Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 192 09.02.2011 година гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС ІХ наказателен състав
На двадесет и
седми януари две хиляди
и единадесета година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИСКЪР ИСКЪРОВ
при секретаря П.С. М.
като разгледа докладваното от съдия Искъров
Н.А.Х.Д. № 4446 по описа за
2010 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда
чл.416, ал.6 от КТ, вр. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. А.
Б., ЕГН – **********, против наказателно постановление № 02-0200600/30.08.2010 г. на
директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас. С атакувания акт на
жалбоподателката е наложена „глоба” в размер на 2000 лева за нарушение на
чл.415, ал.1 от КТ.
В жалбата се твърди, че
представляваното от жалбоподателката дружество „Трансстрой Бургас” АД e изплатило към 22.10.2010 г. дължимото възнаграждение и
дължимото обезщетение на М. Г.. Моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателката поддържа жалбата.
Процесуалният представител на
АНО, Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, счита жалбата за неоснователна и
моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът намира
жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в
законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити, а като взе
предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По повод постъпило искане от лицето М. Г. свидетелят Н.К.,
главен инспектор в дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, извършва проверка в
„Трансстрой Бургас” АД на 27.01.2010 г. При проверката се констатира, че на Г.
не са изплатени : трудово възнаграждение за месеците ноември и декември 2009 г.
и месеците януари и февруари 2010 г. ; възнаграждение за положен извънреден
труд за дните 21.11.2009 г., 05.12.2009 г., 12.12.2009 г., 13.12.2009 г. и
19.12.2009 г. ; обезщетение за оставане без работа съгласно чл.222 от КТ. С
протокол № 540/29.03.2010 г. свидетелят К. дава задължително предписание на
работодателя „Трансстрой Бургас” АД да изплати на Г. трудово възнаграждение за
месеците ноември и декември 2009 г. и месеците януари и февруари 2010 г. ;
възнаграждение за положен извънреден труд за дните 21.11.2009 г., 05.12.2009
г., 12.12.2009 г., 13.12.2009 г. и 19.12.2009 г. ; обезщетение за оставане без
работа съгласно чл.222 от КТ. Предписанието следва да се изпълни до 16.04.2010
г.
На 25.05.2010 г. свидетелят отново извършва проверка в
дружеството и установява, че дължимите според предписанието суми не са
изплатени, т.е. задължителното предписание не е изпълнено, поради което съставя
АУАН против изпълнителния директор на „Трансстрой – Бургас” АД жалбоподателката
Б. за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
Дружеството представя в съдебно заседание фишове за
възнаграждение на Г. за процесните месеци, от които е видно, че сумите следва
да бъдат превеждани по сметка на работника, но не са представени документи, че
самият превод действително е извършен.
Изложената фактическа обстановка безспорно се
установява от събраните в хода на настоящото производство писмени и гласни
доказателства - показания на свидетеля Н.К..
Съдът, с
оглед установената фактическа обстановка и като съобрази задължението си да
проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗАНН,
вр. с чл.314, ал.1 НПК, намира от правна страна следното :
АУАН е съставен от оправомощено лице, а именно –
главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, а наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – аргумент от чл.416, ал.5 от КТ.
По съществото на спора съдът намира следното :
Безспорно контролните органи на инспекцията имат право
да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на
нарушенията на трудовото законодателство – чл.404, ал.1, т.1 от КТ. Когато
обаче задължителното предписание се отнася до отстраняване на нарушения на
трудовото законодателство то може да бъде дадено по искане на работника или
служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде
решен само от съда – чл.404, ал.2 от КТ. Волеизявлението на работника следва да
е изрично. По делото липсват каквито е да е доказателства, че М. Г. е поискал
от контролните органи да издадат задължително предписание.
На следващо място разпоредбата на чл.222 от КТ въвежда
право за работника да получи обезщетение, но тя не е с императивен характер,
поради което е извън правомощието на Дирекция "Инспекция по труда" да
дава задължително за изпълнение предписание на работодателя да изплати това
обезщетение. Работникът разполага с право на защита на правата си по общия
исков ред съгласно чл. 360, ал. 1 от КТ.
Предвид горното задължителното предписание се явява
незаконосъобразно и като такова не може да породи правните си последици, т.е.
да вмени в задължение на дружеството конкретно задължение. Ето защо жалбоподателката
не следва да носи отговорност за неговото неизпълнение, поради което
наказателното постановление следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд, ІХ наказателен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 02-0200600/30.08.2010 г. на директор на Дирекция „Инспекция по
труда” – Бургас, с което на Н. А. Б., ЕГН – **********, е наложена „глоба” в
размер на 2000 лева за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Верно с оригинала! П.М.