№ 7
гр. Пазарджик, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20225220200963 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Ф. Ф. от с.Герман обл.София, подадена
чрез пълномощника адв.Х. Х. от САК против НП №21-1006-002811 от
16.11.2021г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР-
Пазарджик, с което на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение на
чл.103 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП.
Жалбоподателят твърди, че в НП липсва описание на обстоятелствата, при
които е извършено деянието, водещо до нарушаване правото му на защита.
Същевременно се излагат и доводи относно приложението на чл.28 ЗАНН,
доколкото деянието и деецът се характеризират с ниска степен на обществена
опасност. С тези аргументи се иска отмяна на обжалваното НП. В условията
на евентуалност, жалбоподателят моли за изменение на НП, като твърди, че
кумулативно наложеното към глобата лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 месец не е следвало да бъде налагано и в този смисъл се явява
несъответно на тежестта на извършеното нарушение.
1
Жалбоподателят и неговият пълномощник адв.Х. Х. от САК, редовно
призовани по делото, не се явяват и не депозират писмено становище.
Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. С депозирано писмено становище по
делото от надлежно упълномощен юрисконсулт при ОДМВР- Пазарджик се
излагат съображения за неоснователност на жалбата, поради материална и
процесуална законосъобразност на обжалваното НП. Прави се възражение за
прекомерност на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски и се
иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, след като провери основателността на жалбата, взе
предвид становището на ответника, анализира събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП, предмет на настоящото
производство, за това, че на 24.01.2021г., около 13:50 часа, в общ.Пазарджик,
на път I-8, км.193, в посока гр.Пазарджик, като е управлявал собствения си
лек автомобил „БМВ 750 И“ с рег.№ *** при ясно подаден сигнал със стоп-
палка по образец от контролен орган на БГ-ТОЛ, не изпълнил задължението
си да спре плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за
движение, а продължил движението си в посока към гр.Пазарджик.
Деянието е квалифицирано от АНО като нарушение на разпоредбата на
чл.103 от ЗДвП, съгласно която, при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.
В тази връзка на жалбоподателя е съставен АУАН Серия АА, бл.
№782090 от 23.08.2021г., въз основа на който е издадено атакуваното НП,
редовно връчено на 17.05.2022г., видно от отбелязването в него. Жалбата
против НП, е подадена чрез АНО на 20.05.2022г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН, поради, което е процесуално
Допустима, като подадена в срок, пред компетентния орган и от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
2
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в приетата като
писмено доказателство по делото административнонаказателна преписка, и
изцяло от показанията на св.Т. М.- актосъставител и св.В. Н.- инспектор при
НТУ, констатирал нарушението и свидетел на съставянето на АУАН.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че,
разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
От показанията на разпитания в хода на проведеното съдебно следствие
св.В. Н.- инспектор при НТУ и свидетел на съставянето на АУАН, както и от
приетата по делото като писмено доказателство справка от централизирана
информационна система на НТУ /л.19 от делото/ се установява, че на
посочените в АУАН и НП дата, час и място жалбоподателят, при управление
на собственото си МПС- лек автомобил „БМВ 750 И“ с рег.№ *** без винетка,
при ясно подаден сигнал със стоп-палка по образец от страна на инсп.В. Н.- в
качеството му на контролен орган на НТУ, не изпълнява задължението си да
спре плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за
движение, за да изпълни указанията на контролния орган, а продължава
движението си в посока към гр.Пазарджик. По този начин жалбоподателят
извършва нарушение на чл.103 от ЗДвП вр. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП,
вменяващи задължение за водачите на МПС да спрат при подаден сигнал за
това от контролните органи, за да изпълнят техните указания.
Неизпълнението на това задължение съставлява отказ да се изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, каквито
несъмнено са тези при НТУ.
Съгласно чл.167а ал.1 от ЗДвП , Агенция "Пътна инфраструктура"
осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10 ал.1 от
Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси,
като при изпълнение на функциите си по този закон определените от
председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура"
длъжностни лица имат право да спират движещи се моторни превозни
средства чрез сигнал със стоп-палка с червена светлина, описваща полукръг,
да проверяват документите за самоличност на водача, както и всички
документи, свързани с управляваното превозно средство /чл.167а ал.2 т.1 от
3
ЗДвП/.
От приетата като писмено доказателство по делото Докладна записка
/л.11 от делото/ на Началник сектор «Контрол и правоприлагане»- Пловдив
при Нацинално ТОЛ управление се установява, че нарушението е докладвано
от констатиралите го инспектори към сектор «Контрол и правоприлагане»-
Пловдив- св.В. Н., Борислав Ангелов и Даниел Минев при изпълнение на
задълженията им по осъществяване на контрол върху заплащането на такса по
чл.10 ал.1 от ЗП, извършван съгласно Заповед №РД-11-54/15.06.2020г. на
Председателя на УС на АПИ. В този смисъл, подалият сигнал със стоп-палка
инспектор сектор «Контрол и правоприлагане»- Пловдив към Нацинално
ТОЛ управление- св.В. Н., несъмнено е имал качество на определено от
Председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура"
длъжностно лице с контролни функции по смисъла на чл.167а ал.1 и ал.2 т.1
от ЗДвП и като такъв е имал вменени задължения и правомощия по контрол
за заплащането на таксата по чл.10 ал.1 от ЗП.
От показанията на св.Т. М.- актосъставител, се установява, че
издаденият във връзка с нарушението АУАН е съставен от него във връзка с
изпълнение на служебните му задължения по възложена му проверка по
повод писмен сигнал, съдържащ се в Докладната записка на Началник сектор
«Контрол и правоприлагане»- Пловдив, Нацинално ТОЛ управление
изпратена по компетентност за реализиране на административнонаказателна
отговорност на виновното лице до началника на сектор "ПП" при ОДМВР-
Пазарджик, доколкото последният се явява компетентен с оглед мястото на
извършеното нарушение. По случая била образувана преписка №312000-
1720/2021г. по описа на ОДМВР- Пазарджик, при отработването на която,
след установяването му, нарушителят Т. Ф. Ф. подал Декларация за
предоставяне на информация по чл.188 ЗДвП от 04.06.2021г. /л.8 от делото/,
съгласно отразеното в която, на процесната дата, а именно на 24.01.2021г.
около 13:50ч., жалбоподателят управлявал лично собствения си лек
автомобил „БМВ 750 И“ с рег.№ ***. При съобразяване с така установеното е
бил съставен процесният АУАН Серия АА, бл. №782090 от 23.08.2021г., въз
основа на който компетентният, съгласно Заповед рег.№8121з-515/4.05.2018г.
на Министъра на МВР/л.26 и л.27 от делото/, Началник група при Сектор
„ПП“ към ОДМВР- Пазарджик, е издадал атакуваното НП. В този смисъл не
са допуснати процесуални нарушения по повод съставянето, предявяването и
4
връчването на АУАН на нарушителя и издаването на НП, надлежно връчено в
законоустановения срок на представител на нарушителя.
Съдът кредитира показанията на посочените свидетели като обективни,
доколкото са депозирани от лица, за които липсват основания да се считат
заинтересовани от изхода на делото, независимо от служебната връзка между
актосъставителя- св.Т. М. и АНО- от една страна и между свидетеля на
съставянето на АУАН- св.В. Н. и служебното му правоотношение с
контролния орган НТУ- от друга.
При така установеното съдът намира, че извършеното от
жалбоподателят запълва от обективна и субективна страна състава на
вмененото му административно нарушение и правилно е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност по чл.103 от ЗДвП вр. чл.175 ал.1
т.4 от ЗДвП.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, по отношение на
това, че в обстоятелствената част на НП липсва описание на обстоятелствата,
при които е извършено вмененото нарушение. Напротив, в НП,
възпроизвеждащо дословно текста на съставения преди това АУАН, се
съдържа достатъчна и изчерпателна информация за нарушението, включваща
времето /вкл. часа/, мястото /вкл. точния километър от пътния участък/, както
и конкретния начин на извършване на нарушението, обхващащ всички
съставомерни обективни признаци на деянието. Посочени са марката и рег.
номер на ППС, с което е извършено нарушението, обстоятелството, че
същото е собственост на нарушителя, конкретната му посока на движение. В
този смисъл в обжалваното НП са изложени в достатъчен обем, така че да не
бъде нарушено правото на защита на жалбоподателя, всички обстоятелства
във връзка с извършеното от негова страна нарушение.
По- нататък неоснователно се явява и възражението за несъразмерност
на наложените административни наказания, доколкото при определяне вида и
размера на същите за нарушението по чл.103 от ЗДвП вр. с чл.175 ал.1 т.4 от
ЗДвП, АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН при тяхната
индивидуализация. Съгласно разпоредбата на чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП, за
извършеното нарушение са предвидени кумулативно, а не алтернативно,
административните наказания лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. За
5
извършеното нарушение на жалбоподателя са наложени глоба в минималния
размер от 50 лева и лишаване от правоуправление на МПС за минималния
предвиден от закона срок от един месец, т.е. при пълен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, макар в случая да са били налице
данни и за други установени административни нарушения от страна на
жалбоподателя, свързани с неизпълнението на задължението му по чл.10 ал.1
ЗП, констатирани няколко дни преди процесната дата, видно от справка от
централизирана информационна система на НТУ /л.19 от делото/. В този
смисъл наложените от АНО административни наказания се явяват правилно
индивидуализирани, така че да постигнат целите по чл.12 от ЗАНН. Поради
това искането на жалбоподателя за изменение на обжалваното НП е
неоснователно.
Най-сетне, деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен
случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, доколкото в хода на съдебното
производство не са установени обстоятелства, които да сочат отсъствие или
явна незначителност на обществената опасност на същото. Действително, в
случая липсват вредни последици, но обсъждането им е ненужно, доколкото
нарушението е такова на формално извършване и не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Изложените
декларативно в жалбата твърдения, свързани с поредността на нарушението
на дееца, както и липсата на представени в хода на съдебното производство
конкретни доказателства в тази насока, също не са в състояние да обосноват
положителен извод по прилагането на чл.28 ЗАНН.
Горното налага извод, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и поради факта, че пред въззивната инстанция
АНО бе представляван от юрисконсулт, който изпраща писмено становище
по съществото на спора, в което прави искане за присъждане на разноски,
настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН
следва да присъди такива в полза на ОДМВР-Пазарджик. Възнаграждението
следва да е в размер, определен по чл.37 от ЗПП, предвид препращащата
разпоредба на чл.63д ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП, заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая, за
6
защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото
производство се разгледа в две съдебни заседания, с разпит на двама
свидетели, но без лично явяване на юрисконсулта и не е с фактическа или
правна сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено
минимално възнаграждение от 80 лева, което следва да се възложи в тежест
на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №21-1006-002811 от 16.11.2021г. на Началник
група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР-Пазарджик, с което на
основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на Т. Ф.
Ф. ЕГН ********** от с.Герман обл.София, е наложена глоба в размер на 50
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА Т. Ф. Ф. ЕГН ********** от с.Герман обл.София ДА
ЗАПЛАТИ на ОДМВР-Пазарджик, представлявана от директор, с
административен адрес гр.Пазарджик, ***, разноски в размер на 80
/осемдесет/ лева – юрискносултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7