РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Велико Търново, 17.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №152 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.112, ал.1 от Закона за здравето
/ЗЗ/.
Образувано е по
подадена жалба от М.Д.Д. ***, срещу Експертно решение №3660 от заседание №242/18.12.2020г.
на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по хирургични,
ортопедични и сърдечно-съдови заболявания. Твърди, че решението на НЕЛК е издадено при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при допуснати
нарушения на материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да върне административната преписка
за ново разглеждане и произнасяне от НЕЛК. Не претендира разноски.
Ответникът по
жалбата –
Националната експертна лекарска комисия, редовно призован, не се явява и не се
представлява. В депозирана по делото молба процесуалният му представител моли
да се даде ход на делото в негово отсъствие. Посочва, че оспорва жалбата като
неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира за
присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Заинтересованите
страни – ТЕЛК „Общи
заболявания“ при МОБАЛ д-р Ст. Черкезов“ АД – гр. В. Търново, Агенция за хората
с увреждания, ТП на НОИ – В. Търново и Регионална дирекция за социално
подпомагане – В. Търново, всички редовно призовани, не се представляват и не
вземат становище по спора.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
От ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ „Д-р
Стефан Черкезов” АД – гр. В. Търново е издадено Експертно решение №0307 от заседание
№014/23.01.2020г. С него след преглед, на М.Д.Д. е определена оценка на
работоспособността от 50% трайно намалена работоспособност/ТНР/, вместо 72 % според
предишна експертиза. Това решение е получено от Д. на същата дата, видно от
подписа, положен от него в разписката за получаването му.
Със заявление-декларация от 05.02.2020г.,
адресирано до Териториалната експертна лекарска комисия чрез Регионалната
картотека на медицинската експертиза гр. Велико Търново, жалбоподателят М.Д. е
поскал да бъде представен на ТЕЛК за цит. „частична: други“, като с ръкописен
текст е посочено, че корекцията касае
личната карта и град.
С експертно решение №0513 от заседание №23/05.02.2020г.,
същият ТЕЛК посочва, че става въпрос за частична експертиза, решението се взима
по документи, оценката на работоспособността е 50% трайно намалена. Видно от
изложените в края на това решение мотиви, в т. 1 от обсъжданото ЕР номера на ЛК
на лицето следва да се чете „*********“, а в т. 2 на обсъжданото ЕР следва да
се нанесе корекция досежно мястото, на което лицето живее, като се посочи „***“.
Посочено е изрично, че ТЕЛК издава това ново ЕР по повод на вече отбелязаното
по-горе заявление – декларация от 05.02.2020г., като се обсъжда именно ЕР на
ТЕЛК №0307 от заседание №14/23.01.2020г.
Не става ясно от преписката кога ЕР №0513 от
заседание №23, проведено на 05.02.2020г. е връчено на жалбоподателя. В самото
ЕР е отбелязано, че то е влязло в сила на 25.03.2020 година.
Междувременно, на 13.03.2020 година /видно от
приложения в преписката пощенски плик, съдържащ щемпел с тази отбелязана дата/
жалбоподателят подава жалба до НЕЛК, като поддържа, че е получил това решение,
с което му е определен нов процент ТНР, без да му се каже защо.
На 01.09.2020г. от Национална експертна
лекарска комисия гр. София е издаден Акт за прекратяване на административно
производство, с който жалбата на М.Д. е оставена без разглеждане, образуваното
административно производство е прекратено
и МЕД е върнато на РКМЕ – гр. Велико Търново. Актът е връчен на
жалбоподателя на 04.09.2020г., видно от приложеното известие за доставяне.
Същият е оспорен от жалбоподателя с жалба,
подадена до Административен съд – Велико Търново, въз основа на която е
образувано АД № 554/2020г. по описа на съда. С Определение № 350/07.10.2020г.
по горецитираното дело е отменен Акт за прекратяване на административно
производство от 01.09.2020г. на НЕЛК – София и преписката е изпратена на НЕЛК –
София за ново произнасяне при спазване на указанията по прилагането на
процесуалния закон, дадени в мотивите на определението. За да постанови този
резултат, съдът е приел, че в случая жалбоподателят обжалва Решение №0513 от
заседание №23, проведено на 05.02.2020г. на ТЕЛК по Общи заболявания при МОБАЛ
„Д-р Стефан Черкезов“, което по правните си параметри е решение за поправка на
очевидни грешки, допуснати от този орган, които не засягат валидно формираната
воля на издателя, а представляват несъответствие между тази воля и външното и
изразяване, като в конкретният случай те касаят технически пропуски и
неточности в отбелязани в решението данни. Посочено е в този смисъл, че след
като от една страна чл. 62, ал. 2, изречение второ от АПК разпорежда, че актът
за поправка на очевидна фактическа грешка подлежи на обжалване по реда на АПК,
а от друга страна според ЗЗ актовете на ТЕЛК подлежат на задължителен
административен контрол от НЕЛК, то жалбоподателят е легитимиран да оспори
решението на ТЕЛК, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и
то пред настоящият ответник. Намерил е, че подадената жалба не е отговаряла на
изискванията на чл. 85, ал. 1, т. 6 и т. 7 от АПК, тъй като не е посочено какви
са основанията за направените срещу решението възражения и какъв е петитума
/искането/ на тази жалба. Ответникът/НЕЛК
– гр. София/ не е приложил процесуалните разпоредби, разписани в нормата на чл.
87 от АПК, а директно е прекратил производството по обжалването поради
недопустимост на жалбата. С оглед охраняване на интересите и правата на лицето
е следвало ответникът да съобщи на лицето за нередовностите на жалбата му, като
му даде 7-дневен срок за отстраняването им, като едва след това – в зависимост
от това дали те са отстранени или не, се произнесе по реда на чл. 87, ал. 3 или
на чл. 88, или – при редовна и допустима жалба, се произнесе с акт по същество.
В изпълнение на Определение №350/07.10.2020г.
по АД №554/2020г. по описа на АСВТ, от НЕЛК – гр. София е издадено Експертно
решение №3660 от 242/18.12.2020г., с което е потвърдено ЕР №0513 от заседание
№23/05.02.2020г. относно корекция на техническа грешка в №, лична карта и адрес
/населено място/. Същото е връчено лично на жалбоподателя на 17.02.2021г.,
видно от приложеното по делото известие за доставяне /л.12 от делото/. Жалбата
срещу него е подадена по пощата, чрез административния орган до АСВТ на
02.03.2021г., видно от приложения по делото пощенски плик, съдържащ щемпел с
тази отбелязана дата.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че жалбата е подадена от лигитимирано лице, адресат на оспорвания
административен акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С ЕР №0307 от заседание №014/23.01.2020г. на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ „Д-р
Стефан Черкезов” АД – гр. В. Търново е извършена оценка на работоспособността
на М.Д.Д., като е определена водеща диагноза „счупване на костите на подбедрицата,
включително и на глезена“. Установен е и остеомиелит. Състояние след фрактура
на лява подбедрица 1994г. хроничен остеомиелит с фистула. Следвременна
остеосинтеза на лява тибия – скъсен ляв крак с 8 см. Инактивитетна остеоартроза
на лява горна и долна скочна стави. Следствие на това е определена 50% степен на увреждане за срок от 3
години /до 01.01.2023г./.
От същия ТЕЛК е издадено последващо ЕР №0513 от
заседание №23/05.02.2020г., с което е извършена частична корекция на ЕР №0307
от заседание №014/23.01.2020г. по отношение на номера на ЛК на лицето и досежно мястото, на което
лицето живее. Същото не е по повод преосвидетелстване на осигуреното лице, а е
по повод на подадено от Д. заявление-декларация от 05.02.2020г.
Това последващо решение /ЕР №0513 от заседание
№23/05.02.2020г./ е обжалвано по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ пред НЕЛК, специализиран
състав по хирургични, ортопедични болести и ССЗ, като с Експертно решение №3660
от заседание №242/18.12.2020г. решението на ТЕЛК относно корекция на техническа
грешка в №, лична карта и адрес/населено място/ е било потвърдено изцяло. Решението на НЕЛК се оспорва пред
АСВТ с доводи за неговата незаконосъобразност, поради допуснати процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон.
След служебно извършената на основание чл. 168, ал.
1 от АПК проверка, съдът намира, че обжалваното решение на НЕЛК – хирургични,
ортопедични и ССЗ е валиден акт, издаден от оправомощен за това орган, в
рамките на неговата компетентност по чл. 103, ал. 4 и чл. 112, ал. 1, т. 3 от
ЗЗ. ЕР е издадено от специализиран състав по хирургични и ортопедични болести,
съобразно диагнозата на М.Д., възприета от предишни състави на ТЕЛК на
основание данните от медицинското експертно досие за провеждани изследвания и
лечение на жалбоподателя. Специализираният състав по хирургични и ортопедични
болести е определен съобразно диагнозата на оспорващия от Приложение №1 към
чл. 63, ал. 1 от НМЕ, по аргумент от разпоредбата на чл. 49, ал. 1
от Правилника
за устройството
и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи, съгласно която НЕЛК се
произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав,
определен съобразно водещата диагноза. Консултациите на останалите
специализирани състави се вписват в експертното решение и са неразделна част от
мотивите му – чл. 49, ал. 2 от този правилник.
В конкретната хипотеза специализираният
състав на НЕЛК по хирургични и ортопедични заболявания се е произнесъл въз
основа на приложената медицинска документация. Решението е подписано от
председателя и членовете на състава. Спазено е и изискването на чл. 18, ал. 3 от
посочения правилник в специализирания състав да бъдат включени не
по-малко от трима лекари заедно с неговия председател. От изложеното е видно,
че оспореното решение на НЕЛК се явява постановено при наличието на материална,
териториална и предметна компетентност.
При издаването на решението е спазен срокът по чл.
47, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите
на медицинските експертизи и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Решението е в писмена форма и
съдържа всички необходими реквизити.
По тези съображения съдът намира, че обжалваният
акт е постановен в предвидената от закона форма, с посочване на фактическите и
правни основания за издаването му и при спазване на
административнопроизводствените правила.
Решението на НЕЛК не противоречи на
материалноправните разпоредби на закона.
По същество, с жалбата се оспорва
определеният процент на трайно намалена работоспособност, като се твърди, че с
оглед наличното заболяване и конкретното здравословно състояние, както и
другите съпътстващи заболявания, процентът следва да е по-голям.
Както се каза по-горе, с оспореното пред
настоящия съд Експертно решение №3660 от заседание №242/18.12.2020г. на Националната
експертна лекарска комисия, специализиран състав по хирургични, ортопедични и
сърдечно-съдови заболявания е потвърдено Експертно решение №0513 от заседание
№23/05.02.2020г. на ТЕЛК, с което решение е направена корекция на техническа
грешка в № на лична карта и адрес/населено място/ в ЕР №0307 от заседание №014/23.01.2020г.
Спорът е изцяло от правно естество и
по-конкретно се свежда до това, дали с потвърденото от НЕЛК ЕР се прави
корекция на допусната с предходното техническа грешка или е налице изцяло нова
процедура по преосвидетелстване на М.Д..
В приложеното по делото МЕД на жалбоподателя
се съдържа оригинал на първоначално издаденото ЕР №0307 от заседание
№014/23.01.2020г., в което е отбелязано, че е получено лично от жалбоподателя
на 23.01.2020г. и е влязло в законна сила на 25.03.2020г. Същото е можело да се
оспори по отношение на законосъобразността му от страна на жалбоподателя, но
същият не е подал жалба против него по съответния ред до НЕЛК. Депозирал е
единствено заявление-декларация от 05.02.2020г., с което е поискал да бъде
направена корекция по отношение на лична карта и адрес /за населено място/. Според
разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от АПК „Очевидни фактически грешки, допуснати в
административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане
на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава
на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по
предвидения в този кодекс ред.“. Освен общопрогласената възможност за поправка
на фактически грешки в издадените ИАА, съдържаща се в чл. 62 от АПК,
специалната разпоредба на чл. 53 от Правилник за устройството и организацията
на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на
медицинските експертизи също предвижда такава възможност – „Технически грешки и
непълноти в решенията на ТЕЛК и НЕЛК се поправят с ново решение.“. Точно такова
производство е било развито пред ТЕЛК – общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Ст.
Черкезов“ АД – Велико Търново и това е била целта на процесното ЕР №0513 от заседание
№23/05.02.2020г., като волята на неговия автор в тази насока е ясно изразена и
фактически мотивирана в самия акт, с който се допуска поправката. В процесното
решение не се сочи, че се издава с цел „освидетелстване“ или „преосвидетелстване“,
както е посочено в първоначалното такова. Напротив, в неговата т. 6 изрично е
отбелязано, че се издава за „частична“/очевидно корекция/, като от изложените в
края на това решение мотиви се установява, че се касае за корекция на т. 1 и т.
2 от обсъжданото ЕР №0307 от заседание №014/23.01.2020г. досежно номера на ЛК и
мястото, на което лицето живее. Посочено е изрично, че ТЕЛК издава това ново ЕР
по повод на вече отбелязаното по-горе заявление – декларация от 05.02.2020г.,
като се обсъжда именно ЕР на ТЕЛК №0307 от заседание №14/23.01.2020г. В случая обаче
жалбоподателят не оспорва така извършената корекция, а възразява единствено
относно определеният процент на трайно намалена работоспособност. Както се каза
обаче, с обжалваното ЕР на НЕЛК се потвърждава ЕР, с
което се поправя техническа грешна в първоначалното такова. Предвид това, в
предмета на настоящото дело не влиза установяване здравословното състояние на
освидетелстваното лице и правилното определяне на % ТНР, тъй като тези въпроси
са решени с влязъл в сила ИАА /ЕР №0307 от заседание №014/23.01.2020г./, който
не е оспорен като незаконосъобразен, нито е поискано прогласяване на
нищожността му в тази му част.
По изложените съображения, обжалването решение на
НЕЛК, специализиран
състав по хирургични, ортопедични болести и ССЗ е законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена като такава.
Независимо
от изхода на спора настоящият състав приема, че разноски по делото в полза на
ответника не следва да се присъждат. Отправената претенция за разноски в писмена молба на
юрисконсулт на НЕЛК от 19.04.2021г. не е конкретизирана по размер, а съдът не
може да определя по свободно усмотрение възнаграждение за процесуално
представителство, вкл. и такова за юрисконсулт. Извън това на проведените по
делото две съдебни заседания пълномощник на ответната страна не се е явявал.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването, извършено с жалбата на М.Д.Д. ***, срещу Експертно решение №3660
от заседание №242/18.12.2020г. на Националната експертна лекарска комисия,
специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: