Р Е Ш Е Н И Е № 260007
Гр.Пловдив,18.09.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,търговско отделение,първи търговски състав,в
открито заседание на деветнадесети август през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИНОВА,като разгледа
докладваното от съдията Кр. Ванчева възз. т.д.№323 по описа за 2020 г.,за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение
№157 от 13.11.2019 г.,постановено по т.д.№38/2019 г. по описа на Окръжен съд-П.,е
осъден ответника „З.К. Б.и.“АД-гр.С. с ЕИК ... да заплати на ищеца А.С.Т. с ЕГН
********** сумата от 8000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от настъпило ПТП на 27.06.2018 г. с делинквент С. К. Г.,управлявал
л.а. марка „М.П.С.“ с рег.№** **** **,заедно със законната лихва за забава от
23.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,на основание чл.432,ал.1 от КЗ,по банковата сметка на ищеца в „Ю.Б.“АД,IBAN ***,а за разликата
над присъдените 8000 лв. до претендираните 50 000 лв. иска е отхвърлен като
неоснователен.Наред с това ищецът А.С.Т. е осъден да заплати на ответното
дружество сумата от 1862,24лв. Разноски по делото за първа инстанция след
компенсация.
Горното решение е обжалвано от ищеца А.С.Т. в частта,с която
е отхвърлен иска за разликата над 8000 лв. до пълния претендиран размер от 50
000 лв.Във въззивната си жалба,подадена чрез пълномощника му адв. И.Д.,ищецът
заявява,че в обжалваната част решението е
неправилно, незаконосъобразно,неаргументирано и постановено в
противоречие с материалния закон,както и в противоречие със съдебната практика
по идентични казуси за събития от 2018 г.Счита,че неправилно първоинстанционният
съд е определил сумата от 8000 лв. като достатъчна и справедлива да обезщети
ищеца /настоящ жалбоподател/ за причинените му неимуществени вреди,явяващи се
следствие от причинените му при ПТП телесни увреждания.Твърди в тази насока,че
при определяне размера на обезщетението първостепенният съд не е обсъдил част
от травмите,причинени на ищеца при
пътния инцидент,а именно:разкъсно-контузна рана на горната устна,хематом на
горната устна с диаметър 4,5 см. и избиване на четири предни горни зъба.Според
жалбоподателя-ищец точно в това се корени основния порок на атакуваното
решение.Изразява още и несъгласие с изводите на съда,че представеното
медицинско удостоверение от 06.08.2018 г. има характера на частна
експертиза,възложена от ищеца.Поддържа,че това удостоверение представлява
писмено доказателство,частен свидетелстващ документ, удостоверяващ действително
съществуващи факти,установени от издателя на документа-д-р С. Г.-стоматолог-хирург.А
частните свидетелстващи документи,както счита жалбоподателят Т.,са годни
доказателствени средства и съдът ги преценява по вътрешно убеждение с оглед
всички обстоятелства и доказателства по делото.Заявява още,че е в тежест на
застрахователя да докаже,че твърденията на стоматолога,отразени в
удостоверението,са неверни,но според жалбоподателя такива доказателства не са
били ангажирани от ответника и въпреки това съдът е счел за основателни
възраженията на последния,изложени във връзка с този документ.Тази преценка на
съда жалбоподателят Т. намира за неправилна,необоснована и некореспондираща с
останалите доказателства по делото-свидетелските показания на св. А. Г.,която
потвърдила,че вследствие на инцидента баща й /ищецът по делото/ е останал без 4
предни горни съба,която затруднявало храненето и говорът му.
В горната жалба са развити и доводи,че при определяне
размера на дължимото обезщетение съдът не е съобразил броя,характера и вида на
уврежданията,както и периодично явяващите се болки в зоната на получените
травми извън посочения период на възстановяването,възрастта на пострадалия към
момента на инцидента /60 години/,фактът,че трудовата заетост на пострадалия е
била повлияна в неблагоприятен аспект,което от своя страна е оказало негативно
влияние върху психичните преживявания на мъжа.Твърди се във въззивната жалба,че
и към момента на подаването й жалбоподателят,повече от година след
инцидента,продължава на страда от силни болки при обща преумора,световъртеж и
замайване.
Въз основа на изложените във въззивната жалба оплаквания и
аргументи,жалбоподателят А.Т. моли да бъде отменено в обжалваната част решение
№157 от 13.11.2019 г.,постановено по т.д.№38/2019 г. по описа на Пазарджишкия
окръжен съд,,като бъде постановено ново решение от
настоящата инстанция,с което да бъдат уважени възраженията,изложени във
въззивната жалба на ищеца и да бъде уважена претенцията му в пълен размер.Моли
да му бъдат присъдени направените разноски във въззивната инстанция.
Ответникът по горната въззивна жалба-„З.К.
Б.и.“АД-гр.С. с ЕИК ...,е подал в законния срок писмен отговор чрез
пълномощника си адв. Н. Ш.,в който е изразил становище,че въззивната жалба на А.Т.
е неоснователна и необоснована и е поискал да бъде оставена без уважение.Счита
за правилни изводите на първоинстанционния съд,че е недоказано сочените от
ищеца травми-разкъсно-контузна рана на горната устна,хематом на горната устна с
диаметър 4,5 см. и избиване на четири предни горни зъба,да са вследствие на
ПТП.Намира за неоснователни доводите на жалбоподателя,че определения от първата
инстанция размер на обезщетението не е справедлив,понеже не отговарял на
действително претърпените вреди и не бил съобразен със съдебната практика по
идентични случаи.Излага контрааргументи в тази насока.Намира за правилна и
направената от първоинстанционния съд констатация,че по делото не са събрани
доказателства за провеждани от ищеца лечебно-възстановителни процедури след
изписването му от болницата.Поддържа и довода,че присъдения размер на
обезщетението за неимуществени вреди е съобразено със съдебната практика по
идентични случаи.Моли въз основа на изложените в отговора аргументи да бъде
постановено от настоящата инстанция решение,с което въззивната жалба на А.Т. да
бъде оставена без уважение.Моли да му бъдат присъдени направените от него
разноски във въззивното производство.
От своя страна „З.К. Б.и.“АД-гр.С. с
ЕИК ... е подала насрещна въззивна жалба /чрез пълномощника на дружеството адв.
Н.Ш./ срещу първоинстанционното решение от 13.11.2019 г.,като обжалва решението в частта,с която предявеният от
ищеца иск е уважен за разликата над 4000 лв. до присъдения размер от 8000
лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 23.08.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.Дружеството-жалбоподател счита в тази част
решението за неправилно и необосновано,тъй като съдът неправилно отхвърлил
заявеното от същия жалбоподател /ответник
по предявения иск/ възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2
от ЗЗД.В тази насока е оспорен и изложеният в решението извод на
първоинстанционния съд,че макар и процесния автомобил фабрично да е оборудван с
обезопасени колани на седалките,в конкретния случай не може да се предполага,че
същият е имал такива,както и че същите са били изправни и са могли да бъдат
използвани.Жалбоподателят поддържа,че този извод е неправилен и необоснован и
че не намира опора в събраните по делото доказателства и установените с тях
факти.В тази връзка дружеството-жалбоподател се позовава на аргумента,че
разпоредбата на чл.137а,ал.1 от ЗДвП е въвел задължението за водачите и
пътниците в МПС от категории М1,М2,М3 и N1,N2 и N3,когато са в движение,да
ползват обезопасителните колани,с които моторните превозни средства са
оборудвани.И тъй като в случая участвалия при настъпилото ПТП лек автомобил „М.
П. спорт“ с рег.№** **** ** е бил фабрично оборудван с обезопасителни колани,а
пострадалият е бил пътник в посочения автомобил и като такъв е бил задължен по
време на движение да постави обезопасителния колан,то е ирелевантно /според
жалбоподателя-застраховател/ дали на задната седалка са били налични
обезопасителни колани,респ. Дали същите са били технически изправни.Това било
така,доколкото изпълнението на задължението по чл.137а,ал.1 от ЗдвП на водачите
и пътниците в автомобила по време на движение да използват обезопасителните
колани не е поставено в зависимост от това дали коланите са налични в
автомобила и/или изправни.Според дружеството-жалбоподател, посочената норма е
императивна и като такава следва да бъде изпълнявана от субектите,на които тя
вменява задължения-при липсата или неизправност на обезопасителни колани
пострадалия ищец не е следвало да пътува в лекия автомобил поради страх от налагане
на санкция за допуснато от него нарушение на императивни правила за движение по
пътищата,респ. Под страх от настъпването на вреди за него.Счита,че допуснатото
от пострадалия нарушение на правилата за движение е в пряка причинно-следствена
връзка за допринасянето на вредоносния резултат.В жалбата на
дружеството-застраховател се поддържа и аргумента,че в атакуваното решение
изобщо не е коментирано възражението за съпричиняване в частта му,в която
същото е основано на твърдения за неспазване от ищеца на дадените му след
проведеното болнично лечение лекарски препоръки за активно проследяване на
здравословното му съС.ие,както и за извършване на контролни прегледи най-малко
два пъти в следващия месец,а неполагането на грижи за собственото си здраве е в
пряка причинно-следствена връзка с търпените от ищеца неимуществени вреди,както
смята дружеството-жалбоподател.Последното поддържа и аргумента,че приносът на
водача на МПС и този на пострадалия,с оглед на допуснатото от него нарушение на
правилата за движение и неполагането на грижи за собственото му здраве,към
настъпването на вредоносния резултат е еднакъв,респ. Размера на съпричиняване
на пострадалия към вредите е 50 %,с колкото счита,че следва да бъде намалено
определеното от Окръжен съд-Пазарджик обезщетение за причинените неимуществени
вреди.
Предвид горните
съображения,дружеството-жалбоподател моли да бъде постановено решение от
настоящата инстанция,с което да бъде отменено решението на първоинстанционния
съд в частта му,в която предявения от ищеца иск е уважен за разликата над 4000
лв. до присъдения размер от 8000 лв.,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от дата 23.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.Моли да
му бъдат присъдени направените деловодни разноски.
От А.С.Т. чрез пълномощника му адв. И.Д.
е подаден писмен отговор на насрещната въззивна жалба,с който същата жалба е
оспорена като неоснователна.Поддържа се твърдението,че към момента на инцидента
ищецът е пътувал с правилно поставен обезопасителен колан и че са правилни
изводите на първоинстанционния съд за неоснователността на заявеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.Поискано е същото
възражение да не бъде уважавано и от настоящата инстанция,съответно на което да
не бъде намалявано присъденото обезщетение.
И
в двете жалби,както и в подадените отговори не са заявени доказателствени
искания,не са представени и писмени доказателства с тях.
Пловдивският
апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените
в жалбите оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите
на страните,намира за установено следното:
И двете жалба са
процесуално допустими,тъй като отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,подадени са от лица,имащи правен интерес да обжалват
първоинстанционното решение именно в частите,в които са го атакували,а наред с
това при подаването на жалбите е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба на А.Т. и насрещната въззивна жалба на
дружеството-застраховател,подлежат на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че обжалваното решение е валиден съдебен акт,тъй
като е постановено от надлежен състав,в
пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена
форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като
диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на
чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският
апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в тази
връзка-съдът се е произнесъл именно по иска,с който е сезиран по конкретното
дело.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното
решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата /в случая в двете
процесни жалби/.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбите и събраните
по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
По т.д.№38/2019 г. по описа на
Окръжен съд-П. е предявен от А.С.Т. с
ЕГН ********** против „З.К. Б.и.“АД-гр.С. с ЕИК ... осъдителен иск за заплащане
на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от настъпило на 27.06.2018 г. пътно транспортно произшествие с делинквент
С. К. Г.,причинено по време на управлението от последния на лек автомобил марка
„М.П.С.“ с рег.№** **** ** и при твърдението за наличието на застраховка „Гражданска
отговорност“ на делинквента при ответника-застраховател към момента на пътния
инцидент.Претендирана е и законната лихва за забава от датата на
деликта-27.06.2018 г. до окончателното изплащане на главницата.
Така предявеният иск е с правна
квалификация по чл.432,ал.1 от КЗ,както е прието и в обжалваното решение,и се
основава на следните фактически твърдения:
Ищецът А.С.Т. твърди,че на
27.06.2018 г.,около 15 ч.,е пътувал със свои близки от с.А. към м. Б.,по главен
път **-**,с лек автомобил
марка „М.П.С.“ с рег.№** **** **,управляван от С. Г.,като при един от
завоите водачът загубил контрол върху управлението на автомобила,напуснал
лентата си за движение,навлязъл в насрещното платно и се ударил в движещия се
насреща лек автомобил марка „Ф.Т.“ с рег.№** **** **.Вследствие на настъпилия
удар били ранени всички пътници,като най-тежко пострадал ищецът А.Т.,пътувал на
задната седалка в управлявания от С. Г. лек автомобил.Твърди се,че
непосредствено след инцидента ищецът е откаран с линейка до спешното отделения
на близката болница в град В. в много тежко общо състояние,като там е бил
прегледан, диагностициран, рентгенографиран и настанен за болнично лечение в
хирургичното отделение към същата болница.Било установено,че са му причинени
следните травми:мозъчно сътресение,повърхностна травма на окосмената част на
главата,контузия на главата,сътресение на мозъка,субарахноидален кръвоизлив в
дясната слепоочно-тилна област,разкъсно-контузна рана в дясната челна област на
главата,както и контузия на носа и 4 избити зъба,както и контузии,охлузвания и
кръвонасядания по цялото тяло.Образуваното срещу водача Г. ДП №955/2018 г. на
РП-В. било прекратено по желание на пострадалите от инцидента лица на основание
чл.243,ал.1,т.1 вр. чл.24,ал.1,т.9 от НПК.
Ищецът твърди,че е постъпил в
болницата в деня на инцидента и бил изписан на 03.07.2018 г. поради
задоволително общо състояние и изтичане срока на клиничната пътека,като му било
предписано домашно лечение със спазването на постелен режим без четене на
книги,без телевизия,компютри и мобилни телефони.Докато бил в болницата била
извършена оперативна намеса относно получената разкъсно-контузната рана в
окосмената част на главата,като бил поставен тръбен подкожен дрен и била
възстановена целостта на раната,след което била поставена стерилна
превръзка.След изписването му от болницата ищецът прекарал повече от две
седмици в леглото,като за всичките си ежедневни нужди разчитал на близките
си,те го хранели,миели и му помагали с обличане и събличането,а той изпитвал
много силни билки в областта на хематома,поради което можел да лежи само
настрани.Изписани му били обезболяващи,които приемал всеки ден в продължение на
1-2 седмици след инцидента.Поради липсата на 4 зъба храненето се осъществявало
само със сламка и това станало причина за драстичното намаляване на телесното
тегло на ищеца.Твърди се,че симптомите на гадене и повръщане,които изпитвал
ищецът,продължили няколко месеца след инцидента,хематома в тилната област все
още /към момента на подаване на ИМ/ не бил изцяло разнесен,а раната на главата
няколко пъти се възпалявала след изписването,поради което били проведени
няколко консултации със специалисти.Всичко това било свързано с изключително
силни билки особено в легнало състояние,което направило съня на ищеца почти
невъзможен за няколко месеца след инцидента.Ищецът твърди,че и към момента на
предявяването на иска изпитва една обща отпадналост и цялостно неразположение,а
битовите му неудобства свързани с храненето поради избиването на 4 зъба
продължават,като той се храни с предимно
течни храни.Твърди още,че инцидента му причинява тежка психическа травма и
силен стрес,вследствие на който ищецът станал изключително лабилен и
раздразнителен,изпаднал в дълбока депресия,считайки,че никога няма да може да
се възстанови напълно и да се върне към живот.Непосредствено след катастрофата
се наблюдавало при ищеца рязка промяна на поведението и личността му-същият не
желаел да комуникира с никой,често сменял настроението си без конкретна
причина,ставал раздразнителен,агресивен или тъжен без да може да обясни защо,не
желаел да излиза,трудно се концентрирал,страдал от внезапни спомени,които
обсебвали съзнанието му.И по-късно също не можел да се оттърси от случилото
се,като честно продължавал да страда от натрапчиви спомени за
инцидента,заспивал трудно,будел се от кошмари,свързани с преживяното.Ищецът е
заявил,че именно тези негативни изживявания и силни болки и страдания,които
изживява и ще продължи да търпи и занапред,следва да бъдат адекватно парично
компенсирани и затова е предявил процесния осъдителен иск за заплащане на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от деня на деликта-27.06.2018 г.
Ответникът „З.К. Б.и.“АД-гр.С. с ЕИК
... е подал отговор на исковата молба в законния срок и е оспорил иска
изцяло-по основание и размер.Спорил е механизма на настъпилото ПТП,описан от
ищеца,заявил е,че не се установява противоправно деяние и вина на водача на
лекия автомобил,в който е пътувал ищеца,навел е съображения,че желанието на
ищеца за прекратяване на наказателното производство срещу делинквента следва да
се тълкува и като отказ от граждански иск по чл.45 ЗЗД срещу последния,като
този отказ според ответника следва да бъде зачетен и от гражданския съд.Направил
е и възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия поради непоставен
обезопасителен колан съгласно изискването на чл.137а,ал.1 от ЗдвП,както и
поради неизпълнение на лекарски препоръки,които е трябвало да спазва след
изписването му от болницата.Позовал се е и на завишен размер на исковата
претенция с оглед чл.52 от ЗЗД.Заявил е възражение и относно претендираната
лихва,като сочи,че изобщо няма данни застрахователят да е бил уведомяван от
застрахования за пътния инцидент,а твърденията на ищеца за заявена претенция
пред застрахователя на 23.08.2018 г. не били доказани.
В допълнителната искова молба ищецът
е заявил,че поддържа изложеното в исковата молба и е оспорил възраженията на
ответника,съдържащи се в отговора на ИМ.
В подадения от ответника отговор на
допълнителната искова молба,същият е направил уточнения във връзка със
заявеното в първоначалния отговор твърдение,че представения с ИМ констативен
протокол №42/27.06.2018 г. не отговаря по съдържание на изискванията на Наредба
№Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за
информиране между МВР,КНФ и ГФ.
В обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел за доказано настъпването и механизма на
соченото в ИМ пътно транспортно произшествие от 27.06.2018 г.В тази връзка
съдът е приел представения от ищеца констативен протокол за ПТП от 27.06.2018
г. на мл. инсп. при РПУ „Полиция“-В. за съставен съобразно изискванията на
чл.3,ал.1 от Наредба №Iз-41 от 12.01.2009 г. и го е преценил като официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК,който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя,но и с
материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление и
относно цялостния механизъм на ПТП.Позовал се е в тази насока и на изготвената
по първоинстанционното дело комплексна съдебна автотехническа и медицинска
експертиза,основана на протокола за ПТП и документите по приложеното досъдебно
производство.Наред с това първоинстанционният съд е приел за доказано,че
причина за процесното ПТП е допуснатата от водача С. Г. скорост на
движение,по-висока от критичната в рамките на десен завой при конкретните пътно
климатични условия /мокър асфалт вследствие на дъжд/,при което е настъпило
странично хлъзгане на автомобила „М.“,загуба на управлението,навлизане в
лентата за насрещно движение и удар с второто МПС,като всичко това съдът е
приел за нарушение на чл.20,ал.1 и 2 от ЗдвП.Приел е още,че по време на пътния
инцидент от 27.06.2018 г. ищецът А.Т. е пътувал отляво на задната седалка в
автомобила,управляван от Г. и че вследствие на настъпилото ПТП е претърпял
телесни увреждания,които се намират в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП.В крайна сметка е прието,че са налице всички кумулативно
изискуеми предпоставки на деликта по смисъла на чл.45 от ЗЗД,с оглед на което и
предвид безспорното по делото обстоятелство,че към момента на инцидента е
налице валидно застрахователно правоотношение между причинителя на деликта и
застрахователя-ответник по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите,то първоинстанционният съд е счел в решението си,че са налице
всички предпоставки за възникване отговорността на ответното застрахователно
дружество по процесния осъдителен иск,основан на разпоредбата на чл.423,ал.1 от КЗ.
Възражението на ответника,че
желанието на ищеца за прекратяване на наказателното производство срещу прекия
причинител на деликта следва да бъде тълкувано като отказ от търсене на
отговорност от делинквента,съответно и от застрахователя,за произтичащите от
деликта граждански последици, е прието от първоинстанционният съд като
неоснователно.Прието е в тази връзка,че посоченото желание не може да бъде
тълкувано като постигнато извънсъдебно споразумение между пострадалия и
делинквента за отказ от права,тъй като волеизявлението на ищеца е за отказ от
наказателно преследване на лицето,а не за отказ от уреждане на
гражданскоправните последици от извършеното деяние,а освен това самото искане
за прекратяване на наказателното производство ищецът е отправил към прокурора,а
не към делинквента,поради което на общо основание не може да се приеме за
съглашение по смисъла на чл.8,ал.1 от ЗЗД.
По отношение на поддържаното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия
ищец,първостепенния съд е приел,че същото възражение е неоснователно,тъй като
не се е доказало по делото дали към момента на ПТП коланите на задната седалка
на „М. П.“ са били изобщо налични и/или технически изправни,репс. дали е можело
да бъдат използвани,макар автомобилът
фабрично да е бил оборудван с обезопасителни колани на седалките.
А що се касае до конкретните
причинени на ищеца телесни увреждания вследствие на процесното ПТП,е прието в
обжалваното решение,че тези вреди са следните:контузия на главата с леко
сътресение на мозъка-без вътрешночерепна травма;малкомозъчен
кръвоизлив,темпороокципитално,вдясно /лентовиден кръвоизлив/;повърхностна
травма на окосмената част на главата;разкъсно-контузна рана челно
вдясно;контузия на носа /а не счупване на носа,както е твърдяла разпитаната по
делото свидетелка-дъщеря на ищеца/.По отношение на сочената от ищеца
травма,изразяваща се в избиване на 4 предни горни зъба вследствие на пътния
инцидент,окръжният съд е приел,че е недоказано същата травма да се дължи именно
на процесното ПТП,доколкото такива данни не се съдържат в нито една медицинска
документация,отразяваща здравословното съС.ие на ищеца непосредствено след
инцидента,а освен това е приел,че тази причинно-следствена връзка не се доказва
и от представеното от ищеца удостоверение от стоматолог-хирург,издадено на
06.08.2018 г.
