Р Е Ш
Е Н И Е № 260061
Гр. Пловдив, 22.03.2021
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори търговски състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Брусева
Радка
Чолакова
с участието на секретаря Катя Митева разгледа докладваното от съдията Вера
Иванова в.т.д. № 549 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 77/12.03.2020 г. по т.д. №
11/2019 г. на ОС-Смолян, в неговите части, с които е отхвърлен предявеният от А.С.Б.
против ЗК“Л.И.“АД-гр.С. иск за заплащане на сумата над 150 000 лв. до
250 000 лв., предявен като частичен иск от 350 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на
нейния син М. Д. К., настъпила при ПТП на 31.07.2018 г. по вина на водача на
автомобил „П.Б.“ с ДК № ******** със сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица **/**/**********/7.08.2017 г., ведно със законната лихва върху
тази разлика от 3.10.2018 г. до окончателното й плащане, отхвърлен е
предявеният от Д.М.К. против ЗК“Л.И.“АД-гр.С. иск за заплащане на сумата над
150 000 лв. до 250 000 лв., предявен като частичен иск от
350 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от смъртта на неговия син М. Д. К., настъпила при ПТП на 31.07.2018 г. по вина
на водача на автомобил „П.Б.“ с ДК № ******** със сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ по застрахователна полица **/**/********** от 7.08.2017 г., ведно със законната лихва върху
тази разлика от 3.10.2018 г. до окончателното й плащане, отхвърлен е
предявеният от малолетния А. Д. К., представляван от неговите родители и
законни представители М. Д. К. и А.С.Б., иск за осъждане на ЗК“Л.И.“АД-гр.С. да
му заплати сумата 90 000 лв., предявен като частичен иск от 250 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на
неговия брат М. Д. К., и са осъдени М. Д. К. и А.С.Б. да заплатят на ЗК“Л.И.“АД-гр.С.
сумата 233,33 лв. за разноски по съразмерност на отхвърлената част от исковете.
Жалбоподателите М. Д. К., А.С.Б. и А. Д. К.,
представляван от неговите родители и законни представители М. Д. К. и А.С.Б.,
молят решението да бъде отменено като неправилно в обжалваните негови части по
съображения, изложени в жалбата от 8.06.2020 г., като бъдат уважени предявените
от тях искове в пълните предявени размери. Като ищци в производството пред
окръжния съд предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 499, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „З.К.
Л.И.“АД-гр.С. да заплати на всеки от ищците М. Д. К. и А.С.Б. сума 250 000 лв.,
частично от дължимата им според тези ищци сума от по 350 000 лв. за всеки
от тях, представляваща дължимо обезщетение за претърпени от всеки един от тях
неимуществени вреди за понесени болки и страдания вследствие на смъртта на техния
син М. Д. К., настъпила при ПТП на 31.07.2018
г. по вина на водача Л. А. У. при управлението от него на лек автомобил „П.Б.“, рег. № ********, застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно
дружество, което обезщетение се претендира от ищците като увредени лица, спрямо
които застрахованият е отговорен, пряко от застрахователя, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на ПТП, както и за осъждане на ответника да
заплати на ищеца А. Д. К., представляван от неговите родители и законни
представители М. Д. К. и А.С.Б. сумата 90 000 лв., частично от дължимата
му според този ищец сума 250 000 лв., представляваща дължимо обезщетение
за претърпени от него неимуществени
вреди за понесени болки и страдания вследствие на смъртта на неговия брат М. Д. К., настъпила при ПТП на 31.07.2018 г.
по вина на водача Л. А. У. при управлението от него на лек автомобил „П.Б.“, рег. № ********, застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно
дружество, което обезщетение се претендира от този ищец като увредено лице
спрямо което застрахованият е отговорен, пряко от застрахователя, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на ПТП. По тяхно искане във въззивното
производство е прието заключение на съдебно-психологична експертиза.
Претендират за присъждане на разноски за въззивното производство - адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА.
Ответникът по жалбата „З.К. Л.И.“АД-гр.С. моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в
отговор от 27.07.2020 г. Като ответник в производството пред окръжния съд
оспорва исковете като неоснователни. Не заявява искане за събиране на
доказателства в производството пред въззивната инстанция. Претендира за
присъждане на разноски.
Пловдивският апелативен съд
провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на
чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите,
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
намери за установено следното:
Безспорно е между страните, че на 31.07.2018 г. в гр. З. е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил „П.Б.“, управляван от Л. У., при което е пострадал и е починал намиращият
се на тротоара 13-годишен пешеходец М. К., син на ищците Д.К. и А.Б. и брат на
ищеца А.К.. Не се спори между страните, че виновен за това ПТП е водачът Л. У.,
който е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по
непредпазливост смъртта на М. К.. Не се спори между страните, че за водача на
посочения по-горе лек автомобил е имало застраховка за гражданска отговорност
на автомобилистите при ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че от
ищците е отправено до ответното застрахователно дружество искане за предявяване
на претенция, представено в копие с исковата молба, получено при дружеството на
3.10.2018 г., като е претендирано за изплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на по 250 000 лв. за всеки един от тримата
ищци. Безспорно е, че преди датата на подаването на исковата молба 6.02.2019 г.
не е било изплатено на ищците от застрахователя обезщетение за причинени неимуществени
вреди. Твърдението на ищците е, че в резултат на настъпилото по вида на водача Л.
У. ПТП е починал техният син и брат и всеки един от тримата е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Твърди се, че родителите
са съкрушени от нелепата и безвременна загуба на невръстния си син. Твърди се,
че връзката между родителите и детето е била особено силна и със смъртта на
детето си те понасят неизмерими болки и страдания. Твърди се, че семейството е
съкрушено, майката постоянно плаче и не може да намери утеха, бащата не може да
понесе случилото се, скръбта на двамата е неизмерима и завинаги. Твърди се, че
смъртта на М. се отразява негативно и на психиката на малкото му братче А.,
което невръстно дете, в най-ранна детска възраст е подложено на шока от
смъртта, то е видяло погребението на братчето му, мъката на родителите си и е
непрестанен свидетел и до момента на скръбта на родителите си, постоянно пита
къде е братчето му. Твърди се, че след трагичното събитие А. не е същото момче,
не се храни, отслабнал е, не се усмихва, плаче заедно с майка си пред снимката
на брат си, пита за брат си. Твърди се, че смъртта на детето е трагедия за
родителите. Твърди се, че след предявяването на претенцията пред застрахователя
той неоснователно не се е произнесъл и не е изплатил обезщетение за
претърпените неимуществени вреди. Затова ищците претендират за присъждане на
обезщетение от съда в размер на по 250 000 лв. за всеки от двамата
родители, частично от сумата 350 000 лв., която считат за справедливо
обезщетение, и в размер на 90 000 лв. (първоначално посоченият размер е
5 000 лв., увеличение е заявено и допуснато в съдебното заседание на
окръжния съд на 19.12.2019 г.) за малолетния ищец А.К., частично от сумата
250 000 лв., която считат за справедливо обезщетение, ведно със законната
лихва от датата на ПТП 31.07.2018 г.
С
отговора на исковата молба от 13.05.2019 г. ответното застрахователно дружество
оспорва исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по
основание и размер. Възразява, че искът на А.К. е изцяло неоснователен, тъй
като с оглед на възрастта му той не е бил способен да установи твърдяната
емоционална връзка с пострадалия. Позовава се на ТР №1/21.06.2018 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2016 г., ОСНГТК, както и на нормите на чл. 493а,ал.4 от КЗ и на
§96,ал.1 от ПЗР на КЗ.
С
допълнителната искова молба от 5.06.2019 г. се възразява, че неоснователно
ответникът оспорва твърденията, че ищецът А.К. не е бил способен да установи
твърдяната емоционална връзка с починалото си братче. Заявено е, че се твърди
изключението, визирано в ТР №1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК, тъй като между А. и М. е имало изключително силна връзка, М. е участвал
активно в грижите за малкия А., двете братчета са били изключително близки и винаги
са били заедно, като връзката им е била прекъсната без време по трагичен и
нелеп начин. Заявено е, че възражението по §96,ал.1 от КЗ във вр. с чл.
493а,ал.2 и ал.4 от КЗ е неоснователно.
С
обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че е установено
осъществяването на елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, като ПТП
е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача У., който се е
движел със скорост над 100 км/ч и без причина е напуснал пътното платно, при
което е причинил смъртта на М. К.. Съдът приема, че са налице и предпоставките,
обуславящи отговорността на застрахователя. Съдът посочва, че двамата
ищци-родители на починалото момче претендират за обезщетение от загубата на
детето си, като е общоизвестен факт, който не подлежи на съмнение, че
най-силната роднинска връзка е тази между родителите и детето. Съдът посочва,
че родителите са тези, които са отглеждали и възпитавали детето, затова е
изключително силна болката, когато смъртта на детето предхожда тази на
родителите, като от показанията на свидетелката У. се установява, че връзката
между родителите и детето е била изключително силна. Съдът установява, че
негативните изживявания от смъртта на детето им са довели до влошаване на
психичното състояние на родителите, те са се дистанцирали от околния свят.
Съдът посочва, че при смърт като най-тежко житейско събитие следва да се
определи по справедливост по-висок размер на обезщетение. Преценявайки и
внезапността на събитието, както и младата възраст на починалото дете, съдът
приема, че претенциите на родителите са основателни за размер от по
150 000 лв. за всеки от двамата. Затова присъжда на всеки от ищците тази
сума ведно със законна лихва от датата на получаването при ответника на
претенцията на ищците 3.10.2018 г., като отхвърля тази претенция за времето от
датата на ПТП 31.07.2018 г. до датата 3.10.2018 г. Относно претенцията на
малолетния ищец А.К. окръжният съд се позовава на ТР №1/21.06.2018 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2016 г., ОСНГТК и приема, че от фактите по делото не се установява
скръбта от загубата на близък човек да е от такъв характер, че да обоснове
признаване право на обезщетение за неимуществени вреди на брата. Съдът намира,
че ищецът А.К. към датата на ПТП 31.07.2018 г. е бил едва на 1 година и 6
месеца – възраст, при която липсва достатъчно развита психика, позволяваща
преживяване на дълбоки чувства, поради което не би могло да се приеме наличието
на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на брат. Затова
окръжният съд отхвърля иска на А.К. като неоснователен.
С
въззивната жалба тримата жалбоподатели твърдят, че решението е неправилно в
частите му, с които претенциите на двамата родители-ищци са частично отхвърлени
и е изцяло отхвърлена претенцията на брата-ищец. Твърди се, че от събраните
доказателства са доказани претърпените от ищците болки и страдания, като и
тримата са посещавали психолог, за да се справят с отражението, което едно
такова събитие оставя у човек. Посочено е, че бащата е държал детето си, докато
са пътували към болницата, и е видял как синът му си отива, без да може да
направи нищо, за да му помогне. Посочено е, че майката е видяла как детето й е
обезобразено и умъртвено по един нелеп и отвратителен начин, а А. още в
най-ранна детска възраст е станал свидетел на жестоката смърт на близък, като
той осъзнава загубата на братчето си и съпреживява мъката на родителите си. Посочено
е, че А. е посещавал психолог, за което са представени доказателства по делото,
приет е и доклад на социалните служби, според който психиката на детето е
увредена от процесното събитие и то е преживяло болки и страдания от загубата
на братчето си М.. Твърди се, че от разпита на свидетелите са доказани
твърденията за огромната скръб, сполетяла семейството на ищците. Твърди се, че
по делото са събрани доказателства, че за ищците процесното събитие е повратна
точка в живота им. Твърди се, че от разпита на клиничния психолог е установено,
че нивото на депресивност е било в тежка степен и при двамата родители, като
при майката проявленията са били с психомоторна потиснатост, загуба на енергия
и нежелание за извършване на дейности, страхови изживявания, появили се
вегетативни разстройства, както и че към датата на приключване на съдебното
дирене в окръжния съд ищците били на медикаментозна терапия, А. търсел брак си,
показвал го на снимка, виждал как се чувстват майка му и баща му, видял
погребението на брат си. Твърди се, че съдебното решение в обжалваните му части
е неправилно поради нарушаване на принципа на справедливостта. Твърди се, че
размерът на присъденото обезщетение не кореспондира със събраните по делото
доказателства относно обективните фактори, които съдът следва да съобрази при
определяне на обезщетение по справедливост, като цената на предявените искове е
съобразена със съдебната практика по сходни случаи и са посочени съдебни
решения. Посочено е, че следва да се отчете, че в посочените случаи обаче няма
данни за толкова голям шок и тежко отражение в психиката на ищците, защото в
случая родителите са очевидци на смъртта на детето си, М. е починал в ръцете на
баща си, окървавен и обезобразен, процесното събитие е истинска трагедия, поради
което ищците търпят болки и страдания в най-голяма степен и исковете следва да
бъдат уважени в пълен размер. Твърди се, че окръжният съд разпределил бланкетно
с доклада доказателствената тежест. Твърди се, че е необоснован направеният от
съда фактически извод, че ищецът А.К. не можел да установи духовна връзка с
починалия си брат и поради това не търпял неимуществени вреди от неговата
смърт, като неоснователно окръжният съд не е уважил искането за назначаване на
съдебно-психологична експертиза. Твърди се, че окръжният съд неглижирал
събраните доказателства свидетелски показания и доклад на АСП и не ги обсъдил в
тяхната цялост в решението. Заявено е, че от социалния доклад е видно, че
социалните работници са стигнали до извода, че между А. и М. е имало много
силна емоционална връзка и А. много често пита за покойния си брат, в
продължение на една година детето е посещавало психолог, направен е извод, че
след катастрофата са нанесени поражения върху психическото и емоционалното му
състояние. Заявено е, че окръжният съд е приел, че А. е бил много малък, за да
претърпи вреди и е отхвърлил иска като недоказан, но са неглижирани събраните
по делото доказателства, които са в подкрепа на твърденията за претърпени от А.
вреди, поради което решението е необосновано. Искането е да се отмени решението
в частите му, с които предявените искове на всеки от ищците са отхвърлени, като
се постанови уважаването им в размера, в който са предявени.
С
отговора на въззивната жалба ответното по нея застрахователно дружество твърди,
че окръжният съд правилно, в пълно съответствие със събраните доказателства, е
определил размера на дължимото обезщетение на двамата ищци-родители на
починалото дете, както и правилно е отхвърлил претенциите на ищеца-брат на
починалото дете. Заявено е, че са неоснователни оплакванията относно заниженост
на присъденото обезщетение, като съдът е засегнал всички конкретно обективно
съществуващи факти, за които във въззивната жалба се твърди, че не са съобразени
при определянето на размера на обезщетението. Относно посочените във въззивната
жалба като примери от съдебната практика съдебни решения заявява, че са
едностранно подбрани, като посочва други решения, с които от страна на ВКС са
определени по-ниски или равни на присъдените с решението размери. Счита за
неоснователни оплакванията относно ненадлежно разпределяне на доказателствената
тежест. Счита, че окръжният съд е взел предвид при присъждането на
обезщетението всички обстоятелства и факти, които са от значение за
справедливото му присъждане, като критериите за справедливост, въведени в чл.
52 от ЗЗД, са пълно и правилно приложени и в резултат определеното обезщетение
е справедливо и съобразено със съдебната практика за присъждане на обезщетение
при аналогични случаи. Счита, че решението следва да бъде потвърдено в частите
му относно определения размер на обезщетението, дължимо на всеки от двамата
родители, като присъждане на суми в по-голям размер от определените противоречи
на принципите на справедливост и недопустимост на неоснователното обогатяване. Относно
оплакванията във връзка с отхвърлянето на претенциите на ищеца А.К. се позовава
на ТР №1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г., ОСНГТК и счита, че в
случая е доказано съществуването на житейска и емоционална връзка между
починалия и малолетния А., то от събрания доказателствен материал могат да се
направят изводи за особено силна житейска и емоционална привързаност само от
страна на починалия към малолетния му брак, докато привързаност в обратния
смисъл (от А. към починалия М.), която да доведе до значителни по интензитет
болки и страдания за А., не е доказана. Заявява, че това заключение се извежда от
изключително ниската възраст на ищеца към датата на ПТП – година и шест месеца,
която възраст не позволява формирането на трайни спомени и представи за околния
свят, в това число и създаването на дълбока и интензивна връзка с други лица. Посочва,
че съгласно показанията на свидетелката Т. Д., оказала психологическа помощ на
ищците в качеството й на клиничен психолог, за дълготрайни спомени при децата
може да става въпрос след навършването на 4-годишна възраст. Затова моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 493а,ал.1,изр.1 от КЗ от застрахователя при сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в случаите на смърт на
пострадало лице се дължи обезщетение на увреденото лице за претърпените от него
неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалото лице. Съгласно
разпоредбата на чл. 498, ал.1 от КЗ увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ. Съгласно чл. 498,ал.3 от КЗ
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 493,ал.1,т.1 и т. 5 от КЗ
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица вреди вследствие на използването на МПС по време на движение, включително
неимуществените вреди вследствие на смърт и лихвите по чл. 429,ал.2,т.2 от КЗ.
Съгласно нормите на чл. 429,ал.1,т.1, чл. 429,ал.2,т.2 и чл. 429,ал.3 от КЗ с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, като в това застрахователно обезщетение се включват
и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал.3. В случая окръжният съд е присъдил на
ищците А.Б. и Д.К., родители на починалия при процесното ПТП М. К., обезщетения
в размер на по 150 000 лв. ведно със законната лихва от датата на
подаването на искането им до застрахователя за изплащане на обезщетение
3.10.2018 г., като е отхвърлил исковете до пълните предявени размери от по
250 000 лв. (като частични от 350 000 лв.) и относно лихвата за
времето от датата на ПТП 31.07.2018 г. до 3.10.2018 г., както и изцяло е
отхвърлил исковете на ищеца А.К., брат на починалия М. К.. С оглед заявените
във въззивната жалба оплаквания решението е обжалвано относно размерите на
присъдените обезщетения за неимуществени вреди на двамата родители и
отхвърлянето на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на
брата на починалия М. К., като не е обжалвано в частта относно частичното
отхвърляне на исковете за присъждане на лихви по реда на чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Спорът с оглед посочените в жалбата оплаквания е относно справедливия размер на
обезщетенията за родителите и дали се дължи обезщетение на брата на починалия
за неимуществени вреди за понесени болки и страдания вследствие на смъртта на
техния син и брат М. К..
Ищците
Д.К. и А.Б. са родителите, бащата и майката, на починалия при настъпилото на 31.07.2018
г. ПТП М. К.. Съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г., ППВС №5/24.11.1969 г. и ТР
№1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г., ОСНГТК, те като родители на
починалия при ПТП пешеходец М. К. безспорно са в кръга на лицата, на които се
дължи обезщетение за неимуществени вреди. Няма спор, че за отговорността на
водача на лекия автомобил марка „П.Б.“ Л. У. за причинени вреди при
управлението на това МПС е бил надлежно сключен застрахователен договор именно
с ответното дружество. Няма спор, че вината за настъпилото ПТП е на водача Л. У..
Следователно ищците Д.К. и А.Б. са установили наличието на виновно
противоправно деяние, в причинно-следствена връзка с което на всеки от тях е
причинена неимуществена вреда от лице с валиден договор по застраховка „ГО“ на
автомобилистите с ответното застрахователно дружество. В случая е безспорно, че
ищците са отправили до ответника писмена претенция за заплащане на обезщетение
в размер на по 250 000 лв., която той е получил на 3.10.2018 г., и че
плащане на обезщетение не е извършено, след което съгласно чл. 498,ал.3 от КЗ
ищците са предявили претенцията си пред съда с исковата молба от 6.02.2019 г.
С
ППВС № 4/25.05.1961 г. изрично е посочено, че обезщетението за неимуществени
вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно страданията, понесени от
увредения вследствие на увреждането. В случая е безспорно, че починалото при
ПТП на 31.07.2018 г. дете на двамата ищци, техният 13-годишен син (роден на ***
г.) М. К., е живял с родителите си и те са се грижели за него. Видно от
показанията на свидетелката Н. У., разпитана в съдебното заседание на окръжния
съд на 12.12.2019 г., сестра на ищеца Д.К., нейният загинал племенник М. бил
единственото дете на семейството до 12-годишната си възраст, след това се
родило братчето му Т., отношенията в семейството били много близки и сплотени, винаги
били навсякъде заедно, М. помагал за гледането на братчето му, отношенията му с
родителите му били близки, ходел да посреща майка му след втората й смяна.
Видно от същите показания, свидетелката У. е очевидец на настъпилото на
31.07.2018 г. ПТП, били на басейн с децата, излезли на тротоара на улицата и
говорели как да прекарат остатъка от деня, там били двамата ищци, М., А.,
свидетелката и двете й деца, чул се трясък и видели, че тялото на М. е
изхвърлено на метри от тях, всички били много шокирани, брат й оставил А.,
когото държал на ръце, и хукнал да се грижи за М., снаха й изпаднала в истерия,
започнала да крещи, затичала се да види какво става с М., двамата се опитали да
извикат „Бърза помощ“, брат й от шока на два пъти изпускал телефона, целият
треперел, М. го бутнала кола, микробус „П.“, просто връхлетяла върху тротоара, 5
минути след инцидента свидетелката разбрала от полицая, че М. е починал. Видно
от показанията на същата свидетелка, А. се прибрала от болницата около
половин-един час след това, цялото й тяло било безжизнено, през цялото време
плачела, разказвала как са загубили М., как тя го е целувала през цялото време
към моргата, треперела, била в шокиращо положение, шокът и стресът били
изключително големи, всички били облети в кръв, бащата Д. също бил в
изключително голям шок, след това започнали безсъниците, изтощението –
физическо, психическо, емоционално, започнали да се изолират от хората, от
семейството, от приятели, дразнели се от разговори за станалото, чувствали се
виновни, брат й страдал защо точно М. е трябвало да бъде убитият, майката А.
плачела, изпитвали гняв от несправедливото отнемане на живота на сина им в една
прекрасна възраст, имали страхове за малкия си син, свидетелката се опасявала
да не посегнат на живота си, защото те загубили желание за живот, само малкият
им син ги крепял в този момент, и до днес двамата страдат от отрицателни мисли,
че нещо подобно отново ще се случи, все още се изолират от хората, взимат
антидепресанти и към момента, посещават психолози и до момента, все още са
много лабилни емоционално, изпитват гняв и раздразнение към хората, все още
страдат от безсъние, посещават гроба на М. почти всеки ден, раздават, в един
такъв шокиращ момент, когато целият ти свят се срине, ако близките не са да те
поддържат, наистина може да се стигне до самоубийство, родителите постоянно
имали нужда от емоционална подкрепа. Видно от заключението на автотехническата
експертиза от 2.12.2019 г., изготвено от вещото лице инж. Г. Т., прието в
съдебното заседание на окръжния съд на 12.12.2019 г., механизмът на процесното
ПТП на 31.07.2018 г. е следният: около 17-17,10 ч. в гр. З. след един лек десен
завой и на прав участък лекият автомобил „П.Б.“ излиза от пътното платно,
качвайки се наполовина на тротоара, събаря пътен знак Д17 (Пешеходна пътека),
блъска М. К., събаря метална ограда пред спа-център „А.“ и когато минава
спирката, спира. Видно от същото заключение, скоростта на движение на лекия
автомобил към момента на удара е 104 км/ч при ограничение 40 км/ч, а на
пешеходеца М. К. е 0 км/ч, тъй като той е стоял неподвижно на тротоара. Видно
от същото заключение, основната причина от техническа гледна точка, довела до
настъпването на процесното ПТП, е допусното управление на лекия автомобил от
страна на водача Л. У. със скорост 104 км/ч при ограничение 40 км/ч. Видно от
заключението на съдебномедицинската експертиза от 6.12.2019 г., изготвена от
вещото лице д-р М. Б., прието в съдебното заседание на окръжния съд на
12.12.2019 г., на М. К. вследствие на ПТП на 31.07.2018 г. е причинена тежка
съчетана черепно-мозъчна и шийна травма, многофрагментно счупване на черепния
покрив и основата и на лицевите кости вдясно, кръвоизливи под твърдата, под
меката мозъчни обвивки и вътремозъчни такива, контузия на мозъка (с формирало
се позъчно размекчение), оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните тонзили,
разкъсно-контузни рани и кръвонасядане на меките черепни покривки, счупване на
трети и четвърти шийни прешлени и разкъсване на хрущялния диск между тях,
разрушаване на гръбначния мозък на това ниво, кръвонасядане на мускули, меки
тъкани и хрущялни връзки в областта на счупванията, аспирация (вдишване) на
кръв, кръвонапълнени вътрешни органи (остър кръвен застой), като тези телесни
повреди е напълно възможно да са получени при ПТП като пешеходец, блъснат от
микробус в дясната му страна и последващо падане на земната повърхност, на
пострадалия М. К. лечение не е провеждано поради настъпилата много бързо след
ПТП смърт, смъртта му се дължи на тежката съчетана черепно-мозъчна и шийна
травма, причинили парализа и разрушаване на жизнено важни нервни центрове и
пътища, както и засягане на жизнено важни центрове в главния мозък (дихетелен,
сърдечно-съдов и др.). Видно от показанията на свидетелката Т. М. Д., разпитана
в съдебното заседание на окръжния съд на 12.12.2019 г., свидетелката е клиничен
психолог в ДПБ-К., около 10 дена след инцидента ги потърсили за оказване на
професионална помощ, психологическа помощ на двамата родители вследствие на
психотравми, направили психологични изследвания, започнали психо-терапевтична
работа, нивото на депресивност било в тежка степен и при двамата, проявленията
при А. били психомоторна потиснатост, загуба на енергия и нежелание за
извършване на дейност, нарушение в концентрацията, със страхови изживявания,
впоследствие и при двамата се появила тази тенденция, след известно време
започнали да се появяват и вегетативни разстройства като мускулни схващания по
време на сън при майката, започнала да се засилва депресивната симптоматика и
преценили, че трябва да се направи консултация с психиатър, била направена
такава, била изписана медикаментозна терапия и на двамата, според свидетелката
терапията продължава и към момента на даване на показанията, бащата бил 24 часа
в психотравмена ситуация, постоянно мислел за М., започнали внезапни пристъпи
на плач, започнал да заеква повече, два пъти седмично свидетелката
осъществявала сеанси с родителите, интензивните срещи били в продължение на три
месеца, продължават да осъществяват контакти при нужда, в скалата на тежестта
на психотравмената ситуация внезапната смърт на дете се нарежда на първо място,
според свидетелката родителите не са преодолели липсата на М., били са
семейство с хармонични взаимоотношения, имали са изразено емоционално
доверителна връзка, М. е бил с тях, помагал е за малкото братче, помагал е на
баща си, помагал е на дядо си, липсва им във всякакъв аспект, включвал се е в
живота на семейството и е бил в много добри взаимоотношения с родителите и братчето си, помагал е много при отглеждането
на Т., свидетелката допуска, че тази загуба няма да бъде преодоляна. Установява
се от така събраните доказателства, че при смъртта на техният 13-годишен син по
внезапен начин, пред очите на двамата родители при настъпилото ПТП,
непосредствено след което той е починал без те или някой друг да може да му
помогне, родителите са преживели ужас, шок, отчаяние, неизмерима душевна болка.
Установява се, че тяхното страдание е било много силно, изисквало е
психологична помощ и психиатрично лечение. Несъмнено е, че загубата на детето
им за двамата родители е изключително тежка и непреодолима, те ще продължават
да страдат, тази мъка се е отразила и ще продължи да се отразява във всички
аспекти от живота им. Починалото дете към момента на смъртта е на 13 години и 6
месеца, ищцата А.Б. е била на 40 години, ищецът Д.К. е бил на 42 години, смъртта е била внезапна и с оглед на
обстоятелствата изключително угнетяваща, родителите са изпитали болка и
страдание с голям интензитет, травмата е белязала живота им. Общественото
разбиране за справедливост изисква толкова тежко, продължително и непреодолимо страдание
на родителите да бъде обезщетено надлежно, с определяне на обезщетението в
значим размер. Взимайки предвид характера на деянието (нарушение на правилата
за движение, при което е причинен удар по вина на водача върху намиращ се на
тротоара пешеходец, и вследствие на това
внезапното настъпване на смъртта му), степента на увреждането (причинени силни
душевни болка и страдание с голям интензитет и за продължителен период, за
целия живот на родителите), последиците от деянието (загуба на дете), следва да
се приеме, че е справедливо при условията на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за всеки
от ищците в пълен размер на по 250 000 лв. Основателно е следователно
оплакването на жалбоподателите, че определеният от окръжния съд размер 150 000
лв. не е справедлив, а е занижен. Жалбата на жалбоподателите Д.К. и А.Б. е
основателна и следва решението да бъде отменено в обжалваните негови части, с
които исковете на всеки от двамата родители са отхвърлени за размера над
150 000 лв. до 250 000 лв., като бъде присъдена и тази разлика, ведно
със законната лихва от датата 3.10.2018 г. Съответно, решението следва да бъде
отменено и в частта му, с която тези двама ищци са осъдени да заплатят на
ответника сумата 233,33 лв. за разноски съразмерно на отхвърлените от окръжния
съд части на исковете, за които части исковете сега се уважават.
Съгласно
ТР №1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г., ОСНГТК, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС
№5/24.11.1969 г. (деца, съпруг, родители, отглежданото, но неосиновено дете,
съответно отглеждащия го, лицето, което е съжителствало на съпружески начала с
починалия без да е бил сключен брак) и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В случая
ищецът А.К. е брат на починалия при ПТП М., роден е на *** г. (ЕГН **********) и
към момента на ПТП е бил на 1 година и 6 месеца. Спорно е дали с оглед на
ниската си възраст този ищец е създал с починалия свой брат трайна и дълбока
емоционална връзка и дали търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в този случай е справедливо да бъдат обезщетени, съответно,
дали в случая е доказана особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Видно от показанията на свидетелката Н. М. У.,
леля на ищеца А.К., начинът, по който Т. осъзнава липсата на М., е, че търси
постоянно негови неща и казва „Бати“, гушка снимката на батко си, постоянно
говори за него и се вкопчва в негови неща, ежедневието му е било разстроено
след смъртта на брат му, брат му вече не е можел да се грижи за него, да си
играе с него, да се веселят, Т. започнал да не спи толкова добре, загубил
апетит, бил раздразнителен, Т. осъзнава, че брат му не е тук и не го е виждал,
възприема липсата като постоянно търси негови неща, ходи в стаичката на М.,
гледа негови неща и казва, че са на бати, прегръща негови снимки и ги целува,
търси и гушка негови дрешки. Видно от показанията на свидетелката Т. М. Д., А.
е бил малък, когато тя интензивно се е срещала с родителите след смъртта на М.,
бил на година и3-6 месеца, нейните впечатления от него са, че е търсел бате,
ходел в стаята да го търси, показвал го на снимки, свидетелката работи с деца,
за спомени можем да говорим вече след 4-годишна възраст, за дълготрайни
спомени, но при по-ниска възраст на децата невербално може да се прояви тази
липса на бате (вербално те не могат да го изкажат), под формата на поведение,
на емоция, лесната раздразнителност, търсенето на играчки, търсенето на бате и
неговите вещи, всичко се отразява, като клиничен психолог мнението на
свидетелката е, че при Т. ще започнат тепърва да се отразяват върху
емоционалното му състояние. Видно от изготвения на 18.11.2019 г. социален
доклад от ДСП-З., детето А. е било към момента на изготвянето му на 2 години и
9 месеца, в поведението му не се наблюдават смущаващи черти, психическата му
възраст отговаря на календарната, детето и родителите му са социално
интегрирани, родителите споделят, че между М. и А. е имало много силна
емоционална връзка и то много често пита за покойния си брат, в продължение на
една година детето е посещавало психолог в гр. К. с цел преодоляване на
психическата и емоционална травма, родителите споделят, че А. често пита къде е
брат му, иска постоянно да гледа негови снимки, разпознава неговите предмети и
дрехи, от предоставената информация се констатира, че вследствие на
катастрофата на детето А. са нанесени поражения върху психическото и емоционалното
му състояние, в интерес на детето е да му бъде изплатено обезщетение в
допустимия размер съобразно законодателството и нанесените му вреди. Видно от
заключението на съдебно-психологичната експертиза от 18.02.2022 г., изготвена
от клиничния психолог О.В.Д., прието в съдебното заседание на апелативния съд
на 26.02.2021 г., отговорът на въпроса имало ли е установена духовна (дълбока
емоционална) връзка между А. и М. и търпи ли А. болки и страдания от загубата
на брат си М., отговорът е, че духовна връзка не е термин от психологията,
както и дълбочина на емоционална връзка, няма методика, по която подобна
дълбочина да бъде измерена, в момента не е възможно да се установи каква точно
е била връзката между децата към момента на смъртта на М., но е факт, че до
момента А. чувства липсата на брат си и изпитва негативин чувства по повод на
смъртта му и по отношение на виновния за ПТП, А. все още в рамките на
възможностите си да изразява пълноценно и разбираемо за възрастните характера
на емоциите си чувства липсата на брат си. Видно от същото заключение,
отговорът на въпроса на каква възраст може едно лице да формира такава
представа за заобикалящия го свят, която да му позволи да създаде трайна
емоционална и духовна връзка с други лица, отговорът е, че има различни теории
по въпроса, обединяващото ги е, че след 18-месечна възраст се появяват елементи
на мисловна дейност и децата са в състояние да се задвижват в действията си от
представата за предмета или субекта, следва да се има предвид, че и преди тази
възраст децата си изработват навици за общуване с определен субект, като
неговото отсъствие може да предизвика безпокойство и тревога, изграждането на
емоционална, а не функционална връзка, е функция на индивидуалните особености,
като тя се проявява и потвърждава във времето, а в случая обстоятелствата не са
позволили продължението и евентуално утвърждаването й като трайна, създаването
и поддържането на трайна емоционална връзка не е само въпрос на възраст (има
случаи на хора в зряла възраст, които не са в състояние за това), ако си
позволим да излезем от предмета на психологията, то духовната връзка е още
по-проблематична, доколкото предполага висока степен на интелектуално и
нравствено развитие и търсенето и намирането в насрещния субект на определени
черти, качества и схващания по определени теми, не се изследва от психологията.
Видно от същата експертиза в частта й относно психологичното обсъждане, детето А.
