РЕШЕНИЕ

 

№ ……….......

гр.С., 05.10.2017 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                                       

при участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3850 по описа за 2016 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба подадена от М. ЕООД /правоприемник на М.-П.ООД/ с която са предявени срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансите искове по чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на:

 -сумата 176325.47 лв., представляваща получена такса за производство на ел.енергия от вятърна и слънчева енергия в периода 01.01.2014 г. до 10.08.2014 г., с която сума държавата се е обогатила, а ищецът се е обеднил, поради това че с Решение № 13/31.07.2014 г. по конституционно дело № 1/2014 г. /влязло в сила на 10.08.2014 г./ Конституционния съд на РБългария е обявил за противоконституционни разпоредбите, въз основа на които е събирана таксата /т.2 и т.3 от § 6 от ЗР на ЗДБ за 2014 г., с които са създадени чл.35а, ал.1, ал.2 и ал.3, чл.35б, ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и чл.35в, ал.1, ал.2, ал.3 и чл.73, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/

-сумата 26345.23 лв., представляваща законна лихва върху сумата 176325.47 лв. за времето от 11.10.2014 г. до 30.03.20016 г.

Претендира законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.03.2016 г. до окончателно погасяване на задълженията, както и сторените по делото разноски.

В исковата молба поддържа правни и фактически доводи, за това че по силата на чл.22, ал.2 от Закона за конституционния съд, Народното събрание на РБългария е следвало да уреди последиците от обявения за противоконституционен акт, т.е. да уреди какво се случва с вече събраната такса, което съобразно чл.88, ал.4 от тогавашния Правилник за организацията и дейността на Народното събрание на РБ /чл.90, ал.4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание/ това следвало да стане в срок до два месеца от влизане в сила на решението на КС, т.е. до 10.10.2014 г. Липсата на уреждане на тези правни последици, според ищеца представлява липса на основание за задържане на получената сума от държавата. Освен това, по твърдения срещу заплащането й ищецът не е получил никаква услуга и същата се явява лишена от основание.

Поддържа твърдения, че сумата е била събрана от Е.Б.Е. ЕАД, но е внасяна в държавния бюджет /§ 6, т.2 от ЗР на ЗДБРБ за 2014 г./

В допълнителна молба от 11.05.2016 г. във връзка с дадени указания допълва изложените обстоятелства по предявената претенция. Сочи, че искът е предявен срещу държавата, тъй като тя е крайният получател на събраната такса за производство съобразно § 6, т.2 от ЗР на ЗДБРБ за 2014 г., обявен за противоконституционен с Решение по конституционно дело № 1/2014 г. на Конституционния съд на Република България. Поддържа твърденията си, че Народното събрание не е уредило правните последици от обявения за противоконституционен акт съобразно указаното в чл.22, ал.4 от Закона за Конституционния съд. По този начин, според ищеца, държавата продължава да бъде неоснователно обогатена със събраната такса.

В срока за писмен отговор ответникът е изразил следното становище по исковете: Прави възражение, че исковата молба е нередовна въпреки дадените от съда указания, доколкото не е ясна и безпротиворечива волята на ищеца за основанието за ангажиране на отговорността на ответника – договорна, извъндоговорна или деликтна отговорност. Оспорва исковете като недопустими, при условията на евентуалност - като неоснователни. Оспорва пасивната материалноправна легитимация по спора за Държавата, доколкото ищецът се позовава на бездействие на държавен орган – в случая Народното събрание на РБългария. Излага правни и фактически доводи, че Решението на КС на РБ има действие за в бъдеще и таксата не е събрана без основание, респ. не е отпаднало основанието за задържането й. Поддържа твърдения, че информацията относно събраните такси е следвало да бъде подавана в ДКЕВР на тримесечни бази, каквато информация обществените доставчици не са имали задължение да представят на МФ.

Съдът като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и се установява от договор № *********/27.10.2010 г. сключен от М. ЕООД с ЕВН България Е. ЕАД, че фотоволтаична централа, находяща се в поземлен имот № 072008, местност „Могилите“ в землището на село П., община С. е била присъединена към електроразпределителната мрежа. Чрез представените в производството писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 194, том ІІ, рег.№ 2874, дело № 321/11.05.2009 г. на нотариус В.В.с рег.№ 354 с район на действие РС С., разрешение за строеж № 84/25.08.2010 г. издадено от гл.архитект на община С. и разрешения за ползване № ДК-07-ЮЦР/31.03.2011 г. и № ДК-07-ЮЦР-264/28.07.2011 г. издадени от ДНСК, че собственик на фотоволтаична електрическа централа „П.“ е М.-П.ООД.

Не е спорно, че с договор № 159/28.04.2011 г. сключен в гр.Пловдив между М.-П.ООД, като продавач и Е.Б.Е. ЕАД, като купувач, договорили, че първият произвежда електрическа енергия от възобновяеми източници - чрез фотоволтаична електрическа централа „П.“, а вторият изкупува по преференциални цени цялото количество произведена и доставена от продавача електрическа енергия, което има сертификат по реда на Наредбата за издаване на сертификати за произход на ел.енергия, произведена от ВЕИ /възобновяеми енергийни източници/ с изключение на ползваните от продавача количества за собствени нужди, собствено потребление и снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти или продаваните по свободно договорени цени – чл.16, ал.1 от действащия към този момент Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (обн., ДВ, бр. 49 от 2007 г.; отм. ДВ. бр.35 от 3 Май 2011г. г.).

Чрез приетите по делото 8 броя фактури, издадени в периода м.януари 2014 г. – м.август 2014 г.-10.08.2014 г., както следва: фактури № № 53 /31.01.2014 г., № 54 /28.02.2014 г., № 55 /31.03.2014 г., № 56 /30.04.2014 г, № 57 /31.05.2014 г., № 58 /30.06.2014 г., № 59 /31.07.2014 г. и № 60 /31.08.2014 г., издадени от „М. - П."ЕООД, към „Е.Б.Е." ЕАД и констатациите на експерта по ССчЕ се установява, че „Е.Б.Е." ЕАД е удържал такси в размер на 20% на основание чл.35а, ал.2 от ЗЕВИ (Закон за енергията от възобновяеми източници) общо в размер на 176 325.47 лева.

Чрез приетата в производството ССчЕ се установява, че удържаните такси са преведени от „Е.Б.Е." ЕАД по сметка на ДКЕВР при Българска народна банка, съгласно подадена тримесечна справка до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, като във всяко от плащанията са включени всички удържани такси от производителите на енергия от възобновяеми източници по чл.35а, ал.2 от ЗЕВИ.

Установява се, че за времето от 11.10.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба 30.03.2016 г. законната лихва върху сумата 176325.47 лв. е в размер на 26 296.21 лева.

Спорът по делото се свежда до това има ли право ищеца на претендираните суми с оглед обявената противокоституционност на разпоредбите по силата на които същият е дължал таксата. Доколкото в случая не се претендират вреди, както и не са налице твърдения за възлагане на работа по смисъла на чл.49 от ЗЗД, съдът намира, че претенцията е за неоснователно обогатяване, поради отпаднало основание, въз основа на решението на КС, за удържаните от електроразпределителното дружество такси, с оглед релевираните факти, от които произтича вземането.

На 04.12.2013 г. са приети § 6, т.2 и т.3 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., с които се създават чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл.35в, ал.1, 2 и 3 и чл.73, ал.1, 2, 3 и 4 в Закона за възобновяемите енергийни източници /ЗЕВИ/. Съгласно приетата разпоредба на чл. 35а ЗЕВИ / обн. ДВ. бр.35 от 3 Май 2011г., в сила от 03.05.2011 г./ от производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса в размер на 20 % от преференциалната цена (без ДДС) на количеството изкупена електрическа енергия от обществения доставчик/крайните снабдители. Задължени за заплащане на таксата са производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия.

Именно въз основа на тези разпоредби в периода м.януари 2014 г. – м.август 2014 г. – 10.08.2014 г. от ищеца е била удържана такса в размер общо на 176 325.47 лева, която такса е била удържана от цената на произведената електрическа енергия от купувача „Е.Б.Е." ЕАД.

С Решение № 13 от 31.06.2014 г. по конституционно дело от 2014 г. /обн. ДВ. бр. 65 от 6 август 2014 г. /, са обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 109 от 2013 г.), с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ДВ, бр. 35 от 2011 г.; посл. изм. и доп., бр. 9 от 2013 г.).

Установява се от представените доказателства, че удържаните такси за посочения период са били внесени от „Е.Б.Е." ЕАД по сметка на ДКЕВР - в държавния бюджет съгласно разпоредбите на чл. 35б, ал. 1-4 ЗЕВИ.

Спорът по делото се свежда до това има ли право ищеца на претендираните суми с оглед обявената противокоституционност на разпоредбите по силата на които същият е дължал таксата. Доколкото в случая не се претендират вреди, както и не са налице твърдения за възлагане на работа по смисъла на чл.49 от ЗЗД, съдът намира, че претенцията е за неоснователно обогатяване, поради отпаднало основание, въз основа на решението на КС, за удържаните от електроразпределителното дружество такси, с оглед релевираните факти, от които произтича вземането. В този смисъл са и направените уточнения от ищеца в подадената молба на 02.09.2016 г. и в с.з. на 15.02.2017 г.

В чл.55, ал.1 ЗЗД са уредени три фактически състава за неоснователно обогатяване. Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. Според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено. Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила. Когато не са налице елементите на някой от тези три фактически състава и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иск по чл.59, ал.1 ЗЗД- в този смисъл и ППВС № 1/1979 г.

Изложените от ищеца обстоятелства сочат за предявен иск за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД.

Според дадените в ППВС № 1/28.05.1979 г. указания, връщане на даденото при начална липса на основание предполага неправомерно преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго още в момента на това разместване. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. В случая нормативният акт, от който е произтичало вземането на ответника не е нищожен, а е бил част от действащото право. За разлика от нищожността, която е порок на основанието към момента на неговото възникване и поради това препятства настъпването на правните последици, към които е насочена волята на страните, решението на Конституционния съд има действие за в бъдеще и даденото въз основа на действал нормативен акт не е било при начална липса на основание.

За обосноваване на тези изводи, съдът съобрази, че въведената с чл. 35а от ЗЕВИ такса има характера на държавна такса. Плащането на държавна такса е публичноправно задължение и отношенията между субектите - Държавата и финансово задълженото лице - са на власт и подчинение, в който случай правилата за неоснователното обогатяване не са приложими, тъй като липсва равнопоставеност на субектите. Освен това, както бе посочено, към момента на осъществяване на разместването на имуществените блага е било налице основание за това - разпоредбата на чл. 35а ЗЕВИ.

Освен това според указаното в чл.151, ал.2 от Конституцията на Република България решенията на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им, като същите влизат в сила три дни след обнародването им. Съобразно това актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила. В настоящия случай Решение № 13 от 31.07.2014 г. на Конституционния съд на Република България, постановено по конституционно дело №1/2014 г., с което е обявена противоконституционността на разпоредбата на чл.35а ЗЕВИ е обнародвано в ДВ, бр. 65 от 06.8.2014 г. и е влязло в сила на 10.08.2014 г. По аргумент за противното от изр. 3 на разпоредбата на чл.151, ал.2 Конституцията на Република България следва, че отмененият нормативен акт се прилага до деня на влизане в сила на решението. Следователно, до 10.08.2014 г., макар и противокоснтитуционна, разпоредбата на чл. 35а ЗЕВИ е част от действащото приложимо право и удържаната по силата на този текст такса не е събрана без основание. Въпросът относно противоречие на нормата на чл.35а ЗЕВИ с разпоредби на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз е ирелевантен, защото дори и да се приеме, че такова противоречие е налице, този извод не би обусловил такъв за липса на основание за удържане на таксата. Закон, който противоречи на разпоредби на правото на ЕС, не следва да се приравни на правно нищо /т.е. на липса на основание/, макар разпоредбите на правото на ЕС да имат примат над вътрешното право на държавата-членка.

На самостоятелно основание претенцията е неоснователна и поради субсидиарния характер на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД. Ищецът разполага с иск за обезщетение за вреди срещу ответника - т.е. не е налице предпоставката на чл. 59, ал. 2 ЗЗД.

Предвид неприложимостта в отношенията между страните на правилата за неоснователно обогатяване, наличието на валидно основание за разместването на имуществени блага и наличието на право на иск по чл.49 ЗЗД съдът намира, че не са налице елементите от фактическия състав на вземането по чл. 59, ал.1 ЗЗД. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На самостоятелно основание, съдът намира че липсата на последваща законодателна уредба не сочи до извод за основателност на претенцията, поради празнота на правната уредба. Съгласно чл.22, ал.4 ЗКС възникналите от обявения за противоконституционен закон правни последици се уреждат от Народното събрание. Според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание тези правни последици трябва да бъдат уредени в срок от два месеца от влизането на решението на съда в сила. Разпоредбата на чл.22, ал.4 Закона за Конституционния съд има предвид заварените висящи правоотношения, които са възникнали по силата на обявения за противоконституционен закон. Дали обаче ще бъде приета правна уредба на съответния въпрос зависи единствено от Народното събрание.

Настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за неоснователно обогатяване, доколкото не се твърди и установява по делото, че след влизане в сила на решението на КС такса да е събирана, респ. за предходния период не е налице отпаднало основание, поради липсата на обратно действие на решението, с оглед разпоредбата на чл.151 от Конституцията на Република България.

С оглед изхода на спора по отношение на претенцията за главното вземане, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху събраната сума за посочения период.

По разноските:

При този изход на спора ищеца следва да заплати на ответника на правно основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ сумата от 150.00 лева, представяляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

 

                                                Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявеният от М. ЕООД с ЕИК ******** с адрес *** против Държавата, представлявана от министъра на финансите, гр.С., ул.********, иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 176325.47 лева, представляваща получена такса за производство на ел.енергия от вятърна и слънчева енергия в периода 01.01.2014 г. до 10.08.2014 г., с която сума държавата се е обогатила, а ищецът се е обеднил, поради това че с Решение № 13/31.07.2014 г. по конституционно дело № 1/2014 г. /влязло в сила на 10.08.2014 г./ Конституционния съд на РБългария е обявил за противоконституционни разпоредбите, въз основа на които е събирана таксата /т.2 и т.3 от § 6 от ЗР на ЗДБ за 2014 г., с които са създадени чл.35а, ал.1, ал.2 и ал.3, чл.35б, ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и чл.35в, ал.1, ал.2, ал.3 и чл.73, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявеният от М. ЕООД с ЕИК ******** с адрес *** против Държавата, представлявана от министъра на финансите, гр.С., ул.********, иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 26345.23 лв., представляваща законна лихва върху сумата 176325.47 лв. за времето от 11.10.2014 г. до 30.03.20016 г.

ОСЪЖДА М. ЕООД с ЕИК ******** с адрес *** да заплати на Държавата, представлявана от министъра на финансите, гр.С., ул.********, сумата 150.00 лева, представяляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                                           СЪДИЯ: