Р Е Ш Е Н И Е
№ 99/27.07.2020 г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА,
гражданско отделение, в публичното заседание на 08.07.2020год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия Д. в.гр.д. № 210/2020 по описа на
Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна
жалба от КПКОНПИ гр.София чрез процесуалния представител М.Д.Д. – главен
инспектор при ТД Варна срещу решение № 32/24.02.2019 год по гр.д. № 160/2019
год на Окръжен съд гр.Търговище, с което е отхвърлен предявения срещу В.В. М. и Д.А.М. ***, иск за отнемане на незаконно придобито имущество. Изразено е
несъгласие с решаващия мотив на съда, че липсва предмет за отнемане, защото
преминалите през банковите сметки на ответниците парични средства не са
преобразувани в налично имущество и не са налични към момента на завеждане на
иска. Цитирани са решения от практиката на Апелативен съд Варна, в които е
застъпено становището, че в тези случаи се отнема паричната равностойност на
паричните средства. По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен.
Претендира присъждане на разноски по делото за двете инстанции.
Отговор на въззивната
жалба не е постъпил.
Съставът на Апелативен
съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разглеждайки я по
същество, съдът намира следното:
Производството е
образувано по искова молба от КПКОНПИ срещу В.В.М. и Д.А.М. за отнемане на
незаконно придобито имущество на осн. чл. 151 във вр. с чл. 142 ал.2, т.1, т.2
и т.4 от ЗПКОНПИ във вр. с § 5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ. Предмет на отнемане са
посочени в исковата молба суми, представляващи непреобразувана част от вноски,
постъпили по сметки на ответниците от трети лица без правно основание, както и
суми от продажба на моторни превозни средства.
По делото е безспорно,
че с присъда № 11/19.09.2017 год по НОХД № 136/2017 год на Окръжен съд
Търговище В.В.М. е признат за виновен в това, че през периода от
21.04.2011 до 23.04.2015 год при условията на продължавано престъпление
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери – 28 923,37 лв, като потвърдил неистина в подаваните от него
годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ и не подал такава за 2011 год.
Престъплението попада
в обхвата на чл. 22 ал.1 т.18 от ЗОПДНПИ (отм), приложим по силата на § 51 ал.2
от ПЗР на ЗПКОНПИ.
Безспорно установено е
също, че проверката пред Комисията е започнала въз оснва на Протокол № ТД
04ВА/УВ-10926 от 18.08.2017 год, а с решение № 540/18.07.2018 год срокът й е
бил продължен със шест месеца, считано от 18.08.2018 год. С ТР № 1/2018 год,
постановено на 04.06.2020 год по т.д. № 1/2018 год на ОСГК на ВКС изтичането на
срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2
ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното
упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на
държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на
незаконно придобито имущество. Поради това предявеният иск е допустим, а
възражението на ответника в тази насока – неоснователно.
Основният спор между
страните е съсредоточен върху въпроса подлежи ли на отнемане равностойността на
паричните средства, преминали през банковите сметки на ответниците, но
неналични към края на проверявания период и непреобразувани в друго имущество.
Настоящият състав намира, че отговорът на релевантния въпрос следва да бъде
изведен от уредната в закона методология, при отчитане дадените в него легални
определения и съдържание на използвани понятия, при отчитане неговата основна
цел - да уреди условията и редът за отнемане на незаконно придобитото
имущество.
Съгласно разпоредбата на §1 т.7 ЗОПДНПИ /отм./ преценката за това налице ли
е значително несъответствие - необходима предпоставка за откриване на
производството по отнемане на незаконно придобито имущество - следва да бъде
направена въз основа на съпоставката между придобитото през проверявания период
имущество и нетния доход на проверяваното лице, последния формиран като разлика
от получените доходи, приходи или източници на финансиране и извършените
обичайни и извънредни разходи /§1 т.5/. В разпоредбата на § 1 т.4 законодателят
е посочил кои постъпления в имуществото съставляват доходи, приходи или
източници на финансиране. Макар и изброяването да не е изчерпателно, то
несъмнен е изводът, че се има предвид само законно получените доходи, приходи и
източници на финансиране. Аргумент е и изложеното в мотивите на Решение №
13/2012г. на КС по к.д. № 6/2012г., съгласно които целта на проверката,
извършвана от органите по ЗОПДНПИ,
е установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице, т.е. дали натрупването на неговото богатство може да бъде
обяснено с конституционно признатите и законово регламентирани източници -
предприемаческа дейност, упражняване на свободна професия, трудов или
граждански договор, наследяване и пр.
Следователно, от значение за
формиране на величината, необходима за извършване на съпоставката между доходи
и имущество е преценката дали даден доход/приход/източник на финансиране е
законен или не. Законността от своя страна се определя от основанието за
неговото реализиране. Когато същото не произтича от забранена от закона
дейност, то следва да се приеме, че доходът е законен. Не е необходимо този
запрет да е изрично установен с повелителни правни норми, респ. тази дейност да
е съставомерна. А доколкото законните източници са посочени в Конституцията и
доразвити в по-детайлно в отрасловото законодателство, то изводът дали даден
доход е законен или не следва да бъде направен на база тази регламентация и
установения правен ред. В същото време обаче, законодателят е възложил в тежест
на проверяваното лице да установи основанието за придобитото от него имущество,
т.е. че същото е законно. Непосочването или недоказването на твърдяното
основание относно произхода на средствата ще бъде равнозначно на неустановеност
на законността на придобитото с тях имущество.
В настоящия случай твърдението на ответниците, че сумите по банковите
преводи от трети лица са получени в изпълнение на сключени договори за заем
(които по принцип са позволени от закона), не намира подкрепа в събраните по
делото доказателства. Въпреки, че по делото са приложни разписки за
предоставени парични заеми от ответника В.М. на трети лица, които са в
значителен размер – общо 349 117 лв в периода от 2011 до 2015 год, не е
установено по делото наличието на средства в такъв размер в патримониума на
ответника, които да са му позволили възможността да ги отдава в заем. От
заключението на съдебно-икономческата експертиза е установено, че през целия
проверяван период ответниците са придобили общо приходи на стойност
391 880 лв, по-голямата част от които – от социални помощи и обезщетения –
27 037 лв, както и от работа по трудови договори в Германия през 2016 и
2017 год – 45 90 лв, както и суми, изпратени им от техни родственици от
чужбина. Друг съществен източник на доходи е продажбата на недвижими имоти на
обща стойност 218 209 лв, но както се установява от доказателствата
сделките са сключени след 2014 год, а заемите, ако се вярва на приложените
разписки, датират от преди това, както следва: през 2010 год - 55 657 лв
(40 666 лв + 14 991 лв); през 2011 – 99 110 бв (82823 лв + 16287
лв); през 2012 год – 57 200 лв (54200 + 3 000 лв); през 2013 год –
75 400 лв (71 400 лв + 4 000 лв). Или общо за периода 2010-2013
год по твърдения на ответниците те са отдавали в заем на трети лица суми в
размер на 287 367 лв, за които през същия период не са установени законни
източници. Дори да се признае законен произход на дадените в заем суми в общ
размер 61 750 лв след 2015 год, когато е реализиран значителен доход от
продажбата на недвижим имот, при съпоставката между общата стойност на
придобитото имущество и нетния доход на ответниците, се получава отрицателна
величина, т.е. несъответствието е в размер на 294 358 лв – повече от
изискуемото по закон като основание за отнемане.
Не може да бъде възприета тезата на ответника, че е осъден за укриване на
дължимите данъци тъкмо върху тези суми, поради което същите по този начин били
признати за законно получени.
Определянето на тези постъпления като подлежащ на облагане доход по см. на
чл.35 т.6 от ЗДДФЛ не означава, че същият е законен. Не го прави законен и
постановената осъдителна присъда за заплащане на дължимия върху него данък. Ето
защо така получените парични средства следва да бъдат отнесени в перото
придобито имущество, на основание чл.1 ал.2 ЗОПНПИ /отм./ вр. §1 т.1 от същия.
Общо през проверявания период ответниците са придобили имущество в размер
на 564 111,06 лв съгласно заключението на експертизата, включващо и
сумите, получени по банков път от трети лица, без да е установен законен
произход на средствата за предоставянето им под формата на заеми.
Следователно несъответствието между имущество и нетен доход за целия
проверяван период е в размер на 356 108,87 лева, което е значително по см. на §1 т.7 ДР на ЗОПДНПИ /в ред. към
датата на образуване на проверката/.
Установеното несъответствие предпоставя и основателността на искането за
отнемане на придобитото през проверявания период имущество, за което не е
установен законен източник. Това важи и за имуществото, което е придобито в
този период, но е отчуждено или липсва, като на основание чл.72 ЗОПДНПИ /отм./,
аналогично чл.151 ЗПКОНПИ в този случай се отнема неговата равностойност. В
тази връзка настоящият състав намира, че именно на основание чл.72 ЗОПДНПИ
/отм./, респ. чл.151 ЗПКОНПИ на отнемане подлежи и равностойността на
липсващите парични средства, постъпили в патримониума на проверяваното лице, за
които не е установен законен произход, независимо дали са били вложени по
банков влог или са останали нетрансформирани в друго имущество. Същите
съставляват част от незаконно придобитото имущество, т.е. не се разглеждат като
доход или платежно средство, а като имуществен актив с определен стойностен
еквивалент, извод за което следва и от даденото легално определение от
законодателя за понятието "имущество" в разпоредбата на §1 т.1
ЗОПДНПИ /отм./, респ. §1 т.4 от действащия ЗПКОНПИ.
По разноските:
На основание чл.157 ал.2 ЗПКОНПИ вр. §5 ал.2 от същия вр. чл.78 ГПК
въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на Държавата, по
сметка на съдебната власт следващата се държавна такса върху уважената част от
исковете, която е в размер на 17 708,60 лева за първа инстанция и в размер
на 8 854,30 лева за въззивното производство, както и за възнаграждението
на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза в размер на 2500
лв, или общо 29 062,90 лв.
На основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК въззиваемите следва да заплатят
направените от ищцовата страна разноски и юрисконсултско възнаграждение
съобразно уважената част от исковете. На основание чл.25 ал.1 вр. ал.2 Наредбата
за заплащане на правната помощ следващото се юрисконсултско възнаграждение за
всяка една от инстанциите съдът определя в размер на 450 лева, или общо 900 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
32/24.02.2019 год по гр.д. № 160/2019 год на Окръжен съд гр.Търговище, г.о и
вместо него
П О С Т А Н О В И:
ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА:
От В.В.М., ЕГН ********** На основание чл.151 във вр. чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл.
141 от ЗПКОНПИ
-
Сумата в размер на 19 705,32 лв., представляваща левовата равностойност на парични средства по разплащателна сметка с IBAN: ***
“Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В.В.М..
-
Сумата в размер на 324 914,40 лв., представляваща левовата равностойност на постъпили суми от трети лица по
разплащателна сметка с IBAN: *** “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В.В.М..
-
Сумата в размер на 3 600 лв., представляваща представляваща левовата равностойност на вложени средства в дялове от договорни фондове,
управлявани от „ДСК Управление на активи“ АД от разплащателна сметка с IBAN:
*** “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В.В.М..
-
Сумата в размер на 14 862,80 лв., представляваща левовата равностойност на постъпили суми от трети лица по разплащателна сметка с
IBAN: *** “Юробанк България” АД, с титуляр В.В.М..
От В.В.М., ЕГН ********** на основание чл. 151, във вр. с
чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ:
-
Сумата в размер на 10 892 лв., представляваща предоставен паричен заем
от В.М. на Пламен Цвятков Иванов.
От В.В.М., ЕГН ********** и Д.А.М., ЕГН ********** на
основание чл.
151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ:
-
Сумата в размер на 1 490 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на товарен автомобил,
марка „Уаз“, модел „452 Д“, рег. № Т1997АС, дата на първоначална регистрация
16.07.1982 г., рама №204782, двигател №24D844574.
-
Сумата в размер на 250 лв., представляваща левовата
равностойност
към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“,
рег. № Т3554АТ, дата на първоначална регистрация 01.12.1983 г., рама
№WVWZZZ17ZEB025907, двигател №JB815497.
-
Сумата в размер на 300 лв., представляваща левовата
равностойност
към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Ваз“, модел „2107“, рег. №
Т6958АС, дата на първоначална регистрация 03.08.1992 г., рама
№ХТА210700N0711025, двигател №21032391549.
-
Сумата в размер на 1 460 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка
„Ровър“, модел „400“, рег. № Т7800СТ, дата на първоначална регистрация
11.06.1998 г., рама №SARRTCLWRXD355391, двигател без номер.
-
Сумата в размер на 14 700 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка
„Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, рег. № Т0182МТ, дата на първоначална регистрация
31.01.2002 г., рама №WDB2200261A274256, двигател: 61396030.
-
Сумата в размер на 1 750 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка
„Форд“, модел „Мондео“, рег. № Т1816МТ, дата на първоначална регистрация
10.02.1995 г., рама №WF0NXXGBBNSK85108, двигател: NGASK85108.
От Д.А.М., ЕГН ********** На основание чл.151 във вр. чл. 142, ал. 2, т.
4, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ :
-
Сумата в размер на 1 782 лв., представляваща левовата равностойност на постъпила сума от сметка на В.М. с IBAN: ***на сметка
в лева с IBAN: *** “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Д.А.М..
-
Сумата в размер на 500 лв., представляваща левовата
равностойност на постъпил
превод от „Алтметал“ ЕООД по разплащателна сметка в лева с IBAN: *** “Банка
ДСК” ЕАД, с титуляр Д.А.М..
-
Сумата в размер на 6 508,61 лв., представляваща левовата равностойност на постъпил превод от Г.А.Ю. по спестовен влог в евро с
IBAN: *** “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Д.А.М..
-
Сумата в размер на 40 000 лв., представляваща левовата равностойност на допълнителна парична вноска в „Алтметал“ ЕООД от
Д.А.М..
ОСЪЖДА В.В.М., ЕГН **********
и Д.А.М., ЕГН ********** да заплатят в полза на буджета на съдебната власт по
сметка на Апелативен съд Варна разноски по делото в размер на 29 062,90 лв.
ОСЪЖДА В.В.М., ЕГН ********** и Д.А.М., ЕГН ********** да заплатят в полза на
Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито
имущество , БУЛСТАТ ********* разноски по делото в размер на 900 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.