Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260180
28.08.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на шестнадесети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 6731 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска” № 19
против М.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415,
ал.1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, като при
условията на евентуалност е предявен и осъдителен иск.
В исковата молба се твърди, че съгласно договор за
кредит за текущо потребление от **** г., обезпечен с поръчителството на Т. Б.
Х., ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 13 737 лева. На *****г.
било сключено допълнително споразумение с ответницата, по отношение на
остатъка, възлизащ на 13 100 лева. Ищецът изпълнил задълженията си по договора
за кредит, като срокът за издължаване на кредита бил уговорен на 120 месеца, с
падежна дата на вноските – 18-то число на месеца. Съгласно чл. 14 от договора
неразделна част от договора били и Общите условия и извлечение от Тарифа за
лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на
клиента. Поради допусната забава в плащанията „Банка ДСК“ ЕАД предприела
необходимите действия за събиране на кредита по съдебен ред, като на длъжника М.К.
била изпратена покана – уведомление за предсрочна изискуемост, което било
получено лично от длъжника на 15.05.2018 г. Към посочената дата не били
погасени 4 вноски с падежи в периода от 13.02.2018 г. до 13.05.2018 г. Ищецът
се позовава на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Банката инициирала производство по чл.
417, т. 2 ГПК срещу солидарните длъжници – М.И.К. – кредитополучател и Т. Б. Х.
– поръчител, по ч.гр.д. № 2614/2018 г. по описа на Районен съд – Сливен за
вземанията по договора. Издадена била заповед за незабавано изпълнение и
изпълнителен лист от 04.06.2018 г., с която било разпоредено длъжниците да
заплатят солидарно на кредитора процесните суми, като впоследствие срещу тях
било образувано изп. д. № ***/*** г. на *** **** */**, рег. № ****, район на
действие ОС С.. Срещу издадената заповед за изпълнение постъпило писмено
възражение от М.К., което обуславяло правен интерес за предявяване на настоящия
иск.
С оглед изложеното, от съда се иска да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи сумата от 13 024
лева – главница; 685,72 лева – договорна лихва за периода от 13.02.2018 г. до
30.05.2018 г.; 8,71 лева – обезщетение за забава за периода от 20.02.2018 г. до
30.05.2018 г.; 120 лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.06.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2614/ 2018 г. на Районен съд – Сливен. При условията
на евентуалност е предявен осъдителен иск срещу ответника за присъждане в полза
на ищеца на описаните по-горе суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, е постъпил писмен отговор
от ответника М.И.К., чрез процесуалния й представител адв. Н. И., с който
ответникът оспорва предявените искове като неоснователни по основание и размер.
Оспорва твърдението, че процесният договор за кредит е надлежно обявен за
предсрочно изискуем. Посочва, че обявяването на предсрочната изискуемост
следвало да бъде упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, чрез връчването на уведомление на длъжника. В случая липсвали
доказателства да е налице уведомяване на длъжника. Оспорва представените от
ищеца Писмо и известие за доставка от 15.05.2018 г., като твърди, че същите не
са достигнали до ответницата. Освен това посочва, че в представеното писмо не
съдържало дължимата към 15.05.2018 г. сума по пера, както и липсвало посочване
кои вноски обуславяли настъпването на предсрочната изискуемост. Оспорва
представителната власт на лицето И. И., който бил съставил уведомлението за
предсрочна изискуемост от името на банката. Сочи, че представеното известие за
доставяне нямало достоверна дата и от същото не се установявало пратка с какво
съдържание е изпратена до ответницата.
Твърди, че връчването на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
както и исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК нямали характер на уведомяване
на длъжника. Доколкото преди датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането на
банката не било изискуемо счита иска за неоснователен. Ответникът възразява за
недействителност на клаузата, уреждаща размера на дължимата редовна лихва.
Твърди, че дружеството – ищец незаконосъобразно е увеличавало размера на
лихвения процент по кредита. Позовава се на чл. 143 ЗЗП. Твърди, че банката не
е спазвала задължението си да формира лихвения процент като отчита ежемесечно
измененията на пазарните лихвени мерители LEONIA, SOFIBOR, EONIA, EURIBOR,
LIBOR. Банката изменяла лихвения процент едностранно и единствено в посока
„нагоре“. Освен това ответницата не била уведомена за едностранното увеличение
на базовия лихвен процент. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност на
процесните вземания. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2614/2018 г. по описа
на Районен съд –Сливен, в полза на ищцовата банка „Банка ДСК” ЕАД против М.И.К.
– кредитополучател и Т. Б. Х. – поръчител, са издадени Заповед № 1398 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 04.06.2018
г. и изпълнителен лист от 04.06.2018 г. за сумата от 13027,08 лева
– главница, дължима по договор за кредит за текущо потребление от 18.02.2016 г. и Допълнително споразумение
/анекс/ от 13.12.2016 г.; 685,72 лева – редовна лихва за периода 13.02.2018 г.
– 30.05.2018 г.; 8,71 лева – наказателна лихва за периода 20.02.2018 г. –
30.05.2018 г.; 120 лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата от 01.06.2018 г. до окончателното й изплащане, както и разноските в
общ размер на сумата от 426,78 лева. В срока по чл. 414 ГПК ответницата М.К. е
възразила срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за
това е подадена настоящата искова молба. Ето защо и, установителните искове по
реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника М.К. в заповедното производство,
имащо за предмет същите вземания.
По делото са приети като писмени доказателства:
Договор за кредит за текущо потребление от **** г.; договор за поръчителство от
***** г.; Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление;
допълнително споразумение от *****г. към договор за кредит от **** г.; обратна
разписка, с отразено съдържание: „Писмо изх. № ****/****“; уведомление с изх. №
****/*** г., адресирано до ответницата; извлечение от Такси по кредити за
текущо потребление; погасителен план и ГПР и извлечение от сметката на
ответницата, касаещо процесния кредит.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, по която в. л. е установило, че по силата на договор за кредит за
текущо потребление от 18.02.2016 г. ищцовото дружество предоставило на
ответницата кредит в размер на сумата от 13737 лева, която сума е усвоена
еднократно на 18.02.2016 г. за погасяване на задължения по кредитна карта с № **/****
и кредит за текущо потребление № **/*****. С Анекс от *****г. е капитализирана
/прибавена към главницата/ дължимата и неплатена към датата на анекса редовна
лихва в размер на 411,70 лева. За периода от разрешаването на кредита 18.02.2016
г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК – 01.06.2018 г. били извършени погашения по главницата общо в
размер на 1123,90 лева, като към 01.06.2018 г. размерът на главницата бил 13024,80 лева.
За периода от разрешаването на кредита 18.02.2016 г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 01.06.2018 г.
били извършени погашения на лихва върху редовна главница общо в размер на
3508,81 лв., в т.ч. 411,70 лв., платена чрез капитализиране. Начислената за
периода възнаградителна лихва е общо 4194,53 лв., като неплатената редовна лихва към 01.06.2018 г. е в
размер на 685,72 лв. За периода от
разрешаването на кредита 18.02.2016 г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 01.06.2018 г. били извършени
погашения на санкционираща лихва общо в размер на 7,77 лв. Начислената за
периода санкционираща лихва върху просрочена главница, съгласно т. 19.1 от ОУ е
общо 12,86 лв., като към 01.06.2018 г. неплатената санкционираща лихва е в размер на 5,09 лв. За периода от разрешаването на кредита 18.02.2016 г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК – 01.06.2018 г. били извършени погашения на наказателна лихва в размер
на 0.00 лева, като начислената за периода наказателна
лихва е в размер на сумата от 3,62
лв. На 30.05.2018 г. била начислена такса изискуемост в размер на 120 лв., която не е платена към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
– 01.06.2018 г. Вещото лице е посочило, че след 01.06.2018 г. са постъпили суми
от ЧСИ за погасяване на задължения по кредита общо в размер на сумата от
4388,20 лв., както следва: на 19.03.2019 г. постъпила сума от *** – 3188,61
лв.; на 21.03.2019 г. – 199.59 лв.; на 28.03.2019 г. – 1000 лв. или общо сумата
от 4388,20 лв. В. л. е посочило, че с плащанията главницата по кредита е
намалена на сумата от 8636,60 лв.
Посочено е също така, че последното плащане за погасяване на главницата до
датата на подаване на заявлението по чл. 417 г. е било извършено но 06.02.2018
г. в размер на 75,20 лв., а последното плащане за погасяване на редовна лихва е
извършено на 13.02.2018 г. и е било в размер на 1,98 лв., като към датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 01.06.2018 г. просрочени /неплатени
вноски с настъпил падеж/ са били следните вноски: вноска с падеж 13.02.2018 г.
– 224,57 лв., просрочие 108 дни; вноска с падеж 13.04.2018 г. – 225,78 лв.,
просрочие 80 дни; вноска с падеж 13.03.2018 г. – 225,78 лв., просрочие 49 дни и
вноска с падеж 13.05.2018 г. – 225,78 лв., просрочие 19 дни, като общата сума
на просрочените вноски е 901,91 лв. Вещото лице е посочило, че към датата на
исковата молба . 25.04.2019 г., описаните 4 броя просрочени вноски са били
погасени с постъпилите плащания от ЧСИ.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната
експертиза като обективно, компетентно изготвено, а и неоспорено от страните.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Страните по делото не спорят, а и от Договор за кредит за текущо
потребление от **** г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД като кредитор и М.К., като кредитополучател, се установява, че Банката е
предоставила на ответницата сумата от 13737 лева, със срок на издължаване на
кредита – 120 месеца, която сума, както е посочило и в. л., е усвоена от
ответницата изцяло еднократно на 18.02.2016 г. за погасяване на задължения по
кредитна карта с № ***/***** и кредит за текущо потребление № **/*******.
Съгласно чл. 8 от договора, уговореният годишен лихвен
процент по кредита към датата на сключване на договора, възлиза на 14,19%. В
чл. 9 е уговорен годишен процент на разходите по кредита – 15,35%, който може
да бъде променян при предпоставките посочени в ОУ/общите условия/.
По делото няма спор и, че между същите страни, на *****г., е подписано
допълнително споразумение към процесния договор за кредит, с който страните са
преуредили отношенията си като са установили актуалните размери на остатъка от
кредита, в т.ч. на дължимата главница, договорна и наказателна лихва. С
подписването на допълнителното споразумение, към остатъка от главницата по
кредита в размер на 12688,54 лв., е капитализирана сума в размер на 411,70 лева
– договорна лихва. Така, размерът на капитализираната главница, съгласно
уговореното в споразумението, възлиза на 13100 лв. С допълнителното
споразумение, страните уговорили срок за издължаване на кредита 96 месеца, като
в представения по делото погасителен план, падежната дата на плащане е 13-то
число на месеца. В чл. 2 от Допълнителното споразумение, страните уговорили
лихвата по кредита, формирана при условията на договора за кредит да е в размер
на общо 13,864% или 0,04% на ден. На 18.02.2016 г. е сключен и договор за
поръчителство между ищеца и лицето Т. Б. Х., която е подписала, в качеството си
на поръчител и Допълнително споразумение от *****г.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че е налице валидно възникнало
между страните по делото облигационно правоотношение, произтичащо от сключените
между тях Договор за кредит за текущо потребление от 18.02.2016
г. и Допълнително споразумение от *****г., по силата на които на ответницата е
отпусната сумата от 13737 лева.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че кредитополучателят е извършил плащания по договора за кредит,
като за периода 18.02.2016 г. – 06.02.2018 г. общо платените суми по кредита,
възлизат на сумата от 1123,90 лева. Установява се също така, че последното
плащане по кредита е осчетоводено на 13.02.2018 г., като след тази дата дължимата
главница била в размер на сумата от 13024,80 лева, размерът на дължимата
възнаградителна лихва за периода 13.02.2018 г. – 30.05.2018 г., възлиза на
сумата от 685,72 лв., а наказателната лихва за периода 20.02.2018 г. –
30.05.2018 г. е 8,71 лв.
Поради
преустановяване на плащанията по кредита, Банката обявила кредита за предсрочно
изискуем, за което на ответницата е изпратено Уведомление с изх. №
09-20-01419/15.05.2018 г., с което същата е уведомена за предсрочната
изискуемост. Уведомлението, видно от потвърждение за получаване, т.нар. обратна
разписка, е връчено лично на ответницата на 15.05.2018 г.
От приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответницата е
преустановила плащанията на погасителните вноски по процесния договор за кредит
на 13.02.2018 г. Съгласно т. 19.2 от общите условия към процесния договор за
кредит, които са подписани и приети от ответника и с това са станали неразделна
част от самия договор, е предвидена хипотеза на предсрочна изискуемост при
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, в който
случай целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. От доказателствата по делото се установява, че ответникът
кредитополучател е изпаднал в забава след последното плащане на 13.02.2018 г. и
90 дни след това са настъпили предпоставките за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземанията по договора за кредит. Следва да се посочи, че последната
не настъпва автоматично с факта на изпадане в забава на длъжника да погаси
която и да било месечна вноска и изтичане на предвидения в общите условия
период след това, а може да бъде обявена по преценка на кредитодателя по
аргумент от нормата на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции.
Посоченото е в съответствие и с изискванията на чл. 432 ТЗ, който предвижда, че
в предвидените в договора случаи банката може да иска предсрочно връщане на
сумата по кредита. Съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора
при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60,
ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо
и съдът намира, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК –
01.06.2018 г. е настъпила предсрочната изискуемост на процесния кредит, за
което ответницата е надлежно уведомена.
В тази връзка
не се споделят възраженията на ответницата досежно надлежното й уведомяване за
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост на
кредита е обявена на ответницата преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК,
като видно от представеното по делото „потвърждение за получаване“, същата е
получила лично уведомлението за това на 15.05.2018 г. В обратната разписка,
изрично е посочено съдържанието на пратката, а именно Писмо с изх. №
09-20-01419/15.05.2018 г., което съответства на изходящия номер на
представеното по делото уведомление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем /л. 18/, поради което и съдът приема, че именно същото е изпратено на
ответницата с обратна разписка, приложена по делото на л. 17.
Съдът намира за
неоснователно и направеното от ответницата възражение за липсата на
представителна власт на лицето И. И., съставил уведомление с изх. №
09-20-01419/15.05.2018 г. за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането
по процесния договор за кредит. Съгласно т. 2 от ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на
ВКС, за ответницата липсва интерес за оспорването на представителната власт на
лицата, представляващи кредитора. Тази недействителност, е установена
единствено в интерес на представлявания. Кредиторът е юридическо лице, като
липсата, на представителна власт на лицето, положило подпис под уведомление с
изх. № 09-20-01419/15.05.2018 г., не обуславя липсата на съгласие за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита. Освен това, съгласно чл. 301 ТЗ, когато
едно лице, действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването, каквото противопоставяне в настоящия случай не е налице.
С оглед всичко
гореизложено, съдът намира, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 01.06.2018 г. е настъпила предсрочната изискуемост на процесния кредит.
Неоснователно е
възражението на ответника за недействителност и недопустимост на уговорката за
договорна лихва. Съгласно чл. 8 от договора за кредит за текущо потребление от
18.02.2016 г., кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към
датата на сключване на договора е 14,19% годишно или 0,04% на ден, формиран от
стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,594%, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана стандартна
надбавка в размер на 13,596%. Съгласно чл. 8.1 от договора – лихвеният процент
се променя с промяната на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR
при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в ОУ. В случаите на
отрицателна стойност на съответния лихвен индекс, същата се приема за стойност
0%, а крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на
фиксираната стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна
надбавка, съответно намалена, в случай на неизпълнение на условията. Съгласно
чл. 2 от Допълнително споразумение /ДС/ от *****г. към датата на сключване на
ДС лихвата по кредита, формирана при условията на Договора за кредит е в размер
общо на 13,864% или 0,04% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR
0,268%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
стандартна надбавка в размер на 13,596%. Съгласно чл. 2.1 от ДС – лихвеният
процент се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR при предпоставките, по
реда и в сроковете, посочени в ОУ. В случаите на отрицателна стойност на
съответния лихвен индекс, същата се приема за стойност 0%, а крайният лихвен
процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка
или от размера на фиксираната стандартна надбавка, съответно намалена, в случай
на неизпълнение на условията. Съгласно т. 7.2.1 от Общите условия към договора,
съответно към Допълнителното споразумение от *****г., променливият лихвен
процент, зависещ от 6-месечния SOFIBOR, се променя от кредитора, два пъти в годината,
на 15 януари и на 15 юли. Промяната се извършва съгласно котировката на 6-месечния
SOFIBOR, която се обявява два работни дни преди 15 януари и 15 юли на интернет
страницата на БНБ. В т. 7.2.2 и т. 7.2.3 от ОУ, гореизложеното се отнася и за
променливия лихвен процент, зависещ от 6-месечния EURIBOR. Видно от
представения по делото погасителен план към Допълнително споразумение от *****г.
определеният лихвен процент е 13,8640%, а от заключението на вещото лице
/Приложение 1 – л. 93/ по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за
периода 18.02.2016 г. /датата на сключване на договора за кредит/ до 23.06.2016
г. лихвеният процент е бил 14,19%, за периода от 15.07.2016 г. – 28.12.2016 г.
– лихвеният процент е бил 13,927%, за периода 15.01.2017 г. – 04.07.2017 г. –
13,922%, за периода 15.07.2017 г. – 13.01.2018 г. – 13,864%, за периода
15.01.2018 г. – 31.05.2018 г. – 13,759%. Изложеното налага извода, че ищцовото
дружество е изпълнило постигнатите с ответната страна уговорки в договора за
кредит и допълнителното споразумение към него, като своевременно е
актуализирало лихвения процент по кредита. Установява се също, че лихвеният
процент за целия период от първоначалното отпускане на кредита до деня, преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
417 ГПК, а именно 18.02.2016 г. – 31.05.2018 г. е само намаляван, но не както
се твърди в отговора на исковата молба – увеличаван. Ето защо съдът намира,
възражението на ответника в тази насока за неоснователно. С оглед пълнота на
изложението следва да се посочи и, че от съдържанието и начина на оформяне на
процесния договор, допълнителното споразумение, погасителния план и Общите
условия, както и от обстоятелството, че ответницата, в качеството й на
кредитополучател, е положила подписа си на всяка страница от посочените
документи, може да се направи обоснован извод, че същата е имала възможност да
се запознае с цялостното им съдържание, преди да положи подписа си, т.е. да
сключи договора за кредит и допълнителното споразумение към него.
Настоящият съдебен състав, намира да не са налице и
предпоставките по чл. 143, т. 11 и т. 13 ЗЗП, водещи до неравноправност на
клаузите, с които е предвидена възможността на Банката едностранно да променя
лихвения процент по кредита. В разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП,
законодателят е предвидил изключение от правилата на чл.143, т.11 и т.13.
Според посоченото изключение, разпоредбите на чл. 143, ал. 2, т. 7, 11 и 13 не
се прилагат по отношение на: сделките с ценни книжа, финансови инструменти и
други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на
борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар,
които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.
Основният критерий за приложимост на изключението е изменението да се дължи на
външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови
услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен
регулатор. Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се
счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза, съдържаща се в чл.143 ЗЗП, тъй като изменението не зависи от неговата
воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за изключение
от общия принцип, те трябва да са формулирани по ясен и недвусмислен начин,
като в тях следва да са посочени външни причини, независещи от банката, които
биха могли да доведат до въведената едностранно промяна.
Освен това от систематичното тълкуване на разпоредбите
на чл. 143 и чл. 144 ЗЗП се налага изводът, че е допустима уговорка в договора
за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената
лихва, ако тази уговорка отговаря на следните кумулативни условия: изрично
уговаряне на обстоятелствата в Договора или в Общите условия, при чието
настъпване може да се измени лихвата; обективност на обстоятелствата, т.е.
същите да са независими от волята на кредитора; подробно и ясно описана в
Договора или в Общите условия, методика за промяна на лихвата; възможност, при
настъпване на обективните обстоятелства, за изменение на първоначално
уговорената лихва в интерес и на двете страни, т.е. както повишаване, така и
понижаване на БЛП, съответно на ГЛП. От съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира, че в случая са налице всички кумулативни
условия за едностранна промяна на първоначално уговорения от страните лихвен
процент, изключващи неравноправността на посочените по-горе клаузи.
Доколкото в Договора и в Общите условия, не се
съдържат изрични уговорки или разпоредби, предвиждащи едностранна промяна на
ГЛП в посока само на повишаване, следва да се приеме, че тази уговорка е в
интерес и на двете страни – Банката и на кредитополучателя. Тези изводи се
потвърждават и от приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната
експертиза, от която се установява, че банката ищец е намалила лихвата по
процесния договор за банков кредит.
От изложеното се налага изводът, че клаузите
от Договора и Общите условия, определящи методиката за формиране на ГЛП, както
и тези, предвиждащи правото на Банката едностранно да увеличава ГЛП, не са
неравноправни по смисъла на закона. Освен това, както се посочи и по-горе още
при подписване на Договора, ответницата е била наясно и е могла да прецени
икономическите последици от този договор, поради което и не са налице условията
за неравноправност на Договора или на отделни негови клаузи.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответницата и за погасяване на задължението по давност.
Непогасената главница по договора за кредит е
станала изискуема и съответно ответникът е изпаднал в забава с първата
неплатена погасителна вноска, т.е. на дата 13.02.2018 г., като към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 01.06.2018
г., не е изтекла предвидената в закона петгодишна погасителна давност. Следва
да се посочи и, че с допълнителното споразумение от *****г., страните са
предоговорили условията по договор за кредит от **** г., като видно от
Приложение 1 към заключението на в. л. по съдебно-счетоводната експертиза
първата неплатена в цялост вноска по кредита е с дата 13.01.2018 г. От същото
приложение става ясно и, че през време на целия период на действие на договора
за кредит от 18.02.2016 г. и допълнителното споразумение от *****г.,
ответницата няма пълна погасена вноска по договора за кредит. Ето защо дори да
се приеме, че непогасената главница по договора за кредит е станала изискуема и
съответно ответникът е изпаднал в забава с началната дата на договора за кредит
– 18.02.2016 г., то към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 01.06.2018 г., не е изтекла нито
предвидената в закона петгодишна погасителна давност за заплащане на
главницата, нито тригодишната давност за заплащане на лихвите по кредита. В трайната съдебна
практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК и задължителна за съдилищата, е
прието, че за разлика от периодичните плащания, всяко едно от които е
независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения, при договора за
заем задължението е неделимо. Поради този му характер, уговореното връщане на
сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, не превръща тези
вноски в периодични плащания, а представлява съгласие на кредитора да приеме
изпълнение на части – аргумент за противното от чл. 66 ЗЗД. Това становище е
застъпено в Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г., ІV г.о.,
ГК, Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г.о., ГК,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, като е прието, че отделните погасителни
вноски по предоставения заем не превръщат договора в такъв за периодични
платежи, а представляват частични плащания по договора, по отношение на които
приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
В Решение № 103 от
16.09.2013 по т.д. № 1200/2011 г. на ВКС е прието, че горната практика е в
унисон с дадените с ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения
относно съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111,
б. ”в” ЗЗД, според които периодично е плащането, което не е еднократно, а е
задължение за трайно изпълнение, като изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни
задължения, имащи единен правопораждащ факт. Приема се, че разсрочването на
плащането на цената на отделни вноски не му придава характер на периодични
платежи по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД.
Касае се до едно механично сумиране на единни задължения, което не
променя характера им и не ги прави периодични.
По отношение на
лихвите, съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД
вземането за лихви,
се погасява с изтичане на
тригодишна давност /в т.с. ТР №3/2011г.
от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС/, а съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като с оглед
гореизложеното към датата на предявяване на заповедта за изпълнение – 01.06.2018
г., тригодишния срок, с който съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
погасяват вземанията за лихви, не е изтекъл по отношение на претендираните вземания
за лихви за периодите, съответно от 18.02.2016 г. /датата на сключване на
договора за кредит/ и от 13.02.2018 г. /датата на първата неплатена погасителна
вноска по кредита/ до 01.06.2018 г. – датата на подаване на заявлението по реда
на чл. 417 ГПК.
С оглед изложените
съображения, възражението за погасяване по давност на главницата и лихвите по
договора за кредит и се явява неоснователно.
В обобщение, съдът
намира, че е налице валидно възникнало между страните облигационно
правоотношение по договор за кредит за текущо потребление от **** г. и
Допълнително споразумение от *****г. към него, по силата на който Банката е
предоставила на ответника сумата от 13737 лева. Установи се по делото, че
ответницата не е изпълнила задълженията си по договора, като е преустановила
плащането на погасителните вноски, във връзка с което Банката е упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което ответницата е била
надлежно уведомена преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК. Ето защо съдът намира, че предявените искове са
доказани по основание и следва да бъдат уважени.
Относно
размера на претендираната главница, съдът намира следното:
Непогасената главница по процесния договор е 8636,60 лв. В исковата молба ищецът е посочил, че във връзка с издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, Банката е образувала изпълнително дело № ***/*** г. по описа на *** П. Г., рег. № *** на ****, с район на действие РС –С.. От приложените по делото извлечения от сметка /л. 24-27/, както и от заключението на в. л. по съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че след 01.06.2018 г. по сметка на Банката са постъпили суми от *** за погасяване на задължения по кредита общо в размер на сумата от 4388,20 лева, както следва: на 19.03.2019 г. – 3188,61 лв., на 21.03.2019 г. – 199,59 лв. и на 28.03.2019 г. – 1000 лв. или общо сумата от 4388,20 лв., като с извършените плащания, вещото лице е отразило, че сумата по дължимата главница е намалена на 8636,60 лв. Ето защо и като взе предвид, че това обстоятелство е факт настъпил в рамките на производството, който е от значение за спорното право и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразен при решаване на делото, то съдът намира, че предявеният иск за заплащане на главницата, следва да бъде уважен до размера на сумата от 8636,60 лв., като за разликата над уважения до първоначално предявения размер от 13024 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид основателността на исковата претенция
за главница, следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК в съда до окончателното изплащане.
По
отношение на претендираните договорна и наказателна /санкционираща/ лихви:
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2017 г. от
27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС размерът на вземането на
кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. Уговорената в договора лихва е
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на
договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно – обезпечителна функция
съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на
договора поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на
преимуществото на срока при погасяване на задължението /чл.70, ал. 1 ЗЗД/ за
длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално
определения срок поради съществуващия за него риск преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване за последващ период – след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, прието по делото, се установява, че за периода от 13.02.2018 г. до 13.05.2018
г. /предсрочната изискуемост на вземането е обявена на 15.05.2018 г., което е
изрично посочено в уведомление с изх. № 09-20-01419/15.05.2018 г. и обратна
разписка л. 17 и 18/ договорната лихва е
в размер на 596,12 лв., а санкционната /наказателна/ лихва за периода от 20.02.2018
г. до 13.05.2018 г. е в размер на 5,09 лв., до които размери предявените
акцесорни искове се явяват основателни и доказани, като за разликата над
уважения до първоначално претендираните размери, исковете следва да се
отхвърлят като неоснователни.
По
отношение на искането за заплащане на сумата от 120 лв. – заемни такси, съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК
всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на
правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай влизат в
сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест,
които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. В настоящия казус
ищецът не ангажира никакви доказателства, които да установят дължимостта на
така предявения акцесорен иск. Ето защо и същият следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Доколкото се уважават, макар и частично
главните предявени установителни искове, то съдът не дължи произнасяне по
предявения евентуален осъдителен иск, доколкото не се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждането му.
По
отношение на разноските:
При този резултат и двете страни имат право на
деловодни разноски на основание чл.78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Поради частичното уважаване на предявените
установителни искове за вземанията, за които ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.
гр. д. № 2614/2018 г. по описа на Районен съд – С., следва да бъдат редуцирани
и разноските присъдени по производството по последното до размера на сумата от 284,90 лв.
По настоящото производство на ищеца се дължат
разноски за заплатена държавна такса по установителните искове в размер на 394,21
лева, както и сумата от 120 лева – депозит за вещо лице. Освен това на същия се
дължи юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за
заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25, ал. 1, предвижда
възнаграждение за исковото производство в размер от 100 до 300 лева. Съдът като
съобрази, че по делото от страна на ответницата са направени многобройни
възражения, намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Така общият размер на разноските за настоящото
производство, направени от ищеца възлизат на сумата от 814,21 лева, от която по
съразмерност следва да му се присъди сумата от общо 543,52 лева.
На ответницата също се дължат разноски по съразмерност
с оглед отхвърлените части от исковете, но доколкото не се констатира такива да
са сторени от същата, то и не следва да й се присъждат.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която
се позовава пълномощникът на ответницата, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за
правна защита, съответно в заповедното и в исковото производство е отразено, че
същата се предоставя безплатно. Съгласно чл. 38 ал. 2 ЗАдв., в случаите по ал.
1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер за исковото
производство – съобразно цената на иска и на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ
възлиза на сумата от 945,15 лева, а за заповедното на основание чл. 7, ал. 2
вр. с ал. 3 от НМРАВ, възлиза на сумата от 675,96 лв., като по съразмерност с
отхвърлената част от предявените искове в настоящото производство на адв. Н. И.
следва да се присъди сумата от 314,22 лв.,
а за процесуалното представителство на ответницата при подаване на възражение
срещу издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. №
2614/2018 г. на упълномощения за това адв. С. В. следва да се присъди сумата от
224,72 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска” № 19, СУМАТА от
8636,60 лева /осем хиляди шестстотин
тридесет и шест лева и шестдесет стотинки/ – главница, дължима по договор за
кредит за текущо потребление от **** г., обезпечен с договор за поръчителство
от **** г. и Допълнително споразумение от *****г. към договора за кредит; 596,12 лева /петстотин деветдесет и
шест лева и дванадесет стотинки/ – договорна лихва за периода 13.02.2018 г. – 13.05.2018
г.; 5,09 лева /пет лева и девет
стотинки/ – санкционираща/наказателна лихва за периода 20.02.2018 г. – 13.05.2018
г., ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.06.2018 г. до окончателното
погасяване, за които суми в полза на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 1398
от 04.06.2018 г. по ч. гр. д. № 2614/2018 г. по описа на Районен съд – Сливен, І
гр. с., като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове в частта за признаване за установено на вземане за главница над уважения
до пълния предявен размер от 13024 лв., на вземане за възнаградителна лихва над
уважения до пълния претендиран размер от 685,72 лв. и на санкционираща/наказателна
лихва за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 8,71 лв., както
и на иска за заплащане на сумата от 120 лева – заемни такси, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М.И.К., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Московска” № 19 СУМАТА от общо 284,90
лева /двеста осемдесет и четири лева и деветдесет стотинки/ – разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 2614/2018 г. по описа на Районен съд – Сливен,
І гр. състав, както и СУМАТА от общо 543,52
лева /петстотин четиридесет и три лева и петдесет и две стотинки/ –
разноски за производството по гр. д. № 6731/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ІІ гр. с.
ОСЪЖДА
„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска” №
19, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н. И. И., ЕГН
**********, с адрес: ***, партер, СУМАТА от 314,22 лева /триста и четиринадесет лева и двадесет и две стотинки/
– адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата за процесуално представителство на ответницата М.И.К., ЕГН **********,
в производството по настоящото гр. д. № 6731/2019 г. на ПдРС, ІІ гр. с.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град София, ул. „Московска” № 19, ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. В. В., ЕГН **********, с адрес: ***, офис –
партер, СУМАТА от 224,72 лева /двеста
двадесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/ – адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за
процесуално представителство на ответницата М.И.К., ЕГН ********** и подаване
на възражение срещу заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, в производството по ч.
гр. д. № 2614/2018 г. на Районен съд – Сливен, І гр. с.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
Д.
К.