№ 612
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Милена Богданова
Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221100502001 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
Образувано е по жалба на Е.Д.З.. – длъжник по изп. д. № 20217900402009 на ЧСИ
рег. № 790, срещу постановление от 06.12.2021 г., с което е отказано прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят твърди,
че отказът е незаконосъобразен, тъй като дължимата по изпълнителния лист сума била
заплатена на части преди образуване на делото, като плащанията били конкретизирани по
период, съвпадащ с периода, посочен в изпълнителното основание.
Взискателите са подали възражение срещу жалбата, в което оспорват полученото
плащане и поддържат, че същото е за част от дълга.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител счита жалбата за
допустима, а по същество за неоснователна, тъй като от представените от длъжника
платежни нареждания за различни по размер суми не можело да се установи пълно
погасяване на всяко отделно месечно задължение в срок, а същевременно плащанията,
извършени преди издаване на изпълнителния лист, били несъобразими от съдебния
изпълнител поради преклудирането им.
Съдът установи следното:
Изпълнително дело № 20217900402009 е образувано по молба от 06.10.2021 г. на
Т.Н.Т., действащ като представител на етажните собственици в сграда, находяща се в гр.
София, ж.к. *******, срещу Е.Д.З.. въз основа на изпълнителен лист от 16.06.2021 г.,
издаден по гр. д. № 52278/2020 г. на СРС, 53 състав, за сумата от 326,14 лв., представляваща
задължения за разноски и поддръжка на общите части на етажната собственост за периода
01.08.2019 г. - 31.08.2020 г., ведно със законната лихва от 27.10.2020 г. до изплащането,
както и 325 лв. - разноски по делото. Изпълнителният лист е издаден въз основа на Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.11.2020 г.
1
На 20.10.2021 г. на длъжника е връчено съобщение за образуване на изпълнителното
дело, като на същата дата той е подал възражение с искане за прекратяване на
производството поради извършено погасяване на дълга. Към възражението са представени
платежни нареждания за извършени в периода 03.12.2019 г. – 09.09.2020 г. плащания в
полза на етажната собственост на суми за такси и режийни разноски, дължими за процесния
период.
При тези факти съдът намира жалбата за неоснователна.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК основание за прекратяване на изпълнителното
производство е погасяване на дълга чрез плащане, извършено преди образуване на делото.
С аргумент от разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се приеме, че плащането, което
може да послужи като основание за прекратяване на изпълнителното дело, следва да е
осъществено след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, съответно след изтичане на срока за възражение, ако
изпълнителното основание е издадено в рамките на заповедно производство. Това е така,
тъй като всички факти, довели до погасяване на изпълняемото право и осъществили се
преди устните състезания/преди изтичане на срока за възражения, биха могли и е следвало
да се заявят в съответния процесуален етап, а след това възражението за тяхното
осъществяване се преклудира.
В настоящия случай от представените от длъжника платежни нареждания се
установява, че същият е извършил плащания в период преди изтичане на срока за
възражение срещу издадената заповед (плащанията са осъществени преди издаване на
заповедта) и поради това е следвало да ги релевира чрез подаване на възражение по чл.
414/чл. 414а ГПК (или по чл. 423 ГПК, ако твърди, че връчването на заповедта не е било
извършено ненадлежно; настоящата жалба обаче, поради подаването й след срока по чл. 423
ГПК не може да се третира като такова възражение). Доколкото това не е сторено, фактът
на плащането се явява преклудиран и не може да послужи като основание за
прекратяване на изпълнителното дело.
Отделно от това следва да се посочи, че представените платежни нареждания не
установяват погасяване в цялост на задължението за главница, за което е издадена
заповедта за изпълнение – плащането за процесния период (август 2019 г. – август 2020 г.) е
в размер от 318,99 лв., колкото е посочил и длъжника в подаденото пред съдебния
изпълнител възражение, докато присъдената главница за същия период е в размер от 326,14
лв.
Изложеното сочи, че не е налице прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 1
ГПК и жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е.Д.З.. – длъжник по изп. д. №
20217900402009 на ЧСИ рег. № 790, срещу постановление от 06.12.2021 г., с което е
отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1
ГПК.
Решението е окончателно.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3