РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Севлиево, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Н. БОЖИЛОВА
при участието на секретаря ЙОАНА СТ. КНЯЗОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Н. БОЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20244230200354 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по гл. ІІІ, раздел V от ЗАНН – Обжалване на наказателни
постановления. Образувано е по жалба от М. Й. М. от гр. Севлиево против наказателно
постановление (НП) № 100.27 от 15.08.2024 година на Н. Т.а – зам. кмет на Община
Севлиево, с което за нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 7 от Наредба за обема на
животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на
територията на Община Севлиево /Наредбата/ и на основание чл. 22 ал. 5 от ЗМСМА
във връзка с чл. 31, ал. 1 от Наредбата, във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 7 от Наредбата му е
наложена глоба в размер на 300,00 лева.
Жалбоподателят счита, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че
при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление.
Процесуалният представител на административно - наказващия орган, който се
яви в съдебно заседание, оспорва жалбата и отправя искане до съда да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следното:
На 24.07.2024 година, след получен сигнал от кмета на с. Млечево, община
Севлиево – свид. В. Т., че голям брой крави са навлезли в имоти на различни жители в
1
селото, свидетелите Х. Б. и Н. М. – служители в Общински инспекторат при Община
Севлиево, посетили село Млечево. Кметът ги чакал в центъра на селото, след което ги
развел по различни имоти, в които били причинени щети от свободно пуснати крави в
селото, като последно посетили имота на свид. Д.М.. Там свидетелите установили
щети по насажденията в имота и обстоятелството, че част от оградата била съборена.
След констатиране на тези обстоятелства, свидетелят Х. Б., в присъствието на
свидетелите В. Т., Н. М. и жалбоподателя, съставила против последния акт за
установяване на административно нарушение за това, че на 24.07.2024 година в 08:45
часа в землището на с. Млечево, местност „Рогуля“ е допуснал влизането,
преминаването на 20 броя крави /телета в имот частна собственост без учредено
„вещо“ право върху земята, с които си действия е нарушил разпоредбите на чл. 4, ал. 3,
т. 7 от Наредбата. След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя да
се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива.
Видно от приложения по делото АУАН, жалбоподателят М. не е вписал възражения
срещу съставения АУАН. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не е депозирал
писмени възражения срещу акта.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП № 100.27 от 15.08.2024 година на зам. кмета на Община
Севлиево против М. Й. М.. В него наказващият орган се е съгласил изцяло с
констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното
деяние съставлява нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 7 от Наредбата, поради което и на
основание чл. 22 ал. 5 от ЗМСМА във връзка с чл. 31, ал. 1 от Наредбата му е наложил
глоба в размер на 300,00 лева.
Гореизложената фактическа се извлича от съдържанието на АУАН и НП, както
и от заверените преписи на документите, съставени във връзка с констатиране на
нарушението.
При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни
изводи:
Препис от НП е връчен на жалбоподателя М. М. на 21.08.2024 година. Жалбата
е депозирана в община Севлиево на 03.09.2024 г., т.е. в законоустановения срок,
поради което същата се явява процесуално допустима.
Преценката на изложените по – горе фактически обстоятелства дават на съда
основание да приеме, че обжалваното наказателно постановление е издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя.
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на
АУАН, където, съобразно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗАНН,
актосъставителят е длъжен да посочи в акта мястото на извършване на нарушението и
2
обстоятелствата, при които е извършено. Според посоченото в АУАН деянието е
извършено в местността „Рогуля“ в землището на с. Млечево, община Севлиево. От
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, в частност показанията
на свид. Д.М. и кмета на селото В. Т., се установява, че сигналът до инспектората е
бил подаден от последния във връзка с обаждане от свид. М., че 7 броя крави били
влезли рано сутринта в имота й и отъпкали насажденията в него, като съборили и част
от оградата. При разпита си пред съда свидетелката Д.М. изрично заяви, че нейният
имот се намира на 2 км. от местността „Рогуля“, което води до извода, че
актосъставителят, а в последствие и наказващият орган, неправилно са посочили
мястото на извършване на нарушението, което съставлява съществено процесуално
нарушение, водещо до отмяна на НП само на това основание.
На следващо място съдът намира, че липсва пълно, ясно и конкретно описание
на нарушението, което наказващият орган е приел, че е извършил жалбоподателя, като
в тази връзка следва да се отбележи на първо място, че в акта и наказателното
постановление е посочен броя на кравите, които са влезли в чужд имот – 20 броя, а от
показанията на свидетелите В. Т. и Д.М. се установява, че на инкриминираната дата,
животните, които са били в двора на М., са били 7 на брой.
На следващо място следва да се отбележи, че в акта и наказателното
постановление деянието е описано твърде лаконично и без посочване на съществени
елементи от състава на нарушението, което се твърди, че е извършено. Така
разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 7 от Наредбата забранява влизането, преминаването и
пашата на животни в земи с посеви, трайни или цветни насаждения, освен в случаите
на собственост или учредено вещно право върху земята. Внимателният прочит на
сочената като нарушена норма вменява задължение на наказващия орган и
актосъставителя да посочат изрично в съставените от тях актове кой е собственика на
земите с посеви, трайни и цветни насаждения. В случая безспорно това не е
направено, което е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя да
разбере какво точно нарушение му е вменено във вина. За по – голяма правна
прецизност съдът следва да отбележи, че в хода на съдебното производство е
незаконосъобразно да се санират пропуските, допуснати в хода на издаване на
обжалваното наказателно постановление. В заключение следва да се посочи, че
непълното и неясно описание на нарушението съставлява грубо нарушаване на
правото на защита на санкционираното лице, тъй като същото е изправено пред
невъзможност да разбере за какво точно нарушение е бил наказан.
Не на последно място съдът следва да обърне внимание на актосъставителя и
особено на наказващия орган, че е недопустимо в съставените АУАН и НП да се
посочва неправилно текста на нарушената правна норма. В случая и актосъставителят
и наказващият орган са посочили в актовете си, че жалбоподателят е допуснал
влизането, преминаването на 20 броя крави/телета в имот частна собственост без
3
учредено „ВЕЩО“ право върху земята. Неправилното посочване на правни термини
категорично следва да се приеме като грубо нарушаване на процесуалните правила,
което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, още
повече, че в самата наредба правилно е посочено правото върху земята – веЩно, а не
вещо.
В заключение съдът следва да посочи, че процесуалният представител на
жалбоподателя заяви в съдебно заседание, че жалбата следва да се отхвърли на едно
основно основание, а именно обстоятелството, че жалбоподателят никъде не твърди,
че е извършил нарушението. Това не отговаря на истината, тъй като в депозираните от
жалбоподателя преди съдебното заседание писмени бележки същият недвусмислено
заявява, че не е извършил никакво нарушение, поради което моли съда да отмени
обжалваното от него наказателно постановление.
Съобразявайки изложеното до тук относно нарушаване на процесуалните
правила от страна на актосъставителя и наказващия орган, съдът намира, че
наказателното постановление следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
При този изход на делото направените от административно - наказващият
орган разноски за адвокатска защита следва да останат в негова тежест.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 100.27 от 15.08.2024г. на Н. К. Т.а, с
което на М. Й. М., за нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 7 от Наредба за обема на
животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на
територията на Община Севлиево и на основание чл. 22 ал. 5 от ЗМСМА във връзка с
чл. 31, ал. 1, във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 7 от Наредба за обема на животновъдната
дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на територията на
Община Севлиево е наложена глоба в размер на 300,00лв. /триста/ лева, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4