Вследствие на гореприетото и като е
изложил мотиви за преценката си относно степента,продължителността и вида на
търпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на получените при процесното
ПТП травми,а също и като се е позовал на обществено-икономическите условия към
момента на застрахователното събитие-2018 г. и особеностите на
случая,първоинстанционният съд като краен резултат е намерил за справедливо да
присъди на ищеца застрахователно обезщетение за търпените от него неимуществени
вреди в размер на 8000 лв.,а за разликата до пълния предявен размер от 50 000
лв. е отхвърлил иска като неоснователен.
Относно законната лихва върху
дължимото обезщетение, първоинстанционният съд е приел,че при съобразяване
конкретно посочени в решението разпоредби от действащия Кодекс за
застраховането,тази лихва се дължи в случая от датата 23.08.2018 г.,на която
ищецът е отправил претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение по
повод на процесното ПТП от 27.06.2018 г. и която е единственият доказан
/установен/ момент,в който на застрахователя му е станало известно за
настъпването на застрахователното събитие.За периода от датата на
деликта-27.06.2018 г. до датата 23.08.2018 г. е посочено в първоинстанционното
решение,че не се дължи отхвърлителен диспозитив,тъй като претенцията за законна
лихва не е предявена като самостоятелен иск по чл.86 от ЗЗД.
При проверка правилността на
първоинстанционното решение в обжалваните му части,настоящият съд е ограничен
от оплакванията,съдържащи се в двете въззивни жалби-подадената от ищеца А.Т.
въззивна жалба и насрещната въззивна жалба на дружеството-застраховател.Като взе
предвид съдържанието на тези оплаквания,въззивният съд счита,че и в двете жалби
не са направени възражения срещу
приетите от първата инстанция фактически констатации и правни изводи основно
установеността на процесния иск по основание,т.е. че са налице всички
фактически и правни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество спрямо ищеца като пострадал при ПТП за репарация на
претърпените от него неимуществени вреди вследствие на пътното произшествие от
27.06.2018 г.Затова изложената и установена в първоинстанционното решение
фактическа обстановка относно същите предпоставки следва да се приеме за
несъмнено установена и няма да бъде подлагана на нова преценка с настоящото
въззивно решение.
С оглед изложените в процесните
жалби оплаквания,спорна между страните остава
причинната връзка между част от сочените в исковата молба телесни
увреждания и настъпилото на 27.06.2018 г. пътно транспортно произшествие,както
и дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди,а също и поддържаното
от ответника възражение за приноса на пострадалия ищец за настъпването на
вредоносния резултат,който принос е определен в насрещната въззивна жалба като
равен на този на виновния водач на лакия автомобил,с който е причинено
процесното ПТП.
Основният аргумент,на който е
основана подадената от жалбоподателя А.Т. въззивна жалба,е че
първоинстанционният съд не е обсъдил при определяне размера на обезщетението
част от причинените на ищеца увреждания,изразяващи се в разкъсно-контузна рана
на горната устна,хематом на горната устна с диаметър 4,5 см. и избиване на 4
предни горни зъба.И именно в несъобразяването на тези увреждания жалбоподателят
Т. счита,че се корени основният порок на атакуваното решение,довел до
присъждането на занижен размер на обезщетението за неимуществени
вреди.Въззивният съд обаче намира за правилна преценката на първата инстанция
за неустановеност на причинната връзка между горните телесни увреждания и
процесното ПТП,а част от тези увреждания,изразяващи се в разкъсно-контузна рана на горната устна и
хематом на горната устна с диаметър 4,5 см. настоящият съд намира и за
недоказани.За последните две увреждания не се съдържат данни в приложената към
делото медицинска документация,нито пък такива данни са констатирани в
неоспореното заключение на назначената по първоинстанционното дело комплексна
автотехническа и съдебно-медицинска експертиза,изготвено от вещите лица инж.В. Ф.
и д-р Д. П..За наличието на такива травми не дава показания и разпитаната в
първата инстанция свидетелка А. Г.а-дъщеря на ищеца.Данни в медицинската
документация и в експертното заключение не се съдържат и относно твърдяната
травма,изразяваща се в избити 4 предни горни зъба на ищеца.Единствено
свидетелката А. Г.а дава показания за избити четири зъба на баща й вследствие
на катастрофата,но не уточнява за кои точно зъби става въпрос,а и тази
свидетелка не е пряк очевидец на катастрофата,нито е лице,разполагащо със
съответната медицинска компетентност,за да се приемат за меродавни показанията
й относно наличието на причинна връзка между посочената от нея травма на баща й
и конкретното пътно транспортно произшествие.
Следва да се посочи,че по
първоинстанционното дело е прието като доказателство и удостоверение от
06.08.2018 г.,съставено ръкописно от д-р С. Г.-стоматолог-хирург,в което е
отразено,че при пътен инцидент на 27.09.2018 г. с джип и при мокра
настилка,ищецът А.С.Т. е получил удар в лицево-челюстната област,вследствие на
който е загубил „четири зъба 21/12“,както и контузно-разкъсна рана с дължина 4
см. на горна устна и хематом на горна устна с диаметър 4,5 см.Както е видно
обаче,въпросното удостоверение не е издадено непосредствено след пътния
инцидент,а почти месец и половина след него.С оглед на това и предвид липсата
на данни отразената в удостоверението причинна връзка между инцидента и
травмите да е констатирана на база някакви медицински документи,съставени
непосредствено след инцидента,съдът счита,че не следва да бъде кредитирана като
достоверна констатацията на съставилия документа стоматолог,че травмите са
получени вследствие на пътния инцидент от 27.06.2018 г.Този извод се подкрепя и
от обстоятелството,отчетено и в обжалваното решение,че в удостоверението е
констатирано наличието на хематом и контузно-разкъсна рана на горната устна на
ищеца,а такива е изключено да са съществували реално към датата на съставянето на удостоверението,ако са били
причинени при станалото на 27.06.2018 г. произшествие,при положение,че към
момента на съставянето на документа,отразяващ въпросната констатация,е изминал
месец и половина,а от медицинската част на комплексната експертиза става
ясно,че рани от такъв вид отшумяват за около 2-3 седмици.
