№ 655
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20231001000654 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 590/05.05.2023 г., постановено по т.д. № 923/2022 г. Софийски
градски съд, VI-4 състав е отхвърлил предявените от „Прогресив бизнес дивелъпмънт“
ЕООД срещу „Интерпред – БГ“ АД искове с правно основание чл.71 ТЗ, с които се иска
отмяна на решенията от 03.05.2022 г. на Съвета на директорите на „Интерпред – БГ“ АД - за
освобождаване на Р. К. Ч. като изпълнителен директор и представляващ и за избор на М. Б.
П. за изпълнителен директор и представляващ. Решението е постановено при участието на
трето лице – „МБК дивелъпмънт“ ЕООД, конституирано на страната на „Интерпред – БГ“
АД.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Прогресив бизнес
дивелъпмънт“ ЕООД, което моли то да бъде отменено и искът му уважен от въззивния съд.
Поддържа, че решението е незаконосъобразно и в несъответствие със събраните по делото
доказателства. Съдът неправилно приел, че в резултат на взетото от Съвета на директорите
решение не е налице реално нарушаване на членствените права на ищеца в качеството му на
акционер. Съдът приел, че ищецът има правен интерес от водене на иска по чл. 71 ТЗ, тъй
като решението на съвета на директорите поражда правни последици не само директно за
самото дружество, но и косвени - по отношение на отделния акционер, но в пълно
противоречие с това направил извод за липса на реално нарушаване на членствените права
на акционера. Решението за освобождаване на Р. Ч. от съвета на директорите на ответното
дружество нарушавало неговото неимущественото право на участие в управлението и
правото да бъде избиран в органите на управление на дружеството. Към момента на
предавяване на иска членственото право, за което се твърди, че е нарушено с взетото
решение, било реално съществуващо. Липсата на засягане на имуществената сфера на
1
дружеството бил ирелевантен факт, тъй като с приемането на процесното решение било
засегнато лично и неотменимо право на ищеца, в качеството му на акционер в ответното
дружество „Интерпред-БГ" АД. Предявеният иск с правно основание чл. 71 от ТЗ имал за
предмет отмяна на решението на Съвета на директорите, с което се нарушавали правата на
акционера, което обуславяло правния интерес. Съдът неправилно приел, че тъй като ищецът
не е член на Съвета на директорите, а дори да бил такъв, фактът, че не е бил поканен на
заседанието на 03.05.2022 г. не представлявало нарушение на някое от неговите права по
членственото правоотношение с дружеството. Поддържа, че членствените му права са
нарушени, или най-малкото застрашени в резултат на взетото решение. Отношенията между
акционерите се определяли от Устава, с който те си запазвали възможността да влияят върху
персоналния състав на дружеството и оттам на избирането на изпълнителен директор и
представляващ дружеството. С Устава на дружество са били предвидени такива кворум и
мнозинство за приемане на решения на СД, чрез които може да запази възможността да
влияе чрез своите представители в СД на решенията, касаещи това кой да представлява
акционерното дружество. В чл.51, ал.1 от Устава било предвидено, че Съветът на директорите
може да взема решения, ако присъстват всички членове на съвета, а в ал.2 на този текст било
предвидено, че всички решения на съвета на директорите се вземат с мнозинство 100% от
членовете му. Въззивникът счита, че с това се цели проследяване на всяка стъпка от
търговската дейност от акционер или група акционери и прякото участие на акционера във
вземане на търговски решения. Поддържа, че с оспорваното решение е повлияно върху
членствените му права и е лишен от възможността да участва в управлението на ответното
дружество. Съдът неоснователно не уважил възражението за ненадлежно уведомяване за
проведеното заседание на Съвета на директорите, като приел, че липсва изрична норма,
която да урежда въпроса за уведомяване членовете на СД за заседанията му, поради което
неуведомяването за заседанието не можело да бъде основание за незаконосъобразност на
решенията на същото. Съдът е пренебрегнал разпоредбата на чл. 248, ал. 4 от ТЗ и клаузата
на чл. 51, ал. 1 от Устава на дружеството. Въззивникът следвало да бъде уведомен по
надлежния ред за предстоящото събрание, съобразно изискването на чл.238, ал.4 ТЗ и чл.51,
ал.4 от Устава на „Интерпред-БГ" АД. Въззивникът представил доказателства, от които се
установило, че съдебният изпълнител не е спазил процедурата по чл. 47 ГПК, тъй като
уведомление не е било поставяно на посочения от него адрес. Отбелязано било, че адресът
бил посетен на 11.03.2022 г., на 27.03.2022 г. и на 12.04.2022 г., което не било достоверно.
Посоченият адрес: бул. „***" № ****, ет. *, ап. ** се намирал в сграда, входната врата на
която е достъпна. Сградата била охранявана денонощно, всеки ден от седмицата и в случай,
служителят е имал намерение да връчи писмото, лицата, охраняващи сградата са щели да го
получат със задължение да го предадат на адресата. Вратата на сградата била под 24-часов
видеоконтрол и след извършена проверка на посочените дати установихме, че никой не я е
посещавал и уведомление не е било залепяно. Въззивникът твърди, че искът по чл. 71 ТЗ
цели защита на членствените права на акционер, нарушени от органи на дружеството като
засегнатите членствени права можело да бъдат имуществени и неимуществени,
включително правото на участие в общото събрание и правото на глас.
Въззиваемият „Интерпред – БГ“ АД с отговора на въззивната жалба я оспорва
и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Счита, че в конкретния случай се касаело
за взети решения от Съвета на директорите на акционерно дружество, а не на общото
събрание на акционерите, поради което ищецът не бил легитимиран да предяви иска. От
представените доказателства се установявало, че Р. К. Ч. бил уведомен по реда на чл.47 от
ГПК. Разпоредбата на чл.51, ал.4 от Устава на „Интерпред – БГ“ АД била неприложима, тъй
като касаела отношения на член на Съвета на директорите, какъвто ищецът не бил.
Третото лице помагач на страната на „Интерпред – БГ“ АД - „МБК
дивелъпмънт“ ЕООД заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа,
че с решението съдът разграничил допустимостта на иска от неговата основателност.
2
Правилно било прието, че решенията на Съвета на директорите не са взети в противоречие
със закона или устава и не засягат по неблагоприятен начин имуществените или
неимуществените права на ищеца. Решенията на Съвета на директорите не накърнявали
правата на „Прогресив бизнес дивелъпмънт“ ЕООД да влияе върху персоналния състав на
дружеството и на съвета на директорите му, защото с тези решения не се променял
персоналния състав както на дружеството, така и на съвета на директорите му.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Прогресив
бизнес дивелъпмънт“ ЕООД обективно съединени искове срещу „Интерпред – БГ“ АД с
правно основание чл.71 ТЗ за отмяна на решенията на Съвета на директорите от 03.05.2022
г. за освобождаване на изпълнителния директор Р. К. Ч. и за избор на нов – М. П..
„Прогресив бизнес дивелъпмънт“ ЕООД било акционер като притежавало 2500 акции от
капитала на „Интерпред – БГ“ АД. На 03.05.2022 г. било проведено заседание на Съвета на
директорите на „Интерпред – БГ“ АД, на което били приети решения за освобождаване на
изпълнителния директор Р. Ч. и за избор на нов – М. П.. Взетите решения били незаконни
поради противоречие със закона и Устава на дружеството. Нарушена била разпоредбата на
чл.51, ал.4 от Устава. В заседанието на Съвета на директорите участвали М. П. и К. П.,
която била дъщеря на назначения нов изпълнителен директор М. П.. Било посочено, че Р. Ч.
е уведомен с покана, връчена чрез ЧСИ, по реда на чл.47 от ГПК. Неправилно било прието
от съдебния изпълнител, че поканата е редовно връчена, тъй като до Р. Ч. не е била
изпратена покана за свиканото заседание. По тази причина била опорочена процедурата по
свикване на Съвета на директорите като взетите решения следвало да бъдат отменени.
Разпоредбите на чл.238, ал.4 от ТЗ и клаузата на чл.51, ал.4 от Устава били неприложими,
защото новоизбрания изпълнителен директор и гласувалия за неговия избор член на Съвета
били „свързани лица“. Не било спазено правилото на чл.47 ГПК по отношение
уведомяването на ищеца, защото в съобщението било отбелязано, че адресът е посетен на
11.03.2022 г., на 27.03.2022 г. и на 12.04.2022 г., което не било достоверно. Посоченият
адрес: бул. „***" № ****, ет. *, ап. ** се намирал в сграда, входната врата на която е
достъпна. Сградата била охранявана денонощно, всеки ден от седмицата и в случай,
служителят е имал намерение да връчи писмото, лицата, охраняващи сградата са щели да го
получат със задължение да го предадат на адресата. Вратата на сградата била под 24-часов
видеоконтрол сградата е охраняема и е било възможно да се връчи уведомлението на
охранител. Ищецът моли съда да отмени атакуваните решения на Съвета на директорите.
Ответникът „Интерпред – БГ“ АД, на който е назначен на основание чл.29
ал.4 ГПК за особен представител адв.Т., е подал писмен отговор извън преклузивния срок по
чл.367 ал.1 ГПК като първоинстанционния съд е оставил молбата за възстановяване на срока
без уважение. По тази причина твърденията и възраженията му в подадения извън
процесуалния срок отговор на исковата молба не следва да се зачетат.
Първоинстанционният съд обаче законосъобразно е приел, че следва да разгледа
възражението, че „Прогресив бизнес дивелъпмънт“ ЕООД в качеството на акционер има
право на защита срещу решения на ОС, но не и срещу решения на СД, тъй като
представлява възражение срещу допустимост на предявените искове, както и възражението,
че с исковете не може да се търси защита на права на член на СД, а само на акционер,
свързано с легитимацията на ищеца.
Третото лице помагач на страната на ответника „Интерпред – БГ“ АД - „МБК
дивелъпмънт“ ЕООД оспорва предявените искове.
Видно от представеното извлечение от партидата на „Интерпред – БГ“ АД в
Търговския регистър, както и от служебно извършена справка, „Интерпред – БГ“ АД се
3
представлява от Р. К. Ч., а членове на Съвета на директорите са М. Б. П., Р. К. Ч. и К. М. П.
Представено е извлечение от партидата на „Прогресив бизнес дивелъпмънт“
ЕООД в търговския регистър, от което, както и от извършена служебна справка се
установява, че едноличен собственик на капитала е Р. К. Ч., който е и управител и
представляващ дружеството.
Представено е извлечение от Книга на поименните акционерите в „Интерпред
БГ“ АД, в която като акционери са вписани „Прогресив бизнес дивелъпмънт“ ЕООД със
2500 акции и „МБК дивелъпмънт“ ЕООД с 2500 акции.
Представен е Устав на „Интерпред – БГ“ АД. Съгласно чл.51, ал.1 от Устава
Съветът на директорите може да взема решения ако присъстват всички членове на съвета.
Съгласно ал.2 всички решения на съвета на директорите се вземат с мнозинство 100 % от
членовете му. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.4 най-късно до започване на заседанието
член на съвета е длъжен да уведоми председателя му, че той или свързано с него лице е
заинтересовано от поставения за разглеждане въпрос и не участва във вземането на
решенията.
С молба вх.№ 943/11.03.2022 г. М. П. е поискал от ЧСИ М. К. да връчи покана
за заседание на съвета на директорите на „Интерпред – БГ“ АД на Р. К. Ч. на постоянен
адрес: гр.***, ул.*** № ***, ет.*, ап.** и на настоящ адрес: гр.***, кв.***, ул.*** № ****,
ет.*, ап.**
Представено е уведомление по чл.47 ГПК, в което се сочи, че изпратената чрез
ЧСИ М. К. покана до Р. К. Ч. не е връчена, поради което на 12.04.2022 г. е залепено
уведомление на входната врата на адрес – гр.***, ул.“***“ N ****.
