Р E Ш Е Н
И Е
гр. София , 26.11.2019г.
В И М Е Т О НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , Наказателно отделение ,
ІХ - ти Въззивен състав , в открито заседание на двайсти ноември през двехиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
2 .
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието
на секретаря Пандурска ,
като разгледа докладваното от съдия Йорданова В
.Н . Ч . Д . № 3953 по описа за 2019 година , и за да се произнесе взе предвид
следното
:
Производството е по
реда на чл. 313 от НПК.
С разпореждане от
05.07.19г., СРС , НО , 109 с - в
по Н. Ч.
Х. Д. № 5724 / 19г. на основание
чл. 132 ал.1 от Конституцията на РБ е
прекратено наказателното
производство по Н. Ч. Х. Д.
№ 5724 / 19г. по описа на СРС , НО
,109 с - в
,образувано по тъжба на Е.Д.М. срещу К.П.К., К.Х.Р.
и М.А.Л..
Срещу
разпореждането е постъпила жалба от
частния тъжител Е.Д.М. , както и
жалба от неговия повереник
– адв.Ю. , с които се иска отмяната на постановеното разпореждане и връщането на делото в СРС за неговото
разглеждане .
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител Е.Д.М. - адв.Ю. подържа подадената жалба и пледира за
отмяната на постановеното
разпореждане и връщането на
делото в СРС за неговото разглеждане
В съдебно заседание частният тъжител
Е.Д.М. подържа подадената жалба и пледира за отмяна
на разпореждането на СРС ,като делото бъде върнато в СРС за неговото разглеждане .
В съдебно заседание подсъдимите К.П.К., К.Х.Р. и М.А.Л. срещу които е подадена частната тъжба , редовно призовани , не се явяват .
Съдът като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено следното :
Жалбите
са неоснователни .
Първоинстанционното производство е образувано по частна тъжба
на Е.Д.М. срещу К.П.К., К.Х.Р. и М.А.Л., съдържаща твърдения за извършени
престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1 и 2, във вр. с
чл. 146, ал. 1 и чл. 148, ал. 2, т. 1 и 2, във вр. с
чл. 147, ал. 1 от НК.
Частната тъжба е подадена срещу съдиите от
АСНС К.П.К., К.Х.Р.
и М.А.Л., които в това свое качество разпространили обида и клевета спрямо
тъжителя по НОХД №3555/2018г. по опис на АСНС, 6 състав в определение по чл.
270 от НПК и чл. 345 НПК от 28.02.2019г., в което заявили по адрес на тъжителя,
че рискът от бъдещо престъпно поведение при определяне на по-лека по вид мярка
за неотклонение не може да бъде определен за хипотетичен - по данни от тъжбата.
С разпореждане от
05.07.19г., СРС , НО , 109 с - в
по Н. Ч. Х. Д. № 5724 / 19г. на основание
чл. 132 ал.1 от Конституцията на РБ е
прекратено наказателното
производство по Н. Ч. Х. Д.
№ 5724 / 19г. по описа на СРС , НО
,109 с - в
,образувано по тъжба на Е.Д.М. срещу К.П.К., К.Х.Р.
и М.А.Л..
При така изяснената фактическа обстановка първоинстанциония съд е направил следните правни изводи , които се споделят
и от настоящата въззивна инстанция :
Настоящият въззивен съдебен
състав намира, че правилно е посочено в мотивите на определението на
СРС, че при осъществяване на служебната си дейност
и изпълняване на задълженията си по
служба , съдиите от АСНС -К.П.К., К.Х.Р. и М.А.Л. са се ползвали от имунитета си по чл. 132,
ал. 1 от Конституцията на Р.България, според чиято разпоредба магистратите
(съдиите, прокурорите и следователите) не носят наказателна отговорност за
техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако
извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Видно е от съдържанието на
подадената пред СРС частна тъжба , че в
нея не се излагат доводи за извършено умишлено
престъпление от общ характер, доколкото
в частната тъжба подадена срещу
съдиите от АСНС К.П.К., К.Х.Р. и М.А.Л., е
посочено ,че същите в това свое качество са разпространили обида и клевета спрямо
тъжителя - Е.Д.М. по НОХД № 3555/2018г. по описа на АСНС, 6 състав в
определение по чл. 270 от НПК и чл. 345 НПК от 28.02.2019г., в което са заявили по адрес на тъжителя, че рискът от бъдещо
престъпно поведение при определяне на по-лека по вид мярка за неотклонение , не може да бъде определен за хипотетичен . Посоченият
инкриминиран израз, изречен в съдебно определение от състава на съда, който е изпълнявал служебните си задължения
,попада в цитираната хипотеза на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Р.България т.нар.
„функционален имунитет”, тъй като и
трите съдии са осъществявали служебни
действия , като са постановили своя акт – определението по чл. 270 от НПК и
чл. 345 НПК .Неоснователно е изложеното в жалбата на повереника
на частния тъжител – адв.Ю., което се подържа и от
самия частен тъжител „ че въпросът дали конкретните обвинения
попадат в обсега на закрила на
функционалния имунитет е въпрос по
същество , а не е въпрос по допустимостта на жалбата , при което решаващия съд не следва да оказва правна помощ
на съдиите , прекратявайки наказателното производство , без да е взел становище
от тях дали желаят да се ползват от този
имунитет , като обстоятелствата имащи отношение към прилагането на функционалния имунитет подлежат на
доказване в наказателното производство „
, тъй като т.
нар.функционален имунитет представлява
гаранция за свободното упражняване на магистратска дейност, като предоставя възможност на магистрата да правораздава
- да тълкува и прилага закона по отделните казуси съобразно своето тълкуване на
законовите разпоредби, вътрешното си убеждение и доказателствата по делото , с
оглед на което въззивния съд не споделя изложеното в
жалбата на повереника на частния тъжител – адв.Ю.. Правилни са и изводите на първата съдебна инстанция , че в разпоредбата, уреждаща основанията за
прекратяване на наказателното производство в глава XIX от НПК - действията по
предаване на съд и подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно
заседание - чл. 250, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал. 5
от НПК не е предвидено обстоятелството на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на
Р.България относно субекта на твърдялото престъпление, като
тази особеност, свързана със субекта на твърдяното престъпление не се
визира и сред основанията за прекратяване на наказателното производство по чл.
289, ал. 1 от НПК, където отново се препраща към чл. 24, ал. 5 от НПК, но с оглед на изложеното и предвид характера на
функционалния имунитет, даващ защита срещу наказателно преследване на субектите
му, правилно СРС е приел ,че следва да се позове пряко на
разпоредбата на Конституцията за прекратяване на наказателното производство .
При извършената служебна проверка , въззивният съд не констатира при
разглеждането на делото от първоинстанционния
съд да са допуснати
съществени процесуални нарушения , които да налагат отмяната на първоинстанционното разпореждане .
Поради изложените съображения настоящата инстанция намира , че обжалваното разпореждане на СРС на осн. чл. 338 от
НПК следва да бъде потвърдено , а жалбата следва
да се остави без уважение .
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А разпореждане от
05.07.19г., СРС , НО , 109 с - в по Н.
Ч. Х. Д. № 5724 / 19г. , с което на
основание чл. 132 ал.1 от Конституцията на РБ е прекратено наказателното производство по Н. Ч.
Х. Д. № 5724 / 19г. по описа на
СРС , НО ,109 с -
в ,образувано по тъжба на Е.Д.М.
срещу К.П.К., К.Х.Р. и М.А.Л. .
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Членове : 1.
2.