Предвид горните съображения
въззивният съд счита за недоказано травмите,представляващи разкъсно-контузна
рана на горната устна на ищеца и хематом на същата устна с диаметър 4,5 см.
изобщо да са били причинени,а относно травмата,представляваща избити 4 предни
горни зъба,дори и да се приеме,че такава е възникнала,като се имат предвид
показанията на св. Г.а,то остава недоказано тази травма да е получена
вследствие на процесния пътен инцидент.Ето защо въззивният съд намира,че така
описаните телесни увреждания,сочени от ищеца както в исковата му молба,така и в
подадената от него въззивна жалба,не следва да бъдат вземани предвид при
преценката за това какъв е дължимия на ищеца размер на обезщетението за
причинените му неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП.При определяне
на този размер подлежат на съобразяване само причинените на ищеца телесни
увреждания,които са установени от наличната медицинска документация и
експертното заключение,прието от първоинстанционния съд,които увреждания бяха
посочени по-горе в настоящото съдебно решение.
Но макар въззивният съд да приема,че
горните три травми не подлежат на съобразяване при определяне размера на
обезщетението,то въпреки това счита,че определения от първоинстанционния съд
размер на обезщетението е занижен.В тази насока,подобно на първоинстанционния
съд,настоящата инстанция отчита вида и характера на останалите доказани по
делото телесни увреждания на ищеца,явяващи се резултат от процесното ПТП,както
и търпените от него неимуществени вреди-физически и психически болки и
страдания вследствие на същите увреждания,които вреди са описани и правилно
установени в обжалваното решение на база събраните в първата инстанция
доказателства,а също отчита и установения интензитет и продължителност на
търпените болки и страдания,даденото от комплексната експертиза заключение
относно това дали имат отражение получените от ищеца увреждания върху
нормалните му здравословни показатели за в бъдеще,както отчита и възрастта на
ищеца към момента на получаване на травмите и обществено-икономическите условия
към този именно момент.И при съобразяване на всичко това,въззивният съд намира
за справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД да бъде определено на ищеца
обезщетение в размер на 20 000 лв.,а не в размер на 8000 лв.,както е приел
първоинстанционният съд.
Крайният извод на съда за дължимия
размер на обезщетението е поставен в зависимост и от преценката на заявеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца,поддържано както в първата инстанция,така и в подадената от ответника
насрещна въззивна жалба.Същото възражение ответникът е обосновал с
твърденията,че по време на инцидента ищецът в нарушение изискването на
чл.137а,ал.1 от ЗдвП не е ползвал
обезопасителен колан и освен това не е изпълнил лекарските
препоръки,които е трябвало да спазва след изписването му от болницата.А в насрещната
си въззивна жалба е поискал решението да бъде отменено в осъдителната му част
за сумата над 4000 лв. до присъдените 8000 лв. отново по съображения,че ищецът
е допринесъл за вредоносния резултат вследствие неизпълнение на горните
задължения,за второто от които поддържа и аргумента,че е останало необсъдено от
първоинстанционния съд в обжалваното решение.Последното е вярно от фактическа
страна.В първоинстанционното решение не са изложени мотиви относно твърдението
на ответника,че ищецът е съпричинил вредоносния резултат по причина,че не е
спазил дадените му след проведеното оперативно и болнично лечение лекарски
препоръки за активно проследяване на здравословното му съС.ие,както и за
извършването на контролни прегледи най-малко два пъти в следващия месец след
изписването му от болницата.Първоинстанционният съд е съобразил и преценил само
другата сочена от ответника причина за приноса на ищеца към настъпилия за него
вредоносен резултат,а именно-неползването на обезопасителен колан по време на
пътния инцидент.И относно тази причина е прието в атакуваното решение,че ищецът
действително не е ползвал обезопасителен колан по време на пътното
произшествие,а автомобила,в който е пътувал тогава е бил фабрично оборудван с
такива колани,включително и на задната седалка,където ищецът е пътувал,но
въпреки това като краен резултат възражението на ответника за съпричиняване е
счетено за неоснователно по съображение,че не се е установило към момента на
ПТП коланите на задната седалка на „М. П.“ да са били изобщо налични и/или
технически изправни.
Въззивният съд счита за
неоснователно поддържаното от ответника възражение за съпричиняване,основано на
твърдението за неспазени лекарски предписания от ищеца след изписването му от
болницата.Всъщност,по първоинстанционното дело е установено /съгласно
заключението на комплексната експертиза/,че при изписването на ищеца от
болнично лечение,са му били дадени препоръки за хигиенно охранителен режим,било
му е назначено медикаментозно лечение за дома и да били дадени указания за
извършването на контролни прегледи най-малко два пъти в следващия месец след
изписването му от болницата.А от друга страна остава неустановено ищецът след
изписването му от болницата да е спазил тези лекарски препоръки.Такъв извод се
налага от съдържащата се в заключението на комплексната експертиза констатация
за липсата на медицински документи за проведени контролни медицински прегледи и
изследвания на ищеца през м.юли,август и септември 2018 г.,както и за извършени
консултации от хирург,невролог и/или психиатър,а също и на рецепти за приемани
медикаменти в дома и за извършвани процедури във връзка с причинените травми.Не
са изложени обстоятелства в тази насока и в показанията на свидетелката А. Г.а.Но
макар да не е доказано ищецът да е спазил дадените му лекарски предписания,след
като е бил изписан от болницата /където е престоял около една седмица след
инцидента/,то това не съставлява причина,обосноваваща извод за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца.В тази връзка въззивният съд намира,че
неспазването на лекарските препоръки би могло хипотетично да допринесе за
влошаване на здравословното съС.ие на ищеца след настъпване на пътния инцидент
/макар в случая да няма данни за такова влошаване/,но не и за съпричиняване на
вредоносния резултат,настъпил в момента на самия пътен инцидент.Затова именно
възражението за съпричиняване,основано на твърдението за неспазени от ищеца
лекарски препоръки е неоснователно и като такова не подлежи на уважаване.
Въззивният съд обаче намира за основателно
възражението на ответника,че ищецът е допринесъл за вредоносния резултат,като
не е ползвал по време на пътния инцидент обезопасителен колан.Както по-горе се
посочи,лекият автомобил марка „М. П.“,в който е пътувал ищеца /от лявата страна
на задната му седалка/ по време на пътния инцидент,е бил фабрично оборудван с
обезопасителни колани за същата седалка.Това се установява от заключението на
комплексната експертиза,част-автотехническа.Наред с това,на база данните от
същата експертиза,се установява,че ищецът не е ползвал обезопасителен колан при
настъпването на инцидента.Както се сочи в заключението на комплексната
експертиза,при поставен предпазен колан тялото на пътника на задната седалка е
добре установено на място и при удар на автомобила от лявата страна не е
възможно да се получи промяна на положението му и травмиране,освен при тежки
деформации на купето,каквито в случая не е имало по процесния автомобил,или пък
би се получила от удара само т.нар. коланна травма по тялото на пътника,каквато
не е констатирана у ищеца.Придвид изложеното,в експертното заключение е
направен извода,че в конкретния случай ищецът е пътувал без поставен
обезопасителен колан.На следващо място,в експертното заключение е изложен и
извода,че при използването на предпазен колан ищецът е нямало да получи
придобитата от него лицева травма и
травматичните увреждания са щели да се ограничат само до коланна
травма-мекотъканна травма по гърдите и предната част на таза.Така изложените обстоятелства
и съображения обосновават крайния извод,че ищецът със собственото си поведение
е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат,т.е. за причиняването на
претърпените от него телесни увреждания при пътния инцидент,като не е ползвал
по времето на инцидента обезопасителен колан.По този начин той действително е
нарушил разпоредбата на чл.137а,ал.1 от Закона за движение по пътищата,която
вменява в задължение на водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории М1,М2,М3 и N1,N2 и N3,когато са в движение,да използват обезопасителните
колани,с които моторните превозни средства са оборудвани.От това императивно
правило,законът прави изключение само за лицата от категориите,изброени в
ал.2-ра на чл.137а от ЗдвП,но в случая ищецът не подада в нито една от тези
категории и затова спрямо него е приложимо предвиденото в ал.1-ва императивно
задължение за ползването на обезопасителен колан в качеството му на
пътник,пътувал по време на инцидента в лекия автомобил,с който е причинено
произшествието и който е бил фабрично оборудван с обезопасителни
колани,включително и на задната седалка.В тази връзка въззивният съд счита за
основателен аргумента,поддържан в насрещната въззивна жалба на „З.К. Б.и.“АД-гр.С.
с ЕИК ...,че е ирелевантно за спора дали на задната седалка /където е пътувал
ищеца/,са били налични обезопасителните колани,респ. дали са били технически
изправни по времето на пътния инцидент,доколкото изпълнението на задължението
по чл.137а,ал.1 от ЗдвП от водачите и пътниците в автомобила по време на движение
да използват обезопасителните колани не е поставено в зависимост от това дали
коланите са налични в автомобила и/или са изправни.Този извод категорично се
подкрепя от радекцията на чл.137а,ал.1 от ЗдвП,където е уредено задължението по
време на движението на МПС от посочените в нормата категории,водачите и
пътниците да ползват обезопасителните колани,с които моторните превозни
средства са оборудвани,без да се прави разграничение дали такива колани са
реално налични или не и дали са изправни по времето,когато следва да бъдат
ползвани от водачите и пътниците.Впрочем,по повод коментираното възражение за
съпричиняване следва да бъде съобразена и позицията на самия ищец,който е
оспорил това възражение,но не с твърдения,че не е могъл да ползва
обезопасителен колан поради липсата на такъв в конкретния автомобил или пък
поради неизправността му по времето на пътния инцидент,а го е оспорил с
твърдението,че е ползвал такъв колан по същото време,което само по себе си
навежда на извода,че самият ищец не спори относно наличието и изправността на
обезопасителни колани на задната седалка в процесния лек автомобил при
настъпването на процесното произшествие.А що се касае до поддържаното от ищеца
твърдение,че реално е ползвал обезопасителен колан,когато е настъпило произшествието,то
следва да се подчертае,че доказването на този положителен факт е в тежест
именно на ищеца,а по делото същият не е ангажирал никакви доказателства в тази
насока.Напротив,от заключението на комплексната експертиза се налага обратния
извод,а именно-че по времето на настъпване на пътния инцидент ищецът не е
ползвал обезопасителен колан.И тъй като последния факт,както се сочи в
експертното заключение,е допринесъл за причиняването на получените от ищеца
телесни увреждания,т.е. между тези увреждания и неползването на обезопасителен
колан е налице пряка причинна-връзка,и понеже същият отрицателен факт
съставлява по съществото си нарушение от страна на ищеца на изискването на
чл.137а,ал.1 от ЗдвП,то крайният извод,който се налага е за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на самия ищец.
Така установеният принос на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат следва да бъде отчетен при
определяне размера на дължимото на същия пострадал обезщетение за неимуществени
вреди,защото неговия принос рефлектира и върху обема на отговорността на
застрахователя относно обезщетяването на същите вреди.В случая настоящият съд
счита,че приносът на водача на МПС и този на пострадалия,с оглед на допуснатото
от него нарушение на правилата за движение и неполагането на грижа за
собственото му здраве,към настъпването на вредоносния резултат е еднакъв,както
правилно се поддържа в насрещната въззивна жалба на ответника,съответно на което
размера на съпричиняване на пострадалия към вредите е 50 %,с колкото следва да бъде
намалено определеното в настоящото решение обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди.Това означава,че определената и посочена по-горе сума от 20
000 лв. следва да бъде намалена с 10 000 лв. поради установеното съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец.
Вследствие на всичко изложено
по-горе,са налага извода,че първоинстанционното решение следва да бъде отменено
като неправилно в частта,с която процесния осъдителен иск е отхвърлен за
разликата от присъдените с него 8000 лв. до размера от 10 000 лв.,като вместо
това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца още 2000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди /наред с вече присъдените от
първоинстанционния съд 8000 лв./,като върху допълнително дължимите 2000 лв. се
начисли и законна лихва,считано от датата 23.08.2018 г. до окончателното
изплащане на тази сума.По повод датата,от която се дължи законната лихва следва
да се подчертае,че първостепенния съд я е коментирал и установил в решението си
и в тази част решението не е атакувано с разгледаните въззивни жалби,поради
което същата дата се възприема от въззивния съд като безспорно установена и
неподлежаща на повторна преценка с настоящото решение.
В останалата обжалвана от ищеца А.Т.
част на първоинстанционното решение,с която предявеният иск е отхвърлен за
разликата над 10 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв.,решението е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено в тази му част.
Като краен резултат подадената от
ищеца въззивна жалба е частично основателна,а насрещната жалба на
дружеството-ответник се явява изцяло неоснователна,въпреки възприетия от
въззивния съд извод за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,тъй като
искането в тази жалба е за отмяна на първоинстанционното решение в частта,с
която предявения от ищеца иск е уважен за разликата над 4000 лв. до присъдения
размер от 8000 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от
23.08.2018 г. до окончателното й изплащане,а както следва от горните изводи и съображения,в
посочената от ответника част първоинстанционното решение не следва да се
отменя,а напротив-следва да се потвърди като правилно.Това следва от възприетия
от въззивната инстанция извод за дължим по-голям размер на обезщетението за
неимуществени вреди,който надхвърля присъдения от окръжния съд размер,дори и
след зачитане на установеното съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.
С оглед изхода от спора в настоящата
инстанция,дружеството-застраховател следва да бъде осъдено да заплати на А.Т.
направените разноски за въззивното производство съобразно на уважената част от
жалбата му.При съобразяване на това и предвид представените доказателства за
разноските на ищеца за настоящата инстанция-платена ДТ по подадената от него
въззивна жалба в размер на 840 лв. и изплатено в брой адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие от 18.08.2020 г. в размер на 500
лв.,дружеството-застраховател следва да заплати на Т. сумата от 53,60 лв.
съдебни разноски за въззивната инстанция /в редуциран размер съобразно на
уважената част от жалбата/.
В подадена от „З.К. Б.и.“АД-гр.С.
молба с вх.№5794 от 11.08.2020 г. е заявено възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.Същото
възражение е неоснователно,тъй като заплатеното от жалбоподателя Т. адвокатско
възнаграждение по горния договор на правна защита и съдействие е дори под
минимума за процесуално представителство,предвиден в приложимата в случая
разпоредба на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №157 от 13.11.2019 г.,постановено по
т.д.№38/2019 г. по описа на Окръжен съд-П.,в частта,с която предявеният от А.С.Т.
с ЕГН ********** против „З.К. Б.и.“АД-гр.С. с ЕИК ... осъдителен иск е
отхвърлен за разликата над присъдените 8000 лв. до сумата от 10 000 лв.,като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.К. Б.и.“АД с ЕИК ...,със
седалище и адрес на управление ***,****,да заплати на основание чл.432,ал.1 от КЗ на А.С.Т.,с ЕГН **********,с поС.ен адрес ***,още 2000 лв. /две хиляди
лева/ обезщетение /наред с присъдените с първоинстанционното решение 8000
лв./ за претърпени неимуществени вреди от настъпилото на 27.06.2018 г. пътно
транспортно произшествие с делинквент С. К. Г.,управлявал л.а. марка „М.П.С.“ с
рег.№** **** **,заедно със законната лихва за забава върху тази сума от 2000
лв.,считано от 23.08.2018 г. до окончателното й изплащане,а също да заплати и
сумата от 53,60 лв. /петдесет и три лева и шестдесет стотинки/ съдебни разноски
за въззивната инстанция съобразно на уважената част от жалбата,като плащането
на всички дължими суми бъде извършено по банковата сметка на А.С.Т.,с ЕГН **********
в „Ю.Б.“АД,IBAN ***.
ПОТВЪРЖДАВА решение №157 от 13.11.2019 г.,постановено по
т.д.№38/2019 г. по описа на Окръжен съд-П.,в останалата обжалвана от ищеца А.С.Т.
част,в която предявения осъдителен иск е отхвърлен като неоснователен за
разликата над 10 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №157 от
13.11.2019 г.,постановено по т.д.№38/2019 г. по описа на Окръжен съд-П.,и в
частта,обжалвана с насрещната въззивна жалба на ответника „З.К. Б.и.“АД с ЕИК ...,в
която част предявеният от ищеца А.С.Т. против застрахователното дружество
осъдителен иск е уважен за разликата над 4000 лв. до присъдения на ищеца размер
от 8000 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 23.08.2018 г.
до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.