Представено е уведомление по реда на чл.47 ГПК, в което е посочено, че
изпратената чрез ЧСИ М. К. покана до Р. К. Ч. не е връчена, поради което на 12.04.2022 г. е
залепено уведомление на входната врата на адрес – гр.***, ул.“***“ N ***.
Представен е протокол от заседание на Съвета на директорите на „Интерпред
– БГ“ АД, проведено на 03.05.2022 г., на което са приети решение за освобождаване на Р. К.
Ч. като изпълнителен директор и представляващ и решение за избор на М. Б. П. като
изпълнителен директор. В протокола е отразено, че на заседанието на Съвета на
директорите присъстват М. П. и К. П. като отсъства Р. Ч., който е редовно уведомен с
покана, връчена му от ЧСИ М. К. по реда на чл.47 от ГПК. Съвета на директорите е
преценил, че тъй като Р. Ч. е заинтересован от поставения въпрос, той не може да участва
във вземането на решение по тази точка и решението по нея следва да се вземе от
останалите двама члена на съвета на директорите.
В съдебно заседание на 07.04.2023 г. като свидетел е разпитан Г. О. Н., от
чиито показания се установява, че работи като юрисконсулт при ЧСИ М. К. и че
служебните му задължения включвали връчване на книжа, както по изпълнителни дела, така
и по външни дела. Името Р. Ч. му е познато, тъй като извършил връчване на книжа на това
лице през 2022 г. Не си спомня адреса, на който е връчвал книжата, но си спомня, че не
открил лицето на адреса. Не успял да събере информация дали лицето пребивава на адреса и
оставил съобщение с координатите си на входната врата, на таблото, за да му се обади
адресатът. На третото посещение залепил уведомление по чл.47 от ГПК на вратата на
апартамента. Адресът се намирал в жилищна кооперация – на втори или трети етаж. В
практиката си дори да е заключен входът, той стоял и чакал някой да му отвори. Не си
спомня в сградата да е имало видеонаблюдение. Сградата се намирала до Околовръстен път,
с труден достъп. Била последна сграда с недобре изградена инфраструктура.
В съдебно заседание на 07.04.2023 г. като свидетел е разпитана Ц. Д. П., от
чиито показания се установява, че работи като адвокат от 22 години, познава Р. Ч. и е негов
адвокат повече от 7-8 години. Били съседи като живеели в една кооперация на адрес: гр.***,
бул. *** ***. От 2021 г. в сградата имало живущи. Ч. живеел на трети етаж. На входа на
4
сградата има рецепция и служител, който е уведомявал П., когато Ч. бил търсен за връчване
на книжа, тъй като тя имала пълномощно. Според свидетеля никога не е било залепвано
уведомление по отношение на Ч.. Служителите от рецепцията винаги посрещали външните
лица. Пред входа на сградите имало будка, в която стоял служител от охраната. През месец
май и април 2022 г. Ч. бил в Гърция.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна стрвана:
Предмет на делото са обективно съединени искове с правно основание чл.71
от ТЗ
Съгласно постановените от ВКС - Решение № 202/22.12.2010 г. по т.д. №
764/09 г. на ІІ т.о.;Решение № 75/31.05.2010 г. по т.д.№ 538/2009 г.на ВКС, ТК, ІІ
т.о.;Решение № 20/14.02.2010 г. по т.д.№ 839/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и Определение №
78/30.01.2012 г. по ч.т.д.№ 847/ 2011 г. на ВКС, І т.о., преценката за допустимостта на иска
по чл. 71 ТЗ, е обусловена от наличието на правен интерес у ищеца, като абсолютна
процесуална предпоставка, а такъв съществува винаги, когато органите на дружеството
нарушават с действията си законово регламентирани членствени права на конкретния
съдружник/акционер или изобщо отричат правото му на членство.
Въззивният съд намира иска допустим и напълно споделя изложените в тази
насока доводи в обжалвания съдебен акт. Процесуалната легитимация и оттам
допустимостта на иска се определят от твърденията на ищеца в исковата молба. При
изложени твърдения от ищеца, че е акционер в ответното дружество и притежава описаните
акции, както и право на управление на дружеството и при посочване, че това право е
нарушено от ответника, съдът намира, че конституираните по делото страни имат
необходимата процесуална легитимация. Дали по делото ще бъде установено, че ищецът
действително притежава посочените членствени права е въпрос по съществото на спора, от
решаването на който зависи основателността на иска. В този смисъл е практиката на ВКС по
чл.290 от ГПК, отразена и в решение № 75 от 31.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 538/2009 г., II
т. о., ТК, докладчик съдията Б. Й., съгласно което правото на всеки съдружник и акционер в
търговско дружество да предяви иск пред съда, за да защити правото си на членство и
отделните членствени права, когато те са нарушени от органи на дружеството, е признато
изрично от закона - чл. 71 ТЗ. Искът може да бъде предявен като установителен с предмет
съдебно установяване на действителните членствени права, оспорени или нарушени от
дружествени органи, различни от общото събрание. Абсолютна процесуална предпоставка
за допустимост на иска е наличието на правен интерес, а такъв съществува винаги, когато
органите на дружеството нарушават с действията си законово регламентирани членствени
права на конкретния съдружник/акционер или изобщо отричат правото му на членство. За
ищеца е налице правен интерес от иска с оглед процесуалните му твърдения, че в
качеството си на акционер в ответното дружество е увреден от приетите решения от Съвета
на директорите на 03.05.2022 г., които оспорва и моли отмяната им.
Предявените искове са конститутивни по своята правна природа и с тях се
цели отмяната на всички взети по време на състоялото се на 03.05.2022 г. заседание на СД
решения от СД на ответното дружество. Както към датата на вземане на атакуваните
решения, така и към датата на предявяване на исковете ищецът има качеството на акционер
в ответното АД. Това е достатъчно за да приеме съдът, че същия разполага с нужната
легитимация да оспорва законосъобразността на тези решения, като привежда аргументи за
тяхната процесуална или материална несъответност на законовите, респективно уставните
правила.
С разпоредбата на чл.244, ал.2 от ТЗ е предвидено, че Съветът на директорите
приема правила за работата си. По делото не е установено такива правила да са били
установени, но от друга страна в Устава на ответното дружество текстовете от чл. 45 до чл.
54 включително дават детайлна уредба на Съвета на директорите, като орган функциониращ
5
при управлението на търговското дружество – посочено е как се избират членовете на СД,
на какви условия следва да отговарят същите, какъв е техния брой, както и органа които ги
избира; изброени са правата и задълженията на Съвета на директорите, какъв е неговия
мандат и най-вече при какъв кворум следва да се провеждат заседанията на този колективен
орган, респективно изискуемото мнозинство за вземане на решенията от същия.
Първото възражение по законосъобразността на решенията е свързано с
липсата на отправена до члена на съвета на директорите Р. Ч. покана за заседанието, на
което са взети атакуваните с исковете решения. Действително участниците във всеки
колективен орган на управление, в това число е съвета на директорите на акционерно
дружество, следва да бъдат уведомени за съответното заседание, за да се запознаят и
подготвят по точките, вкл. в дневния ред на предстоящото заседание по отношение. Законът
не урежда уведомяването на членовете на СД за заседанията на този орган като такова
правило не е предвидено и в устава на ответното акционерно дружество. По тази причина
съдът намира, че неуведомяването на Ч. за заседанието на органа не може да бъде основание
за незаконосъобразност на решенията от 03.05.2022 г. За пълнота следва да се добави, че
ищецът изобщо не е легитимиран да отправя подобни възражения, доколкото същия няма
качеството на член на СД на ответното дружество. Това означава, че начинът на свикване и
обезпечаване правата на участие на конкретните членове не може да се ползва, като
аргумент от него за незаконосъобразност на взетите решения по време на същото. Същите
съображения важат и относно възраженията на акционера–ищец и жалбоподател в
настоящото производство във връзка с изпращането и получаването на поканата за
заседанието.
С молба от 23.03.2023 г. ищецът е въвел нови основания на исковете си като е
посочил, че решенията са незаконосъобразни, защото не са взети с участието на всички
членове на Съвета на директорите, в нарушение на чл.51 ал.1, ал.2 и ал.3 от устава.
Въззивният съд също както първоинстанционният намира, че този довод за
незаконосъобразност на решенията е преклудиран, доколкото представлява ново фактическо
основание на исковете за незаконосъобразност. Съгласно чл.372 ал.2 ГПК ищецът с
допълнителната искова молба може да измени иска чрез въвеждане на ново основание
/определение № 94 от 17.02.2017 г. по ч.т.д. № 2465/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/. Законът с
чл.372 от ГПК обвързва подаването на искова молба и срокът за упражняване на това
процесуално право с подаването на отговор от страна на ответника в законовия срок.
Доколкото не е бил подаден в срок писмен отговор и същият не е бил изпращан на ищеца,
въззивният съдът намира, че за ищеца не е възникнало процесуалното право да направи
изменение на иска чрез въвеждане на ново основание. Подаването на допълнителната
искова молба е обусловено от направените от ответника извън срока за отговор възражения
срещу иска.
От друга страна неуведомяването на Р. Ч. за заседанието на съвета на
директорите на 03.05.2022 г. не засяга по никакъв начин правата на ищеца в качеството му
на акционер, произтичащи от членственото правоотношение. Правото на всеки акционер е
да участва и гласува на Общо събрание на акционерите. Членственото му правоотношение
обаче не включва право да участва в работата на Съвета на директорите. Ищецът не е член
на Съвета на директорите, но дори и да бе член, фактът, че не е бил поканен на заседанието
на 03.05.2022 г., не би представлявало нарушение на някое от неговите права по
членственото правоотношение с ответното дружество.
Във въззивната жалба е направено възражение за неуведомяване на
въззивника за предстоящото събрание на съвета на директорите, но тъй като същият не е
негов член съдът намира възражението неоснователно.
Дори да се приеме, че въведените основания следва да бъдат разгледани /което
настоящият състав не споделя/, същите биха били неоснователни. Съгласно чл.51, ал.1 от
устава на ответното дружество Съветът на директорите може да взема решения ако
присъстват всички членове на съвета. Съгласно ал.2 всички решения на съвета на
директорите се вземат с мнозинство 100 % от членовете му. Съгласно разпоредбата на чл.51,
6
ал.4 най-късно до започване на заседанието член на съвета е длъжен да уведоми
председателя му, че той или свързано с него лице е заинтересовано от поставения за
разглеждане въпрос и не участва във вземането на решенията. При поставен въпрос свързан
с освобождаването на Р. К. Ч. като изпълнителен директор, по силата на чл.51, ал.4 от
устава и чл.238, ал.4 от ТЗ, същият не следва да участва при гласуването, поради което
обжалваното решение е взето с гласовете на 100% от членовете на съвета на директорите,
които са могли да участва при вземането му.
Искът по чл.71 ТЗ дава възможност за отмяна на това решение на дружествен
орган, с което се нарушават членствените права на акционера или съдружника - което
въздейства неблагоприятно върху членственото правоотношение на съдружника или
акционера и реално засяга някое неговите членствени права /решение № 50 от 16.06.2014 г.
по т.д. № 1087/2012 г., Т. К., І Т. О. н ВКС/. Следователно в случаите, в които макар и да е
постановено в нарушение на закона или устава, решението на дружествен орган, с което не
се засягат реално членствените права на акционера или съдружника, не подлежи на отмяна.
Решенията на дружествените органи пораждат действие във вътрешните отношения на
съдружниците и акционерите и касаят дружествените работи, поради което не е оправдано
при липса на нарушение на правото на членство или на отделните членствени права на
акционер или съдружник същите да бъдат отменяни.
