автомобила и след като го привел в движение
решил да го паркира в близост до блока, в който живее, тъй като до този момент
същият бил паркиран на паркинг зад б. ”Д.”, където го бил оставил на обяд
предния ден. Разстоянието, което е изминал не било повече от 300 метра.
Описаната фактическа обстановка, изцяло
се подкрепят от събраните доказателства-показанията на свидетелите, разпитани в
хода на досъдебното производство, показанията на свидетеля Б. дадени в хода на
съдебното следствие както и от обясненията на подсъдимия, справката за съдимост, протокола за химическа
експертиза, протокола за медицинско изследване, справката за нарушител в
региона издадена от КАТ Б., АУАН № 292791 от 25.12.2010 г. и другите писмени
доказателства - по опис към делото.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Изложената и установена по безспорен начин в хода на разследването
фактическа обстановка, сочи че подсъдимият Х.В.К., ЕГН ********** е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпления по чл.343б ал.2 вр. ал.1 от НК
за това, че на 25.12.2010
г., около 01,30 часа, в гр.Б., ж.к. ... от б. „Д.” до входа на с. з. „Б. Б.”, в
посока бул.”С. С.”, управлявал МПС лек автомобил марка „О.” модел ”Ф.” с ДК № ...
с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,77 промили
установени по надлежния ред с протокол за химическа експертиза №11242 от
27.12.2010 г. на БНТЛ при ОДМВР Б., след като е осъден с влязла в сила присъда
– определение, с което е одобрено от Районен съд в гр.Б. споразумение по НОХД
№1436/2009 г. в сила от 07.05.2009 г. за престъпление по чл.343б ал.1 НК.
От субективна страна, страна К.
е извършил деянието при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на
чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Подсъдимият
К. е извършил престъплението, предмет на настоящото наказателно производство в
изпитателния срок на друга влязла в сила присъда за същото такова деяние. За
престъплението по чл.343б ал.2 НК законодателят е предвидил наказание лишаване
от свобода до две години и глоба в размер от сто до триста лева. Деянието е с
висока степен на обществена опасност. Деецът К. е със завишена степен на
обществено опасност, предвид съдебно му минало. В случая съдът не намери нито
едно смекчаващо вината обстоятелство, за да приложи нормата на чл.55 от НК.
Съдът намира още, че изложените причини за извършването на престъпление, сочени
от подсъдимия, не са достатъчни, за да се счита, че е налице едно изключително
смекчаващо вината обстоятелство, предвид времето, мястото и механизма на
извършването на деянието. Прави впечатление трайната субективна увереност от
страна на подсъдимия, че същият не следва да зачита законовите порядки свързани
с управлението на МПС. Независимо, че настоящото престъпление не се явява
„тежко” по смисъла на чл.93 т.7 НК, то е особено укоримо от обществото и е
причина в голяма степен да бъдат засегнати обществените отношения касаещи
живота и здравето на участниците в движението по пътищата. Настоящата инстанция
счита, че представените от подсъдимия експертно решение издадено от МБАЛ Б. от
20.11.2009 (лист №26 от делото), както и епикриза от 29.10.1998 г. (лист№28 от
делото) не са достатъчни да смекчат отговорността, а оттам и вината му.
Независимо, че подсъдимият е бил с пенсия поради инвалидност до 22.01.2010 г.
същият е бил на трудов договор на в Л. Н. АД –Б., който на основание чл.331 от КТ работодателят е прекратил с изплащане на обезщетение (лист№22 от делото). На
лист №21 от делото е представено заверено копие от регистрационна карта в
„Бюрото по труда” при Агенцията по заетостта, от която е видно, че подсъдимият
е регистриран от 15.05.2010 г. Посочените копия на документи не са достатъчни
съдът да приложи разпоредбата на чл.55 НК, а твърденията за полагането на грижи
от страна на подсъдимия за неговата майка и брат останаха недоказани.
Настоящата
инстанция счита, че наложеното на подсъдимия наказание от три месеца лишаване
от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години, не е
оказало превъзпитаващо и възпиращо въздействие върху неговото поведение. За
това съдът счита, че в настоящия случай минималното наказание от три месеца
лишаване от свобода определено при условията на чл.54 ал.2 от НК, които
подсъдимият следва да изтърпи ефективно са в състояние да окажат превъзпитаващо
въздействие върху него.Наказанието от три месеца лишаване от свобода следва да
се изтърпят ефективно при първоначален режим „строг” в затвор от закрит тип на
основание чл.61 т.2 ЗИНЗС. Наред с това наказание, съдът наложи и предвиденото
кумулативно наказание глоба в размер от 100 (сто) лева. И двете, определени от
съда наказания, са в минималните предвидени в закона размери и са съобразени с
личността на подсъдимия, с неговата обществена опасност и с обществената
опасност на деянието. На основание чл.343г НК, съдът лиши от право да управлява
МПС подсъдимият К. за срок от една година, считано от датата на изземването на свидетелството за
управление на МПС от органите на КАТ Б.
С
налагането на тези наказания съдебният състав счита, че биха били постигнали
целите на закона визирани в чл.36 от НК.
Налице са
предпоставките на чл.68 ал.1 от НК. Съдът приведе в изпълнение отложеното
наказание постановено по НОХД №1436/2009 г. в размер от три месеца лишаване от
свобода. Същото следва да се изтърпи при първоначален режим „строг” в затвор от
закрит тип.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК осъди подсъдимият К. да заплати направените по
делото разноски в размер на 66
(шестдесет и шест) лева, от които 35 (тридесет и пет) лева за химическа
експертиза, 15 (петнадесет) лева за явяването на вещото лице по делото и 16
(шестнадесет) лева пътни разноски направени от свидетеля В. за явяването му в съдебно заседание два
пъти.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Р. Ж.