№ 718
гр. Бургас, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боряна Анг. Д.
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Боряна Анг. Д. Гражданско дело №
20212100102253 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Банка ДСК“,
ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Оборище“, ул.“Московска“ №19, представлявана от изпълнителните
директори Диана Митева и Боян Стефанов, подадена чрез пълномощника
гл.юрисконсулт Сияна Димитрова, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Кирил и
Методий“№12 против С.П.Г., ЕГН ********** от гр.*** жк *** бл.*** вх.*
ет.* ап.**, с която се иска да се приеме за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми по Договор за кредит за текущо потребление от
15.04.2019г., допълнително споразумение от 23.06.2020г. и допълнително
споразумение от 05.01.2021г. , за които са издадени Заповед за изпълнение на
парично задължение №2041/11.08.2021г. и Изпълнителен лист от 11.08.2021г.
по ч.гр.д.№5677/2021г. по описа на БРС: 46 825,92 лв.- неизплатена
главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението за заповед за изпълнение- 10.08.2021г. до
окончателното изплащане; 3 219,48 лв.- договорна възнаградителна лихва;
4 685,62 лв.- отложена договорна възнаградителна лихва за периода
10.01.2021г.- 14.06.2021г.; 28,09 лв.- обезщетение за забава за периода
11.01.2021г.-14.06.2021г.; 728,41 лв.- обезщетение за забава за периода
15.06.2021г.- 09.08.2021г.; 120 лв.- разходи при изискуем кредит; разноските в
заповедното производство по ч.гр.д.№5677/2021г. по описа на БРС в общ
размер от 1 162,15 лв., от които 1112,15 лв. заплатена държавна такса и 50
лв.- юрисконсултско възнаграждание, както и направените в настоящото
производство разноски, вкл.юрисконсултско възнаграждение. В подкрепа на
исканията и твърденията си представят и ангажират доказателства.
В законоустановения срок, ответникът С.П.Г. е депозирал писмен
отговор, с който оспорва претенцията по основание и размер. Не представя
1
доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на
страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази закона, установи следното от фактическа и
правна страна :
Ищецът твърди, че на 15.04.2019г. между него- като Кредитор и лицето
Г.С.С., като Кредитополучател, е бил сключен договор за кредит за текущо
потребление в размер на 50 000 лв., със срок за издължаване 120 месеца.
Договорено е, предоставеният кредит да се олихвява с преференциален
променлив лихвен процент в размер на 6,15% годишно или 0,02% на ден,
формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ
индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
домакинства, със срок на 1 ден до 2 години“, който към датата на сключване
на договора е бил в размер на 0,180%, който при отрицателна стойност се
приема със стойност 0 и фиксирана преференциална надбавка в размер на
5,97%, предоставена с оглед сключения между страните договор за ползване
на пакет „Частно банкиране“ на „Банка ДСК“ ЕАД. При прекратяване на
договора за ползване на пакета, освен ако в същия договор не е предвидено
друго, Кредитополучателят губи правото си да ползва преференцията изцяло
и приложимият лихвен процент се увеличава чрез прилагане на фиксирана
стандартна надбавка в размер на 13,270%. Максималният размер, до който
може да достигне лихвения процент в случая на прекратяване на договора за
ползване на пакета, е стандартният променлив лихвен процент, приложим по
стандартни потребителски кредити, формиран от референтния лихвен
процент към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка от 13,270%.
На същата дата, ищецът е сключил и договор за поръчителство с
ответника- като поръчител, обезпечаващ изпълненията на задълженията по
договора за кредит на кредитополучателя Г.С.. Поръчителят е поел
задължението- т.2 от Договора за поръчителство, да отговаря солидарно с
кредитополучателя и помежду си са се задължили спрямо кредитора, при
неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя, че ще ги
изпълняват в съответствие с договорените условия, включително и когато са
настъпили промени, основани на тези условия. В други случаи на промяна,
поръчителят е отговорен само, ако е приел писмено промяната. Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление са неразделна
част от договорите за кредит и поръчителство, и те са получени, и приети
чрез подписване на договора за кредит и договора за поръчителство.
Съгласно т.17 от договора за кредит, кредитополучателят се е съгласил да
заплаща такси по Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, прилагани от
Банката по извършвани услуги на клиента.
Ищецът сочи, че с оглед въведеното на 13.03.2020г. от Народното
събрание извънредно положение, свързано с разпространението на COVID-
19, е сключил с кредитополучателя и с поръчителя две допълнителни
споразумения. Първото- от 23.06.2020г., с което е договорен гратисен период
за заплащане на лихва и главница за период от 6 месеца, както и за
удължаване на срока за погасяване на кредите с 6 месеца. Към датата на
2
подписване на това допълнително споразумение, остатъкът от дълга,
съобразен с изискванията на закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, е бил: 46 185,04 лева- редовен остатък от
главницата без забава; 877,80 лв.- просрочена част от месечна вноска ,
представляваща главница; 228,07 лв.- редовна лихва без забава; 7, 86лв.-
санкционираща лихва; 2105,28 лв.- просрочена лихва. Кредитът се олихвява с
лихвен процент в размер на 13,42%. При сключване на допълнителното
споразумение, кредиторът е предоставил на кредитополучателя примерен
погасителен план, съдържащ информация за размер, брой, периодичност и
дати на плащане на погасителните вноски, размер на дължимата обща сума и
годишен процент на разходите. Всички посочени книжа са двустранно
подписани и изразяват волята на подписалите ги.
Допълнително споразумение от същата дата-23.06.2020г. е сключено и с
ответника като поръчител, който се е съгласил да обезпечи задълженията на
кредитополучателя съобразно допълнителното споразумение с него и е поел
солидарна отговорност за всичко договорено между Банката и
кредитополучателя. При неизпълнение на задълженията от страна на
кредитополучателя, ответникът като поръчител се е съгласил да изпълнява
задълженият му при условията на договора за кредит и всички допълнителни
споразумения към него.
Отново неразделна част към допълнителните споразумения и с
кредитополучателя, и с поръчителя е станало извлечение от Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, прилагани от Банката по извършвани
услуги на клиента и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление.
На 05.01.2021г. е сключено второ допълнително споразумение между
Банката и кредитополучателя към договора за кредит, с което е договорен
гратисен период по залпащане на лихва и главница за период от три месеца,
както и удължаване на срока за погасяване на кредита с три месеца. Към
датата на подписване на това второ споразумение, остатъкът от дълга е бил
следния: 46 167,71 лв.- редовен остатък от главницата без забава; 658,21 лв.-
просрочена част от месечна вноска , представляваща главница; 453,87 лв.-
редовна лихва без забава; 24, 91лв.- санкционираща лихва; 1554,12 лв.-
просрочена лихва; 3174,78 лв- лихва, чието заплащане е отсрочено съгласно
предходно сключени допълнителни споразумения /разсрочена лихва/. Всички
останали клаузи от основния договор, както и от допълнителните
споразумения към него, са останали непроменени.
На същата дата- 05.01.2021г. е подписано и допълнително споразумение
с поръчителя- ответник в настоящия процес, който се е съгласил и отново
поел отговорност за измененията по договора за кредит.
Отново неразделна част от допълнителните споразумения към договора
за кредит и договора за поръчителство са извлечение от Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните и Общите условия, които кредитополучателят и
поръчителят са приели с подписването на допълнителните споразумения.
Поради преустановяване на плащането по договора за кредит и
3
допълнителните споразумения- неплащане на вноските с падежни дати от
10.01.2021г. до 10.06.2021г., кредиторът е обявил предсрочната изискуемост
на кредита, за което е изпратил уведомление с изх.№0060-20-
02370/04.06.2021г. до кредитополучателят, който го е получил лично на
09.06.2021г.
Ищецът заявява, че уведомление до поръчителя не е изпращал, защото
не е задължителен законноизискуем елемент от обявяване на банковия кредит
за предсрочно изискуем и не възпрепятства възможността на банката да
поиска издаването на заповед за изпълнение срещу кредитополучателя и
поръчителя. Заявява, че законът не поставя изискване за обявяване на
предсрочна изискуемост на вземането и по отношение на поръчителя, тъй
като последният е солидарно отговорен и отговорността му е акцесорна.
Позовава се на Тълкувателно решение №4/2014г. на ОСТГК на ВКС, както и
на трайна съдебна практика.
Обявявайки кредита за предсрочно изискуем, кредиторът е пристъпил
към депозиране на искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
ГПК, по което е било образувано ч.гр.д.№5677/2021г. по описа на БРС, по
което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на
заповедта и изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело
№20218030402805 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, рег.№803 с район на
действие ОС- Бургас. След връчване на поканата за доброволно изпълнение
на ответника на 25.10.2021г., в законоустановения едномесечен срок, той е
депозирал възражение пред съда, поради което е предявен и настоящият иск .
Исковете са с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.430, ал.1 ТЗ, чл.79,
ал.1 ЗЗД, чл.147, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът С.П.Г., в законоустановения срок, е депозирал писмен
отговор, с който оспорва претенцията по основание и размер. Твърди, че не са
представени доказателства за усвояване на кредита. Позовавайки се на т.18 от
ТР№4/2014г. на ВКС обосновава становище, че кредитът не е предсрочно
изискуем, тъй като той като поръчител не е нарочно уведомен за
предсрочната изискуемост. Счита, че вземането на банката не е предсрочно
изискуемо нито към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, нито към този на исковата молба. Изразява
становище, че не следва да се начисляват възнаградителна и наказателна
лихва върху главница, която не е падежирала, тъй като подобна уговорка би
обогатила кредитора неоснователно. Заплащането на възнаградителна и
санкционираща лихва, както и всички вземания за лихви счита, че се
погасяват с изтичане на кратката погасителна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД.
Оспорва и дължимостта на законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба. Освен това твърди, че вземането е преклудирано поради
неспазен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД.
По делото е представен договорът за кредит за текущо потребление от
15.04.2019г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Г.С.С., по силата на който
кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 50 000лв.,
със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване. В т.7 от
4
договора е уговорено, че кредитът се олихвява с преференциален лихвен
променлив процент в размер на 6,15% годишно или 0,02% на ден, формиран
от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор
„среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства,
със срок над 1 ден до 2 години“ 0,180%, който при отрицателна стойност се
приема със стойност 0 и фиксирана преференциална надбавка в размер на
5,97%, предоставена с оглед сключения между страните Договор за ползване
на пакет „Частно банкиране“ на „Банка ДСК“ ЕАД. В т.7.1. е уговорено, че
при прекратяване на договора за ползване на пакета, освен ако в същия
договор не е предвидено друго, Кредитополучателят губи правото си да
ползва преференцията изцяло и приложимият лихвен процент се увеличава
чрез прилагане на на фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,270%.
Максималният размер, до който може да достигне лихвения процент в случая
на прекратяване на договора за ползване на пакета, е стандартния променлив
лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, формиран
от референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана
стандартна надбавка от 13,270%. Кредитополучателят заплаща такси,
съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, прилагани от Банката
по извършвани услуги на клиента. Съгласно т.18 от договора, Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически
лица и извлечение от Тарифата са неразделна част от договора. Кредитът е
обезпечен с поръчителство.
Не се оспорва по делото, че ответникът в качеството на поръчител е
подписал договор за поръчителство към договора за кредит за текущо
потребление от 15.04.2019г. и общите условия към него, за сумата от
50 000лв. за срок от 120 месеца и при променлив лихвен процент.
Представени са и допълнителните споразумения към договора за кредит,
сключени между кредитора и кредитополучателя на 23.06.2020г. и
05.01.2021г. С първото е договорен гратисен период за заплащане на лихва и
главница за период от 6 месеца, считано от 10.03.2020г., при условието, че не
може да изтича след 31.12.2020г., както и за удължаване на срока за
погасяване на кредите с 6 месеца. С второто е договорен гратисен период от
три месеца по заплащане на лихва и главница, считано от 10.10.2020г., който
не може да изтича след 31.12.2021г., както и удължаване на срока за
погасяване на кредита с три месеца. В това споразумение е записано, че при
наличие на предходно отсрочване, общият срок на гратисния период не може
да бъде по-дълъг от 9 месеца. Изпълнението на задълженията по
допълнителните споразумения е обезпечено с договори за поръчителство от
същите дати, сключени между Банкна ДСК ЕАД и поръчителя- ответник в
настоящото производство, представени по делото.
Предвид така договореното между страните, към месец януари 2021г.
гратисният период от максимално допустимия и договорен между страните
срок от девет месеца е изтекъл, тъй като в този срок са включени шестте
месеца от 10.03.2020г. по първото допълнително споразумение и трите
месеца, считано от 10.10.2020г. Дължими са били вноските от 10.01.2021г.
нататък, чиито падеж е настъпвал на десето число на всеки месец, за които
5
няма данни по делото да са били заплащани от кредитополучателя.
Съгласно т.18 от общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, представени по делото, при забава на плащането на месечната
вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта от
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ако
Кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след
падежната дата, надбавката за забава не се прилага. При допусната забава в
плащанията на главницата и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен
остатък от главницата става предсрочно изискуем. От датата на изискуемост
на кредита- на краен падеж или предсрочна, целият непогасен остатък от
главницата се олихвява със законната лихва по чл.86 ЗЗД до окончателното
погасяване на задължението, вкл. по принудителен ред.
По делото е представено уведомление до кредитополучателя Г.С.С.,
изх.№0060-20-02370/04.06.2021г. за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Уведомлението е получено лично от Г.С. на 09.06.2021г., видно от
приложеното потвърждение за получаване ведно с плика, върху който е
отбелязано съдържанието на пратката. При така установеното, предсрочната
изискуемост е настъпила на 10.06.2021г., поради неплащане на падежирали
вноски от 10.01.2021г. По делото са представени също погасителен план и
извлечение от счетоводни книги за неизплатените в срок месечни вноски.
Извършена и приета, неоспорена от страните е съдебно- счетоводна
експертиза, вещото лице по която е установило, че кредитът в размер на
50 000 лв. е усвоен на 15.04.2019г. Общо платените суми по кредита са в
размер на 6711,86 лв. С извършване на това плащане, кредитополучателят е
погасил изцяло 12 вноски по 558,88 лв., последната с падеж 10.04.2020г.вкл.,
съгласно първоначалния погасителен план. Кредитополучателят е плащал
единствено по договора за кредит от 15.04.2019г.. Единствено изключение
прави сумата от 750 лв., заплатена на 18.12.2020г., след подписване на
допълнителното споразумение от 23.06.2020г. Към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 10.08.2021г., размерът на
непогасените изискуеми задължения са били: 46 825, 92 лв. главница, 3947,89
лева- договорна лихва, 4773,22 лв.- отложена договорна лихва, 765,50 лв.-
обезщетение за забава, 120 лв- начислена такса изискуемост. След датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
ГПК, няма извършени плащания. Вещото лице е установило, че към датата
на подаване на исковата молба- 31.12.2021г., съгласно представения
погасителен план към последното допълнително споразумение от
05.01.2021г., размерът на непогасената падежирала главница е : 12 вноски по
741,90 лв., с падеж на всяко десето число от месеца от 10.02.2021г. до
10.12.2021г. или общо 8902,80 лв.; непогасените разсрочени лихви за същия
период - 12 вноски по 525,60 лв., а към датата на изготвяне на заключението-
28.04.2022г. неиздължената главница е в размер на 16 вноски, чиято обща
стойност е 11870,40 лв., на непогасените разсрочени лихви- 700,80 лв.
Ищецът е обявил за предсрочно изискуема цялата непогасена главница по
договора ведно със законната лихва.
6
Съдът няма основание да не кредитира експертизата като доказателство,
обосноваващо обективно и компетентно ищцовите твърдения, и въз основа и
на заключението, ценено наред с останалите писмени доказателства, да
приеме неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя Г.С..
Такова следва да се приеме , че е налице и по отношение на поръчителя-
ответник в настоящото производство .
Съгласно чл.147 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на
главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в
течение на шест месеца.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение
за изтекъл преклузивен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД по следните съображения:
В настоящия случай е договорено, че целият дълг става предсрочно
изискуем при настъпване на определени обстоятелства- забава над определен
срок на плащане на една или повече вноски. Когато с договора за кредит е
договорена между страните клауза за предсрочна изискуемост на целия
кредит поради неплащането на една и/ или повече погасителни вноски,
вземането става изискуемо изцяло не само с настъпването на обективния факт
на неплащането на вноските на падежа, а и след като банката е упражнила
правото си да обяви предсрочната изискуемост и е уведомила длъжника за
това. Съгласно мотивите в т. 18 от ТР № 4 от 18.0.2014 г. на ВКС, ОСГТК, по
т. д. № 4/2013 г. - обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.
60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и
за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са
били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника
– кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за
изгубване преимуществото на срока. От този момент целият или неплатеният
остатък по кредита е изискуем, както по отношение на кредитополучателя,
така и по отношение на поръчителя. С договора за поръчителство
поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лица да отговаря за
изпълнение на негово задължение (чл. 138 ЗЗД).
От акцесорния характер на поръчителството следва, че е
правнорелевантно само, дали вземането е изискуемо по отношение на главния
длъжник, тъй като с настъпване на падежа по отношение на главния длъжник
вземането става изискуемо и дължимо и от поръчителя. В този смисъл, не се
дължи изпращане на уведомление до поръчителя, за да се реализира
отговорността му при предсрочно обявяване на изискуемостта на кредита, но
при определени условия.
Ако кредиторът не се грижи за интересите си и бездейства- не води иск
срещу главния длъжник за вноските с настъпил падеж или не обявява кредита
за предсрочно изискуем за вноските с ненастъпил падеж, шестмесечният
7
преклузивен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД тече за всяка отделна вноска от
съответната дата на настъпването на падежа й. Ако кредиторът не завежда
иск срещу длъжника-кредитополучател, но му обяви предсрочната
изискуемост, шестмесечният преклузивен срок ще тече от датата на
достигане на това волеизявление до главния длъжник, но само по отношение
на вноските с ненастъпили падежи към тази дата, а по отношение на вноските
с настъпили падежи срокът тече от съответната дата на падежа на всяка една
от тях. В случая, предсрочната изискуемост на кредита е обявена на длъжника
на 10.06.2021г., а заявлението по чл.417 ГПК е подадено на 10.08.2021г. в
шестмесечния срок за всяка една от падежиралите в посочения от ищеца
период 10.01.2021г.- 10.06.2021г. вноски, считано от 10.02.2021г. за първата
падежирала вноска, поради което и поръчителят носи отговорност. На
10.06.2021г. ищецът е обявил предсрочна изискуемост и по отношение на
целия останал кредит, срокът за търсене на отговорност от поръчителя тече от
тази дата и преди изтичането му ищецът е предприел съдебни действия по
събиране на вземането си, поради което поръчителят не се освобождава от
отговорността за главното задължение, респ.съответната част от него и не се
прекратява задължението му за плащане. Предвид непогасяването на
отговорността по главното задължение, не са погасени и вземанията за лихви
върху него. След момента на обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита, размерът на вземането по договора за кредит е определен в размер на
непогасения остатък от главницата и законната лихва от датата на настъпване
на предсрочната изискуемост до датата на плащане. В настоящия случай,
законната лихва се претендира от по-късна дата- тази на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, поради това следва да бъде уважена от
тази дата. За периода до настъпване на предсрочната изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план,
съотв.според клаузите на договора.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника относно
изтекла погасителна давност по отношение на възнаградителната и
санкционираща лихви с мотив за периодичност на характера на задължението,
аргумент, който черпи от чл.111, б.“в“ ГПК. На първо място съдът счита, че
давностният срок не е изтекъл. В тази връзка следва да се отбележи, че
договорът за кредит не е такъв с продължително или периодично изпълнение,
а кредитът се предоставя еднократно като е разсрочено изпълнението на
задължението. Уговореното връщане на сумата на погасителни вноски на
определени дати не превръща тези вноски в периодични плащания.
Договореното връщане на кредита на вноски представлява съгласие на
кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части. По
отношение на спорното вземане е приложим общия пет годишен давностен
срок по чл.110 ЗЗД, който започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо. Банката не предоставя заем по смисъла на ЗЗД, а кредит
по занятие като кредиторът също има интерес, тъй като получава
възнаградителна лихва за периода на ползване на предоставените средства,
респ. санкционна такава в случаите на неизпълнение. След настъпването на
предсрочната изискуемост обаче, възнаградителна лихва не се дължи, а
8
законна лихва от датата на настъпването й до датата на плащане.
Възнаградителната лихва по чл.430, ал.2 ТЗ представлява по същността си
цена за ползване на предоставените парични средства и се дължи само по
време на действие на договора. Тя не се дължи след обявяване на предсрочна
изискуемост поради отпадналото право на ползване на кредита занапред.
Наказателната лихва има характер на неустойка за забава и не е уговорена
извън присъщите й функции. Предвид изложеното, съдът приема, че
претенцията за възнаградителна лихва в размер на 3 219,48 лв. следва да се
отхвърли, а претенциите за отложена договорна възнаградителна лихва и
лихвена надбавка за забава са дължими.
Ответната страна не е представила доказателства, разколебаващи извода
за основателност на претенциите.
Изложеното обосновава извод за основателност на иска за главница до
размер на 46 825,92 лв., представляваща неизплатена главница, ведно със
законната лихва от 10.08.2021г. до окончателното изплащане,.; 4 685,62 лв.-
отложена договорна възнаградителна лихва за периода 10.01.2021г.-
14.06.2021г ; 28,09 лв.- обезщетение за забава за периода 11.01.2021г.-
14.06.2021г.; 728,41 лв.- обезщетение за забава за периода 15.06.2021г.-
09.08.2021г.; 120 лв.- разходи при изискуем кредит. Дължими са и разноските
в заповедното производство по ч.гр.д.№5677/2021г. по описа на БРС в общ
размер от 1 162,15 лв., от които 1112,15 лв. заплатена държавна такса и 50
лв.- юрисконсултско възнаграждание. Претенцията в частта, с която се
претендира заплащането на сумата от 3219,48 лв., представляваща
възнаградителна лихва върху главницата, следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищцовата страна са дължими и
направените в настоящото производство разноски, за които е представен
списък по чл.80 ГПК, съразмерно с уважената част от иска.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.422 ГПК вр. чл.430, ал.1 ТЗ,
чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.147, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на „Банка ДСК“,
ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Оборище“, ул.“Московска“ №19, представлявана от изпълнителните
директори Диана Митева и Боян Стефанов против С.П.Г., ЕГН ********** от
гр.*** жк *** бл.*** вх.* ет.* ап.** по Договор за кредит за текущо
потребление от 15.04.2019г. и Договор за поръчителство с ответника като
поръчител от 15.04.2019г. за сумите : 46 825,92 (четиридесет и шест хиляди
осемстотин двадесет и пет лева и деветдесет и две сотинки)лв.,
представляваща непогасена главница по договор за кредит за текущо
потребление от 15.04.2019г. и договор за поръчителство към него от
15.04.2019г., допълнително споразумение от 23.06.2020г. и договор за
поръчителство към него от същата дата, и допълнително споразумение от
05.01.2021г. и договор за поръчителство от същата дата, ведно със законната
9
лихва от 10.08.2021г. до окончателното изплащане; сумата от
4 685,62(четири хиляди шестстотин осемдесет и пет лева и шестдесет и две
стотинки ) лв., представляваща отложена договорна възнаградителна лихва за
периода 10.01.2021г.- 14.06.2021г.; сумата от 28,09 (двадесет и осем лева и
девет стотинки)лв., представляваща обезщетение за забава за периода
11.01.2021г.-14.06.2021г.; сумата от 728,41(седемстотин двадесет и осем лева
и четиридесет и една стотинки) лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 15.06.2021г.- 09.08.2021г.; сумата от 120(сто и двадесет лева) лв.,
представляваща разходи при изискуем кредит, сумата от 1162,15(хиляда сто
шестедесет и два лева и петнадесет стотинки), представляваща разноските в
заповедното производство по ч.гр.д.№5677/2021г. по описа на БРС, от които
1112,15 лв. държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждание, за
които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение
№2041/11.08.2021г. и Изпълнителен лист от 11.08.2021г. по ч.гр.д.
№5677/2021г. по описа на БРС.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Банка ДСК“ АД, ЕИК121830616, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище“, ул.“Московска“
№19, представлявана от изпълнителните директори Диана Митева и Боян
Стефанов против С.П.Г., ЕГН ********** от гр.*** жк *** бл.*** вх.* ет.*
ап.** за приемане за установено по отношение на последния, че дължи на
„Банка ДСК“ АД сумата от 3219,48(три хиляди двеста и деветнадесет лева и
четиридесет и осем стотинки) лв., представляваща възнаградителна лихва.
ОСЪЖДА С.П.Г., ЕГН ********** от гр.*** жк *** бл.*** вх.* ет.*
ап.** да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Оборище“, ул.“Московска“ №19,
представлявана от изпълнителните директори Диана Митева и Боян
Стефанов сумата от 1754,34 (хиляда седемстотин петдесет и четири лева и
тридесет и четири стотинки) лв., представляваща направените от ищеца в
настоящото производство разноски, от които 300 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10