Р Е Ш Е Н И Е
№............/..........................2020, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на 17 септември 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕРГАНА СТОЯНОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 1171/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от И.П.Г. чрез адв. Петър Гетев срещу
решение № 611/03.04.2020 г. на Варненския районен съд (ВРС), постановено по
НАХД № 93/2020 г., с което е потвърдено наказателно постановление №292/16.08.2019
г. на заместник кмета на община Варна, с което, на основание чл.178 Е от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба от 50 лева на И.П.Г. за
нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е неправилно, поради неправилно приложение на
материалния закон. Твърди се, че мястото,
където автомобила е бил паркиран не е тротоар и не е създавал пречка за
преминаване на пешеходци, поради което не е нарушил забраната по чл.94 ал.3 от ЗДвП. На изложените основания се иска отмяна на съдебното решение и на
издаденото наказателно постановление.
Ответникът –
община Варна чрез юрисконсулт Б. Б. в
писмения отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и иска решението
на ВРС да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на контролиращата страна – ВОП намира касационната жалба за неоснователна.
Смята, че решението на ВРС е постановено при спазване на процесуалните правила
и на закона, поради което не са налице основания за отмяната му.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Варненският
районен съд е приел за установено, че на 05.06.2019г. И.Г. е паркирал
автомобила си на тротоар на ул.“Бачо Киро“ срещу №4А по смисъла на
определението по §6 т.6 от ЗДвП и въз основа на свидетелските показания на
Кръстев и Райков. Установил е по делото, че мястото не е било разрешено от
собственика на улицата/пътя за паркиране.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, ВРС е приел, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи и в предвидената от закона
форма, като съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН. Първостепенният съд е
изложил аргументи за установеност на административното нарушение, както и за
правилно определяне от административно-наказващия орган (АНО) на
квалификацията на деянието и на приложимата санкционна норма. Констатирал е, че
не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящата
касационна инстанция намира решението на ВРС за правилно, като напълно
възприема изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни
изводи.
Според
показанията на свидетеля Г. Р., автомобилът на наказаното лице е бил паркиран
върху място обособено с плочки и бордюр висок около педя на улица „Бачо Киро“
под училище „Димчо Дебелянов“ посока ж.п.гара, до спирката, перпендикулярно на
пътя. На същото място е нямало очертания за паркоместа. Същото обстоятелство,
че мястото е било с плочки и бордюр
около 50 см до тролейна спирка се потвърждава и от показанията на
свидетеля Мариан Маринов и от писмо на директора на дирекция „Общинска
собственост, икономика и стопански дейности“ при община Варна с рег.№
ЗК19001161ВН_003ВН/14.08.2019г. Следователно, по безспорен начин е доказано, че
мястото на паркиране е тротоар по смисъла на §6 т.6 от ДР на ЗДвП, тъй като е изградена и оградена
надлъжна част от пътя, ограничаваща
платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.
Видно
от писмо на директора на дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“
при община Варна с рег. №ЗК19001161ВН_002ВН/02.08.2019г. улица „Бачо Киро“ е поземлен имот с
идентификатор 10135.1506.218, който е общинска публична собственост и върху
мястото от нея срещу номер 4а собственикът на улицата не е давал разрешение за
паркиране на автомобили. Обстоятелството, че въпреки това там са паркирали
автомобили не е правнорелевантно към забраната по чл.94 ал.3 от ЗДвП, както
правилно е отбелязано в решението на
въззивния съд. Неопровержимият факт, че процесния тротоар не е бил определен от
община Варна като място за паркиране изключва необходимостта за преценка дали откъм страната на сградите е било оставено
разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Като е достигнал до същите правни изводи и е потвърдил
оспореното пред него наказателно постановление, Варненският районен съд е постановил правилен съдебен акт, който
следва да се остави в сила, поради липса на касационни основания за отмяната му
по чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с чл.63, ал. 1, предложение второ от ЗАНН.
При този
изход на делото, ответникът има право да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер следва да се определи по правилата на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен
състав на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 611/03.04.2020
г. на Варненския районен съд, постановено по НАХД № 93/2020 година.
ОСЪЖДА И.П.Г. с ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.