Р   E  Ш  Е  Н  И  Е

  гр. София ,  26.11.2019г.

 

                                                  В  И М Е Т О    НА   НАРОДА 

                                          

 

 

                          СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ   СЪД , Наказателно отделение  ,  ІХ  - ти Въззивен  състав , в открито  заседание на      двайсти ноември през  двехиляди и  деветнадесета        година в състав:

 

 

 

 

                                                    Председател  :   ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

                                                           Членове  : 1 .  АЛЕКСАНДРА  ЙОРДАНОВА

                                                                             2 . СИМОНА УГЛЯРОВА

 

 

 

при   участието    на    секретаря    Пандурска         ,     като  разгледа                докладваното от        съдия     Йорданова       В  .Н . Ч . Д . №  3953  по описа за 2019     година , и за да се произнесе взе предвид следното      :        

                                                 Производството е по реда на чл.   313 от  НПК.

                                          С    разпореждане  от  05.07.19г.,    СРС , НО , 109  с -  в по        Н.  Ч.  Х.  Д. № 5724 / 19г. на   основание  чл. 132 ал.1 от Конституцията на РБ е     прекратено  наказателното производство по Н.  Ч.  Х.  Д. № 5724 / 19г. по описа на СРС , НО  ,109  с -  в  ,образувано по тъжба на Е.Д.М. срещу К.П.К., К.Х.Р. и М.А.Л..

                                      Срещу разпореждането   е постъпила жалба от частния     тъжител Е.Д.М. , както и жалба от неговия  повереник –  адв.Ю.  , с които се иска  отмяната на постановеното   разпореждане     и връщането на делото в СРС за неговото разглеждане   .

                                        В съдебно заседание повереникът на частния     тъжител Е.Д.М.  - адв.Ю.   подържа подадената жалба и пледира за отмяната на постановеното   разпореждане     и връщането на делото в СРС за неговото разглеждане  

                                               В съдебно заседание  частният    тъжител     Е.Д.М.  подържа подадената жалба и пледира за отмяна на  разпореждането  на СРС ,като делото бъде върнато в СРС за   неговото разглеждане  .                                         

                                         В съдебно заседание подсъдимите  К.П.К., К.Х.Р. и М.А.Л.  срещу които  е подадена частната тъжба  , редовно призовани , не се явяват .

                                                 Съдът като обсъди доказателствата по делото , доводите на  страните  и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено следното :

                                      Жалбите      са   неоснователни  .  

                               Първоинстанционното производство  е образувано по  частна тъжба  на  Е.Д.М. срещу К.П.К., К.Х.Р. и М.А.Л., съдържаща твърдения за извършени престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1 и 2, във вр. с чл. 146, ал. 1 и чл. 148, ал. 2, т. 1 и 2, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.

                                Частната тъжба е подадена срещу съдиите от АСНС К.П.К.,   К.Х.Р. и М.А.Л., които в това свое качество разпространили обида и клевета спрямо тъжителя по НОХД №3555/2018г. по опис на АСНС, 6 състав в определение по чл. 270 от НПК и чл. 345 НПК от 28.02.2019г., в което заявили по адрес на тъжителя, че рискът от бъдещо престъпно поведение при определяне на по-лека по вид мярка за неотклонение не може да бъде определен за хипотетичен - по данни от тъжбата.

                                            С    разпореждане  от  05.07.19г.,    СРС , НО , 109  с -  в по        Н.  Ч.  Х.  Д. № 5724 / 19г. на   основание  чл. 132 ал.1 от Конституцията на РБ е     прекратено  наказателното производство по Н.  Ч.  Х.  Д. № 5724 / 19г. по описа на СРС , НО  ,109  с -  в  ,образувано по тъжба на Е.Д.М. срещу К.П.К., К.Х.Р. и М.А.Л..

                                            При така изяснената фактическа обстановка първоинстанциония  съд е  направил следните правни изводи      , които се споделят и от настоящата въззивна инстанция :

                                 Настоящият  въззивен съдебен състав намира, че  правилно  е посочено в мотивите на определението на СРС,  че при осъществяване на служебната си дейност и  изпълняване на задълженията си по служба ,  съдиите от АСНС -К.П.К., К.Х.Р. и М.А.Л. са се ползвали от имунитета си по чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Р.България, според чиято разпоредба магистратите (съдиите, прокурорите и следователите) не носят наказателна отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Видно е от съдържанието на подадената пред СРС  частна тъжба , че в нея   не се излагат доводи за извършено умишлено престъпление от общ характер,  доколкото  в частната тъжба  подадена срещу съдиите от АСНС К.П.К.,   К.Х.Р. и М.А.Л.,  е посочено  ,че същите в това  свое качество  са разпространили обида и клевета спрямо тъжителя - Е.Д.М. по НОХД № 3555/2018г. по описа на АСНС, 6 състав в определение по чл. 270 от НПК и чл. 345 НПК от 28.02.2019г., в което са   заявили  по адрес на тъжителя, че рискът от бъдещо престъпно поведение при определяне на по-лека по вид мярка за неотклонение ,  не може да бъде определен за хипотетичен  . Посоченият  инкриминиран израз,  изречен   в съдебно определение от състава на съда,  който е изпълнявал служебните си задължения ,попада в цитираната хипотеза  на  чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Р.България т.нар. „функционален имунитет”,  тъй като и трите съдии  са осъществявали служебни действия , като  са постановили  своя акт – определението по чл. 270 от НПК и чл. 345 НПК  .Неоснователно е  изложеното в жалбата на повереника на частния тъжител – адв.Ю., което се подържа и от самия частен тъжител  „  че въпросът дали конкретните обвинения попадат в обсега на закрила  на функционалния имунитет е  въпрос по същество , а не е въпрос по допустимостта на жалбата , при  което решаващия съд не следва да оказва правна  помощ  на съдиите , прекратявайки наказателното производство , без да е взел становище  от тях дали желаят да се ползват от този имунитет , като обстоятелствата имащи отношение към прилагането  на функционалния имунитет подлежат на доказване в наказателното производство  „ , тъй като     т. нар.функционален имунитет  представлява гаранция за свободното упражняване на магистратска дейност,    като предоставя  възможност  на магистрата да правораздава - да тълкува и прилага закона по отделните казуси съобразно своето тълкуване на законовите разпоредби, вътрешното си убеждение и доказателствата по делото , с оглед на което въззивния съд не споделя изложеното в жалбата на повереника на частния тъжител – адв.Ю.. Правилни са и изводите  на първата съдебна инстанция , че в  разпоредбата, уреждаща основанията за прекратяване на наказателното производство в глава XIX от НПК - действията по предаване на съд и подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание - чл. 250, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал. 5 от НПК не е предвидено обстоятелството на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Р.България относно субекта на твърдялото престъпление,   като  тази особеност, свързана със субекта на твърдяното престъпление не се визира и сред основанията за прекратяване на наказателното производство по чл. 289, ал. 1 от НПК, където отново се препраща към чл. 24, ал. 5 от НПК, но с  оглед на изложеното и предвид характера на функционалния имунитет, даващ защита срещу наказателно преследване на субектите му,  правилно  СРС е приел ,че следва да се позове пряко на разпоредбата на Конституцията за прекратяване на наказателното производство .                                                                                           

                                При извършената служебна проверка , въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния съд    да са допуснати съществени процесуални нарушения , които да  налагат  отмяната на първоинстанционното разпореждане .

                                                          Поради изложените съображения настоящата инстанция намира , че обжалваното   разпореждане на СРС на осн. чл. 338 от НПК следва да бъде потвърдено , а  жалбата    следва да се остави без уважение .

                                                  Воден от горното съдът

 

 

 

 

 

                                                             Р   Е   Ш   И  :

                                    

                                            

 

                                             П О Т В Ъ Р Ж Д А В А   разпореждане  от  05.07.19г.,    СРС , НО , 109  с -  в по        Н.  Ч.  Х.  Д. № 5724 / 19г. , с  което на   основание  чл. 132 ал.1 от Конституцията на РБ е     прекратено  наказателното производство по Н.  Ч.  Х.  Д. № 5724 / 19г. по описа на СРС , НО  ,109  с -  в  ,образувано по тъжба на Е.Д.М. срещу К.П.К., К.Х.Р. и М.А.Л. .

                                             Решението  е     окончателно      и          не подлежи  на

 обжалване.                     

 

 

 

 

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ   :                

 

 

 

 

 

                                                               Членове : 1.                   

 

 

 

 

 

 

                                                                                 2.