Р Е Ш Е Н И Е
№260177/13.4.2021г. 13.04.2021 година град
Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд,
XVI-ти граждански
състав
На деветнадесети март две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в състав
Председател:
Георги Георгиев
при
секретаря Е. В.,
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 2413 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „Йована“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. Я.,жк. “***, представлявано от З. М. З. в качеството му на
управител, чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес ***, кантора № ***, чрез
адв. К.-ЯАК, против «Димекс 2007» ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.Я., ул.» ***, представлявано от Д. А. Д.
в качеството му на управител, с която се иска да се приеме за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата
от 23 609,60 лв.-главница, представляваща вземане по договор за продажба и
доставка на стоки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се
твърди,че ищеца и ответника са били в търговски отношения,като по търговските
сделки ищцовото дружество доставило на ответното дружество 33.160 тона пшеница
реколта 2020 г. по КН*** на стойност 10 279,60 лв.,обективирана като
търговска сделка във фактура *** г.;43 тона пшеница реколта 2020 г. по КН ***
на стойност 13 330,00 лв.,без вкл.ДДС, обективирана като търговска сделка
във фактура № *** г.
Твърди се,че във
фактурите били посочени страните по договора и тяхното качество,вида
на стоката, количество,единична цена,спецификация и обобщена цена,с което било
извършено пълна индивидуализация на съществените елементи на договорите за
покупко-продажба. Ответното дружество било в неизпълнение на задължението за
заплащане на продажната цена по фактура № *** г.,тъй като падежът,уговорен
между страните 09.07.2020 г. бил настъпил и до момента същите не били изплатили
дължимата сума в размер на 10 279,60 лв. без вкл.ДДС. Също така ответното
дружество било в неизпълнение на задължението си за заплащане на част от
продажната цена по фактура № *** г.,с оглед на това,че падежът,уговорен между
страните 03.07.2020 г. бил настъпил и до момента не било изплатило дължимата
сума в размер на 13 330,00 лв. без вкл.ДДС.
С оглед на това вземането
на ищцовото дружество било с настъпил падеж и изискуемо.
Поради липсата на доброволно плащане от страна на
ответника, ищецът подал за дължимата сума заявление по реда на чл. 410 от ГПК и
било образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за
изпълнение срещу длъжника.Последния възразил,че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение, поради което се предявява
настоящият установителен иск.Иска се от съда уважаване на иска и присъждане на
съдебно-деловодни разноски, за настоящата инстанция.
В с.з. ищцовото дружество се представлява от
пълномощник адвокат, чрез който поддържа предявените искове, сочи доказателства
и пледира за тяхното уважаване .
Правното основание на предявените
обективно съединени искове е чл. 422 ГПК,вр. чл. 327, ал.1 ТЗ, вр.чл.79 ЗЗД.
Ответникът
оспорва иска по чл. 422 от ГПК.Не оспорва твърдението,че между страните
бил сключен писмен договор за доставка на 100 тона пшеница,реколта 2020 г. със
срок за изпълнение 07.07.2020 г. В изпълнение на условията по договора ищцовото
дружество доставило частично количества пшеница,обективирани в процесните
фактури. След тези доставки преустановило доставките по останалите
количества,пред крайния срок на договора 07.07.2020 г.,без да ги уведоми. С
оглед на това ответното дружество им изпращало няколко пъти покани,като и до
днес ищцовото дружество не изпълнило задължението си по договора,нито са им
отговорили за бездействието си. Твърди се,че ищеца не им е изпращало покани за
едностранно прекратяване на договора и заплащане,като такива клаузи в договора
не били предвидени. Възразили срещу заповедта за изпълнение,с оглед на това,че
в същата се съдържала цялата сума от
23 609,60 лв.,като в договора било ясно разписано,че плащането не било
частично,а цяло след доставянето на цялото количество пшеница и след издаването
на фактура,като било налице един договор,а не два отделни такива. Също така се
сочи,че още с издаването на първата описана фактура с дата 09.07.2020 г. била
издадена два дни след крайния срок на договора и още тогава ищеца бил в
забава,а другата фактура с дата 03.07.2020 г. била четири дни преди крайния
срок за доставка,като плащането още не се следвало. Твърди се,че отново заявили
на ищцовото дружество,че ги канят да изпълнят договора с оглед на това,че
дължали изпълнение към друг търговец с оглед на което ще търпят вреди от
неизпълнението,както им обявили право на задържане върху претендираната
сума,със надлежни съображения.Също така изпратили до ищцовото дружество
заявление,че считат договора за нарушен от тяхна страна,като им предявили
съгласно клаузите на договора при неизпълнение определената в размер на 150 %
върху авансовите плащания неустойка,а именно,че им дължат сумата от
35 414,40 лв. Също така ги уведомили,че се удовлетворяват от задържаните
от тях 23 609,60 лв. дължими по неустойката,като ги поканили да им
заплатят остатъка от 11 804,80 лв. които били дължими и към настоящия
момент.
Иска се от съда отхвърляне на иска,като неоснователен
и недоказан.
В с.з. ответното дружество не изпраща законен
представител, като не се представлява и от процесуален такъв.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е
образувано ч.гр.д. № *** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата
от сумата от 23 609,60 лв.-главница,
представляваща вземане по договор за продажба и доставка на стоки, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането. Заповедта
за изпълнение била връчена на длъжника,като в законоустановения срок същия е
подал възражение ,че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение, като счита, че претенцията на „Йована“ ЕООД били необосновани и
моли да бъде отменена издадената заповед за изпълнение. С разпореждане от
21.08.2020 г. на ищеца било указано да предяви иск по чл. 422 от ГПК съгласно
чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК,с оглед на което се предявява настоящия иск по чл.
422 ГПК.
По
делото от страна на ищцовото дружество е представено заверено копие за вярно с
оригинала от главната им книга, от която се установява, че за периода 31.12.
2019 г.- 31.08.2020 г. на ответното дружество на 01.07. 2020 г. била продадена
пшеница реколта 2020 г.- код ***, 43 тона, с ед.цена 310 лв./ тон, за което
била издадена фактура № *** г., на обща
стойност 13 300, 00 лв. и на 01.07.2020 г. била продадена пшеница реколта
2020 г.- код ***, 33, 160 тона, с ед.цена 310 лв./ тон, за което била издадена
фактура № *** г., на обща стойност
10 279, 60 лв.
Също
така са приложени и двете посочени по-горе фактури, както и товарителници № ***
г. и № *** г. за посоченото във
фактурите количество пшеница.
От
страна на ответното дружество с отговора на исковата молба по чл.131 ГПК е
представен договор за покупко- продажба на пшеница № *** г., сключен между
ответното дружество в качеството му на купувач и ищцовото дружество в
качеството му на продавач, с предмет на договора, че продавачът се задължавал
да прехвърли на купувача собствеността на 1000 тона + - 5 % пшеница реколта
2020 г. срещу заплащане на цена, която купувачът се задължавал да заплати
размера и условията уговорени в договора. Също така е представено писмо с дата
19.11.2020 г. от страна на ответното дружество до ищцовото дружество с която ги
уведомяват, че относно претенцията им за заплащане на посочените по-горе суми
по фактурите, били налице договорни отношения между тях по силата на договор за
доставка на 1000 тона пшеница, реколта 2020 г., който бил влязъл в сила.
Ищцовото дружество било изпълнило частично ангажимента си за доставка на
посоченото количество, като въпреки поканите да продължат с изпълнението по
договора, същите твърдо отказвали. Уведомявали ги, че съгласно договора плащане
се извършвало върху цялото доставено количество, а не върху частично доставени
такива. Уведомявали ги, че упражнявали право на задържане на дължимата от тях
сума по частична доставка, като съгласно договора имало предвидена неустойка за
неизпълнение върху авансовите дължими плащания 150 %. С оглед на това, че
нямали намерение да изпълнят задължението си, ги уведомяват, че по договора при
неизпълнение дължат 150 % върху авансовите плащания или 35 414, 40 лв. С
настоящото писмо предявявали неустойка в размер на 35 414, 40 лв. и ги
уведомяват, че се удовлетворяват от задържаните от тях 23 609, 60 лв.
дължими по неустойка и ги канят да им заплатят остатъка от 11 804, 80
лв. Също така са представени два броя
обратни разписки изпратени по куриер „Спиди“ АД със съдържание документи
уведомление-покана получени от лице за което не е установено какво работи в
ищцовото дружество на 20.11.2020 г. и 24.08.2020 г.
По делото е
назначена и изготвена съдебно-икономическа експертиза от вещо лице С.Д.,
което съдът не намира основание да не кредитира, се установява,че по данни от
счетоводните регистри на ищеца задължението по процесните фактури било в размер
на 23 609, 60 лв. По данни от счетоводните регистри на ответника
задължението по процесните фактури било в размер на 23 609, 60 лв., по
фактура № *** г. на обща стойност 13 330, 00 лв. и по фактура № *** г. на
обща стойност 10 279, 60 лв. Процесните фактури били отразени в
счетоводството на двете страни, съобразно нормативните документи. След като
фактурите били въведени в дневниците по ЗДДС, те участвали във формирането на
финансовия резултат,регистриран в Справка- декларация, и правото на ползване на
данъчен кредит било упражнено от страна на ответното дружество.
Заключението на вещото лице, съдът
кредитира като обективно и безстрасно изготвено и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Правното основание на предявеният иск е чл. 422 от ГПК,вр. чл. 327, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79 ЗЗД.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК има за предмет да се установи съществуване на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За
успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение. В
това исково производство задължение на ищеца е да установи основанието и
размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу
ответника – длъжник, който следва да докаже възраженията си срещу вземането. В случая вземането на ищеца
произтича от сключен между страните договор за покупко- продажба на пшеница. Същият
е валиден и поражда правни последици. В настоящия случай, се касае за сключен
договор между страните, касаещ тяхната автономна воля, като същия следва да се
изпълнява точно и съобразно уговореното в него. Страните не спорят, че ищцовото
дружество е доставило на ответното дружество посоченото количество пшеница за
които са издадени съответните фактури. Постигнатото
между страните съгласие е необходимото и достатъчно условие, за да се счита договорът
за сключен, като не е предвидена задължителна форма за неговата валидност.
От съвкупната преценка на събраните
доказателства,настоящия съдебен състав приема,че безспорно се установява наличието на валидно облигационно отношение между страните, по повод сключен неформален договор за покупко- продажба. В случая за удостоверяване на постигнатите договорености са били издадени процесните фактури. С
осчетоводяването им и
включването им в дневника
за покупки по ДДС на „Димекс
7“ ЕООД е доказано предаването на стоката от ищеца, както и приемането й от
ответника, поради което на основание чл.327, ал.1 ТЗ, той дължи заплащането на цената й. В тази насока са представени и 2
бр.товарителници от които се установява, че посочената пшеница била натоварена,
извозена и разтоварена на пристанище гр.Б..
По отношение на възражението
за прихващане, представения договор за покупко-продажба на пшеница № *** г.,
уведомление от страна на ответното дружество до ищцовото дружество, че договора
бил удължен до 20.07.2020 г. и писмо с дата 19.11.2020 г., настоящия съдебен състав намира, че съгласно разпоредбага на чл.103, ал.1 ЗЗД, материалноправните
предпоставки за упражняване на извънсъдебното прихващане са изискуемост и ликвидност на активното
вземане - това на прихващащия.
Съдът намира същото за неоснователно,
като от съществено значение в настоящия
спор е установяване вида на прихващането , доколкото компенсационния ефект /
погасяването на насрещните вземания /, при настъпил в по-ранен от съответния за
съдебното прихващане момент, би
предпоставил и различно произнасяне относно неговата претенция. В настоящия случай ответника се позовава на сключен между страните
договор за покупко-продажба на пшеница № *** г. Само, че представения договор не е подписан от страна на
представителя на ищцовото дружество, като е оспорен от страна на пълномощника
му в тази насока. Настоящият състав приема, че уведомяването на ищеца за извършеното прихващане , последващо на
образуването на делото, е от значение само за съобразяване настъпването на
правните последици на материалноправно изявление за прихващане / тъй като разпоредбата на чл.104,ал.1 ЗЗД визира
изявлението като елемент от фактическия състав на извънсъдебната компенсация /
и доколкото адресата на прихващането би заявил становище за ликвидност и
изискуемост на активното вземане, като по този начин изключи или предпостави
правния интерес на кредитора да предяви вземанията си по съдебен ред. Момента
на настъпване на правните последици на прихващането / различно от момента на
погасителния ефект, съгласно
чл.104,ал.2 ЗДД / законодателят е
обвързал с отправянето му, но не и с момента на узнаването на изявлението за прихващане, стига да достигне
до знанието на адресата, в случая - с отговора на исковата молба. / Аналогично
становище е изводимо от
решение № 156 по т.дело № 2875/ 2018 г. на ІІ т.о. на ВКС и от решение № 52 по т.дело № 509/ 2014 г. на І т.о. на ВКС /. Поради това, в настоящия
случай уведомяването на ищеца в хода на образуваното исково производство, ще следва да се преценява само с
оглед последващо го заявеното становище на ответника - адресат на изявлението за прихващане . Ако със същото е противопоставено
обосновано възражение срещу
изискуемостта или ликвидността на вземането, както и установяване на съществуване на вземането,
прихващането не би могло да се зачете с последиците на извънсъдебно. Такова
оспорване, видно от отговора
на исковата молба, е
изрично направено за вземането по посочените по-горе фактури, като ответното дружество твърди, че
не дължи сумите по тях, защото е упражнил правото си да развали договора и
същите им дължат неустойка, която покрива сумите по фактурите. В
настоящия случай, настоящия съдебен състав приема, че противопоставените
възражения на ответника, не установява изискването за безспорност- разбирана
като липса на спор относно възникването на вземането, с претендираното от
прихващащия основание и размер и съществуването му, както и изискването за
настъпила изискуемост - в случая, съгласно разпоредбите на закона- чл.303а ТЗ , поради липса на
противопоставена различна договореност между страните. От една страна, с процесуалното си поведение, както и не
ангажирането на никакви доказателства в тази насока, не може да се приеме, че
ищцовото дружество е признало посочения по горе договор за покупко-продажба на
пшеница от 29.06.2020 г., за да обвърже страните от него с издадените фактури и
по този начин същите да са направили изявление, че признават договора, че
признават посочените суми като неустойка, за да се достигне до извода за
недължимост на същите. В тази насока, ако се приеме, че ищцовото дружество
приема направеното от ответника възражение за недължимост на сумите, то ще се конфронтира със
собствените му счетоводни записвания, на които именно се позовава, за
съществуването на вземанията на ответника. Доколкото становището по възражението за прихващане се основава
на признание за дълга, като
по никакъв начин не са оспорени посочените по-горе фактури а признанието се
преценява с оглед всички останали доказателства по делото / чл.175 ГПК /, безспорно
изводимия от същите спор, относно съществуването на тези задължения, изключва
възможността, с прилагане правните последици на извънсъдебната компенсация.
Само за пълнота следва да се
отбележи, че представения от ответника договор за покупко-продажба на пшеница №
*** г. не съдържа всички съществени елементи, като не е подписан от страна на
ищцовото дружество, поради което не се ползва с формална доказателствена сила.
С оглед
изложеното, съдът намира, че по делото са доказани всички кумулативни
предпоставки, обосноваващи наличието на облигационни отношения между страните,
изправността на ищеца и възникналото задължение за насрещна престация в тежест
на ответника. Не са релевирани твърдения,
респ. ангажирани доказателства за извършено плащане.Ето защо, съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен и
следва да се уважи, като се приеме за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от
23 609,00 лв.-главница ,
представляваща вземане по договор за продажба и доставка на стоки .
Искането на ищеца за присъждане на
разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК,като
на ищеца следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски за държавна такса,депозит
на вещо лице и за адвокатско възнаграждение.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да присъди разноските
по заповедното производство в исковото производство.
Водим от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че «Димекс 2007» ЕООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Я.,ул.»***,представлявано
от Д. А. Д., в качеството му на управител, дължи на „Йована“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Я.,ул.“***,представлявано
от З. М. З., в качеството му на управител, със съдебен адрес ***, кант. №***,
чрез адв. Ж. К.- ЯАК, сумата от общо 23 609, 60 лв.-главница,
представляваща вземане по договор за продажба и доставка на стоки, обективирана
като търговска сделка по фактура № *** г. и във фактура № *** г., за
които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, направеното от ответника «Димекс 2007» ЕООД с ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.Я.,ул.»***,представлявано от Д. А. Д., в
качеството му на управител срещу ищеца „Йована“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Я.,ул.“***,представлявано
от З. М. З., в качеството му на управител, със съдебен адрес ***, кант. №***,
чрез адв. Ж. К.- ЯАК, възражение на основание чл.103, ал.1 ЗЗД за прихващане за сумата от 23 609, 60 лв., представляващи част от сумата 35 414,40 лева,, дължима от „Йована“
ЕООД с ЕИК ***,
ОСЪЖДА «Димекс 2007» ЕООД с ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.Я.,ул.»***,представлявано от Д. А. Д., в
качеството му на управител, да заплати на Йована“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Я.,ул.“***,представлявано от З. М. З., в
качеството му на управител, със съдебен адрес ***, кант. № ***, чрез адв. Ж. К.-
ЯАК,
направените по делото разноски в размер на 1832,19 лв. както и разноски по
заповедното производство в размер на 1372,19 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: