№ 288
гр. Б., 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20242120200685 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т. Л.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище в гр.Б. и
адрес на управление ул.... с управител Т. Н. срещу електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закана за пътищата №
**********, издаден от А“ПИ“, с който за нарушение на чл.102 ал. 2 от ЗДвП,
и на основание чл. 187а, ал.2 т.3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на
2500 лева.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
електронния фиш. Поддържа, че е изтекла абсолютната погасителна
преследвателска давност за процесното нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. За
него се явява упълномощен адвокат. Претендират се разноски и се
представят доказателства за направени разноски за адвокат.
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване по 189 ал.8 от ЗДвП
от легитимно да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима.
1
След като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, съдът намира за
установено следното:
На 24.12.2020г., в 12,49 часа в община Б., по път А-1 км.357+949, с посока
нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа e било
установено нарушение № B737F1FА2ССВ4D86E053011F160A1763, като за
пътно превозно средство /ППС/ влекач „ДАФ ХФ 460 ФТ“ с рег.№ ..., с
технически допустима максимална маса на 20500, брой оси 2 екологична
категория ЕВРО 6А, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 44000 частично не е заплатена
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като
за посоченото пътно превозно средство има валидна тол декларация за
преминаването, но платената категория е по-малка от заплатената.
Нарушението е установено с устройство № 10031, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП,
намиращо се на път А-1 км.357+949.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, като
същите водят до установяването на безпротиворечива фактическа обстановка.
Във връзка с релевираните възражения съдът следва да посочи
следното:
Първият и основополагащ въпрос, на който съдебният състав дължи
отговор, е дали е законосъобразно издаването на ЕФ за нарушение, като
процесното, или следва АНО да приложи общия ред за съставяне на АУАН и
издаване на НП.
В практиката на касационната инстанция - АдмС-Б., до скоро се
наблюдаваха различия по този въпрос, като в Решение № 164/17.02.2023 г. по
к.н.а.х.д. № 2112/2022 година изрично се застъпваше възможността за
законосъобразно издаване на ЕФ, докато в Решение № 827/03.08.2023 г. по
к.н.а.х.д. № 773/2023 г., тя се отричаше. За съжаление наличието на
диаметрално противоречиви становища при недотам ясна правна уредба, е
нещо неизбежно в правораздаването, но в последните месеци се наблюдава
преодоляване на противоречията на касационната инстанция и уеднаквяване
на практиката. Актуалната, последователна и еднопосочна практика на
всички състави на Административен съд Б., обективирана в Решение №
2
827/03.08.2023г. по кнахд № 20237040600773 / 2023 г. на БАС; Решение №
906/12.10.2023г. по кнахд № 1491/2023г. на БАС; Решение №
1165/23.11.2023г. кнахд № 20237040601490 / 2023 г. и др., приема, че липсва
изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен
електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Настоящият
съдебен състав, макар и формално да не е обвързан от задължителната сила на
становището на горната инстанция, намира, че изискванията за предвидимо и
последователно правораздаване, част от което е и формирането на практика
по дадени спорни въпроси от компетентната горестоящата инстанция, налага
да се съобрази с мнението на горестоящата инстанция и да преосмисли
досегашната си позиция, която очевидно е намерена за погрешна от
компетентната касационна инстация.
В тази връзка настоящият състав приема, че съгласно чл.102, ал. 2 от
ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното
превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване
на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство. В нормата на чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се
допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения
по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е
процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е
юридическо лице или едноличен търговец, за допуснатото движение на ППС
без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена
санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2500 лв., каквато санкция е
наложена и в случая.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
3
Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за
процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е
предвидено в закон.
В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр.първо от ЗДвП, е предвидено, че при
нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по
чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в
размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена
възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като
липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази
възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в
последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.
До извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз
основа на нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение
на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат
разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен
път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е
недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност
на едно лице.
Така изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а , ал. 4 от ЗДвП, в
която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен
фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и
поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и
съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл.
179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и
съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на
административни нарушения, актове за установяване на административни
нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в,
ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са
подписани с квалифициран електронен подпис.
На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл.
187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно
ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.
1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в
4
срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно
нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи
данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не
предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179,
ал. 3б от ЗДвП, но тя разглеждат възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б,
за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се
конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.
Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване
на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при
съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Така изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП
и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение
на функциите си по този закон определените от председателя на
управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и
връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. Съответно
във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна
система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните
фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система
могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на
актове за установяване на административни нарушения, актове за
установяване на административни нарушения и наказателни постановления за
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за
електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В
тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен
фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП и не се конкретизира
електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.
В заключение утвърдената практика на касационната инстанция, към
която и настоящият състав, по изложените по-горе съображения, вече се
присъединява, приема, че в случая липсва изрична законова разпоредба
предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение
по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
С оглед на изложеното е налице допуснато процесуално нарушение при
5
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
поради което издаденият електронен фиш следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
Съдът дължи произнасяне по разноските и с оглед отмяна на ЕФ право
на разноски има само жалбоподателя, който претендира разноски в размер на
550 лева, за чието плащане в брой представя доказателства (л.26). Направено
е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като съгласно
чл. 18, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения при интерес от 1000 до 10 000 лв.
възнаграждението е в размер на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.,
поради което и минималното възнаграждение е в размер на 650 лева без ДДС.
Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за нерегистрираните по Закона за данъка
върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази
наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за
регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В случая съдът
констатира, че по делото са представени доказателства за реално договорено
и заплатено възнаграждение от 550 лева, което е под минимално предвидено
и не следва да бъде намалено допълнително от съда, както претендира АНО.
Мотивиран от горното Б.кият районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш с №**********, издаден от Агенция „Пътна
Инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на„Т. Л.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище в гр.Б. и адрес
на управление ул.... с управител Т. Н. е наложена имуществена санкция в размер на 2500
(две хиляди и петстотин) лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“-София да заплати в полза на „Т. Л.“ ЕООД,
ЕИК ..., със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.... с управител Т. Н. сумата в размер
6
на 550 (петстотин и петдесет) лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7