Р Е Ш
Е Н И E
№ 280 30.06.2016
година
гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на седми юни
две хиляди и шестнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Жана
Кметска
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
287 по описа за 2015 година.
Производството
по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на П.Б., гражданин
на Ирландия, роден на *** год., чрез упълномощения адвокат Дакова, против
„Сироко“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.“Перла“ №33,
вх.А, ап.39, с ЕИК *********, представлявано от управителите Веселин Жеков и
Николай Георгиев, и „Добринище ски“ ЕАД в несъстоятелност, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул.“Чайка“ №1, представлявано от
изпълнителния директор Румен Димитров,
за установяване по отношение на ответниците несъществуване на вземането
на „Сироко“ ЕООД от „Добринище ски“ ЕАД в размер на 20 237,04 лв.,
включено в списък на приетите вземания по чл.688 ал.1 от ТЗ.
Ищецът твърди
в исковата си молба, че с решение №352/06.11.2014 год. по т..№293/2014 год. е
открито производство по несъстоятелност на „Добринище ски“ ЕАД. Заявява се, че
на 03.04.2015 год. синдикът на дружеството е обявил списък на приетите вземания
по чл.688 ал.1 от ТЗ, списък на приетите вземания по чл.688 ал.3 от ТЗ и списък
на неприетите вземания по чл.688 ал.1 от
ТЗ. Според ищеца, синдикът необосновано и неправилно е включил в списъка по
чл.688 ал.1 от ТЗ вземане на „Сироко“ ЕООД в размер на 20 237,04 лв. с
основание договор за заем от 23.10.2006 год., както и в списъка по чл.288 ал.3
от ТЗ вземане в неконкретизиран размер, представляващо законна лихва върху
главницата от 20 000 лв. Ищецът твърди, че всички представени към
молбата за предявяване на вземания от „Сироко“ ЕООД документи са неавтетнични,
с недостоверно съдържание и недостоверна дата частни фиктивни, подправени и
неверни документи. Излага подробни мотиви за свързаност на „Сироко“ ЕООД, „Бора
2002“ ЕООД и управителите Николай Георгиев и Веселин Жеков с длъжника и свързаните
му лица Боян Бонев, Пепа Ингилизова, „Сънсет ризорт“ АД, „Агродивелъп“ ЕООД,
Ноел Глин и пр. Твърди, че свързаните лица се уговарят във вреда на крадиторите
си и като такива имат възможност бързо и лесно да сключват фиктивни сделки.
Заявява, че договорът за заем и сключените анекси към него представляват именно
фиктивна сделка между свързани лица, сключена с цел включване на „Сироко“ ЕООД
в производството по несъстоятелност като кредитор. Заявява се, че договорът с
приложенията представляват частни неавтентични и недостоверни документи,
подписани привидно между свързани лица, които не следва да се ползват с
доказателствена сила, тъй като с тях издателите злоупотребяват с цел да
удостоверят изгодни за себе си факти и да извлекат финансова облага. Твърди, че
вземането е погасено по давност.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
претенцията, ангажира доказателства. Изразява становище, че счетоводството на
длъжника „Добринище ски“ ЕАД е водено нередовно и не може да служи като
доказателство в полза на търговеца.
Постъпили са отговор и допълнителен отговор от ответника „Сироко“ ЕООД, с които претенцията се оспорва като
неоснователна. Заявява се, че вземането на „Сироко“ ЕООД се основава на договор
за заем от 23.10.2006 год., сключен между дружеството и „Добринище ски“ ЕАД,
анекс от 22.10.2007 год. и анекс №2 от 20.10.2009 год. Ответникът се позовава
на платежни документи за извършен банков превод и твърди, че от същите, както и
от договора за заем и анексите, се установява дължимост на оспореното вземане.
Заявява се, че първоначално е уговорена лихва в размер на 2% годишно, която е
изменена с анекс от 22.10.2007 год. на 0,1% годишно, а с анекс №2 е променен
падежът на задължението на 31.03.2012 год. Според ответника, от представеното
банково извлечение се установява предоставяне на заемната сума еднократно на
23.10.2006 год. Твърди се, че до момента
задължението не е платено. Ответникът счита, че изложените от ищеца твърдения
срещу валидността на договора за заем са несъстоятелни и неверни и се позовава
на реалния му характер, поради което намира, че сделката е била сключена при
предаване на сумата по банков път на 23.10.2006 год. Позовава се на
основанието, записано в платежния документ, а именно договор за заем. Счита, че
с оглед предаването на сумата, изпълнени са били всички изисквания на закона за
валидността и действителността на договора за заем и анексите към него. Намира
доводът за погасяване на вземането по давност за неоснователен. Позовава се на
изменението на договорната връзка, извършено с анекс №2/20.10.2009 год., с
който падежът на задължението е изменен на 31.03.2012 год. Посочва, че молбата
за предявяване на вземането е подадена на 10.02.2015 год., ето защо не е
изтекла дори кратката тригодишна погасителна давност.
В отговора се изразява становище за невярност на твърдението за
свързаност на сочените от ищеца лица, както и за неотносимост на горните
обстоятелства към установителния иск по чл.694 от ТЗ, тъй като единствено в
хипотезите на преферентните искове по чл.645, 646 и 647 от ТЗ свързаността на
лицата е елемент от атакуваните сделки.
В съдебно заседание оспорването се поддържа, ангажират се доказателства.
Постъпил е отговор от ответника „Добринище ски“ ЕАД в н., с който се
признават облигационните отношения, възникнали от договора за заем и анекси към
същия. Ответникът твърди, че вземането е било осчетоводено своевременно и представя извлечение от счетоводните си
книги. Твърди, че всички документи са истински – автентични и верни. Счита, че
оспорването им е недопустимо, тъй като документите и датите са достоверни по
отношение на ищеца, последният не е трето лице по см.на чл.181 ал.1 от ГПК,
доколкото макар и да не е участвал в съставянето им, не е лице, което черпи
права от някой от издателите и би могло да бъде увредено от антидатирането на
документа. Заявява, че не е налице свързаност по см.на §1 от ДР на ТЗ между
него и другите лица, сочени от ищеца. Счита, че качеството свързаност може да
бъде релевирано само в случаите на предявени преферентни искове по ТЗ.
В съдебно заседание ответникът
„Добринище ски“ ЕАД поддържа оспорването на исковата претенция.
Бургаският окръжен съд, като съобрази
представените доказателства и закона, намира за установено следното:
Предявената претенция е с правно основание
чл. 694 ал.1 от ТЗ.
Първият ответник „Сироко“ ЕООД е
предявил вземания по т.д.№293/2014 год. с молба вх.№2501/10.02.2015 год., както
следва: главница в размер от 20 000 лв.; договорна лихва в размер от
237,05 лв. за периода от 23.10.2006 год. до датата на съдебното решение –
06.11.2014 год. и законната лихва от датата на съдебното решение до
окончателното изплащане на главницата. Като основание на вземането е посочен договор
за заем, сключен на 23.10.2006 год. между „Сироко“ ЕООД и „Добринище ски“ ЕООД,
анекс от 22.10.2007 год. и анекс от 20.10.2009 год. Няма спор между страните,
че вземането е било включено в списъка на приетите вземания, както и че срещу
включването му е депозирано възражение по чл.690 от ТЗ от П.Б. (ищец в
настоящото производство) и „Лежър инвест“ ЕООД – и двете лица действащи чрез
адв.Д.. С определение №650/28.05.2015 год. възраженията против списъците, вкл.
и тези на П.Б. и „Лежър инвест“ ЕООД, са оставени без уважение и списъците,
съставени от синдика, са одобрени.
Първият ответник „Сироко“ ЕООД основава
приетото вземане на договор за заем и анекси към същия. Договорът е сключен
между „Сироко“ ЕООД и „Добринище ски“ тогава ЕООД, и със същия страните са се
споразумели първият ответник да предостави на втория в заем сумата от
20 000 лв. със задължение за погасяване на главницата най-късно до една
година от подписването. В чл.5 от договора страните са се съгласили, че
заемателят дължи лихва върху заемната сума в размер на 2% годишно. С анекс от
22.10.2007 год. страните са се договорили, че лихвата се променя, считано от
01.01.2007 год. на 0.1% годишно, както и че заемателят ще погаси главницата
най-късно до две години от подписването на анекса. С анекс №2/20.10.2009 год.
страните са се съгласили, че чл.3 от договора се променя, като се уговаря падеж
за погасяване на главницата най-късно до 31.03.2012 год.
Основните доводи на ищеца за недължимост
на вземането за главница и лихви почиват на твърдението, че както договора,
така и анексите, са абсолютно симулативни, подписани са привидно между свързани
лица, сумата от 20 000 лв. никога не е била предавана в заем от „Сироко“
ЕООД на „Добринище ски“ ЕАД, а ако се приеме, че е била предадена – вземането е
погасено по давност, тъй като в периода от 2006 год. до предявяване на
вземането и двете страни са бездействали и са се дезинтересирали от
престацията. Вторият аргумент, на който почиват доводите на ищеца, е за
неавтентичност на документите – договор и анекс. Макар, че е била оспорена и
тяхната вярност, с оглед характера им на диспозитивни, а не на удостоверителни
документи, съдът счита, че това оспорване е относимо към твърдението за
привидност и го подкрепя допълнително.
От основното заключение на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че на 23.10.2006 год. от
разплащателна сметка на „Сироко“ ЕООД на основание платежно нареждане е
преведена сумата от 20 000 лв., която е наредена в полза на „Добринище
ски“ ЕООД и като основание на превода е записано договор за заем. От заключението
е видно, че сумата е получена по сметката на втория ответник на 24.10.2006 год.
Сумата от 20 000 лв. е осчетоводена от „Сироко“ ЕООД като вземане по
счетоводна сметка „Други дебитори“, контрагент „Добринище ски“. Видно е от
заключението, че получената на 24.10.2006 год. от „Добринище ски“ сума от
20 000 лв.е осчетоводена като задължение по сч.с/ка „Получени краткосрочни
заеми“ контрагент „Сироко“ ЕООД.
Както в производството по т.д.№293/2014
год., така и в настоящото, се представя платежното нареждане за извършения
превод на сумата от 20 000 лв., включително и в оригинал за сверка, а
освен това в настоящото производство се представя банково удостоверение,
издадено на 19.05.2016 год. от „УниКредит Булбанк“ АД в потвърждение на това,
че на 23.10.2006 год. от сметка на „Сироко“ ЕООД е нареден превод в размер на
20 000 лв. по сметка на „Добринище ски“ ЕООД с основание договор за заем.
От заключението на в.л.Николов се
установява, че при изследване на сравнителни образци от подписите на лицата, за
които се сочи в документите, че са ги пописали, се установяват множество
съвпадения в общите и частните признаци на изследваните обекти, което му дава
основание да заключи, че подписите върху договора и анексите действително са
положени от лицата Б. Б. и Г.П. Й. (договор), Б. Б. (анекс от 22.10.2007 год.),
Н. К. Г., В. Й. Ж. и Н. О. О`Р. (анекс №2). Единствено подписът под заемател в
анекс от 22.10.2007 год. не е изпълнен от Нийл Оливър О`Райли. Заключението на
съдебно-графическата експертиза се възприема от съда изцяло като обективно и
компетентно изготвено. Вещото лице Н. е работил въз основа на сравнителни
образци, които не са били положени пред него, а представляват подписи в
различни документи, които не са съставени за нуждите на делото и са заверени от
нотариуси, но това не се възприема от съда като пропуск и като основание за не
се ценят изводите на експертизата. Освен това, в съответствие с принципа на
„познавателната независимост“, формулиран в §1 т.7 от ДР на Наредба № 2 от 29
юни 2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, вещото
лице разполага със самостоятелност при избора на методи и средства, използвани
при експертното изследване.
Според константата и задължителна за
настоящия съд практика, елементите от
фактическия състав на договора заем са първо, съгласие на страните за предаване
от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ, предаване на
тази сума от заемодателя на заемателя – напр. решение № 837 от 13.12.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о., ГК. От събраните по делото
доказателства се установява, че елементите от горния фактически състав са се
осъществили валидно. С подписването на договора от 23.10.2006 год. страните са постигнали
съгласие, а реалното предаване на заемната сума е осъществено по банков път с
нареждане на сумата от 20 000 лв. от сметката на заемодателя по сметката
на заемателя и това се установява от представените платежни документи, надлежно
осчетоводени и при двете страни – „Сироко“ ЕООД и „Добринище ски“ тогава ЕООД.
Няма основание да се счете от съда, че счетоводството на длъжника „Добринище
ски“ ЕООД е било водено нередовно и поради това осчетоводяването на операцията
не би могло да ползва търговеца. Както се установява от допълнителното
заключение на в.л.Дочев и от обясненията му в съдебно заседание,
осчетоводяването на местни данъци и такси в по-малък размер от установения в актовете
за установяване на задължения, издадени от Община Банско, е в резултат на спор
между задълженото лице и общината, като тези задължения е следвало да бъдат
осчетоводени именно в годината, когато са станали известни, а не в годината на
възникване на задължението според акта. Не може да се приеме също, че
осчетоводяването на задължението по договора за заем като краткосрочно от
самото начало до откриването на производството по несъстоятелност за „Добринище
ски“ ЕАД, вместо като дългосрочно след подписването на анекса от 2007 год.,
както и до 31.03.2011 год. в резултат на подписването на анекс №2, е достатъчно
за извода за нередовно водено счетоводство от длъжника. Определящо в случая е , че действително се е осъществила
осчетоводената стопанска операция по предоставяне на заемни средства. Както е
видно от заключенията на в.л.Д. и от поясненията в съдебно заседание, за
релевантния период, в който операцията е била осчетоводена за първи път, както
и при подписването на анексите, ГФО на „Добринище ски“ АД са били заверени от
одитор по ЗНФО, без резерви, което дава основание на вещото лица да заключи, че
счетоводството е редовно водено. Според
чл.23 ал.2 от ЗСч. финансовият отчет трябва вярно и честно да представя
имущественото и финансовото състояние на предприятието, отчетения финансов
резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал. Доколкото този
отчет представлява частен документ, който съдържа изгодни за представилата го и
съставила страна факти, не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Доказателствената сила на отчета се променя, когато е заверен
от регистриран одитор по реда на ЗНФО. Целта на независимия фанансов одит е да
се изрази едно независимо мнение относно достоверното представяне във всички
аспекти на същественост във финансовите отчети на: финансовото състояние на
предприятието; отчетения финансов резултат от дейността на предприятието;
паричните потоци на предприятието и промените в тях; собствения капитал на
предприятието и промените в него. Процедурите за проверка, разписани в чл.6 от
ЗНФО, определени от
Международните одиторски стандарти, както и формулираните етични принципи,
които ръководят професионалното поведение и отговорността на отидорите,
представляват гаранция, че завереният от регистриран одитор финансов отчет е
достоверен и вярно и честно представя имущественото и финансово състояние на
предприятието към датата на съставянето му. Ето защо съдът изцяло се доверява
на заключението на в.л.Д., че през изследвания период счетоводството на
„Добринище ски“ ЕАД е водено редовно, вкл. и че процесната стопанска операция е
надлежно осчетоводена. Доводите на ищеца, че и счетоводството на „Сироко“ ЕООД
е било водено нередовно и в този смисъл записванията в счетоводните книги не
могат да го ползват, са развити за пръв път в писмените му бележки и са
преклудирани, а освен това почиват на неустановени в процеса факти, а именно,
че като концесионер на плаж неговите ГФО са подлежали на проверка от регистриран
одитор, каквато в случая не е правена.
Доводите на ищеца, че договора и анексите
са привидни и не създават права/задължения за подписалите ги лица, не са
подкрепени с доказателства. Дори и договорящите лица да са били свързани към
момента на подписването им, това не създава презумпция за привидност на волята,
още повече, че счетоводните документи удостоверяват реално предаване на
заемната сума, което опровергава твърденията за симулативност на договарянето. Ответникът
„Добринище ски“ ЕАД е пререгистриран в ТР едва през 2010 година, поради което
всички вписвания по фирменото дело преди датата на пререгистрацията подлежат на
установяване от страната, която се позовава на тях, включително твърденията за
свързаност, основани на участие в управлението, контрола и капитала на
дружествата.
С
определение №208/16.02.2016 год. на ищеца е било указано, че той носи тежестта
да докаже твърдяната симулативност, като при това според чл.165 ал.2 от ГПК той
не е бил ограничен за вида на допустимите доказателствени средства, но според
съда доказателства за привидността не са представени, а събраните по инициатива
на ответниците установяват тъкмо обратното.
Ищецът не е трето лице по см.на чл.181
ал.1 от ГПК, поради което за него датата в частния диспозитивен документ
(договор) важи. Със задължителна практика, постановена по чл.290 от ГПК, е
очертан кръга на т.нар.трети лица, за които е необходимо частният документ да
има достоверна дата – решение № 177 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1672/2011 г., III г. о., ГК. С решението е приема, че „трети лица“ по см.на
чл.181 от ГПК са тези, неучаствали в съставянето на документа лица, които
черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото
антидатиране, т.е. придобили са права, само при условие, че датата на
възникването им предшества датата на документа. С горното решение се приема, че
другите, неучастващи в съставянето на документа лица, не са трети лица и спрямо
тях посочената в документа дата важи. От горното следва, че ищецът не може да
противопоставя доводи за недостоверност на датата, освен при твърдение за
абсолютна симулация, каквото в случая е въведено, но не се доказа.
Обстоятелството, че анексът с дата
22.10.2007 год. не е бил подписан от лицето, представляващо „Добринище ски“ ЕАД
към 2007 год. – Нийл О`Райли, не променя горните изводи на съда. С този анекс
се променят размера на възнаградителната лихва, която поначало се дължи между
търговци (чл.294 ал.1 от ТЗ), и падежната дата на задължението по договора за
заем. Неподписването на анекса от Нийл О`Райли е равнозначно на липса на анекс
поради липса на воля у едната от страните. През 2009 година обаче е подписан
нов анекс, в който отново е променена падежната дата и то преди погасяването на
вземането по давност. С оглед на това съдът приема, че промяна в
правоотношението е настъпила с подписването на анекс №2, като крайната падежна
дата за връщане на заема е пременена на 31.03.2012год., а размерът на
възнаградителната лихва е останал непроменен – 2% годишно.
Възражението на ищеца за погасяване на
вземането по давност поначало може да бъде разгледано в настоящото производство
- институтът на давността може да бъде приложен по възражение на длъжника или
на друг кредитор по арг.от чл.134 от ЗЗД ако длъжникът бездейства, тъй като
упражняването на това имуществено право не е зависимо от личността на длъжника.
Разгледано по същество обаче възражението за главницата е неоснователно –
според чл.114 ал.1 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо – 31.03.2012 год. и до предявяването му
петгодишният давностен срок не е бил изтекъл. Погасителната давност за лихвите
е била изтекла по отношение на вземанията, възникнали преди 10.02.2012 год.,
ето защо следва да се приеме, че в полза на „Сироко“ ЕООД съществуват
вземанията за главница в размер на 20 000 лв. и за възнаградителни лихви
за периода от 10.02.2012 год. до 06.11.2014 год. в размер на 1096,01 лв.,
изчислен от съда при годишен лихвен процент от 2%, при заявени лихви в
производството по несъстоятелност в значително по-нисък размер от 237,04 лв.
В обобщение съдът приема, че
отрицателният установителен иск е изцяло неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Съобразно
изхода на спора, ищецът следва да заплати на ответника „Сироко“ ЕООД разноски в
размер на 4 924 лв. по представен списък. Ответникът „Добринище ски“ ЕАД
не е представил доказателства за извършени разноски и такива не му се присъждат.
Според разпоредбата на чл.694 ал.2 от ГПК, при предявяването на иска по ал.1 държавна такса не се внася, а ако искът
бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца. В съответствие със законовия
текст, държавната такса, дължима в настоящото производство, следва да бъде
поета от ищеца – 809,48 лв.
Мотивиран от така изложените съображения
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на П.Б.,
гражданин на Ирландия, роден на *** год., чрез упълномощения адвокат Дакова,
против „Сироко“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.“Перла“
№33, вх.А, ап.39, с ЕИК *********, представлявано от управителите Веселин Жеков
и Николай Георгиев, и „Добринище ски“ ЕАД в несъстоятелност, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул.“Чайка“ №1, представлявано от
изпълнителния директор Румен Димитров,
за установяване по отношение на ответниците несъществуване на вземането
на „Сироко“ ЕООД от „Добринище ски“ ЕАД в размер на 20 237,04 лв., включено
в списък на приетите вземания по чл.688 ал.1 от ТЗ.
ОСЪЖДА П.Б., гражданин на Ирландия,
роден на *** год., с паспорт №***, издаден на ***** год. от Паспортна служба Д.,
с адрес Р., Л. Л., К. К., У., И., да заплати на „Сироко“ ЕООД със седалище и
адрес на управление гр.Несебър, ул.“Перла“ №33, вх.А, ап.39, с ЕИК *********,
представлявано от управителите Веселин Жеков и Николай Георгиев, разноски в
първоинстанционното производство в размер на 4 924 (четири хиляди
деветстотин двадесет и четири) лв.
ОСЪЖДА П.Б., гражданин на Ирландия,
роден на *** год., с паспорт №****, издаден на ***** год. от Паспортна служба Д.,
с адрес Р., Л. Л., К. К., У., И., да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 809,48 (осемстотин и девет
0.48) лв. дължима държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: