№ 216
гр. Варна , 01.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на първи
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20213000500212 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Срещу решение № 260 023/23.02.2021 год по гр.д. № 43/2018 год на
Окръжен съд Търговище са подадени въззивни жалби, както следва:
1) От КПКОНПИ чрез процесуалния представител АНН. П. ИЛ.-
инспектор към ТД Варна в частта, с която е отхвърлен искът за отнемане на
незаконно придобито имущество на стойност в размер на горницата над
92 578 лв до 722 780,54 лв, предявен срещу ЕРЖ. Ш. СЮЛ. на осн. чл. 63,
ал.2, т.1 вр. чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм) и срещу Р. Р. Й. на осн. чл. 63, ал.2, т.4
и т.5 вр. чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм). По съображения за незаконосъобразност
и необоснованост на решението в обжалваната част, въззивникът моли за
неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат
изцяло уважени. Претендира присъждане на разноски.
С молба вх.№ 1183/01.06.2021 год от КПКОНПИ чрез процесуалния
представител АНН. П. ИЛ.- инспектор към ТД Варна е направено уточнение
на иска, като са изложени твърдения относно вида и стойността на
имуществото, включително вземанията и задълженията, които ищецът
признава, че са били налични в началото на проверявания период за всеки от
ответниците, вида и стойността на имуществото, включително вземанията и
задълженията в края на периода, размера на претендираното несъответствие
между имуществото, което всеки от ответниците е притежавал в началото и в
1
края на периода, както и имуществата, за които ищецът признава, че са със
законен произход.
Постъпил е отговор от ответниците, в който са изложени съображения
за неоснователност на въззивната жалба, както и на уточнената искова молба.
2) ЕРЖ. Ш. СЮЛ. и Р. Р. Й. обжалват решението в частта, с която е
постановено отневане на имущество на обща стойност 92 578 лв. Позовават
се на нарушаване на принципа за съразмерност между последствията от
престъплението и размера на отнеманото имущество, заложен в Европейската
директива, както и на обстоятелството, че Ерджан С. е оправдан по част от
повдигнатите му обвинения.
За да се произнесе по същество, съдът е съобразил, че за да опровергаят
предположението за незаконния произход на средствата за придобиване на
имуществото, в тежест на ответниците е да установят, че получените или
вложени през проверявания период законни доходи надвишават всичките им
установени разходи, или че конкретно имущество е придобито със средства
от установен законен източник. Приел е също, че философията на новия закон
изключва установяване на връзка (пряка или косвена) между придобитото
имущество и извършеното през проверявания период престъпление, както и
обстоятелството, че воденото срещу ответниците наказателно производство е
само повод за образуване на проверката по ЗОПДНПИ (отм), респ.
КПКОНПИ, като неговият изход няма значение за изхода на производството
по отнемане на имуществото.
За правилното решаване на спора ще бъде от значение отговорът, който
ще бъде даден по дело С-319/19 на СЕС, който е сезиран с преюдициално
запитване, отправено с определение № 8181/02.04.2019 г. по гр. д. № 704/2017
г. Софийски градски съд, по следните въпроси: Следва ли презумпцията за
невиновност, закрепена в член 48, параграф 1, изискването за зачитане на
правото на защита, установено в чл. 48, параграф 2 от Хартата на основните
права на ЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че
допускат национална правна уредба като тази по главното производство,
която: създава презумпция за престъпен характер на имущество с
неустановен или недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.); създава
2
презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно
придобито имущество (чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ отм.); размества
доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и
средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за
третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на
имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно;
въвежда "имущественото несъответствие" като единствено и решаващо
доказателство за наличие на незаконно придобито имущество; размества
доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото
лице, и то преди и независимо от неговото осъждане; допуска прилагането на
методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която
се установява предположението за незаконен характер на съответното
имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за
решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен
контрол върху съдържането и прилагането на методиката? Следва ли чл. 5 (1)
от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април
2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от
престъпна дейност в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска
националният закон да замени разумното предположение (въз основа на
събраните по делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е
придобито чрез престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за
противоправност на източника на забогатяване, която се основава единствено
на установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в
националния закон стойност.
Съгласно разпоредбата на чл. 628 от ГПК, която е в синхрон с чл. 267,
ал. 1 ДФЕС, всеки български съд е длъжен да отправи запитване до СЕС в
случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за
правилното решаване на спора. С отправянето на запитването съдът спира
производството по делото (чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на
СЕС то се възобновява (чл. 631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС е
задължително не само за съда, който е отправил преюдициалното запитване,
но също така за всички съдилища и учреждения на Република България (чл.
633 ГПК). Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване на
национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава
3
членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които е
необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва
да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл.
631, ал. 1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да отправи
преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по
релевантните и за двете дела въпроси. Цитираните разпоредби поради
специалния си характер дерогират приложението на общите правила за
спиране на производството, уредени в чл. 229 от ГПК.
По изложените мотиви настоящият състав намира, че производството
по делото следва да бъде спряно до постановяване на решение по дело С-
319/19 на СЕС.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по в.гр.д. № 212/2021 год на Апелативен съд Варна
до постановяване на решение по дело С-319/19 на СЕС.
Определението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 631 ал.1 от
ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4