Предоставената възможност от закона за съдебна намеса в отношенията между
търговското дружество и негов член цели разрешаване на възникнал спор относно
съществуването на членственото правоотношение или да бъде възстановено накърненото
членствено право на съответния съдружник или акционер. В производството по иска по
чл.71 от ТЗ на доказване подлежи фактът, че решенията са увредили правната сфера на
акционера/съдружника или реално заплашват да я засегнат по неблагоприятен начин.
Правата на акционерите са имуществени и неимуществени. Съществуват и т.н.
индивидуални и колективни права, но това делене е неотносимо към процесния спор.
Имуществено право са: правото на дивидент; правото на ликвидационен дял;
правото на лихва върху вноската, когато е предвидено в устава; право да се запише
пропорционална част от новите акции при увеличаване на капитала; Право да се запишат
акции при увеличаване на капитала за сметка на неразпределената печалба; право на замяна
на поименни акции с акции на приносител и обратно.
Неимуществените права са на първо място управителните права, които са
свързани с право на всеки акционер да участва в работата на ОС и право на глас. Тук
принципът е, че всяка акция е равна на 1 глас. Правото на глас възниква с изплащането на
вноска, но това е диспозитивно правило и в устава може да се уговори друго. Елемент от
правото на глас в Общото събрание на акционерите е и правото на избор, което бива
активно и пасивно.
Неимуществени права са и контролните права на акционера, което в
действителност е право на информация, което се реализира в два случая: 1./ право на
акционера да се запознае с писмените материали, свързани с дневния ред на предстоящото
ОС и право да получи безплатно материалите и то най-късно 30 дни преди датата на ОС и
2./ право на акционера да получи протоколите от миналите ОС и приложенията по тях.
Акционерът има ограничено право на информация, защото неговото участие в дружеството
е капиталово, а не участие с лично усилие и за това няма право да контролира дейността на
дружеството. Акционерът няма право на достъп до Книгата на акционерите и до текущото
счетоводителство. Това положение е изменено до някъде само при публичните дружества.
При уточнените по-горе права на ищеца като акционер, въззивният съд
споделя становището на първоинстанционния съд, че атакуваните в производството
решения на съвета на директорите не засягат и не ограничават членствените му права на
7
акционер в ответното дружество. Акционерите не разполагат с неимуществени управителни
права, които да са свързани с право да участват в работата на съвета на директорите и право
на глас в този съвет. Решенията на Съвета на директорите за освобождаване на
изпълнителен директор и за избор на нов изпълнителен директор не създават преки
последици за членственото правоотношение между ищеца като акционер и ответника. Тези
решения не се отразяват пряко или дори косвено върху отделните му членствени права –
имуществени и неимуществени. Решенията на дружествения орган не причиняват в
правната сфера на ищеца като акционер вреди, а и не създават реални предпоставки за
настъпването на такива.
Представителството на акционерното дружество и определянето на лице,
което да изпълнява длъжността на изпълнителен директор, са въпроси, които са извън
обхвата на правата, с които разполага акционерът. Процесните решения на Съвета на
директорите не отричат правата на ищеца като акционер, нито ги нарушават. Действието на
тези решения не ограничава правните възможности на ищеца като акционер, както и
упражняването на пълния обем от членствени права, които има като акционер.
На отмяна по реда на чл.71 ТЗ подлежи само решение, което предизвиква
неблагоприятна промяна в правната сфера на съдружника или акционера, защото съдебното
решение в този случай води до отстраняване на неблагоприятния за него резултат.
Решенията на органа на управление за освобождаване на изпълнителния директор и за
определяне на нов представител на акционерното дружество не пораждат действие спрямо
отделните акционери и не рефлектират върху членственото правоотношение между
отделния акционер и акционерното дружество. Дори и да се отменят двете решения на
дружествения орган силата на пресъдено нещо на съдебното решение не би рефлектирала
върху обема и съдържанието на притежаваните от ищеца акционерни права. Това обуславя
неоснователността на предявения иск.
Съдът отчита обстоятелството, че Р. К. Ч. е член на съвета на директорите на
„Интерпред – БГ“ АД в качеството му на физическо лице, но в същото време той се явява и
законен представител на акционера „Прогресив бизнес дивелъпмънт“ ЕООД, видно от
вписванията в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
/ТРРЮЛНЦ/ по партидата на ищцовото дружество. При тези факти и при тълкуване на чл.
