О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…….04.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на ……………….април две хиляди и деветнадесета
година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
възз. частно търг.дело №
530 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 17597/08.03.2019г.
/депозирана с писмо с пощенско клеймо от 07.03.2018г./, подадено от „Агенция за
контрол на просрочени вземания“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж
Мецанин, срещу Разпореждане № 6260/12.02.2019г., постановено
по ч.гр.д. № 600/2019г. на РС Варна, с което е отхвърлена част от искането на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
представляваща сумата от 189.82 лв. –стойност на такси и комисионни
за допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № 2860736 от
21.10.2016г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и С.С.С., като
вземането по договора е прехвърлено от кредитодателя на „Изи Асет Мениджмънт“ с
договор за цесия от 01.07.2017 г., а на заявителя – „АКПЗ“ ЕАД ЕИК ********* с
Приложение № 1/03.07.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД ЕИК
*********.
В частната жалба се твърди, че разпореждането
е неправилно. Излага се, че обжалваният съдебен акт е основан на погрешни
изводи, доколкото в производството по чл.410 от ГПК съдът не проверява дали
вземането съществува. Изтъква се, че съдът дължи проверка на формалната външна
редовност и необходими реквизити на заявлението по чл.410 от ГПК, като
споровете по обективераните в него материални субективни права, като този
относно претеднираното вземане за такси и комисионни за допълнителни услуги,
следва да се решават по исков ред, в случай, че длъжникът входира възражение по
чл.414 от ГПК. Пояснява се, че таксите и комисионните за допълнителни услуги
включват „такса за оценка на досие“ и „такса за услугата „кредит у дома““,
които са в съответствие с предвидената с чл.10а от ЗПК възможност кредиторът да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Твърди се, че дължимостта на таксата е
свързана с извършването на плащанията по договора и е обусловена от това дали
кредиторът е изпълнил задължението си да извърши дейността, респ.да предостави
услугата, за която се дължи тя. В тази насока се твърди, че след като има
плащания по договора, то следва, че и услугата по тяхното събиране от дома на
длъжника е извършена реално. Твърди се, че действително за съда съществува
задължение да се произнася служебно относно наличието на неравноправни клаузи в
договорите, но това правомощие може да бъде упражнено само в исковото
производство, в хода на което след като уведоми за това страните да им даде
възможност да обсъдят този въпрос при условията на състезателност по
предвидения от националната правна уредба ред. В обобщение се твърди, че като е
обсъдил по същество обстоятелство, което седи извън предмета на проверка в
настоящото производство, заповедният съд е превишил правомощията си. Настоява
се да бъде отменено разпореждането в отхвърлителната част и да се постанови
издаването на заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми.
Жалбата е подадена в срок (по
поща с клеймо от 06.03.2019г.), от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
след запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на намира частната жалба за неоснователна, поради
следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 600/2019г. на
Районен съд - Варна е образувано по заявление подадено от заявителя „Агенция за
контрол на просрочени вземания“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, срещу Валя
Кирилова Иванова с адрес гр. Варна, ул. Бачо Киро 14 ет.1 за суми по Договор за
потребителски кредит № 2860736 от 21.10.2016г., сключен между „Провидент
Файненшъл България” ООД и С.С.С., като вземането по договора е прехвърлено от
кредитодателя на „Изи Асет Мениджмънт“ с договор за цесия от 01.07.2017 г., а
на заявителя – „АКПЗ“ ЕАД ЕИК ********* с Приложение № 1/03.07.2018 г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г.,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД ЕИК *********.
В обяснителната част на заявлението
заявителя е посочил, че с подписване на договора кредитополучателят се е
съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за допълнителни услуги –
такса за оценка на кредитното досие и такса Кредит у дома. Последната
представлява услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по
неговото местоживеене и седмично събиране на вноските по кредита също по
местоживеенето на кредитополучателя. В т.12 от заявлението кредиторът също е
посочил, че сумата по договора е преведена по банковата сметка на длъжника при
подписване на договора, с което кредиторът е изпълнил основното си задължение
по договора. Освен това посочено е, че по договора е извършено частично плащане
в общ размер от 395.09 лева. Вземането, индивидуализирано като такси и
комисионни за допълнителни услуги, е заявено в размер на обща сума от 189.82
лева.
Доколкото съдът е констатирал нередовност в
заявлението с разпореждане № 2472/18.01.2019 г. е дал указания на заявителя да
посочи каква част от общия размер на вземането представлява такса за оценка на
кредитно досие и каква част такса „кредит у дома“, както и да наведе твърдения
предоставил ли е реално последната услуга на кредитополучателя. В отговор на
дадените указания е постъпила уточняваща молба от 11.02.2019 г. Посочено е, че
таксата за оценка на досие е 20 лева, определен съгласно буква Б, стр.1 от
договора за потребителски кредит. Уточнено е, че размера на такса „кредит у
дома“ е 341.19 лева, договорен в буква Д, стр.1 от договора. Сочи се, че според
тази клауза цената на допълнителната услуга се формира от два компонента –
първият, съставляващ 30% от сумата, е дължим при предоставяне на заевната сума
по адрес на местоживеене на клиента, а вторият, представляващ останалите 70 %,
е свързан с разходите за събиране на седмичните вноски в дома на клиента.
Приложен е заверен препис от Договор за потребителски кредит № 2860736 от
21.10.2016г. Потвърдено е, че цялата
сума е с разсрочено погасяване, като е включено в седмичните погасителни
вноски.
Видно от представения договор срокът за пълно
издължаване на паричните задължения е изтекъл, доколкото последната падежна
дата е 17.12.2017г. при 60 броя седмични плащания.
При анализа на изложеното в заявлението
заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на
кредитополучателя-физическо лице и липсата на противни твърдения по своята
правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит, при което
освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на
кредитополучателя на "потребител" приложимите норми са и тези на Закона за защита на потребителите – съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП,
като чл. 146, ал. 1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за
нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи
потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна. С оглед на това
въззивния съд не възприема и счита за неоснователни доводите и възраженията в
жалбата, че за заповедния съд не съществува възможност служебно да констатира
наличието на нищожна и/или неравноправна клауза, както и че е превишил своите
правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелство по същество, което следва
да бъде доказано в едно бъдещо исково производство /така Определение N
974/07.12.2011 г. по ч. т. д. N 797/2010 г., ІІ т. о., ВКС и решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено задължително тълкуване
съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО/.
Разпореждането на заповедния съд в
отхвърлителната част е правилно и законосъобразно. С оглед качеството на заемателя
се налага извода, че е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на
ЗЗП, като към настоящия договор за финансова услуга намират приложение
съответно разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Възможността кредиторът да въвежда такси
извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Налице е изрична забрана, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК да
се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита.
Съобразно на съдържанието на конкретните
клаузи за такси за комисионни и допълнителни услуги, се налага извода, че
уговарянето им противоречи и излиза извън присъщите на този вид договорен
ангажимент функции.
От изложението в заявлението става ясно, че
тази такса е предвидена на първо място за "оценка на кредитното
досие". Касае се за характерна предварителна дейност на кредитора, която
предхожда вземането на решението за отпускане на кредита. Съгласно чл.16 и сл.
от ЗПК кредиторът разполага с възможност да изисква и събира информация като
след анализа й да прецени дали да предостави търсената сума. Следователно не се
касае за допълнителна услуга, защото дейността е изцяло насочена към преценка и
осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на заемополучателя.
Таксата за предоставяне на услуга
"кредит у дома", формулирана като такса за предоставяне на заема по
адрес на клиента, съотв.събиране на вноски от дома на клиента също осигурява
изпълнението на задължението по договора, както и усвояването на кредита, и
попада под забраната по чл.10а, ал.2 от ЗПК. Едновременно с това налице е и
противоречие между изявлението на кредитора, че е предоставил изцяло сумата по
банков път в полза на длъжника, като в същото време го ангажира финансово с 30
процента от т.н. такса услуга „кредит у дома“. Това поставя потребителя в
неравноправна позиция спрямо кредитора, какъвто е характера и на клаузата по
смисъла на ЗЗП, доколкото този разход се дължи независимо от физическия начин
на предоставяне на сумата и поставя под съмнение предоставяна ли е тази услуга
и дължи ли се в действителност такава такса.
Услугата в частта „домашно събиране на
седмичните вноски“ също е във фиксиран размер и не зависи от реалните разходи,
които биха се направили, което води до извода, че те на практика не
представляват разходи, а предварително уговорени задължения на потребителя.
Така уговорените такси и комисионни представляват допълнителни плащания, които
имат за цел да се присъди още едно гарантирано обезщетение в случай на забава.
Затова и последицата от игнорирането по този начин на забраната на чл. 33 от ЗПК - императивна по своя характер, следва да е прогласяването за нищожни
на тези клаузи за такси и комисионни.
При проверката по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК се налага извода, че уговарянето на
задължение за заплащане на тези такси противоречи и на добрите нрави. Видно от
претендирания размер при отпуснат кредит в размер на 400 лева, търсените такси
за допълнителни услуги достигат 341.19 лв., което е в противоречие с
императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
По изложените съображения въззивният съд
приема, че в заповедното производство правилно е отказано да бъде издадена
заповед за изпълнение по отношение на претенцията за такси и комисионни за
допълнителни услуги, затова разпореждането следва да се потвърди в обжалваната
му част.
Въз основа на изложените
мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 6260/12.02.2019г., постановено по ч.гр.д. № 600/2019г. на РС Варна, с което е
отхвърлена част от искането на „Агенция за контрол на просрочени
вземания“ ЕАД ЕИК ********* за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, представляваща сумата от 189.82
лв. –стойност на такси и комисионни за допълнителни услуги по Договор за
потребителски кредит № 2860736 от 21.10.2016г., сключен между „Провидент
Файненшъл България” ООД и С.С.С., като вземането по договора е прехвърлено от
кредитодателя на „Изи Асет Мениджмънт“ с договор за цесия от 01.07.2017 г., а
на заявителя – „АКПЗ“ ЕАД ЕИК ********* с Приложение № 1/03.07.2018 г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г.,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД ЕИК *********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.