РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Царево, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря Антония Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Административно
наказателно дело № 20222180200312 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. К. С. с ЕГН ********** от гр.П.*** чрез
адв.Д. против Наказателно постановление № 22-4635-000132/22.06.2022г. на
Началника на РУП- Приморско, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. С жалбата се
моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, издадено в
нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения.
В с.з. жалбоподателя, редовно уведомен, се явява лично и ведно
садв.Д., чрез когото поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Претендира присъждането на разноски
В с.з. за АНО, редовно уведомен, представител не се явява. В
придружителното писмо, с което АНО е представил на съда материалите по
АНП, е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото
писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на
1
страните намери за установено следното:
На 16.04.2022г., около 09:20ч., в град Китен, община Приморско, на
улица „Лилия“ пред хотел „Даниела“, полицейски служители при РУП-
Приморско, сред които и бил мл.автоконтрольор Ив.И., спрели за проверка
т.а.“Мерцедес Вито“ с рег.№ /*****, който се движел по улицата в посока
ул.“Странджа“ и бил управляван от жалбоподателят С. К. С.. В хода на
проверката органите на реда установили, че управляваният от жалбоподателя
автомобил има поставени регистрационни табели, но при проверката в
информационните масиви, било констатирано, че автомобилът е собственост
на „Оман-Империал“ ООД с ЕИК ********* и че е с прекратена регистрация,
считано от 30.12.2021г. на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП поради липса на
валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Актосъставителят Ив.И. съставил на място против водача С. К. С.
АУАН с бланков № 521450/16.04.2022г., в който посочил горните факти,
квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил
предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да
направи възражения.
По случая била извършена и проверка ЗМ №40/2022г. по описа на РУП-
Приморско с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След
приключване на проверката, материалите по преписката били изпратени в РП-
Бургас, където с Постановление от 30.05.2022г. на прокурор при РП-Бургас
по пр.пр.№ 5300/2022г. по описа на РП-Бургас бил постановен отказ да се
образува досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
След проведено разследване по делото, прокурорът преценил, че извършеното
от С. К. С. не покрива признаците на престъпление по НК, тъй като липсвал
субективен елемент у последния. С оглед на горното прокурорът изпратил
препис от своя акт на Началника на РУП-Приморско за преценка налице ли са
основанията за реализиране на административно-наказателна отговорност .
След получаването на постановлението на РП-Бургас и преценка на
събраните доказателства, Началникът на РУП-Приморско издал обжалваното
НП № 22-4635-000132/22.06.2022г., с което наложил на С. К. С. глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140 ал.1 от
ЗДвП.
2
Препис от НП е връчено на жалбоподателя на 28.07.2022г., видно от
инкорпорираната в него разписка/л.10/, а жалбата е подадена на 02.08.2022г.
по пощата и е входирана от АНО на 05.08.2022г., видно от входящия
регистрационен номер /л.3-5/
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от
събраните по делото устни и писмени доказателства, приобщени по реда на
чл.283 от НПК, а именно: показанията на актосъставителя И., обясненията на
жалбоподателя С., АУАН с бланков № № 521450/16.04.2022г., мотивирана
резолюция №22-4635-М000021/ 10.05.2022г. на Началника на РУП-
Приморско, Постановление от 30.05.2022г. на прокурор при РП-Бургас по
пр.пр.№5300/2022г. по описа на РП-Бургас, справка за водач, Заповед
№8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, писма и др., които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е
основателна по следните съображения:
Актът за установяване на нарушението е съставен от св.Ив.И.–
мл.автоконтрольр в РУП-Приморско, а атакуваното наказателно
постановление е издадено от Началника на РУП-Приморско, оправомощени
със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Директора на ОД на МВР-Бургас,
т.е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от
ЗАНН. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете
по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава,
когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и
неговата вина, което обаче в случая не е сторено. На първо място следва да
се отбележи, че в Постановление от 30.05.2022г. на прокурор при РП-Бургас,
с което е отказано да се образува досъдебно производство по пр.пр.
