Решение по дело №1447/2020 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 1186/6.8.2020г.       Година 2020        Град Варна

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                четвърти състав

На шести юли                           Година две хиляди и двадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 1447 по описа за две хиляди и двадесета година.

 

                       

                    Р  Е  Ш  И:

    

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 03–53/19.03.2020 год. на Началник отдел  «Рибарство и контрол – Черно море» – Бургас, с което на И.Г.И. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева  на осн. чл.86 от ЗРА.

 

ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН ********** да заплати на  КФН, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на И.Г.И. против НП № № 03–53/19.03.2020 год. на Началник отдел  «Рибарство и контрол – Черно море» – Бургас, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА.

В жалбата си въззивника сочи на неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление. Счита, че в НП не е посочено дали е превозвал продукти и какви са били те.  В посочения като нарушен текст от закона се съдържат две хипотези и не е конкретизирана нарушената. В НП е посочено единствено, че не е представен лиценз за превозното средство , но не е посочено , че превозното средство не е лицензирано. Оспорва компетентността на актосъставителя. Алтернативно счита, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание въззивника поддържа жалбата си.

По същество моли съда да отмени наложената глоба. Сочи, че в момента е безработен.

Процесуален представител на въззиваемата страна моли съда да потвърди постановлението , като счита нарушението за безспорно доказано. Претендира разноски.

 

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

На 04.12.2019 год. служители на ИАРА, по получен сигнал посетили главен път Варна – Бургас, в раойна на разклона за Дюлински проход, където бил  спрян от служители на жандармерия микробус «Мерцедес» с рег. №СН 6832А.

С микробуса въззивника И. превозвал жива риба – шаран и щука.

При проверка на документите , предоставени от въззивника било установено, че притежава декларации за произход на превозваните видове риба.

Въззивникът не представил лиценз по реда на чл.165 от Закона за ветеринаромедицинската дейност за превоз на жива риба с автомобила.

След като установили липсата на лиценз, св. Р. съставил акт за установяване на административно нарушение.

В обстоятелствената част на акта били описани обстоятелствата на извършения на 04.12.2019г. превоз на жива риба, без притежаван лиценз по реда на чл.165 от Закона за ветеринаромедицинската дейност. В съдържанието на АУАН били вписани имената на свидетели при установяване на нарушението.  На извършеното от въззивника нарушение била дадена правна квалификация по ЗРА, като съставеният АУАН бил предявен на въззивника, който вписал в съдържанието му, че няма лиценз и не е знаел, че трябва да има.

В срока за възражения не постъпили такива.

Впоследствие, на 19.03.2020г. било издадено НП, с което на въззивника било определено административно наказание глоба на осн. чл.86 от ЗРА.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства/ писмените доказателства, приложени към административно наказателната преписка ; гласните доказателства- показанията на разпитаният в с.з. свидетел Р./ .

При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; наказателното постановление е било издадено в тримесечен срок от съставянето на АУАН, т.е. спазен е и предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са събрали безспорни доказателства за извършеното нарушение посредством собствените си възприятия и обясненията на въззивинка. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по Закона за рибарството и аквакултурите.

Административно наказващият орган, съобразно приложените по делото доказателства се явява компетентен да издава наказателни постановления. Правилно, въз основа на събраните доказателства е прието, че се касае за извършено административно нарушение и след подробно описание на фактическата обстановка, възприемайки я изцяло така, както е била установена от проверяващите, административно наказващия орган правилно е квалифицирал извършеното от въззивника и правилно е било определено наказание към предвидения в чл.86 минимален размер.

Що се отнася до наведените основания за отмяна на наказателното постановление, съдът констатира тяхната неоснователност предвид на следното :

 

С жалбата си въззивника счита, че в НП не е посочено дали е превозвал продукти и какви са били те.  В посочения като нарушен текст от закона се съдържат две хипотези и не е конкретизирана нарушената. В НП е посочено единствено, че не е представен лиценз за превозното средство , но не е посочено, че превозното средство не е лицензирано.

Съдът намери, че в съдържанието на НП, и по- конкретно в обстоятелствената му част се съдържат достатъчно данни, от които са изводими признаците на състава на нарушението – посочен е конкретен автомобил; конкретизирани са видовете жива риба, за които при проверката е представен лиценз, както и е посочено, че лицето не представя лиценз по реда на чл.165 от Закона за ветеринаромедицинската дейност. Посочени са и нормите на чл.50 ал.1 т.1 от ЗРА и чл.86 от ЗРА – първата вменяваща в задължение превозът на риба и/или други водни организми се извършва със специализирани транспортни средства, лицензирани по реда на чл. 165 от Закона за ветеринарномедицинската дейност  и втората – предвиждаща санкциониране на лице, което превозва риба, други водни организми и продукти от тях в нарушение на чл. 50. Фактът на липса на издаден лиценз е посочен от самия въззивник в съдържанието на АУАН, с което обвинението е било доказано по безспорен и категоричен начин. 

С жалбата се оспорва компетентността на актосъставителя.

 Съдът, изхождайки от приложената по административно наказателната преписка Заповед № РД09-25/21.01.2014г. , намери, че АУАН е съставен от компетентно лице, в кръга на определените му правомощия.

На последно място се счита, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН.

Според настоящия съдебен състав липсват основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото деянието не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и правилно лицето е било санкционирано.

В съдебно заседание въззивника сочи, че в момента е безработен.

Горното безспорно представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, но предвид на факта, че наказанието е било определено в неговия минимален размер,  а липсва законова възможност за приложението на чл.55 от НК, съдът намери, че е невъзможно намаляването му.

 

След като констатира съответствието на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление с изискванията на материалния и процесуалния закон, и след като обсъди възраженията на въззивника и намери същите за неоснователни, съдът потвърди наказателното постановление.

 

 

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.

 

 

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: