№ 1094
гр. Русе, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20254520101953 по описа за 2025 година
Предявени са иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и иск за
неоснователно обогатяване с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът П. Т. Т. твърди че по ч. гр. д. № ***г. по описа на РРС е осъден
да заплати на трето – неучастващо в делото лице парично задължение по
договор за потребителски заем. Изпълнителният лист по делото бил издаден
на *** г. По молба на кредитора по същия било образувано изп. дело за
събиране на вземането - изп. дело №*** на ЧСИ В. Маринов, което било
прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с постановление на ЧСИ от
07.11.2018 г. Междувременно - на 07.11.2013 г., титуляра по изпълнителния
лист сключил договор за цесия с ответника по настоящото дело, с който му
прехвърлил свои вземания, сред които и това по изпълнителният лист,
издаден по ч. гр. д. № ***г. по описа на РРС. Едва на 11.02.2025 г. ответникът
подал молба в кантората на ЧСИ Маринов, с която поискал образуване на
ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист. Така било
образувано ИД № №*** на ЧСИ В. Маринов. Посочени са сумите, които се
претенидрат по същото. На 21.02.2025 г. въз основа на запор върху банковата
сметка на длъжника/ищеца/ в УниКредит Булбанк АД била удържана сума от
791,93 лв. Това обаче станало след като вземането по горепосочения изп. лист
било погасено по давност. Ищецът излага съображенията си в тази насока,
1
както и че давността е изтекла още преди инкасиране на сумите по запора от
2025 г. С оглед на това ищецът счита, че не дължи изпълнение по
изпълнителното дело като моли да бъде установено по отношение на
ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище в гр.София,
че вземанията за сумите 6100,49 лева – просрочена главница; 1482,14 лева. –
изискуема законна лихва за периода от 25.01.2010 г. до 12.12.2011 г.; 205.08
лева – наказателна лихва за периода от 25.02.2010 г. до 22.12.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 23.12.2011 г. и 529,38 лева – разноски по
делото, за които суми бил издаден изп. лист по ч. гр. д. № *** г. по описа на
РРС са погасени по давност и той не дължи изпълнение по изп. дело, по което
към 25.03.2025 г. се претендират 15 269,03 лв. – вземания по изп. лист с
включени изтекли лихви /16 743,62 лв. минус таксите на ЧСИ в размер на
1474,59 лв./.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирал
отговор, с който оспорва иска. Счита, че при изчисляване на срока за
погасяване на задължението по давност следва да се вземат предвид
спиранията и прекъсванията на същата, както и периода, в който давност не е
текла съобразно Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решени на НС от 13.03.2020 г./ЗМДВИПОРНС/.
Позовава се и на това, че задължението можело да бъде платено доброволно
от длъжника въпреки изтеклата погасителна давност.
За да се произнесе съдът съобрази следното от фактическа страна:
Няма спор, а това се установява и от приложените изп. дело №*** и ИД
№*** и двете на ЧСИ В. Маринов, че на *** г. по ч. гр. д. № *** г. по описа на
РРС е издаден изп. лист, с който ищецът е осъден да заплати на трето –
неучастващо в делото лице парично задължение по договор за потребителски
заем. Въз основа на този изп. лист и по молба на титуляра е образувано изп.
дело №*** на ЧСИ В. Маринов, по което периодично са искани и извършвани
изп. действия като последно на 22.02.2016 г. е подадена молба с искане за
извършване на такива от ответника, който е бил конституиран като взискател
като правоприемник на титуляра по изп. лист въз основа на договор за цесия
от 07.11.2013 г. На 07.11.2018 г.. изп. дело №*** е прекратено от ЧСИ на осн.
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На 11.02.2025 г. ответникът е подал молба до ЧСИ,
с която е поискал образуване на ново изп. дело въз основа на същия изп.
2
лист. Така е било образувано ИД № №*** на ЧСИ В. Маринов, по което на
21.02.2025 г. въз основа на запор върху банковата сметка на длъжника/ищеца/
в УниКредит Булбанк АД е била удържана сума в размер на 791,93 лв. Няма
нито твърдения, нито доказателства за периода от около 8 години от
последното поискано изп. действие въз основа на процесния изпълнителния
лист до подаването на молбата за образуване на ново изп. дело, съдържаща и
искания за извършване на конкретни изп. действия, да са предприемани
действия, които да спират или прекъсват давностния срок на погасителната
давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само
на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая
ищецът се позовава на настъпила след издаването на изп. лист погасителна
давност по чл.110 и сл. от ЗЗД. Погасителната давност е сложен юридически
факт, състоящ се от два елемента: бездействие на титуляра на правото и
изтичане на определен период от време. Началото на давностния срок е деня,
от който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД давността
се прекъсва с предприемане действия за принудително изпълнение, а от
прекъсването на давността, съобразно разпоредбата на чл.117, ал.1 ЗЗД
започва да тече нова давност. В случая периодът, в който не са предприемани
такива действия е значително по дълъг от общия петгодишен давностен срок
по чл.110 от ЗЗД. Дори и при съобразяване на разпоредбата на чл.3, т.2 от
ЗМДВИПОРНС е видно, че от момента на последното поискано изп. действие
по изп. дело №*** до образуване на последващото изп. дело №*** въз основа
на същия изп. лист е изтекъл давностен срок от почти осем години, с оглед на
което към момента на образуване на последващото изп. дело вземането по
изп. лист вече е било погасено по давност. Обстоятелството, че задължението
може да бъде платено доброволно от длъжника, на което се позовава
ответника, е без значение за настоящия спор след като длъжникът няма такова
желание, а напротив – позовава се на изтеклата в своя полза погасителна
давност. Поради това искът по чл.124, ал.1 от ГПК се явява основателен и
следва да се уважи, а основателността му обуславя основателност и на иска по
3
чл.55, ал.1 от ЗЗД, т.к. удържаната по изп. дело №*** е без основание и
подлежи на връщане.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на
ответника са направените от ищеца разноски по делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище в гр.София, че ищецът П. Т. Т.,
ЕГН:********** от гр.Русе не му дължи сумите: 6100,49 лева – просрочена
главница; 1482,14 лева. – изискуема законна лихва за периода от 25.01.2010 г.
до 12.12.2011 г.; 205.08 лева – наказателна лихва за периода от 25.02.2010 г. до
22.12.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.12.2011 г. и
529,38 лева – разноски по делото, за които суми бил издаден изп. лист по ч. гр.
д. № *** г. по описа на РРС като погасени по давност и не дължи изпълнение
по висящото към момента образувано въз основа на този изп. лист ИД №***
на ЧСИ В. Маринов, по което към 25.03.2025 г. се претендират 15 269,03 лв. –
вземания по изп. лист с включени изтекли лихви.
ОСЪЖДА ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище в
гр.София да заплати на ищеца П. Т. Т., ЕГН:********** от гр.Русе сумата в
размер на 791,93 лв. като получена без основание на 21.02.20254 г. по запор
върху банковата сметка на длъжника/ищеца/ в УниКредит Булбанк АД, ведно
със законната лихва върху сумата от 28.03.2025 г., както и 2730,42 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4