е на 4 години, по данни на родителите след загубата на брат си родителите
установяват промяна в поведението на детето – нарушения на съня, занижен праг
на фрустрация, плачливост и страхливост, силна съпротива при отделяне от
родителите, дори за кратко, същите съобщават за промяна в поведението дори с
близки хора, като детето показва страх и тревожност, А. е проходил на 1,2
месеца, проговаря с цели изречения на 2,5-годишна възраст без особени трудности
в адаптацията, след проведеното наблюдение и психологично интервю и
изследването с детето може да се заключи, че А. все още е неспокоен и
демонстрира леко повишена ситуативна тревожност. Видно от експертизата също в
частта й относно психологичното обсъждане, въпросите към експертизата съдържат
в себе си понятия извън предмета на психологията, изследването на подекспертния
е значително забавено във времето след процесното ПТП, цитираните тълкувателни
решения съдържат в себе си неизмерими характеристики, касаещи размера на
причиненото страдание и, не на последно място, различията в теорията по
въпроса, породени от конкретно поставените акценти във всяко едно от
изследванията. Видно от същата част на заключението, в центъра на теорията на
Жан Пиаже за когнитивно развитие на малки деца е принципът, че развитието се
осъществява в серия от отделни, универсални етапи, всеки от които се
характеризира с все по-сложни и абстрактни мисловни нива, на 12-месечна възраст
бебетата могат да следват бързо движещ се обект и започват да изпитват
тревожност от раздяла с родителите си, на 18-месечна възраст децата са
достигнали „сензомоторния“ етап, който включва рудиментарна мисъл, например, те
разбират постоянството на обектите и хората, визуално следват изместването на
обектите и започват да имат по-добро разбиране на емоциите като любов, доверие
и страх. Видно от същата част на заключението, като обобщение може да се каже,
че всяко негативно събитие в живота на детето почти веднага след раждането му и
със сигурност след третия месец вече се възприема и на него се реагира, около
18-месечна възраст се появяват наченки на мислене и реакциите стават
по-адекватни и вече дори в резултат на елементарни абстракции, детето е в
състояние да възприема случващото се около него и реагира с одобрение или
неодобрение, очаквайки позитивна промяна, емоциите във връзка с това са
налични, но относително краткотрайни, в случай че положителните превалиращо
изместват епизодичните отрицателни, силата на проявата на емоциите и тяхната
продължителност се засилват около 4-годишна възраст, когато по-богатият речник
и нарасналата способност за боравене с наченки на логическо мислене и
по-задълбочено схващане за причинно-следствената връзка на случващото се и
дългосрочните последици от него способстват по-драматичното възприемане на
събитията, което би могло да бъде определено като страдание. Видно от същата
част на заключението, в теорията на Конрад Лоренц за импринтинга става дума за
механизъм, благодарение на който впечатления и образи, възприети в определен
критичен или ранен период на развитие, остават трайно фиксирани в паметта и
имат необратими последствия за бъдещото възприемане на света, обекти на този
импринтинг могат да бъдат родителите, сестрите и братята. Видно от същата част
на заключението, всъщност няма методика за оценка на самото страдание, оценяват
се проявите и продължителността, способността на субекта сам или със
съответната помощ да преодолее негативните психологични моменти, самите прояви
са свързани с важността на връзката (както в случая, между двама братя), но
също така и със способността за проява на отрицателната емоция, като занижената
способност за проява на емоцията води до по-силни и дългосрочно проявяващи се
негативи в психологичното развитие. Видно от същата част на заключението, може
да се твърди, че А. към момента на смъртта на брат си е имал изградена
емоционална връзка с него, доколкото той е бил част от живота му наравно с
родителите, към датата на ПТП не е бил в състояние да схваща в детайли
случилото се и то не би могло да бъде възприето от него по драматичния начин,
по който са го възприели възрастните, но е причинило тревожност, която и към
момента не е отшумяла и се проявява като ситуативна такава, когато се обсъжда,
по подходящ за детето начин, болезнената тема, липсват основания да се
предполага подготовка на сценарий за поведението на детето пред психолога, от
гледна точка на интереса на детето и перспективите за избягването на
дългосрочни, негативни последици за психичното развитие на А. позитивна роля
играе раждането на неговото сестриче. Установява се следователно, че смъртта на
М. е събитие, което е дало негативно отражение в живота на А., но не в смисъла
на породени у него болка и страдание, съответно, като търпени неимуществени
вреди. В случая А. към момента на смъртта на брат си е бил на една година и
половина, която много ниска възраст определя и нивото на развитие на детето,
при което ниво то не изпитва трайни, дълбоки, осъзнати емоции и не може да бъде
изградена особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка с неговия брат,
именно поради която да търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
подлежащи на справедливо обезщетяване. С оглед на възрастта на А. от 1 година и
половина към момента на смъртта на брат му не може да се приеме, че той е изпитал
скръб, страдал е и страда от смъртта на брат си в смисъл на лично негово емоционално
състояние, а повлияването му и неговите реакции впоследствие се явяват резултат
от страданието на неговите родители и обстановката в семейството след смъртта
на брат му. Видно от заключението на СПЕ, приема се, че на 18-месечна възраст
децата имат недоразвита мисъл, тогава се появяват наченки на мислене и детето е
в състояние да реагира с одобрение или неодобрение, емоциите са относително
краткотрайни, а силата на проявата на емоциите и тяхната продължителност се
засилват около 4-годишна възраст, когато те могат да възприемат събитията със
страдание. Несъмнено е при тези обстоятелства, че не може да се приеме, че за А.
е налице основание за присъждане на обезщетение по реда на чл. 52 от ЗЗД. Установява
се следователно, че въззивната жалба, подадена от страна на А.К., се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, съответно обжалваното решение следва
да бъде потвърдено в обжалваната негова част, с която предявеният от този ищец
иск е отхвърлен.
При този изход от въззивното обжалване, с оглед уважаването
на подадената от жалбоподателите Д.К. и А.Б. въззивна жалба, застрахователното
дружество-ответник по спора дължи на двамата жалбоподатели-ищци Д.К. и А.Б. заплащането
на разноски за въззивното производство. Такива разноски не са направени от тях,
тъй като защитата им във въззивното производство е осъществена безплатно на
основание чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА от пълномощник-адвокат Т.Г. съгласно договор за
правна помощ от 27.09.2018 г. (л.188 от досието на делото на ОС). Следва
съгласно нормата на чл. 38,ал.2 от ЗА да бъде определено от съда възнаграждение
за пълномощника адвокат Г. и то да му бъде присъдено. Съгласно нормата на чл.
7,ал.2, т.5 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възнаграждението е в размер на 3 530 лв. за защитата на всеки
един от тези двама жалбоподатели, общо 7 060 лв. и тази сума се присъжда
на пълномощника адвокат Г..
С оглед отхвърлянето на жалбата, подадена от
жалбоподателя-ищец А.К., той следва съгласно чл. 78,ал.3 и ал.8 от ГПК във вр.
с чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ да
бъде осъден да заплати разноски на ответното застрахователно дружество за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. и в размер на 100 лв. за платена
част от възнаграждението на вещото лице,
изготвило СПЕ, общо 400 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.6 от ГПК ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати ДТ в размер на още
12 000 лв., както и сумата 300 лв. за платена от бюджетните средства на
апелативния съд част от възнаграждението на вещото лице, изготвило СПЕ, общо
12 300 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 77/12.03.2020 г. по т.д. № 11/2019 г. на ОС-Смолян, В ОБЖАЛВАНАТА
НЕГОВА ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният от малолетния А. Д. К.,
представляван от неговите родители и законни представители М. Д. К. и А.С.Б.,
иск за осъждане на „З.К. Л.И.“АД-гр.С. да му заплати сумата 90 000 лв.,
предявен като частичен иск от 250 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на неговия брат М. Д. К..
ОТМЕНЯ
решение № 77/12.03.2020 г. по т.д. № 11/2019 г. на ОС-Смолян, В ОБЖАЛВАНИТЕ
НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е отхвърлен предявеният от А.С.Б. против ЗК“Л.И.“АД-гр.С.
иск за заплащане на сумата над 150 000 лв. до 250 000 лв., предявен
като частичен иск от 350 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на нейния син М. Д. К., настъпила при
ПТП на 31.07.2018 г. по вина на водача на автомобил „П.Б.“ с ДК № ******** със
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица **/**/**********
от 7.08.2017 г., ведно със законната лихва върху тази разлика от 3.10.2018 г.
до окончателното й плащане, отхвърлен е предявеният от Д.М.К. против ЗК“Л.И.“АД-гр.С.
иск за заплащане на сумата над 150 000 лв. до 250 000 лв., предявен
като частичен иск от 350 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на неговия син М. Д. К., настъпила
при ПТП на 31.07.2018 г. по вина на водача на автомобил „П.Б.“ с ДК № ********
със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица **/**/**********
от 7.08.2017 г., ведно със законната лихва върху тази разлика от 3.10.2018 г.
до окончателното й плащане, и са осъдени М. Д. К. и А.С.Б. да заплатят на ЗК“Л.И.“АД-гр.С.
сумата 233,33 лв. за разноски по съразмерност на отхвърлената част от исковете,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.К. Л.И.“АД-гр.С., ****, ЕИК ********* да заплати на А.С.Б.,
ЕГН ********** *** и сумата над 150 000 лв. до 250 000 лв. (т.е. още 100
000 лв. над присъдената от окръжния съд сума) по предявения от нея като
частичен иск от 350 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от смъртта на нейния син М. Д. К., настъпила при ПТП на
31.07.2018 г. по вина на водача Л. А. У. на автомобил „П.Б.“ с ДК № ********
със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица **/**/**********
от 7.08.2017 г., ведно със законната лихва върху тази разлика от 3.10.2018 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „З.К. Л.И.“АД-гр.С., ****, ЕИК ********* да заплати на Д.М.К.,
ЕГН ********** ***8 и сумата над 150 000 лв. до 250 000 лв. (т.е. още 100
000 лв. над присъдената от окръжния съд сума) по предявения от него като
частичен иск от 350 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от смъртта на неговия син М. Д. К., настъпила при ПТП на
31.07.2018 г. по вина на водача Л. А. У. на автомобил „П.Б.“ с ДК № ********
със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица **/**/**********
от 7.08.2017 г., ведно със законната лихва върху тази разлика от 3.10.2018 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „З.К. Л.И.“АД-гр.С., ****, ЕИК ********* да заплати на адвокат Т.Г.Г. ***,
ЕГН ********** с адрес *** сумата 7 060 лв. - възнаграждение за осъществената
от него защита пред апелативния съд на Д.М.К. и А.С.Б. като жалбоподатели, съгласно
чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.5 от Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА „З.К. Л.И.“АД-гр.С., ****, ЕИК ********* да заплати съгласно
чл. 78,ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Апелативен съд-Пловдив сумата 12 000 лв. –дължима с оглед резултата от
въззивното обжалване държавна такса, както и сумата 300 лв. за платена от
бюджетните средства на апелативния съд част от възнаграждение на вещо лице,
изготвило СПЕ, общо 12 300 лв.
ОСЪЖДА А. Д. К., ЕГН ********** ****, действащ като малолетен
чрез неговите родители и законни представители Д.М.К., ЕГН ********** и А.С.Б.,
ЕГН **********,***, да заплати на „З.К. Л.И.“АД-гр.С., ****, ЕИК *********
сумата 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение и сумата 100 лв. за платена
част от възнаграждение на вещо лице,
изготвило СПЕ, общо 400 лв.
Решението може да се обжалва при
условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. С. с касационна
жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)