Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

29.07.2019 г.

 

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 5 юли

Тринадесети наказателен състав година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 1311 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

Постъпила е жалба от страна на Г.Т.С., с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 720 от 07.06.2019 г. на Директор на Регионална дирекция по горите – Ловеч, с което на основание 275, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН на Г.Т.С. е наложил глоба, в размер на 300 лв. за извършено нарушение по чл.257, ал. 1, предл. 2-ро, т. 1, предл. 1-во от Закона за горите, във р. с чл. 108, ал. 3, от същия закон, във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територия и във вр. с чл. 24, ал. 6 от същата наредба, за това, че на неустановена дата в периода 17.07.2018 г. - 30.07.2018 г. включително, в имот частна собственост с кадастрален № ***, отдел ***, подотдел ***, землище гр. ***, като лице по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите, на което е издадено Позволително за сеч № ***/14.07.2018 г., за имот с кадастрален № ***, отдел ***, подотдел ***, землище гр. ***, не изпълнил задължение да следи за наличието на документи за достъп до съответната горска територия, като е допуснал лицето ***да извършва добив на дървесина в имота в периода 17.07.2018 г. - 30.07.2018 г. включително, без да има разрешително за достъп, валидирано чрез публикуване в информационната система на ИАГ, съгласно чл. 24, ал. 6 от

 

Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила  жалба от Г.Т.С., в която се оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление. Излагат се доводи от страна на жалбоподателя и процесуалният му представител адв. А.М., за неправилна оценка на фактическите обстоятелства по случая, както и за допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателната процедура. Въз основа на това жалбоподателят  и процесуалният му представител адв. М., молят наказателното постановление, с което е наложено административно наказание на жалбоподателя да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Адв. А.М. *** поддържа в хода на съдебните прения тезата  за незаконосъобразност, като излага  и доводи за липса на умисъл у жалбоподателя за извършване на административното нарушение.

Ответната страна по жалбата РДГ – Ловеч редовно и своевременно призована, се представлява от Ц.Й., който изразява становище, че НП следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните,  намира за установено следното:

Съдът счита, с оглед доказателствата по делото, че вменените нарушения на жалбоподателя не се доказаха по категоричен и несъмнен начин.

Тежестта на доказване в административно-наказателното производство е на административно-наказващият орган.

В случая този орган прояви бездействие и не положи усилия да докаже в хода на съдебното производство, че действително жалбоподателят е извършил нарушенията описани в наказателното постановление. Наказващият орган в случая се базира само на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП.

Както НП, така и АУАН, не са доказателствени средства.

Актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща доказателствена сила и отразените в тях нарушения не се считат за доказани.

Съдът е длъжен, разглеждайки делото  по същество, да установи извършени ли са описаните нарушения в НП от жалбоподателя или не и обстоятелствата, при които са извършени.

На първо място, наказателното постановление  е издадено въз основа на АУАН, който не  отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.

Съдът напълно споделя направеното в жалбата  възражение за допуснато процесуално нарушение при съставяне на АУАН и наказателното постановление, изразяващо се в липса на посочена дата на извършване на нарушението.

В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, съгласно която актът за установяване на административно нарушение следва да съдържа датата на извършване на нарушението.

Идентична е и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съгласно която датата на извършване на нарушението следва да фигурира и в наказателното постановление.

В АУАН  като дата на извършване на нарушението е посочено изрично, че на неустановена дата в периода 17.07.2018 г. - 30.07.2018 г.

От така написаното в АУАН-а и НП-то, съдът не може да установи кога е извършено нарушението от страна на жалбоподателя.

Тъй като в случая се касае за нарушение, което е извършено чрез бездействие, в тежест на административно наказващия орган беше да докаже, че във всеки един момент от този период нарушението е извършвано !!!

 Такива доказателства в случая не са ангажирани. Няма никакви данни на коя дата не е изпълнил задължението си да следи за наличието на документи за достъп до съответната горска територия, като е допуснал лицето ***да извършва добив на дървесина в имота в посочения по-горе период, така че да е възможно да се прецени налице ли е била за наказаното лице обективна възможност на тази дата изобщо да изпълнява задълженията си.

По делото остана неизяснено въз основа на какви конкретни доказателства наказващият орган е приел, че посоченото в НП-то нарушение е допуснато именно от жалбоподателя.

Съдът счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно - непълно и неясно описание на деянието в АУАН и в НП, което нарушава правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, тъй като този пропуск засяга съществени елементи от обективната страна на административното нарушение.

Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство по издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които опорочават процеса и водят до незаконосъобразност на наказателното постановление.

На жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ за нарушение по чл. 257, ал. 1,  предл. 2, т. 1, предл. 1 във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

Съгласно разпоредбата на  чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ  се наказва  с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.

Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП следва ясно и недвусмислено да са описани всички фактически обстоятелства, съдържащи белезите на административно нарушение. Това гарантира възможността лицето, чиято отговорност се ангажира, да може да упражни правото си на защита в пълна степен, знаейки срещу какво обвинение се защитава.

В конкретният случай липсва описание на нарушението с неговите белези и свойства, не са посочени и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават, каквито са императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл.42 т.5 от ЗАНН, респ. чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН относно реквизитите на акта и постановлението, същите трябва да съдържат и законните разпоредби, които са били нарушени. Приетите за нарушени законни разпоредби трябва да са посочени конкретно, точно и ясно, доколкото противното в твърде сериозна степен застрашава правото на защита на санкционираното лице.

        Разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН са свързани с издаването на АУАН и НП и тяхното нарушаване винаги води до ограничаване на процесуалните права и по конкретно на правото на защита.

        С тези две разпоредби е уредено императивно какви реквизити трябва да съдържат АУАН и издаденото въз основа на него НП. Липсата на някой от тези реквизити или непълнотата им, неяснотата или противоречието в тях, винаги води до ограничаване на процесуални права. В този смисъл е и актуалната съдебна практика по административно-наказателни дела.

        Констатираните процесуални нарушения  са довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице и представляват  формална предпоставка  за отмяна на процесното  НП, тъй като опорочават  изцяло  производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност

Жалбоподателят е санкциониран за това, че като лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на което е издадено позволително за сеч, не е изпълнил задълженията си да следи за наличието на документи за достъп в следствие на което в имота е допуснал лицето ***да извършва добив на дървесина в имота в периода 17.07.2018 г-30.07.2018 г. включително, без да има разрешително за достъп, валидирано чрез публикуване в информационната система на ИАГ.

 

Съгласно §1, т. 19 от ДР на ЗГ горскостопански дейности са тези свързани със стопанисването, защитата и опазването на горските територии и добива на дървесина, както и с изготвянето на горскостопански планове и програми.

В конкретният случай не става ясно за каква точно горскостопанска дейност става въпрос.

В случай, че се има предвид добив на дървесина по смисъла на §1, т. 21 от ДР на ЗГ добива на дървесина е сеч и извоз на дървесина до временен склад.

В конкретният случай не е посочена каквато и да било конкретна горскостопанска дейност, нито се твърди сеч на дървесина, нито пък е описан маршрут на движение на превозното средство, с което ще се извозва тази дървесина, за да е съществувало задължение на жалбоподателя да следи за съответното разрешително.

        Не става ясно и защо е прието, че жалбоподателят е извършил нарушението на неустановена дата в периода 17.07.2018 г- - 30.07.2018 г..

 За така посочения период в АУАН-а и НП-то /на неустановена дата в периода 17.07.2018 г- - 30.07.2018 г./ може само да се гадае.

        Въпреки така констатираното нарушение обжалваното НП следва да се отмени, тъй като както в АУАН, така и в НП е прието, че жалбоподателят е нарушил чл.108, ал.3 от ЗГ.

