Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети февруари две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №7584 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца В.Л. А. срещу
решение от 18.02.2020 г. по гр.д. №28476/2019 г. на Софийския районен съд, 35
състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „А.и
М.“ ЕООД кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1
вр.чл.232 ал.2 и чл.233 ал.1 изр.2 ЗЗД за сумата от 321,86 лв., представляваща
консумативни разходи за изразходвана вода в наетия имот, за сумата от 96,00
лв., представляваща разходи за подмяна на патрон, ведно със законната лихва
върху главниците от 20.05.2019 г. до окончателното плащане, и за сумата от
36,86 лв. – мораторна лихва, като ищецът е осъден да заплати на ответника
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, тъй като е постановено при
нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Сочи, че от
събраните по делото доказателства е установено, че ответникът дължи сумите за
консумирана вода, лихва за забава и за подмяна на патрона на вратата на наетия
имот, като същият не е доказал заплащането им. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи
изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна
„А.и М.“ ЕООД в
срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е
обжалвано от ответника в частта, в която е уважен предявеният осъдителен иск с
правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.232 ал.2 ЗЗД за сумата от 8,70 лв. –
консумативни разходи за изразходвана ел. енергия в наетия имот, поради което
решението е влязло в сила в тази му част.
Съдът, като
обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението,
следва да се добави и следното:
За
основателността на предявения иск с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.232 ал.2 ЗЗД в тежест на ищеца да установи, че страните са били обвързани от договор за
наем на недвижим имот и размера на незаплатените консумативни разходи, а за
иска с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.233 ал.1 изр.2 ЗЗД и че през време на ползването вещта ответникът
му е причинил сочените имуществени вреди, както и техният действителен размер.
В
тежест на ответника е да установи положителния факт на плащането.
По делото не е спорно и е установено наличието на сочения договор за наем, както и че същият е прекратен, считано от 10.08.2018 г.
От събраните по делото доказателства /фактура №**********/26.10.2018 г. и справка за таксуван разход за вода/ се установява, че за наетия имот е начислена сума за консумация на вода за периода 22.09.2018 г. – 22.10.2019 г., т.е. за период след прекратяване на наемното правоотношение между страните. По делото не са ангажирани никакви доказателства за установяване твърденията на ищеца, че начислените от „Софийска вода“ АД с описаната по-горе фактура суми са за потребена вода за период, различен от посочения във фактурата, който период е по време на наемния такъв. Ангажираните свидетелски показания не могат да установят това обстоятелство.
От събраните по делото доказателства /фактура №**********/11.09.2018 г., фискален бон към нея и показанията на свид. Д. Ц./ не се установява при условията на пълно и главно доказване наличието на сочените от ищеца имуществени вреди, причинени му от наемателя и изразяващи се в смяна на патрон на вратата на имота. Не се установява, че заплатената сума от 96,00 лв. е именно за подмяна на патрона на процесния нает имот, а от показанията на свид. С. С. се установява предаване на ключовете от наетото помещение.
Основателността на
исковете за лихва за забава предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Доколкото съдът не достигна до извод за наличието на такива за
консумативни разходи за потребена вода и вреди, то и тези искове също следва да
бъда отхвърлени изцяло.
Съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора. В процесния договор
за наем не е посочен срок за плащане на консумативните разходи, поради което за
изпадане на ответника в забава е необходимо отправяне на покана, каквато не е
представена, а и няма наведени твърдения в тази насока, поради което ответникът
не е изпадна в забава в плащането на неизплатените консумативни разходи за ел.
енергия.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски
във въззивното производство в размер на сумата от 300,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №44032/18.02.2020 г.,
постановено по гр.д. №28476/2019 г. по описа на СРС, ГО, 34 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА В.Л.А., ЕГН **********,
седалище и адрес на управление:***, да заплати на „А. и М.“ ООД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 300,00
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.