№5300/2022г., са изложени подробни мотиви относно липсата на състав на
престъпление по чл.345 ал.2 вр.ал.1 от НК, тъй като по преписката няма и не
3
могат да бъдат събрани каквито и е данни С. С. да е знаел за служебно
прекратената регистрация на процесния автомобил, а незнанието на
фактически обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението,
изключват умисъла относно това престъпление съгласно нормата на чл.14
ал.1 от НК, но въпреки това Началникът на РУП-Приморско е решил да
издаде НП. Няма как да се приеме за житейски логично, че за престъплението
по чл.345 ал.2 вр.ал.1 от НК, изразяващо се в управление на нерегистрирано
МПС да липсва вина /деянието не е осъществено от субективна страна/, а е
изпълнен състав на същото административно нарушение – чл.140, ал.1 от
ЗДвП. АНО е следвало да изложи аргументи, защо приема , че жалбоподателя
е осъществил състава на визираното нарушение, а не да подхожда формално -
непременно да издаде НП. В случая, нарушението, за което е ангажирана
отговорността на С. С. и за което е издадено процесното наказателно
постановление, е свързано с императивното задължение, предвидено в чл.140
ал.1 от ЗДвП /в приложимата редакция - Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от
20.05.2018 г./, съгласно която норма, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
Съдът намира, че в материалите по АНП не се съдържат доказателства
за осъществен състав на чл.140, ал.1 от ЗДвП. По делото липсват каквито и да
е било данни, че Информационния център към Гаранционния фонд е
изпълнил задължението си по чл.574 ал.10 от Кодекса на застраховането и е
уведомил собственика на автомобила, че сключения застрахователен договор
е бил прекратен, както и че Сектор КАТ при ОД на МВР-Бургас е изпълнил
задължението си по чл.143 ал.10 от Закона за движението по пътищата и е
уведомил собственика на автомобила за прекратената регистрация, поради
което собственикът на автомобила „Оман-Империал“ ООД не е знаел, че
регистрацията на процесния автомобил е била прекратена, а още повече –
ползвателя С. С., не е знаел, че регистрацията на управлявания от него
автомобил е била прекратена служебно на основание чл.143 т.10 от ЗДвП. В
случая не следва да намери приложение и разпоредбата на чл.189, ал.2 от
ЗДвП. За да се приеме, че съставеният АУАН има доказателствена сила,
следва установените в него факти да се потвърждават от приложените
доказателства, докато в случая това не е така. Както в хода на АНП, така и в
4
съдебната фаза на производството няма представени доказателства, че
Информационния център към Гаранционния фонд е изпълнил задълженията
си по чл.574 ал.11 от КЗ за уведомяване на собственика на превозното
средство за това, че сключения застрахователен договор е бил прекратен,
нито пък са представени доказателства, че Сектор КАТ при ОД на МВР-
Бургас е изпълнил задължението си по чл.143 ал.10 от Закона за движението
по пътищата и е уведомил собственика на автомобила за прекратената
регистрация съобразно изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и
приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства. Нещо повече, видно от доказателствата по
делото жалбоподателят С. С. не е собственик на автомобила както по талон,
така и фактическия такъв – автомобилът е собственост на „Оман-Империал“
ООД, като водачът С. С. не е знаел, че собственикът не е бил заплатил
дължимата вноска към застрахователя, поради което застрахователния
договор е бил прекратен. След като не се доказва по безспорен и категоричен
начин, че собственикът „Оман-Империал“ ООД е бил уведомен, че служебно
е прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият
състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен
прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това. По
делото не се събраха каквито и да било доказателства, че Гаранционния фонд
е бил уведомил собственика на автомобила за дерегистрирацията на
автомобила по служебен ред съгласно разпоредбата на чл.574 ал.11 от КЗ,
както и че Сектор КАТ при ОД на МВР-Бургас е бил уведомил собственика
на автомобила „Оман-Империал“ ООД за дерегистрирацията на автомобила
по служебен ред съобразно изискването на чл.143, ал.10 от ЗДвП, за да се
приеме, че същият е бил информиран за това обстоятелство към 16.04.2022г. -
момента, в който ползвателят С. С. е управлявал процесния автомобил и е бил
спрян за проверка. Поради което няма как да се приеме, че от субективна
страна С. С. е осъществил състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. На
същия няма как да се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за
това, че е осъществил състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП, доколкото
автомобилът е бил с регистрационни табели, а самият той не е знаел, че
5
„Оман-Империал“ ООД не е бил заплатил вноската към застрахователя,
поради което застрахователния договор е бил прекратен.
За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се
произнесе със свое ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес,
какъвто прочие е и административно –наказателния процес, се доказва, а не
се презумира. Това тълкувателно решение е свързано с приложимостта на
законовата фикция на чл.58, ал.2 от ЗАНН и значението й за осъществяване
състава на чл.343в, ал.2 от НК. В него ВКС е приел, че субективната страна
на деянието подлежи на доказване чрез всички способи на доказване по НПК
и с всички доказателства и доказателствени средства. За съставомерността на
всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна,
така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги
обуславя извод за несъставомерност на извършеното. В случая не само, че
няма доказателства жалбоподателя С. С. виновно да е управлявал
служебно дерегистрирано МПС, а напротив - събраха се такива, че
жалбоподателят С. С. изобщо не е знаел, че автомобилът е бил
служебно дерегистриран. Жалбоподателят С. С. не е санкциониран за това,
че управлява МПС, за което няма сключена и действаща застраховка ГО на
автомобилистите, че да се изследва фактът дали е знаел или не, че няма
сключен такъв договор. Той е санкциониран за това, че управлявал
автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на
автомобила като последица от липса валидна застраховка ГО съставлява
сложен фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия
регистрацията орган да уведоми собственика- чл.143, ал.10 ЗДвП. Когато
липсват доказателства собственикът, да е уведомен, то тогава същият няма
съзнание за осъществен състав на нарушение, още повече пък – ползвателят,
който при налични регистрационни табели, поставени на съответните места
на автомобила, би могъл да знае за прекратената регистрация на автомобила
от собственика, ако последния е бил надлежно уведомен. В конкретния
случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй
като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на
нарушителя, но е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено
безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна страна,
което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на
жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно
6
доказано, че е извършил. В НП не е посочено и нито едно доказателство/ с
изключение на АУАН/ подкрепящо нарушението от субективна страна.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са
обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и
НП следва да бъде отменено. Предвид крайния извод на съда, не се налага
обсъждане приложимостта на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.1 т.1 от Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес до 1000 лв. минималното адвокатско възнаграждението е
в размер на 300 лв. Видно от представеното по делото пълномощно,
жалбоподателят е заплатил на процесуалния си представител адв.Д.
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, като размерът на така
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е под размера на
определеното минимално възнаграждение по чл.8 ал.1 т.1 вр. §2а от ДР на
Наредбата № 1 от 9 юли 2004г. С оглед на така установеното, възражението
на АНО за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4635-000132/22.06.2022г.
на Началника на РУП- Приморско, с което на С. К. С. с ЕГН ********** от
гр.П.***за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Бургас ДА ЗАПЛАТИ на С. К. С. с ЕГН
********** от гр.П.***, сумата в размер на 200.00 /двеста/ лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
7
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
8