№ 22154
гр. София, 23.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно
гражданско дело № 20211110137513 по описа за 2021 година
След издаването на заповедта за изпълнение срещу нея своевременно е постъпило
възражение от длъжницата Ц. Р. К. по чл. 414 ГПК. Заповедният съд е дал указания на
заявителя "..." ЕООД за предявяване на искове за установяване на съществуването на
вземанията по издадената заповед. Понеже в указания от съда срок той не е преставил
съответни доказателства, заповедният съд с определение е обезсили издадената заповед за
изпълнение и е прекратил заповедното производство без да присъжда разноски.
Постъпило е искане от длъжницата за допълване на прекратителното определение в частта
за разноските. Позовава се на чл. 78, ал. 4 ГПК. Изтъква, че своевременно е поискала
присъждането на разноски, както и че е представила списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на искането от заявителя. Оспорва
искането като недопустимо, като заявява, че до него не е са достигнали нито искане за
присъждането на разноски, нито списък по чл. 80 ГПК. Излага доводи във връзка с
естеството на отговорността за разноски. Отрича длъжницата да е ангажирала доказателства
за претендираните по делото разноски - договор за правна помощ и съдействие и разписка,
платежно нареждане или банково бордеро. Твърди, че е налице практика на процесуалните
представители, които в повечето случаи, както и по настоящото дело,декларират заплащане
на хонорар, а понякога с това се стига до заобикаляне на принципите за възмездност и
авансово заплащане на адвокатския труд. Позовава се на тълкувателна и казуална съдебна
практика. Иска от заповедния съд да остави искането без уважение, а евентуално - да
присъди разноски в минимален размер предвид правната сложност на делото.
След като разгледа доводите на страните, Софийския районен съд направи следните
изводи.
Производството по чл. 248 ГПК е по начало допустимо в рамките на заповедното
производство (т. 7 от Тълкувателно решение № 4 от 2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на
ОСГТК на ВКС). В дадения случай искането по чл. 248 ГПК е направено от заинтересована
1
страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител на 21. 02. 2023 г., тоест в
рамките на срока за обжалване на прекратителното определение, поради което е
своевременно. С възражението по чл. 414 ГПК длъжницата е поискала да й бъдат присъдени
разноски. Освен това към това възражение е приложила и списък по чл. 80 ГПК
(заповедният съд няма задължение да връчва препис от възражението по чл. 414 ГПК и
неговите приложения на заявителя). Прочее, ако съдът изобщо не се е произнесъл по
искането за разноски, то дори и да липсваше списък по чл. 80 ГПК, това нямаше да
съставлява процесуална пречка за допълването на крайния акт в частта за разноските (т. 8 от
Тълкувателно решение № 6 от 2013 г. по тълк. дело № 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС). При
това положение искането е процесуално допустимо.
Процесуалното положение на длъжника в рамките на заповедното производство съответства
на това на ответника в рамките на исковия процес, поради което при прекратяването на
заповедното производство по аналогия на закона от чл. 78, ал. 4 ГПК, в полза на длъжника
следва да бъдат присъдени деловодни разноски, ако той ги претендира и реално ги е
извършил. В разглеждания случай длъжницата е заявила, че претендира разноски. Освен
това с възражението по чл. 414 ГПК е представила договор за правна защита и съдействие,
от който се установява, че е уговорила и реално е заплатила в полза на процесуалния си
представител сумата 300 лева в брой, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по заповедното дело. При това положение и предвид т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 2013 г. по тълк. дело № 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС се
доказват сторените от длъжницата разноски.
Както основателно изтъква заявителят, настоящото заповедно производство не се отличава с
каквато и да била фактическа и правна сложност. При това положение направеното от него
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК (понеже, както вече беше изтъкнато, заповедният съд няма
задължение да връчва преписи от възражението по чл. 414 ГПК и неговите приложения на
заявителя, то направеното възражение в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, следва да се приеме за
своевременно) е основателно. Сключването на договора за правна защита и съдействие е
юридически факт на материалното право, поради което спрямо него се прилага действалият
към съответния момент материален закон. Към 09. 11. 2021 г. според съответната редакция
на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Според
чл. 7, ал. 7 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от нея минималният размер на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство в рамките на заповедното производство
възлиза на 150 лева. Под "процесуално представителство" следва да се разбира активно
процесуално представителство (осъществяването на процесуални действия) и пасивно
процесуално представителство (връчването на съдебни книжа). В рамките на заповедното
производство подобно процесуално представителство може да бъде осъществявано
например при обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419 ГПК;
възможно е да бъде направено и искане за спиране на изпълнението по чл. 420 ГПК заедно с
възражението по чл. 414 ГПК, определението по което да бъде обжалвано; възможно е да
бъде направено и възражение пред въззивния съд по чл. 423 ГПК. В разглеждания случай не
2
е налице нито едно от тези възможни усложнения на заповедното производство.
Процесуалното представителство на длъжницата преди постановяването на крайния акт се
свежда до едно-единствено действие - подаването на възражение по чл. 414 ГПК по образец.
При това положение чл. 7, ал. 7 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 ГПК според разбирането на
настоящия съдебен състав не намира приложение, а следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за изготвяне на книжа по чл. 6, т. 5 от съответната редакция на Наредбата в
размер на 50 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс определение № 4694
от 03. 02. 2023 г. в частта за разноските, като ОСЪЖДА заявителя "..." ЕООД с ЕИК ... да
заплати в полза на длъжницата Ц. Р. К. с ЕГН ********** сумата 50 лева, представляваща
разноски в заповедното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжницата в частта, в която се иска
присъждането на разноски за разликата над 50 лева до пълния претендиран размер 300 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписите.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3