Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 04.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б
въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
К.ТРЕНДАФИЛОВ
при
секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов
в.гр.дело № 7970 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 151 от 07.08.2017 г., постановено по гр. д. № 33833/2009 г. по описа
на СРС, 30 състав, е отхвърлен предявеният от Ц.И.С. и Л.А.И. срещу З.Б.С., В.К.С.,
М.С.Т. и Б.Н.Д., иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, за признаване за
установено, че наследниците на А.Б.Б.са били собственици на следния недживим
имот към момента на включването му в ТКЗС: нива от 1.606 дка, имот № 028030 в
землището на с. Враждебна, местността „Г.а крива бара“, четвърта категория, при
граници: имот № 028029 - нива на С. А.Б., имот № 028035 - нива на наследниците
на Н.В.Г., имот № 028031 - нива на Н.Д.Б.и др. и имот № 028017 - полски път на
СО – кв. Враждебна. Със същото решение е отхвърлен и предявеният от Ц.И.С. и Л.А.И.
срещу „А.Д.“ ООД иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението
върху гореописания недвижим имот, като ищците са осъдени да заплатят на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото за адвокатски
възнаграждения, както следва: на З.Б.С. – 1 850 лв.; на В.К.С. – 750 лв.; на М.С.Т.
и Б.Н.Д. – 1 850 лв.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищците Ц.И.С. и Л.А.И., чрез адв. М.С.. Жалбоподателите поддържат, че
първоинстанционният съд неправилно е приел за недоказана идентичността на
собствения им наследствен недвижим имот и този владян от ответниците. От
представените Нотариален акт и записка към него се установявало, че
наследодателят на ищците – А.Б.Б.придобил правото на собственост въху ½
идеална част от нива в местността „Бресто“, цялата от около 3 декара и един ар,
при съседи на цялата нива: В.С., М.Г., Г.Д.и път. От свидетелските показания се
установявало, че наследодателите на ищците са владяли имота до 1957 г., когато
бил включен в ТКЗС, като свидетелите идентифицирали недвижимия имот по съседи,
местност и площ. Тройната експертиза не могла да достигне до категоричен извод
за идентичност на имота само поради обстоятелството, че липсвали данни от
разписни листове или графичен материал от 1921 г., а в разписните листове от
1958 г. за тези имоти нямало записани имена на собственици. Нивата, закупена от
бащата на наследодателите на ищците била една, като ½ идеална част от
нея била възстановена на наследниците на Д.Б.Б., а именно № 028031, а другата
½ идеална част била възстановена на С.С.Б., без да е представял какъвто
и да е документ за собственост, което нарушавало интересите на ищците. Поради
тази причина ОСЗГ „Кремиковци“ не могло да възстанови имота на ищците,
доколкото същият вече бил възстановен. Изложеното обуславяло интереса от предявяване
на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Ето защо, молят решението да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде признато по отношение на
ответниците, че наследодателите на ищците били собственици на процесния имот
към датата на включването му в ТКЗС и че ищците са съсобственици на същия имот.
Молят въззивния съд да постанови решение, с което да осъди „А.Д.“ ООД да им
предаде владението на описания имот. Претендират разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците
М.Т., Б.Д. и В.К. /участващи лично и конституирани по реда на чл. 227 ГПК, до
размера на наследствените им права, на мястото на починалата З.Б.С./.
Въззиваемите поддържат, че въззивната жалба е неоснователна, като твърдят, че
искът по чл. 14, ал. 4 е недопустим. Освен това сочат, че нямали възстановяване
на земеделски имот в местността „Бресто“, а само в местностите „Г. брест“ и „Г.а
крива бара“, които били различни, видно както от Решение от 19.07.1997 г. на
СРС по гр. д. № 1843/1995 г. по иск с правно основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ,
така и от решенията на ОСЗГ по възстановяване на собствеността на наследниците
на С.С.Б.. Ето защо, молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират
разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника „Д.2.в.“ ООД /с предходно наименование „А.Д.“ ООД/.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на другите
страни, намира за установено следното:
СРС,
30 състав, е бил сезиран с пасивно субективно съединени установителни петиторни
искове с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и осъдителен иск с правно
основание чл. 108 ЗС.
Ищците
твърдят, че общият им наследодател А.Б.Б.е бил носител на правото на
собственост върху ½ идеална част от Нива в землището на с. Враждебна,
местността „Бресто“ /Г. брест/, Г.а крива бара, с площ от около 3.1 дка, преди
обобществяването чрез внасянето й в ТКЗС през 1958 г. Поддържат, че процесният
имот е бил заявен от наследниците на Станоя Б. през 1992 г. и собствеността е
била възстановена на последните с решение на ОСЗГ Кремиковци от 2006 г.
Твърдят, че наследодателят на ответниците не е имал имот в тази местност,
поради което от ответниците било подадено заявление с невярно съдържание и били
нарушени правата на ищците. Сочат, че са пропуснали срока за възстановяване по
чл. 11 ЗСПЗЗ, тъй като късно намерили нотариалния акт за покупко – продажба, с
който могли да се легитимират като собственици по наследство на процесния имот.
Поддържат, че на 21.07.2006 г. - два дни
след влизането в сила на решението на ОСЗГ Кремиковци, процесният недвижим имот
бил продаден на „А.Д.“ ООД.
Ответниците
по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ оспорват същия, като поддържат,
че е недопустим. Твърдят, че имат възстановяване на земеделски имоти в
местностите „Г. брест“ и „Г.а крива бара“, но не и в местността „Бресто“.
Сочат, че възстановеният им имот не е идентичен с имота, описан в представения
от ищците нотариален акт от 1921 г., както и че не е налице и идентификация
между съседите, описани в нотариалния акт от 1921 г. и тези, описани в
решението на ОСЗГ Кремиковци. Поддържат, че не е допустимо обективно
съединяване на искове с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и чл. 108 ЗС.
Оспорват и твърдението, че имотът на наследодателя на ищците е бил включвен в
ТКЗС през 1958 г.
Ответникът
по иска с правно основание чл. 108 ЗС оспорва същия като неоснователен, като
поддържа, че е недопустимо съединяването му с иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ,
както и че ищците не се легитимират като собственици с решение на ОСЗГ –
Кремиковци по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
За да постанови обжалваното решение,
първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се
установява наследодателят на ищците да е притежавал право на собственост върху
процесния имот.
По отношение на фактическата
обстановка:
През
месец май 1921 г. А. и Д.Б.Б.и придобили собствеността на няколко недвижими
имота, находящи се в землището на с. Враждебна, софийско, сред които и Нива в
местността „Бресто“ от три декара и един ар, при съседи: В.С., М.Г., Г.Д.и път
– видно от Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 102, том 4,
нот. дело № 117/1921 г.
Видно
е от удостоверения за наследници № 192 от 25.04.2005 г. и № 322 от 12.08.2008
г., че А.Б.Б.е починал на 21.01.1944 г. и че ищците са негови наследници по
закон.
От
Удостоверение за наследници № 45 от 16.02.2011 г. се установява, че наследодателят
на ответниците - С.С.Б., починал на 18.10.1962 г., е оставил следните
наследници по закон: З.Б.С., С. Б. К., Л.Д.С., Й. С.С. и М.С.Т..
Установено
е, че с решение № 2957 от 06.07.2006 г. на Общинска служба по земеделие и гори,
район Кремиковци, община Столична, област София – град, по преписка по
заявление вх. № 2957 от 28.02.1992 г., което е влязло в сила на 19.07.2006 г.,
на наследниците на С.С.Б. било признато и възстановено правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници по отношение на следния
недвижим имот: Нива от 1.606 дка., четвърта категория, находящa се в землището
на с. Враждебна, местност „Г.а крива бара“, имот № 028030 по картата на
землището, при граници: № 028029 - Нива на С. А.в Б., № 028035 - Нива на насл.
на Н.В.Г., № 028031 - Нива на Н.Д.Б.и др. и № 028107 - Полски път на СО – кв. „Враждебна“.
На 21.07.2006 г. З.Б.С., С. Б. К., Л.Д.С., Й. С.С.
и М.С.Т., представлявани от пълномощника И.Н., продали на „А.Д.“ ООД, чрез
пълномощника К.Б., следния недвижим имот: НИВА /четвърта категория/, находяща
се в гр. София, Столична община, район „Кремиковци“, кв. „Враждебна“, с площ
1606 кв.м., съставляваща имот № 028030 по плана за земеразделяне на землището
на Враждебна, местността „Г.а крива бара“, при съседи: имот № 028029 – нива на С.
А.в Б., имот № 028035 – нива на наследиците на Н.В.Г., имот № 028031 – нива на Н.Д.Б.и
др., имот № 028107 – полски път на СО, кв. „Враждебна“ – видно от Нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот, № 174, том III, рег. № 2677, дело № 542 от 21.07.20076
г. на Нотариус К.Б., вписана под № 043 в регистъра на Нотариалната Камара.
От
заключението на вещото лице инж. С. С. по допуснатата и изслушаната в
първоинстанционното производство на 15.11.2013 г. съдебно-техническа
експертиза, която при преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирана, се установява, че за процесния имот – нива в м. „Бресто“, описан в
нот. акт № 102/1921 г., не са намерени стари графични и други материали към
1921 г., поради липсата на които и различията в описаните съседи и граници в
местностите, не се установява идентичност между нот. акт № 102/1921 г. и
Решение № 2957/06.07.2006 г. на ОСЗГ „Кремиковци“ по отношение на имот № 028030
и скица № Ф00385/11.12.2000 г. на ПК „Кремиковци“. По поставената на вещото
лице допълнителна задача и извършени допълнителни проучвания се установява, че
няма достатъчно данни за промяна на изводите, изложени в съдебно – техническата
експертиза, приета в с.з. на 15.11.2013 г.
От
заключението по допуснатата и изслушаната в първоинстанционното производство тройна
съдебно-техническа експертиза, която при преценка по реда на чл. 202 ГПК следва
да бъде кредитирана, се установява, че имотите с номера по КВС 028030 и 028031
са идентични с имоти с пл. № 1700 и 1701 от кад. лист 299 по кадастралния план
на кв. „Враждебна“ от 1958 г. Съгласно рзписния лист на следващия план за
местността от 1982 г. същите граничат на юг с имот № 1106, който е записан в
разписния лист към този план на името на един от съседите в нотариален акт №
102/1921 г. Съгласно Решение на ПК „Кремиковци“ северната граница на двата
имота е път по КВС, а описаната в документа нива също има за граница път.
Квадратурата на двата имота по КВС сумарно е 2.849 дка, около 2.85 дка по плана
от 1958 г. и 3.1 дка по документ. Като местност в документа е записана м.
„Бресто“, в скицата по КВС за имот 028031 е записана м. „Г. Брест“. По така
направените констатации СТЕ не може да установи идентичност между имотите от
КВС с номера 028030 и 028031 и описаната нива в Нотариален акт № 102/1921 г.,
тъй като липсват данни от разписни листове или графичен материал от 1921 г., а
в разписните листове от 1958 г. за тези имоти няма записани имена на
собственици.
От
показанията на свидетеля Р.Ц.С., които следва да бъдат кредитирани като ясни и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, се установява, че
процесната нива се намира в местността „Г. брест“, като имотът бил три декара,
а впоследствие бил разделен на две. От едната страна на имота съсед е бил Ц.Г.и
Я. Г., от другата страна М.В., а от третата страна – коларски път. Този имот,
заедно с другите около него, влязъл в ТКЗС пред 1957 г., като дотогава собствениците
– И.А.в и неговото семейство, са го обработвали, като садяли царевица, картофи,
боб.
От
показанията на свидетелката Ц.К.М., които следва да бъдат кредитирани като
житейски логични и ясни се установява, че процесното място било около 3 декара,
впоследствие било разделено на две, като се обработвало от Софийка, като било
засадено с картофи, жито, боб.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, но същото е
недопустимо в частта, в която съдът е разгледал и се е произнесъл по иска с
правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като съображенията за това са следните:
С
т. 3А от Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГК на
ВКС са посочени обстоятелствата, които обосновават правния интерес за надлежно
упражняване на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Според разясненията на ТР № 1 от
7.10.1997 г. по гр. д. № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС искът с правна
квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установителен иск за собственост към минал
момент, поради което условие за допустимостта на този иск /както при всеки
установителен иск/ е наличието на правен интерес. Такъв е налице при висящо
административно производство по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ или при възможност
такова да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската
поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в
реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ.
Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за
възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на
преклузивния срок за заявяване на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, предявяването на
иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. В случай че ищецът по
иска с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е подал заявление в срока по
чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или не е предявил иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ до изтичане
на крайния преклузивен срок, посочен в пар.22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, публ.в ДВ,
бр.13 от 2007 г. /до 12.05.2007 г./, правото му да иска от поземлената комисия
/сега общинска служба по земеделие - ОСЗ/ издаване на решение за възстановяване
на собствеността в реални граници ще е погасено. В този случай, дори и искът с
правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ да бъде уважен, не би могло да се
стигне нито до постановяване на решение на ОСЗ за възстановяване на
собствеността на земеделската земя в полза на ищеца, нито до възможност за
образуване в бъдеще на административно производство по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ
за възстановяване на собствеността на ищеца върху спорната земеделска земя.
В
разглеждания случай е безспорно, че ищците не са подали заявление за
възстановяване на правата си върху процесния имот в срока по чл. 11, ал. 1
ЗСПЗЗ и е изтекъл преклузивният срок за предявяване на иска по чл. 11, ал. 2
ЗСПЗЗ, поради което предвид гореизложеното в тази хипотеза същите нямат правен
интерес от предявяването на установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с оглед
на което този иск е недопустим. Ето защо, предвид разясненията в т. 3А от ТР №
4/14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС и доколкото районният съд е
разгледал иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, в тази част
първоинстанционното решение следва да се обезсили и производството по него да
се прекрати. Във връзка с допустимостта на предявения иск
за пълнота на изложеното следва да се посочи, че влязлото в сила определение от
27.07.2010 г. на СГС по ч.гр.д. № 1251/2010 г., с което е отменено
определението на първоинстанционния съд, с което правилно е било прекратено
производството по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, не се ползва със сила на
пресъдено нещо и не обвързва настоящия съдебен състав.
По отношение на иска с правно
основание чл. 108 ЗС:
Настоящият
съдебен състав приема, че в тази част първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
е и правилно в тази част, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Чрез
петиторния иск по чл. 108 ЗС ищците искат от съда със сила на пресъдено нещо да
установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение
като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищците
и въз основа на това установяване да се допусне ответникът, които я владее или
държи, без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт
на собственика. Следователно, за да бъде уважен иск, основан на нормата на чл.
108 ЗС, е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки:
ищците да са собственици на вещта, предмет на иска /т.е. да докажат фактите, от
които възниква за тях право на собственост върху имота/; вещта да се намира във
владение или държане на ответника и ответникът да владее или държи вещта без
основание /т.е. за това фактическо състояние да липсва основание в отношенията
между страните/. Установяването при условията на пълно и главно доказване на
първите две от горепосочените предпоставки е в тежест на ищците – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК.
Въззивният
съд на първо място трябва да изследва въпроса придобили ли са ищците по
първоначалния иск собствеността върху вещта, чиято ревандикация се иска, на
твърдяните придобивни основания, защото ако отговорът на този въпрос не е
положителен, обсъждането на останалите предпоставки е безпредметно.
Ищците
основават възникването в техния патримониум на правото на собственост върху
процесния недвижим имот на наследствено правоприемство – твърдят, че техния
наследодател А.Б.Б.е придобил собствеността върху недвижимия имот, предмет на
настоящия спор.
В
разглеждания случай, въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по
делото и установените правнорелевантни обстоятелства, съдът достига до правния
извод, че ищците не установиха чрез пълно и главно доказване по правилата на
чл. 154, ал. 1 ГПК, че притежават активна материална легитимация, т. е. че са
носители на правото на собственост върху спорния имот, представляващ НИВА
/четвърта категория/, находяща се в гр. София, Столична община, район
„Кремиковци“, кв. „Враждебна“, с площ 1606 кв.м., съставляваща имот № 028030 по
плана за земеразделяне на землището на Враждебна, местността „Г.а крива бара“,
при съседи: имот № 028029 – нива на С. А.в Б., имот № 028035 – нива на
наследиците на Н.В.Г., имот № 028031 – нива на Н.Д.Б.и др., имот № 028107 –
полски път на СО, кв. „Враждебна“, на твърдяното от тях придобивно основание –
реституция по реда на ЗСПЗЗ. Съображенията за това са следните:
Производството
по ЗСПЗЗ е административно и води до придобиване на собственост върху
възстановявани земи само ако са били налице предпоставките по чл. 10 ал. 1
ЗСПЗЗ и е издаден валиден административен акт /решение на поземлена комисия,
сега Общинска служба по земеделие/ за възстановяването на собствеността.
Решението на органа по поземлената собственост има конститутивно действие,
което се разпростира както по отношение на обекта /земеделската земя/, така и
по отношение на субекта. Решението действа за в бъдеще и е актът, който
легитимира като собственици лицата, на които се възстановява собствеността –
т.е. то е годно основание за придобиване на собствеността върху възстановената
земя по смисъла на чл. 77 ЗС. Значението на придобивно основание имат само две
категории решения на органа по поземлената собственост, а именно: 1/ решението,
с което се възстановява правото на собственост в съществуващи или възстановими
стари реални граници върху индивидуално определен имот – чл. 18ж, ал. 1 ЗСПЗЗ и
2/ решението по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ, с което се възстановява собственост
върху индивидуално определен имот от влезлия в сила план за земеразделяне. В
разглеждания случай е безспорно, че по отношение на процесния недвижим имот в
полза на ищците не е било издадено решение на поземлената комисия /сега
Общинска служба по земеделие/, което да ги легитимира като собственици. Ищците
не представят и други доказателства, които да ги легитимират като собственици
на процесния недвижим имот.
Въз
основа на тези правни съображения и с оглед на обстоятелството, че по отношение
на иска по чл. 108 ЗС правният извод до който въззивната инстанция достига,
изцяло съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, обжалваното
решение трябва да бъде потвърдено в тази част, а въззивната жалба оставена без
уважение.
По разноските:
При
този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски имат
единствено ответниците по жалбата. Същите са претендирали разноски за
адвокатско възнаграждение в общ размер на 1000 лева, от които 800 лв. за М.Т. и
Б.Д. и 200 лв. за В.С., чието плащане е удостоверено в представените по делото
договори за правна защита и съдействие, поради което следва да им бъдат
присъдени.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 151 от 07.08.2017 г., постановено по гр. д. № 33833/2009 г. по описа
на СРС, 30 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Ц.И.С. и Л.А.И.
срещу З.Б.С., В.К.С., М.С.Т. и Б.Н.Д., иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ,
за признаване за установено, че наследниците на А.Б.Б.са били собственици на
следния недживим имот към момента на включването му в ТКЗС: нива от 1.606 дка,
имот № 028030 в землището на с. Враждебна, местността „Г.а крива бара“, четвърта
категория, при граници: имот № 028029 - нива на С. А.Б., имот № 028035 - нива
на наследниците на Н.В.Г., имот № 028031 - нива на Н.Д.Б.и др. и имот № 028017
- полски път на СО – кв. Враждебна, и прекратява производството в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 151 от 07.08.2017 г., постановено по гр. д. № 33833/2009 г. по описа
на СРС, 30 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Ц.И.С.,
ЕГН ********** и Л.А.И., ЕГН **********, да заплатят на М.С.Т., ЕГН **********,
Б.Н.Д., ЕГН ********** и на В.К.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1000 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2.