№ 341
гр. Пловдив, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330208033 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № РД–04–X–Б–131/
26.10.2021г., издадено от С. И. Д., на длъжност *** Регионална здравна
инспекция – Пловдив с което на И. К. М., ЕГН:**********, с адрес – ***, на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно
наказание - глоба в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл.209а, ал.1
от Закона за здравето, във вр. с т.7 от Заповед № РД-01-743/31.08.2021г. на
министъра на здравеопазването, във вр. с чл.63, ал.4 от Закона за здравето.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, като предлага същото да бъде отменено. В допълнително
становище поддържа, че деянието представлява „маловажен случай“ по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, като посочва, че в обекта нямало други хора освен
нея и другия ***, те сами поели риска за собственото си здраве. Също
предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – Регионална здравна инспекция – Пловдив, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт Г. оспорва жалбата, сочи, че е
установено нарушение от страна на жалбоподателя на Заповед № РД-
01-743/31.08.2021 г., като носенето на маска в магазина е задължително. Още
1
посочва, че не са нали основанията за приложение чл.28 от ЗАНН, като
предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, а също и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 25.11.2021г. видно от
приложеното в оригинал известие за доставяне, а жалбата е изпратена до РС-
Пловдив, чрез Регионална здравна инспекция – Пловдив, на 01.12.2021г.,
съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 21.10.2021г., около 12:30 часа, в гр.Пловдив, свидетелят Е. Н. А. - в
качеството и на *** в РЗИ – Пловдив, съвместно със служители на МВР,
извършила проверка в обект – ***, стопанисван от ***, находящ се в
гр.Пловдив, ***. При проверката в същия обект, който съставлявал закрито
обществено място свидетелят А. установила, че последният бил в работен
режим, били обслужвани клиенти, а жалбоподателят И. К. М., която работела
като ***, не била поставила защитна маска за лице, за еднократна или
многократна употреба. Напротив – установило се, че маската на М. била в
джоба на работното и облекло.
С оглед на горното, на място свидетелят Е. Н. А. съставила АУАН с №
001759/21.10.2021г. срещу жалбоподателя И. К. М., за нарушение на чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето, който АУАН бил съставен в присъствието и
подписан от жалбоподателя. Въз основа на същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
2
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Е. Н. А., която подробно описва
фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и издаденото въз
основа на същия наказателно постановление. Същите показания съдът
кредитира като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност. От същите се установява начина на
констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и
процедурата по съставяне на акта.
Следва да се посочи, че същата фактическа обстановка не е спорна
между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно разпоредбата на чл.209а,
ал.4 от Закона за здравето – за административнонаказващия орган, както и
чл.209а, ал.3 от Закона за здравето – за актосъставителя, в качеството му на
***. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане
на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което И. К. М., ЕГН:**********виновно в
нарушила разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, във вр. с т.7 от
Заповед № РД-01-743/31.08.2021г. на министъра на здравеопазването, във вр.
с чл.63, ал.4 от Закона за здравето - за това, че на 21.10.2021г., около 12:30
3
часа, в гр.Пловдив, в обект – ***, стопанисван от ***, находящ се в
гр.Пловдив, ***, не е поставила защитна маска на лицето за еднократна или
многократна употреба, съгласно т.7 от Заповед № РД-01-743/31.08.2021г. на
министъра на здравеопазването.
В този смисъл – съгласно т.7 от Заповед № РД-01-743/31.08.2021г. на
министъра на здравеопазването - Всички лица, когато се намират в закрити
обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни
и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи
и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба.
В случая е извън всякакво съмнение, че *** съставлява именно закрито
обществено място по смисъла на § 1а. От Допълнителните разпоредби на
закона за здравето.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното
нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, във вр. с т.7 от Заповед №
РД-01-743/31.08.2021г. на министъра на здравеопазването, във вр. с чл.63,
ал.4 от Закона за здравето. Процесното нарушение, по начина, по което е
описано в закона е такива на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната
обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява
във всеки отделен случай.
Тук следва да се посочи, че не се установи твърдението на
жалбоподателя, че в обекта нямало други хора освен нея и другия ***, те
сами поели риска за собственото си здраве. Напротив – свидетелят А. е
категорична, че в обекта е имало и били обслужвани клиенти. И ако
жалбоподателят е свободна да прецени какъв риск за здравето си сама желае
да поеме, то същата няма право да прецени какъв риск клиентите на магазина
следва да поемат.
4
Не на последно място следва да се отбележи, че случаят, в който
жалбоподателят не е поставило на лицето си защитна маска в разкрито
обществено място с нищо не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от общия случай на нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето, във вр. с т.7 от Заповед № РД-01-743/31.08.2021г. на министъра на
здравеопазването, във вр. с чл.63, ал.4 от Закона за здравето, а напротив –
именно това съставлява типичното нарушение на същите разпоредби.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбите на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, за
установеното нарушение е предвидено административно наказание - глоба в
размер от 300 лева до 1000 лева. В случая на жалбоподателя е наложено
наказание в минималния възможен размер, а именно – 300 лева, като няма
данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието
отговаря на тежестта на установеното нарушение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в
проведеното открито съдебно заседание. Съдът намира, че делото не разкрива
нито фактическа, нито правна сложност, делото е разгледано в рамките на
само на едно съдебно заседание, с кратка продължителност, с разпит на
единствен свидетел, поради което съдът намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
5
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № РД–04–X–Б–131/
26.10.2021г., издадено от С. И. Д., на длъжност *** Регионална здравна
инспекция – Пловдив с което на И. К. М., ЕГН:**********, с адрес – ***, на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно
наказание - глоба в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл.209а, ал.1
от Закона за здравето, във вр. с т.7 от Заповед № РД-01-743/31.08.2021г. на
министъра на здравеопазването, във вр. с чл.63, ал.4 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА И. К. М., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на Регионална
здравна инспекция – Пловдив сумата от 80,00 (осемдесет) лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6