Решение по дело №3862/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2044
Дата: 1 ноември 2022 г.
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20225330203862
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2044
гр. Пловдив, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330203862 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 580918-F587390/
04.06.2021г. на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Пловдив, с
което на „Индустриал ремонт строй“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от М.Н.М., е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер от 420 лв. за нарушение по чл.86,
ал.1, т.2 и т.3, вр. чл.86, ал.2, вр. чл.82, ал.1, вр чл.25, ал.1, вр. ал.2 и ал.6, т.1
от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Жалбоподателят „Индустриал ремонт строй“ ЕООД, с жалбата моли да
бъде отменено атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, по съображения, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание взема становище за
неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество. Следва да се отбележи по отношение на срочността на жалбата, че
от въззиваемата страна е изискано и е представено доказателство за връчване
на НП на 23.06.2022г., като жалбата е подадена на 30.06.2022г., поради което
същата се явява подадена в срок.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
1
потвърждаване по следните съображения:
Дружеството - жалбоподател „Индустриал ремонт строй“ ЕООД, ЕИК
***, извършвало търговска дейност като било регистрирано по ЗДДС лице.
Въз основа на издадена резолюция № П-16001620040991-
0РП001/10.03.2020г. и представени документи по писмо вх. № 70-00-
10509/04.11.2020г., на търговеца била извършена проверка за установяване на
факти и обстоятелства от служители на данъчна администрация, сред които и
свид. Т. П.. В хода на проверката било установено, че „Индустриал ремонт
строй“ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице и доставчик по извършена
облагаема доставка на услуга – наем на мащини – комбиниран багер и валяк,
с данъчна основа 21 000 лв. и ДДС 4200 лв., платена по банков път на
10.03.2020г., с получател „Ремстрой ИТД“ ЕООД с ЕИК ***, за което е
издадена фактура № **********/31.01.2020г., „Индустриал ремонт строй“
ЕООД не е начислило следващия се по доставката ДДС в размер на 4200 лв. в
законоустановения срок от 01.02.2020г. до 14.02.2020г. включително за
данъчен период м.01.2020г.
Данъчното събитие по доставката е настъпило на 31.01.2020г. /както
изрично е посочено в издадената за услугата фактура/, като на същата дата
ДДС е станал изискуем по смисъла на чл. 25 ал. 6 т. 1 от ЗДДС и за
доставчика дружеството-жалбоподател е възникнало задължение да го
начисли по реда на чл. 86 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
В законоустановения 5-дневен срок по чл. 113 ал. 4 от ЗДДС от датата
на данъчното събитие „Индустриал ремонт строй“ ЕООД е издало фактура №
**********/31.01.2020г. с данъчна основа 21 000 лв. и ДДС - 4200 лв., но
ДДС по същата не е начислен в съответствие с изискванията на чл. 86 ал. 1 и
ал. 2 от ЗДДС, тъй като фактурата не е включена в дневника за продажбите и
в справка-декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив вх. №
16004221546/14.02.2020 г. за данъчен период м. 01/2020г. Дружеството е в
нарушение на 15.02.2020г.
За доброволно начисляване на данъка в размер на 4200 лв. и за
отстраняване на несъответствията в подадените от задълженото лице дневник
за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и СД по ЗДДС вх. №
16004221546/14.02.2020г.. за данъчен период м. 01/2020г., е издадена покана
по реда на чл. 103 от ДОПК за извършване на корекция № П16001620040991-
177-006/25.01.2021г. /срокът за корекция е 14-дневен, считано от датата на
получаване на съответното съобщение/.
Нарушението било открито на 04.11.2020г. с представяне на документи
по писмо вх. № 70-00-10509/04.11.2020г. във връзка с проверка за
установяване на факти и обстоятелства, като този факт не се оспорва от
жалбоподателя.
С оглед направените констатации, свид. П. съставила срещу
„Индустриал ремонт строй“ ЕООД АУАН № F587390/ 27.01.2021г. за
нарушение по чл.86, ал.1, т.2 и т.3, вр. чл.86, ал.2, вр. чл.82, ал.1, вр чл.25,
ал.1, вр. ал.2 и ал.6, т.1 от ЗДДС. Въз основа на съставения АУАН, било
2
издадено обжалваното наказателно постановление.
Описаното в АУАН и НП съдът намира за осъществилото се в
обективната действителност, след като прецени всички събрани в хода на
производството доказателства.
На първо място, в качеството на свидетел е разпитана актосъставителят
Т. П., която потвърждава авторството на АУАН и направените в него
констатации. Потвърждава, че дължимото ДДС е начислено впоследствие. В
съдебна зала същата обяснява всички факти и обстоятелства по процесния
случай. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са
логични, достоверни и съответни на приетите писмени доказателства,
служещи за установяване на обективната действителност.
Описаното от свидетелката напълно се потвърждава от писмените
доказателства – Фактура № **********/31.01.2020г., извлечение от банкова
сметка № 3/01.04.2020г., СД за ДДС вх. № 16004221546/14.02.2020 г. за
данъчен период м. 01/2020г. и дневници за ДДС, СД за ДДС вх.
№ 16004563472/08.02.2021г. и дневници за ДДС, Покана по чл. 103 от ДОПК
№ П-16001620040991-177-006/25.01.2021г.
Видно от издадената фактура, по същата доставчик е жалбоподателят, а
получател е „Ремстрой ИТД“ ЕООД, като описаните параметри на дата на
издаване, данъчна основа, стойност на ДДС, дата на данъчно събитие и
основание за издаване на фактурата напълно съвпадат с описаните в АУАН и
НП. Видно от извлечението от банковата сметка, сумата е била платена на
жалбоподателя от получателя „Ремстрой ИТД“ ЕООД на 10.03.2020г., което
също съвпада с описаното в АУАН и НП.
Видно от СД за ДДС вх. № 16004221546/14.02.2020 г. за данъчен
период м. 01/2020г. и от дневниците за ДДС, гореописаната доставка не е
била начислена при подаването на тази декларация. Видно от СД за ДДС вх.
№ 16004563472/08.02.2021г. и от дневниците за ДДС, процесната доставка е
била начислена едва в тази декларация, с извършване на корекция на общия
размер на данъчните основи за облагане с ДДС и корекция на начисления
ДДС.
При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна
следното:
Не е оспорена по делото, а и от приложената по делото Заповед №
ЗЦУ 1149/25.08.2020 се установява компетентността на административно
наказващия орган и на актосъставителя – т. 1.3.в. и т.2.1. от Заповедта.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е извършено на 15.02.2020г. и е
открито на 04.11.2020г., АУАН е издаден на 27.01.2021г., а НП - на 04.06.2021
г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34
ЗАНН.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на
тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
3
съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения и
нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на
АУАН и НП.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка е дадена
законосъобразна правна квалификация на допуснатото нарушение по чл.86,
ал.1, т.2 и т.3, вр. чл.86, ал.2, вр. чл.82, ал.1, вр чл.25, ал.1, вр. ал.2 и ал.6, т.1
от Закон за данък върху добавената стойност. Тук следва да се отчете и
спецификата на нарушението-неначисляване на ДДС и законодателния
подход при уреждането му.
Трайно установено положение в теорията и практиката е че
начисляването на дължимо ДДС е сложен, динамичен фактически състав
който включва следните елементи:
1. издаване на данъчен документ, в който да се посочи данъкът на
отделен ред;
2. включване размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 ЗДДС за този
данъчен период;
3. посочване на документа по т. 1 в дневника за продажбите за
съответния данъчен период;
4. подаване на документите по т.2 и т.3 в ТД на НАП в определения за
това срок за съответния данъчен период.
За да се счита за надлежно начислен ДДС, всеки един от четирите
елемента следва да е налице, като липсата на който и да било от тях води до
незавършеност на фактическия състав и липса на начислено ДДС. Доколкото
обаче се касае за фактически състав за изпълнение на едно законово
задължение, то независимо дали липсват един или няколко от елементите,
винаги ще е налице само едно нарушение- липса на начисляване на ДДС, а не
няколко самостоятелни нарушения.
В случая, видно от издадената фактура е, че в нея е бил посочен
данъкът в размер на 4200 лв. Видно е и от описанието на доставката на
услуга, надлежно описана и в АУАН и НП – наем на машини, че се касае за
облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.
От фактическа страна се установява, че жалбоподателят не е изпълнил
задължението си да включи размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в СД по чл. 125 от ЗДДС, нито е посочил
фактурата в дневника за продажбите. Същото е сторил едва след като е
получил Поканата по чл. 103 от ДОПК, 12 месеца от края на месеца, в който
данъкът е следвало да бъде начислен. Същият е имал задължение да начисли
данъка съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС.
Неоснователно се явява възражението в жалбата, че дружеството не
следва да отговаря поради неполучаване на посочените суми за авансови
плащани. Съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗДДС в случаите, когато има издаден
данъчен документ, данъкът е дължим от регистрираното лице за
4
данъчния период, през който е издаден данъчният документ, като това се
явява именно и документът, който удостоверява датата на извършване на
услугата по смисъла на чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС и от която дата на
основание чл. 25. ал. 6, т. 1 от ЗДДС възниква задължението на лицето да
го начисли. В случая има издаден данъчен документ – фактура, на
31.01.2020г., откогато е и датата на данъчното събитие. В тази връзка
неотносимо се явява кога е извършено плащането по фактурата, още повече и
че след получаване на плащането през м. март 2020г. жалбоподателят отново
не е начислил данъка, като е сторил същото едва след поканването от
органите на приходите, при това почти година по-късно, което от своя страна
се явява и аргумент за неприложение на чл. 28 от ЗАНН в настоящия случай.
Правилно е приложена санкционната норма на чл. 180, ал. 4 от ЗДДС,
тъй като жалбоподателят е начислил данъка в срок от 12 месеца от края на
месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, тоест след като е
изтекъл 6-месечният срок по чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, и преди да изтече 18-
месечният срок по чл. 180, ал. 4 от ЗДДС. Имуществената санкция,
определена на нарушителя, съответства на законовоопределената такава в
размер на 10 на сто от данъка, а именно – имуществена санкция в размер на
420 лв. при данък от 4200 лв.
С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от
жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63д, ал. 5 ЗАНН вр.
чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за
осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна
сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 580918-F587390/
04.06.2021г. на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Пловдив, с
което на „Индустриал ремонт строй“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от М.Н.М., е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер от 420 лв. за нарушение по чл.86,
ал.1, т.2 и т.3, вр. чл.86, ал.2, вр. чл.82, ал.1, вр чл.25, ал.1, вр. ал.2 и ал.6, т.1
от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
ОСЪЖДА „Индустриал ремонт строй“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на
ТД на НАП-Пловдив на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ разноските в
настоящото производство в размер на 80 лв. за защита от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
5
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6