Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/………12.2017 Г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на седми ноември
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Христина Христова,
като разгледа докладваното от съдията,
т. д. № 93/2017 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ и е
образувано по искова молба на „ОБЗОР ДИВЕЛЪПМЪНТ“ ЕАД (н), ЕИК *********, представлявано от А.С.С., в
качеството му на Ликвидатор, със служебен адрес гр. София, ул. „Тинтява“, № 13Б
срещу НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище гр. София, бул. "Кн.
Дондуков", № 52, при задължителното участие на С.В.М., в качеството на
постоянен Синдик на „Обзор Дивелъпмънт“ ЕАД (н), ЕИК *********, със
служебен адрес гр. София, бул. „Кн. Борис III-ти“, № 126, ет. 1, с която
е отправено искане да бъде постановено съдебно решение, за приемане за
установено несъществуването на прието вземане на ответника общо в размер 300704.27 лв., от които - 142991.85
лв., главница по РА № *********/03.09.2013 г.; - 105597.57 лв., лихва до
29.05.2013 г.; - 49812.90 лв., лихви след откриване производство по
несъстоятелност за периода 30.05.2013 г. – 01.11.2016 г.; - 1860.00 лв.,
главница по декларации обр. 6, за м.06.2013 г. – м.11.2013 г.; м.01.2014 г. –
м.04.2014 г., м.12.2014 г. – м.06.2015 г. вкл. и – 441.95 лв., лихва за периода
30.05.2013 г. – 01.11.2016 г.
Ищецът твърди,
че вземанията предявени и приети в производството по несъстоятелност са
възникнали преди откриването на производството, поради което е следвало да
бъдат предявени в границите на сроковете по чл. 685 и 688 ТЗ. Твърди, че
представения пред съда по несъстоятелност РА е незаконосъобразен, тъй като не е
влязъл в сила. Връчването не е извършено на законен представител на
дружеството, а на Синдика и то на адрес, който не е регистриран в ТР и липсват
данни да е бил надлежно получен. Счита, че претендирания с РА корпоративен
данък за 2006 г. е погасен по давност, изтекла на 21.12.2012 г. като липсват
данни за спиране и прекъсване. В с.з. чрез процесуален представител поддържа предявения
иск.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът Национална Агенция за
Приходите, депозира писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Счита, че
са представени доказателства, удостоверяващи надлежното връчване на РА, както
на длъжника, така и на Синдика, в т.ч. и по електронен път, поради което същият
е влязъл в сила. Счита, че предвид разпоредбата на чл. 164, ал. 4 ДОПК, публичните вземания установени с влязъл
в сила акт, след като са били изчерпани възможностите за атакуване на акта, не
подлежат на оспорване в границите на производството по несъстоятелност, в т.ч.
и чрез провеждане на специален установителен иск. Счита възражението на ищеца,
че предявяването на вземанията е следвало да се извърши в границите на
сроковете за това за неоснователно, тъй като установяването на задължението по
основание и размер се извършва в хода на ревизионото производство. Излага, че
длъжникът подавайки декл.-обр. 6 извънсъдебно е признал размерите на дължимия
ДДФЛ и задължителните осигурителни вноски, поради което и е следвало да ги
заплати. Тези публични вземания са възникнали след датата на откриване на
производството, поради което и не е налице срок за предявяването им. Сочи, че
давността е била прекъсната с издаване на ревизионния акт, поради което към
момента на предявяването на вземанията срокът не е бил изтекъл. В с.з. чрез
процесуален представител поддържа изложените в отговора съображения.
В срока по чл. 367 ГПК, в качеството на задължителна страна в
производството, Синдикът депозира писмен отговор, в който възпроизвежда
дословно доводите изложени в исковата молба. В с.з. не се явява.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен Ревизионен акт №
*********/03.09.2013 г., съгласно който е определен размер на задълженията на
длъжника към 03.09.2013 г., а именно: - 142991.85 лв., дължим корпоративе данък
за 2006 г. и 109459.02 лв., дължижа лихва за недекларирани данни. Връчването на
акта е извършено на адреса на управление на длъжника, чрез препоръчано писмо с
обр. Разписка. Писмото е върнато с отбелязване, че на адреса няма служители.
Предприето е връчване на акта и на Синдика по електронна поща като са изпратени
две електронни съобщения на 10.09.2013 г. като получаването им е потвърдено от
Синдика на 02.10.2013 г. и на 15.10.2013 г.
Представени по делото са и декларации-обр. 6, за
м.06.2013 г. – м.11.2013 г.; м.01.2014 г. – м.04.2014 г. и м.12.2014 г. –
м.06.2015 г. за декларирани не данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ.
По делото е назначена ССЕ, чието заключение
неоспорено от страните е прието от съда като компетентно и безпристрастно
дадено.
При тази фактическа установеност, настоящият състав
на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
По
допустимостта на иска:
С решение № 498/29.05.2013 г.,
постановено по т.д. № 2769/2012 г., на ВОС, ТО, е обявена
неплатежоспособността на „Обзор
Дивелъпмънтс” ЕАД и е открито производство по несъстоятелност на ищцовото дружество.
С молба вх. №
31385/14.11.2016 г. процесните вземания, основани на РА от 03.09.2013 г. и на
18 бр. декларации-обр. 6 са предявени от ответника в границите на
производството по несъстоятелност.
С определение № 173/18.01.2017 г., постановено по
т.д. № 2769/2012 г. съдът по несъстоятелността е включил в списъка на приетите
вземания, вземане на ответника – НАП: 1. по РА № *********/03.09.2013 г. –
главница в размер на 142991.85 лв., лихва до 29.05.2013 г., в размер на
105597.57 лв. и лихви след откриване на производството за периода 30.05.2013 г.
– 01.11.2016 г. в размер на 49812.90 лв. и 2. По декларации-обр. 6 за м.06.2013
г. – м.11.2013 г.; м.01.2014 г. – м.04.2014 г. и м.12.2014 г. – м.06.2015 г.,
вкл. - главница в размер на 1860.00 лв. и лихва за периода 30.05.2013 г. –
01.11.2016 г. в размер на 441.95 лв.
С Определение № 177/18.01.2017 г.,
обявено в ТР при АВ на 19.01.2017 г., е допълнен одобрения Списък на приети в
производството по несъстоятелност вземания, в съответствие с постановеното Определение
№ 173/18.01.2017 г., досежно вземането на НАП по РА № *********/03.09.2013 г. и
декларации-обр. 6 за м.06.2013 г. – м.11.2013 г.; м.01.2014 г. – м.04.2014 г. и
м.12.2014 г. – м.06.2015 г., вкл.
Искът за
установяване недължимостта на приетото вземане е депозиран за изпращане чрез
куриерска служба на 27.01.2017 г., поради което е допустим, съобразно
разпоредбата на чл. 694, ал. 1 ТЗ.
По съществото на спора: Предявеният от
длъжника иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ има за предмет установяване несъществуването
на приетото вземане на кредитора, когато същото е включено в списъка на
приетите вземания, с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ (чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ). За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ответника -
кредитор е да докаже твърдението си, че е кредитор на несъстоятелния длъжник,
както и че приетото вземане съществува на посоченото основание и в посочения
размер.
По отношение на приетото вземане по РА №
*********/03.09.2013 г.: Не се
спори между страните, че ответникът е издал цитираният ревизионен акт, предмет
на който е дължим корпоративен данък и лихва върху него, които съобразно
разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1 и 8 ДОПК, представляват публични държавни
вземания и касае период преди откриване на производството по несъстоятелност с
решението от 29.05.2013 г. Представени са доказателства, че актът е изпратен на
длъжника на регистрирания в ТР адрес като оттам е върнат с отбелязване, че
адресата е непознат, след което актът е връчен надлежно на Синдика на
електронен адрес като на 02.10.2013 г. последния е потвърдил получаването му.
Не са налице твърдения и доказателства, да е предприето обжалването на акта, по
съответния ред, поради което и е влязъл в сила и възражението в тази насока на
ищеца се явява неоснователно.
Събирането
на публичните държавни вземания принципно се осъществява по реда на ДОПК, освен
ако в закон е предвиден друг ред, съобразно разпоредбата на чл. 163, ал. 1 ДОПК. Разпоредбата на чл. 164, ал. 1 ДОПК предвижда, че публичните вземаня могат
да се събират и чрез участиев в производство или чрез присъединяване към
открито произвоство по несъстоятелност. Тъй като ищецът е длъжник в
производство по несъстоятелност, ответникът е предявил пред съда по
несъстоятелността процесните вземания, което е в съответствие с разпоредбата на
чл. 164, ал. 3 ДОПК, предвиждащ, че публичните вземания се предявяват от НАП
пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго.
Съобразно
нормата на чл. 164, ал. 4 и 5 ДОПК в случай, че вземането е установено с влязъл
в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него
вземания така, както е предявено. Това вземане не може да бъде оспорено по реда
на част. Четвърта от ТЗ или чрез обжалване на определението на съда по
несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания. В
случай, че актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка и се
удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 ТЗ, освен ако в закон не е предвидено
друго.
В
настоящото производство спор по съществото на определения корпоративен данък и
обективираната в акта лихва за забава не е повдигнат, което от друга страна е и
недопустимо с оглед цитираната по-горе законова уредба, следователно е
безспорно, че вземанията по Ревизионен акт № *********/03.09.2013 г.
съществуват и с оглед липсата на данни за обжалване и отмяна на акта, те е
следвало да бъдат включени в списъка на приетите вземания съобразно
конкретизирането на главница и лихва до откриване на производството и след
това. Този извод не би се променил дори и изводите за влизане в сила на
ревизионния акт да не бъдат споделени. По отношение на размера на
претендираната лихва считано от падежа на задължението, съдът извърши проверка
чрез използване на калкулатор от ПИС „Апис“ и установи, че същите съответстват
на приетите от съда по несъстоятелността .
Този извод
налага разглеждане на релевираното от ищеца възражение за изтекла давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК досежно вземанията по акта.
На първо място следва да бъде отбелязано, че ищецът неправилно интерпретира
началния момент на давностния срок. Именно с оглед посочената разпоредба от
ДОПК началния момент на давностния срок е 1 януари на годината следваща
годината, през която публичното задължение е следвало да бъде платено.
Съобразно разпоредбата на чл. 93 ЗКПО данъчно
задължените лица внасят корпоративния данък за съответната година в срок до 31
март на следващата годината след приспадане на внесените авансови вноски за
съответната година. Следователно данъкът за 2006 г. е следвало да бъда внесен
до 31.03.2007 г., при което началото на давностния срок е 01.01.2008 г.
Давностния срок би се смятал за изтекъл на 31.12.2013 г. В случая обаче,
предвид започналото производство по установяване на публичното вземане със
Заповед № 1001867/05.05.2010 г., връчена на 15.05.2010 г., то съобразно
разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК, давностния срок се счита спрян за не
повече от една година и към датата на издаване на РА не е бил изтекъл.
Издаването на РА на 03.09.2013 г. от своя страна има за последица прекъсване на
давността (ал. 2 на чл. 171 ДОПК), след което е започнал да тече нов давностен срок (ал. 3 от същия текст). Следователно към датата на предявяване на
вземанията по акта – 14.11.2016 г. давностния срок не е изтекъл.
В случая не би могла да намери
приложение предвидената на ал. 2 на чл. 171 ДОПК 10-годишен абсолютен давностен
срок, тъй като тази норма предвижда хипотези, при които поради спиране или
прекъсване кратката 5-годишна давност не е изтекла, но са изтекли 10-години,
считано от 1 януари на годината следваща годината на плащане, което в случая не
е налице. По
изложените съображения възражението за погасяване по давност на вземанията
обективирани в Ревизионен акт № *********/03.09.2013 г. е неоснователно.
По отношение на приетото вземане по
декларации – обр. 6 за м.06.2013 г. – м.11.2013 г.; м.01.2014 г. –
м.04.2014 г. и м.12.2014 г. – м.06.2015 г. за декларирани не данни за дължими
вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ.
Съобразно разпоредбата на чл. 42 ЗДДФЛ авансовият данък за
доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата
на месечна данъчна основа и се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца,
през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в
случаите по чл. 42, ал. 6 (чл. 65, ал. 11 ЗДДФЛ). Във всяка една от подадените декларации е посочен
размера на дължимия от ищеца авансово удържан данък, за който съобразно
заключението на ССЕ се установява, че не е бил внесен в бюджета в цитираните
по-горе срокове. Ищецът не оспорва неговия размер, нито липсата на плащането
му. Съобразно заключението на ССЕ общия размер на главницата по всички
декларации, предмет на претенцията възлиза на 1860.00 лв., а размерът на
лихвата върху главниците по всяка от декларациите, от датата на падежа до
01.11.2016 г. (посочена в молбата за
предявяване на вземането), възлиза общо на
427.03 лв. По отношение размерът на лихвата, внесените уточнения на главници и
преизчисляване на лихви, извършено от процесуалния представител на ответника в
хода на устните състезания, не следва да бъдат съобразявани, предвид липсата на
доказване в подкрепа на твърденията. Доколкото вземанията са възникнали след
откриване на производството по несъстоятелност, то съобразно разпоредбата на
чл. 688, ал. 3 ТЗ вземания неплатени на падежа се предявяват по реда на гл. 43
ТЗ, като синдикът съставя допълнителен списък за тези вземания. Поради което
обсъдените по-горе вземания по декларации-обр. 6 съществуват в частта
установена от ССЕ и подлежат на приемане, а искът за несъществуването им следва
да бъде отхвърлен. За разликата от установения размер на лихвата 427.03 лв. до
предявения размер от 441.95 лв., искът
като основателен следва да бъде уважен.
По
изложените съображения предявения иск следва да бъде отхвърлен за сумата
300689.35 лв. и уважен за разликата до предявения размер от 300704.27 лв.
На осн. 694, ал. 7 ТЗ, в тежест на ищеца следва
да се възложи дължимата за производството държавна такса върху отхвърлената
част от иска, възлизаща на 3006.89 лв.
С оглед изхода от спора на ищеца макар и да се
следват разноски съразмерно с уважената част от иска, не се присъждат, тъй като
съобразно представените доказателства за направени такива, възлизат на 0 лв.
С оглед изхода от спора на ответника се следват
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, възлизащи на 349.98 лв. При
изчисляването на разноските е включено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150.00 лв., определено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25,
ал. 1 НЗПП.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ иска на „ОБЗОР
ДИВЕЛЪПМЪНТ“ ЕАД (н), ЕИК *********,
представлявано от А.С.С., в качеството му на Ликвидатор, със служебен адрес гр.
София, ул. „Тинтява“, № 13Б срещу НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище
гр. София, бул. "Кн. Дондуков", № 52, при задължителното участие на С.В.М.,
в качеството на постоянен Синдик на „Обзор Дивелъпмънт“ ЕАД (н), ЕИК *********,
със служебен адрес гр. София, бул. „Кн. Борис III-ти“, № 126, ет. 1, за
приемане за установено несъществуването на прието вземане за сумата 300689.35
лв. (триста хиляди шестстотин осемдесет и
девет лева и 35 ст.), от които - 142991.85 лв., главница по РА № *********/03.09.2013 г.; -
105597.57 лв., лихва до 29.05.2013 г.; - 49812.90 лв., лихви след откриване
производство по несъстоятелност за периода 30.05.2013 г. – 01.11.2016 г.; -
1860.00 лв., главница по декларации обр. 6, за м.06.2013 г. – м.11.2013 г.;
м.01.2014 г. – м.04.2014 г., м.12.2014 г. – м.06.2015 г. вкл. и – 427.03 лв.,
лихва за периода 30.05.2013 г. – 01.11.2016 г., на осн. чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище гр. София, бул. "Кн. Дондуков", №
52,
Синдика и кредиторите на несъстоятелността на „ОБЗОР ДИВЕЛЪПМЪНТ“ ЕАД (н), ЕИК *********, несъществуването на прието в производството по
несъстоятелност и включено в Списъка на приетите вземания, вземане на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище гр. София, бул. "Кн. Дондуков", №
52 в размер на разликата над 300689.35 лв. до приетия размер
300704.27 лв. (триста хиляди седемстотин и четири лева и 27 ст.), а именно
сумата 14.92 лв., представляваща разликата над сумата 427.03 лв. до приетия
размер 441.95 лв., лихва за периода 30.05.2013 г. – 01.11.2016 г., върху главницата
1860.00 лв., представляваща неплатени суми по декларации обр. 6, за м.06.2013 г. – м.11.2013 г.; м.01.2014 г. – м.04.2014 г.,
м.12.2014 г. – м.06.2015 г. вкл., на осн. Чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ
Решението е постановено при задължителното участие на С.В.М., в
качеството на постоянен Синдик на „Обзор Дивелъпмънт“ ЕАД (н), ЕИК *********.
ОСЪЖДА „ОБЗОР ДИВЕЛЪПМЪНТ“
ЕАД (н), ЕИК *********, представлявано от А.С.С., в качеството му на
Ликвидатор, със служебен адрес гр. София, ул. „Тинтява“, № 13Б да заплати на ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 3006.89
лв. (три хиляди и шест лева и 89 ст.), платима от масата на несъстоятелността,
на осн чл. 694, ал. 2 ТЗ.
ОСЪЖДА „ОБЗОР ДИВЕЛЪПМЪНТ“ ЕАД (н), ЕИК *********, представлявано от А.С.С.,
в качеството му на Ликвидатор, със служебен адрес гр. София, ул. „Тинтява“, №
13Б да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище гр. София, бул. "Кн. Дондуков", № 52,
сумата 349.98 лв. (триста четирдесет и девет лева и 98 ст.), разноски в производството, на осн.
чл. 78, ал. 3 и ал. 8, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред ВАпС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.