Р Е Ш Е Н И Е
№ 2128
гр. Пловдив 19.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в
публично заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН
МИНЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6276/2019 г. по описа на РС Пловдив –
ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 19-1030-007594/03.09.2019 г. на Началник група при Сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР, с което на Н.Я.Я. с ЕГН ********** *** е наложено административно
наказание глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв. за нарушение на чл.483
ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на основание чл.638 ал.1 т.1 вр.
чл.461 т.1 от КЗ.
Жалбоподателят Н.Я.Я. не се явява в
съдебно заседание, не се явява и упълномощеният му процесуален представител.
Чрез жалбата и допълнително становище се иска отмяна наказателното
постановление като необосновано и незаконосъобразно. Изтъкват се като аргументи
неправилно и непълно описание на обстоятелствата на нарушението, акцентира се и
върху по – ниска степен на обществена опасност на нарушението.
Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция” гр. Пловдив
не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, разгледана по
същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят Н.Я. *** е
правоспособен водач на моторни превозни средства, притежаващ категории „С”,
„В”, „DЕ”, „М”, „СЕ”, „D”, „ВЕ”, „АМ” и „ТКТ”. Като водач на пътни превозни
средства до м. август 2019 г. той бил наказван с четири наказателни
постановления и два фиша за извършени нарушения на правилата за движение.
На 22.08.2019 г. около 15.45 ч. Я.
управлявал собствения си автомобил „Рено Клио” с рег. № ***, регистриран на
територията на страната ни и не спрян от движение, като на кръстовището на бул.
„Цар Борис ІІІ Обединител“ в гр. Пловдив, срещу № 171 на булеварда, бил спрян
за проверка от полицейски служители към Сектор „Пътна полиция” гр. Пловдив. При
извършената полицейска проверка и чрез справка в „Гаранционен фонд“ било
установено, че за автомобилът „Рено Клио” с рег. № *** нямало сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
към този момент – 22.08.2019 г. Заради липсата на такава сключена задължителна
застраховка, свидетелят Г.Д. – *** при *** съставил на жалбоподателя акт – АУАН
№ 040315/22.08.2019 г., за прието за извършено административно нарушение с
дадена му в акта правна квалификация по см. на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. При
предявяване на акта нарушителят Я. не направил възражения по вписаните
констатации, възражения не били направени в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН за
това.
Въз основа на АУАН и останалите
материали по административната преписка било издадено атакуваното наказателно
постановление, в което обстоятелствата на нарушението по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ
били изложени по сходен начин като в съставения на нарушителя акт.
Така изложената фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетеля Д., АУАН,
справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед, справка за регистрация и
собственост на МПС, извлечение от „Гаранционен фонд“ за дата 22.08.2019 г.
Съдът кредитира показанията на св. Д. относно възпроизведените
релевантни обстоятелства като последователни, логични, съответстващи на
писмените доказателства, неоспорени от страните по делото.
По отношение на АУАН № 040315/22.08.2019 г. съставен
от св. Д. съдът счита същият за годно писмено доказателство – като редовно
съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от
ЗДВП, чиито констатации не са били оспорени нито при предявяване на акта, нито
чрез възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред
настоящата инстанция се ангажираха от страната жалбоподател доказателства, опровергаващи
или поне внасящи съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на
процесното нарушение.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка
съдът прие, че с поведението си на 22.08.2019 г. жалбоподателят Н.Я.Я. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на административното
нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, тъй като на същата дата като притежател –
собственик на автомобил „Рено Клио” с рег. № ***, регистриран на територията на
страната ни и не спрян от движение, не е изпълнил задължението си да сключи договор
за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – задължителна
застраховка съобразно чл.461 т.1 от КЗ, валидна към момента на управлението на
автомобила – 22.08.2019 г.
Нарушението, което е изложено в НП, е подведено
правилно от актосъставител в АУАН и от административно – наказващ орган в НП
към уреждащата състава му разпоредба на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, при излагане на
обстоятелствата на това нарушение са изложени всички такива, така че
нарушителят да е наясно за какво му се търси административната отговорност и да
не бъде ограничаван в правото му да разбере пълния обем от вмененото му за
осъществено административно нарушение.
Обстоятелството, че в описателните части на АУАН и на
НП е вписано, че Я. е и управлявал към 22.08.2019 г. около 15.45 ч. личния му
лек автомобил, не съставлява според решаващия това производство съдебен състав
нарушение и то от категорията на съществените такива, които да засягат правото
на защита на субектът на административна отговорност. Съгласно нормата на
чл.483 ал.1 т.1 от КЗ „Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и
не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице,
различно от собственика на моторно превозно средство, да сключи
застрахователния договор;”. Законодателят с тази приета от административно –
наказващият орган в обжалваното НП за нарушена разпоредба на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ е въвел задължението, чието неизпълнение от субекта на административната
отговорност ще съставлява административно нарушение, за сключване на договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за собственика на
моторното превозно средство – притежателят на превозното средство регистрирано
на територията на Република България и неспряно от движение. Всички елементи от
състава на процесното административно нарушение откъм обективната му
съставомерност се извеждат по категоричен начин от изложеното в описателните
части на АУАН и НП, като не буди съмнение за това за какво нарушение Я. е
подведен под административно – наказателна отговорност. Следва да се посочи и
че липсата на изпълнение на задължението от собственика Я. за сключване на
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към
датата на нарушението 22.08.2019 г. се затвърждава и от ползваното като писмено
доказателство извлечение от интернет страницата на „Гаранционен фонд“, а и не
се и оспорва с жалбата против атакуваното наказателно постановление.
Правилно според съда административно – наказващият
орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба – на чл.638
ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ. Относно вида и размера на наложеното наказание –
глоба в размер на 250 лв. – същият е толкова, колкото и законодателят е
предвидил в тази санкционна разпоредба, и не би и могъл да бъде изменян от съда
в насока евентуално на неговото намаляване.
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган в кръга на правомощията му. Спазени са и сроковете по
чл.34 от ЗАНН.
В хода на административното производство
съдът не констатира допуснати нарушения от категорията на съществените, които
да опорочават в неговата цялост атакуваното наказателно постановление и да
налагат неговата отмяна изцяло като незаконосъобразно.
Няма и основания според съда за отмяна
на наказателното постановление като незаконосъобразно – заради евентуално
неприет от административно – наказващ орган маловажен случай на стореното по
см. на чл.28 от ЗАНН. Самото процесно нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ не се
отличава с някаква по – ниска степен на обществена опасност от всяко друго
нарушение от този вид, нито пък по делото са налице доказателства, вкл. и
такива, които да са ангажирани от страна на наказания, за наличие на
многобройни и/или изключителни смекчаващи административно – наказателната
отговорност обстоятелства. Не може да се пренебрегне от съда като отегчаващи
отговорността обстоятелство това, че Я. е наказван на няколко пъти – с четири
наказателни постановления и два фиша, за нарушения на правилата за движение
като водач на пътни превозни средства.
По горните съображения съдът прие да
потвърди НП изцяло.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ
н. с.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-007594/03.09.2019
г. на Началник група при Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР, с което на Н.Я.Я.
с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 250
/двеста и петдесет/ лв. за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ на основание чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по
реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