№
548/12.10.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ХI – административен състав, в открито съдебно заседание на
двадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
||
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Стоян Павлов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдия |
Златева-Найденова |
|||
|
по к.а.н.д. № 548 по описа на съда за 2023 г. |
||||
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационната жалба на К.И.Т.,***, подадена чрез процесуален представител
адвокат Л.К., срещу Решение № 150 от 16.03.2023 г., постановено по анд №
926 по описа за 2022 г. на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 13-002779 от 22.07.2021 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на основание чл. 413, ал. 2
от КТ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лв. за извършено
нарушение на чл. 11, ал. 5, във връзка с чл. 15 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд (Наредбата). Релевирани са доводи за
неправилност на обжалваното решение, по които се претендира отмяната му. С
уточняваща касационна жалба са конкретизирани оплакванията срещу оспореното
решение. Изложени са съображения за допуснати нарушения при съставянето на
наказателното постановление. Твърди се, че не е изяснено точното място на
нарушението, че в процесното наказателно постановление /НП/ административно-
наказващият орган не бил посочил за кого е престарал труд М.Г., както и че не
било установено наличието на трудово правоотношение между М.Г. и „ВН
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД преди издаване на наказателното постановление.
В съдебно заседание
касаторът редовно уведомен, не се явява, не се представлява. Касационната жалба
се поддържа с депозирана молба, чрез адв. К., с вх. № 7447/19.09.2023 г.
Ответникът – Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, редовно призован за съдебно
заседание, не се явява и не се представлява. Оспорва жалбата с писмено
становище вх. № № 7504/19.09.2023 г. чрез процесуален представител юрк. Ш..
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пазарджик, дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.
Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и
посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред
районния съд е образувано по жалбата на К.И.Т. против Наказателно постановление
№ 13-002779 от 22.07.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
– Пазарджик, с което на основание чл. 413, ал. 2 от КТ му е наложена глоба в
размер на 1000 лв. за извършено нарушение на чл. 11, ал. 5, във връзка с
чл. 15 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., за това че на
11.03.2021 г., в качеството му на длъжностно лице по смисъла на § 1,
т. 5 от ДР на КТ за провеждане на обучение и/или инструктажи към „ВН
Инженеринг“ ЕООД, съгласно Трудов договор № ЛС-0209/08.09.2020 г.,
определен със Заповед № 0006/11.09.2020 г. и Заповед №РД-04/11.09.2020 г., не е
документирал ежедневен инструктаж по безопасност и здраве на лицето М.Й.Г..
За изясняване на фактите
по делото, районният съд е събрал административнонаказателната преписка и е
изслушал показанията на свидетелите. За да потвърди наказателното постановление
съдът е приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган в кръга на
делегираните му правомощия, без при това да са допуснати съществени нарушения
на процесуални правила, нито противоречие с материалния закон. Посочил е, че
мястото на проверка е ясно индивидуализирано с посочване на точен адрес – гр.
Пазарджик, ул. ***. За да постанови обжалваното решение, районният съд е
възприел правилно фактическата обстановка, а именно, че при извършена проверка
на 11.03.2021 г. около 10:30 ч. М.Й.е установен в обекта на контрол да
престира труд, като строителен работник, извършващ ръчни довършителни работи по
корекция на стени с шпакловъчна смес марка Баумит ФиноКлима, в помещение –
стълбищна клетка в обекта на контрол, облечен с работни дрехи, панталон тип
гащеризон, сив плетен пуловер, сива шапка с работни ръкавици на ръцете и
работни обувки – всички нефирмени, мръсни, със следи от бяла шпакловъчна смес. М.Й.Г.
собственоръчно попълнил и подписал декларация на основание чл. 402 от КТ,
в която декларирал, че престира труд за „ВН Инженеринг“ ЕООД.
Също така съдът е приел
за безспорно установена самоличността и качеството на лицето, по отношение на
което не е документиран изискуемият от закона инструктаж. Посочил е, че е
недопустимо жалбоподателят да извлича полза от противоправното поведение на
работодателя „ВН Инженеринг“ ЕООД, който е нарушил чл. 62, ал. 1 от
КТ. Съдът е изложил и мотиви за неприложимостта на чл. 28 ЗАНН, както и на
специалната разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Постановеното решение
валидно и допустимо и правилно.
Като извърши служебно
проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени
от районния съд, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият състав намира, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че това
решение е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол,
като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му,
сезиран с подадена от К.И.Т. допустима жалба.
Районният съд е събрал
необходимите и относими доказателства и е изложил мотиви относно тяхната
преценка. Въз основа на събраните доказателства и при извършана на тяхната
преценка е формирал правни изводи, които настоящият състав споделя изцяло.
Видно от оспореното
наказателно постановление повдигнатото административнонаказателно обвинение на К.И.Т.
е за това, че 11.03.2021 г. не е документирал провеждане на ежедневен
инструктаж на работника М.Й.Г., което според наказващия орган сочи за
неспазване на чл. 11, ал. 5 във вр. с чл. 15, ал. 1 от
Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г.
Съгласно чл. 11,
ал. 5 на цитирания подзаконов нормативен акт инструктажите, проведени по
реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение №
1. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата предвижда, че ежедневен
инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок
производствен риск, включително: в подземни, минни и геологопроучвателни
обекти; в кариери; в добива на нефт и газ; в превозите в железопътния
транспорт; в производството и употребата на взривни материали; в международните
автомобилни превози; в автомобилните превози на опасни товари по шосе; при
работа с опасни химически вещества и препарати; при строителни и монтажни
работи. Алинея 3 на същата норма предвижда, че ежедневният инструктаж се
провежда от прекия ръководител на работата или друго лице, определено със
заповед на работодателя.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от
Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. работодателят осигурява провеждането на
инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока
на договора и продължителността на работното време като това правно задължение
по „осигуряване“ провеждане на инструктаж е детайлизирано в алинея втора на
същата правна норма, а именно работодателят е длъжен да определи условията и
редът за провеждане на инструктажи, отчитайки характера на изпълняваната
работа, конкретните условия на работното място и съществуващият професионален
риск, както и е длъжен да определи длъжностни лица с подходящо образование,
които да ги провеждат. От анализа на посочената правна регламентация се налага
извод, че работодателят има задължението да осигури провеждането на
инструктажите като определи длъжностно лице, което да го извършва и документира
по правилата на Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. От събраните по делото доказателства
е видно, че именно на К.И.Т. са вменени посочените задължения по провеждане и
документиране на инструктажите по Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. Не могат
да бъдат споделени твърденията на касационния жалбоподател, че вменените му задължения
се свеждат единствено до извършване на предвидените в наредбата инструктажи, но
не и до тяхното документиране. Както се посочи по-горе задължение на
работодателя е да осигури провеждането на инструктаж чрез определяне на
длъжностно лице, което да извърши и документира инструктажа, т. е.
документирането на инструктажа е вменено в задължение на длъжностното лице,
което го е извършило.
Настоящият касационен
състав намира за неоснователно и възражението на касационния жалбоподател, че
на лицето М.Й.Г. не следва да бъдат извършвани инструктажи, тъй като последният
не се намира в трудови правоотношения с работодателя. Обстоятелството дали
завареното да престира работна сила лице има или не валидно сключен трудов
договор е ирелевантно в настоящия правен спор. По делото е безспорно
установено, че М.Й.Г. е извършвал строителни дейности в обекта на контрол към
момента на извършване на проверката, както и че в саморъчно попълнена
декларация в деня на проверката лицето е посочило като негов работодател – „ВН
Инженеринг“ ЕООД. С оглед на това доколкото лицето е заварено да работи в
обекта на контрол, то проведеният ежедневен инструктаж е следвало да бъде
документиран по реда и при условията на Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г.
Нещо повече - от събраните пред районния съд доказателства се установява, че
спрямо работодателя „ВН Инженеринг“ ЕООД
е издадено Наказателно постановление № 13-002632 от 28.06.2021 г. на
Директора на ДИТ - Пазарджик, влязло в законна сила на 19.08.2021 г., с което
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1800 за нарушение на
62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ за това, че не е уредило като трудови
отношенията си именно с М.Й., т.е. че не е сключило писмен трудов договор с
този работник. Тоест установява се, че както АНО, така и работодателят „ВН
Инженеринг“ ЕООД, който не е обжалвал Наказателно постановление № 13-002632 от
28.06.2021 г. приемат, че са налични трудови взаимоотношения между работодател
„ВН Инженеринг“ ЕООД и работника М.Й.. Предвид това и фактът, че работникът е
бил реално допуснат до работа в посочения ден -11.03.2021 г., което безспорно
се установява от приетите по делото доказателства, неоснователно се явява
възражението, че липсвало основание за
провеждане и документиране на инструктаж на работника. В тази връзка
ирелевантни са и възраженията, че касаторът и работникът се познавали от
предходен период, тъй като работника имал сключен трудов договор със същия
работодател и преди. Именно на 11.03.2021 г. лицето е заварено да полага реално
труд на посочения в НП обект, извършвайки строително монтажни работи, т.е.
дейност в висок риск, без наличие на инструктаж. Съответно безспорно работникът
и оправомощеното лице по инструктаж се познават. Предвид това не биха могли да
се споделят съображения, че работникът е полагал труд на посоченото място
случайно и без уговорка за възнаграждение, за да не е известно на отговорното
лице по инструктаж, че на работника следва да бъде извършен такъв. С оглед
изложените, следва изрично да се посочи, че настоящата инстанция напълно
споделя изводите на районния съд касаещи липса на основания за прилагане на чл.
28 от ЗАНН.
Също така настоящият касационен състав намира
за неоснователно и възражението на касационния жалбоподател за допуснато
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочената разпоредба повелява в
наказателното постановление да е дадено точно и ясно описание на нарушението,
да са посочени датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата,
при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочването на
точното място на извършване на нарушението е съществен, императивно изискуем
реквизит на наказателното постановление, като този реквизит е гаранция за
правото на защита на наказаното лице и способства за индивидуализация на
конкретно вмененото деяние. В случая в наказателното постановление като място
на извършване на нарушението е посочен обект, находящ се на ул. „****. Мястото
на извършване на нарушението е посочено точно, ясно и в достатъчна степен
конкретно. С оглед на това съдът намира, че са спазени императивните изисквания
на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 3 от ЗАНН по отношение на точното установяване
на мястото на извършване на нарушението, поради което не се обуславя незаконосъобразност
на наказателното постановление, респ. не представлява основание за неговата
отмяна.
По изложените съображения
съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати
нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа
изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевантните за
спора факти и при обсъждане на доводите на страните, районният съд е постановил
правилно решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да
бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора,
основателно е искането на процесуалния представител на ответника по касацията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН,
касаторът следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Пазарджик възнаграждение в размер на 80 лв., в определен от съда размер.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл първо АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен
съд – Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
150 от 16.03.2023 г., постановено по анд № 20225220200926 по описа за
2022 г. на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА К.И.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик сумата от
80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция в определен от съда размер.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)