234, ал. 1, изр.2 и 3 ТЗ следва да бъде направен извод, че Р. К. Ч. на практика представлява
интересите на акционера „Прогресив бизнес дивелъпмънт“ ЕООД в управителния орган на
„Интерпред – БГ“ АД и чрез него ищцовото дружество упражнява своя разширен обем
акционерни права, а именно да участва при формиране решенията на управителния орган, за
които има интерес да бъдат законосъобразно вземани. Отделно, бидейки изпълнителен
директор на ответното дружество, Р. К. Ч. се явява законен представител и на „Прогресив
бизнес дивелъпмънт“ ЕООД и на „Интерпред – БГ“ АД /обстоятелство, което е обусловило
назначаването на особен представител по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК/. По тази причина съдът
не изключва наличието на интерес у ищцовото дружество да претендира отмяна на
решението, с което съветът на директорите е взел решение за освобождаване на Р. К. Ч.
като негов изпълнителен директор/законен представител, още по-малко този интерес да
бъде изключен генерално поради факта, че формално ищецът не е член на съвета на
директорите. Но това касае допустимостта на предявения иск, а не неговата основателност.
От описаните факти в исковата молба и уточненията с молбата от 23.02.2023 г.
по реда на чл.145 ал.2 ГПК ищецът се позовава на нарушени неимуществените му права -
правото му да участва в управлението на акционерното дружество и правото на глас в
съвета на директорите. Настоящият състав намира неоснователни тези възражения. Правото
на участие в управлението на акционерите се реализира чрез правото им да участват и
гласуват в Общото събрание на дружеството. Законът не предвижда право на акционера да
участва в състава на управителните органи или да контролира тяхната дейност.
В съдебната практика се приема, че по изключение акционерът може да
8
притежава разширен обем на членствени права – в случаите, в които е реализирано правото
му да бъде избран и акционерът е член на управителен орган на търговското дружество и
при кумулативно изискване в устава е предвидено, че акционерното участие е необходима
предпоставка за участие в органа на управление. В този случай към общите права на
акционера се прибавя и реализацията на правото му да бъде избран за член на управителния
орган, водещо до правото на участие и формиране на решенията на този орган. В този
случай акционерът може да се позове и на нарушени членствени права, произтичащи от
участието му в управителния орган.
В устава на ответното дружество липсва клауза, която да предвижда, че член
на Съвета на директорите може да бъде само лице, което е акционер. Това означава, че
ищецът не разполага с разширен кръг от членствени права, поради което извън обема на
притежаваните от него членствени права е правото да участва като член на управителния
орган и чрез гласа си да участва при формиране на воля за вземане на решения от този
орган.
От друга страна следва да се има предвид, че член на Съвета на директорите е
не ищецът, а физическото лице Ч.. Клаузата на чл.47 от Устава допуска член на Съвета на
директорите да е юридическо лице и след като ищецът не е член на този орган, съдът
приема, че атакуваните решения не засягат членствените права на ищеца.
Предвид изложеното съдът намира, че възраженията във въззивната жалба са
неоснователни. Предявените искове са неоснователни и решението на първоинстанционния
съд следва да бъде потвърдено.
По направените разноски:
С оглед изхода от спора отговорността за направените от страните в процеса
разноски следва да бъде възложена в тежест на въззивника, който следва да заплати и тези,
направени от въззиваемия. Въззиваемият е защитаван от особен представител, чието
възнаграждение е заплатено от въззивника като доказателства за други разноски от страна
на въззиваемия няма, както и същият не е направил искане такива да му се заплатят.
Следователно съдът не следва да присъжда разноски.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 590/05.05.2023 г., постановено по т.д. №
923/2022 г. Софийски градски съд, VI-4 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице - "МБК дивелъпмънт"
ЕООД, конституирано на страната на „Интерпред – БГ“ АД
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9