        Текстът на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ предвижда налагане на наказание глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

        Видно е, че цитираният текст представлява санкционна норма, като същият следва да намери приложение само, ако съответните текстове на ЗГ не предвиждат други задължения за съответните адресати и по-конкретно за лицата, които имат качество по чл.108, ал.2 от ЗГ. Тази норма освен това се явява и бланкетна, доколкото в нея не се съдържат конкретните задължения и правомощия, за неизпълнението или несвоевременно изпълнение на които посочените лица носят административно-наказателна отговорност, поради което, за да бъде санкционирано лицето на това основание е необходимо да се посочи конкретната правна норма, в която се съдържа съответното задължение или контролно правомощие.

        Бланкетна е и нормата на чл.108, ал.3 от ЗГ, съгласно която лицето по ал.2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.148, ал.11, до освидетелстване на сечището.

 

        Действително в обстоятелствената част на акта и постановлението е посочено, че жалбоподателят, в качеството си на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ, не е изпълнил контролните си правомощия, възложени му с чл.108, ал.3 от ЗГ и чл.12б, ал.1 от НКОГТ, която разпоредба предвижда задължения за лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч, включително да следят за спазването на сроковете и правилата, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета /т.5/ и за спазването на одобрения технологичен план /т.7/. Доколкото обаче в случая не само, че нормата на чл.12б, ал.1 от НКОГТ не е посочена като нарушена, но и не са посочени конкретните нарушени разпоредби на чл.12б, ал.1 от НКОГТ, които съдържат конкретните задължения на лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ, за неизпълнението на които същите носят административнонаказателна отговорност, следва да се приеме, че е било допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на жалбоподателя.

 

        Разпоредба  на  чл. 12б ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии сочи, че лицата по чл.108 ал.2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за наличието на документи за правоспособност на лицата, извършващи сечта  и за наличието на документи за достъп до съответната горска територия. Това означава, че лицата, които извършват съответната горскостопанска дейност следва да притежават разрешително за достъп.

 

        Според чл. 24 ал. 1 от посочената наредба, разрешително за достъп до насажденията, в които се извършва добив на дървесина или до горски разсадници се издава в писмена форма от лицето, стопанисващо територията, което включва както собственика на имота, така и регистрирания лесовъд, на който е издадено позволителното за сеч. В конкретният случай като доказателство е представено заверено копие на  Разрешително за достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина  със срок на валидност от 17.07.2018г. до 30.09.2018г., издадено от инж. Радослав Маринов. По този начин жалбоподателят е изпълнил задължението си по чл. 24 ал. 1 от цитираната наредба.

 

        На следващо място в наказателното постановление не са изложени никакви мотиви за липсата на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Дори не е отразено, че не е налице хипотезата на посочената разпоредба. По преписката няма никакви доказателства, от които да се установява, че жалбоподателят е санкциониран вече за предишни нарушения с влезли в законна сила наказателни постановления. Преценката за маловажност е преценка по законосъобразност, която следва да бъде извършена и от наказващият орган и от съда и в случай, че съдът приеме, че е налице маловажен случай, това е основание за отмяна на наложената административна санкция.

 

        В конкретният случай обаче съдът е лишен от възможността да извърши преценка за маловажност поради липса на данни за извършени нарушения от жалбоподателя и няма как да обсъди преценката на наказващия орган, тъй като такава преценка на същия изобщо липсва. 

 

        Установените процесуални нарушения са довели до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице да разбере точно в какво се състои нарушението, на какво основание е било определено наложеното административно наказание и съобразно това да организира своята защита, поради което същото се явява незаконосъобразано и като такова следва да се отмени.

 

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 720 от 07.06.2019 г. на Директор на Регионална Дирекция по горите – гр. Ловеч, с което на основание с което на основание 275, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е наложил на Г.Т.С., с ЕГН: ********** *** глоба в размер на 300 лв., за извършено нарушение по нарушение по чл.257, ал. 1, предл. 2-ро, т. 1, предл. 1-во от Закона за горите, във р. с чл. 108, ал. 3, от същия закон, във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територия и във вр. с чл. 24, ал. 6 от същата наредба, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: