Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./…………………….
година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено
на 15.10.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на секретаря Димитричка Георгиева
разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело № 1411 по описа за 2019 год.
и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна
жалба депозирана от С.С.Д.
срещу Решение № 2204/21.05.2019 г., постановено по гр.д. № 12854/2018 г. на
ВРС, в частта с която:
ОТХВЪРЛЕН
предявения от С.С.Д., ЕГН **********,***, срещу Военно формирование 36940 -
Варна, с адрес: гр. Варна, п.к. 9003, иск с правно основание чл. 194, ал. 3 във
вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ за разликата над дължимата сума от 2619,76 лв. (две хиляди шестстотин и
деветнадесет лева и седемдесет и шест стотинки) до пълния предявен размер от 7541,40 лв. (седем хиляди петстотин
четиридесет и един лева и четиридесет стотинки) за обезщетение за извънреден
труд – некомпенсирано с почивка
изслужено удължено служебно време по носените 24-часови дежурства на екипажите
от летателния състав за аварийно-спасително осигуряване в ответното военно
формирование в периода от 01.08.2015 г. до 31.12.2015 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба – 24.08.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и иск с правно основание чл. 224, ал. 1, т. 3
ЗОВСРБ за заплащане на сумата от 175,13
лв. (сто седемдесет и пет лева и тринадесет стотинки), представляваща
левовата равностойност на незаплатената и непредоставена безплатна храна за
носените двадесет и осем на брой 24-часови дежурства на екипажите от летателния
състав за аварийно-спасително осигуряване в ответното военно формирование в
периода от 01.08.2015 г. до 31.12.2015 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на исковата молба – 24.08.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението;
ОСЪЖДА С.С.Д.,
ЕГН **********,***, да заплати на Военно формирование 36940 - Варна, с адрес:
гр. Варна, п.к. 9003, сумата от 61,82
лв. (шестдесет и един лева и осемдесет и две стотинки), представляваща сторени в настоящото производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК;
В тази част въззивника счита решението за неправилно и незаконосъобразно.
Моли същото да бъде отменено и да се постанови ново с което да се уважат изцяло
предявените искове. Оспорват се изводите на РС-Варна направени според
въззивника при неправилна преценка на доказателствата и неправилно приложение
материалния закон. Претендират се разноски за въззивното производство.
Депозирана е и въззивна жалба от страна на Военно формирование 36940 – Варна срещу същото
решение, в частта с която:
ОСЪЖДА Военно формирование 36940 - Варна, с адрес: гр.
Варна, п.к. 9003, да заплати на С.С.Д., ЕГН **********,***, сумата от 528 лв. (петстотин двадесет и осем
лева), представляваща неизплатена част от дължими допълнителни възнаграждения
за 528 часа от носени двадесет и осем на брой 24-часови дежурства на екипажите
от летателния състав за аварийно-спасително осигуряване в ответното военно
формирование в периода от 01.08.2015 г. до 31.12.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 24.08.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 196, ал. 1 във вр.
чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ, както и сумата от 2619,76 лв. (две хиляди
шестстотин и деветнадесет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща
обезщетение за положени 328 часа извънреден труд – некомпенсирано с почивка изслужено удължено
служебно време по носените 24-часови дежурства на екипажите от летателния
състав за аварийно-спасително осигуряване в ответното военно формирование в
периода от 01.08.2015 г. до 31.12.2015 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на исковата молба – 24.08.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 194, ал. 3 във вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ;
ОСЪЖДА
Военно формирование 36940 - Варна, с адрес: гр. Варна, п.к. 9003, да заплати на
С.С.Д., ЕГН **********,***, сумата от 297,80
лв. (двеста деветдесет и седем лева и
осемдесет стотинки), представляваща сторени в настоящото производство разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Във въззивната жалба са
изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и в
противоречие със събраните по делото доказателства. Претендира се отмяна и
постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли като
неоснователен и се присъдят съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли същата да
бъде оставена без уважение, като се потвърди първоинстационното решение и се
присъдят разноски.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбите
са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Във
връзка с нейната основателност, съдът
съобрази следното:
В
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК,
въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа
реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.
Настоящото
производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически
констатации и правни изводи.
След
съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата
на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд,УСТАНОВИ СЛЕДНОТО :
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от С.С.Д., ЕГН **********,
срещу Военно формирование 36940 - Варна, с адрес: гр. Варна, п.к. 9003, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
1.) иск с правно основание чл. 196, ал. 1 във вр. чл.
214, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ за сумата
от 528 лв. (след допуснатото
изменение на иска), представляваща неизплатена част от дължими допълнителни
възнаграждения за 528 часа от носени двадесет и осем на брой 24-часови
дежурства на екипажите от летателния състав за аварийно-спасително осигуряване
в ответното военно формирование в периода от 01.08.2015 г. до 31.12.2015 г.;
2 иск с правно
основание чл. 224, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ за заплащане на сумата от 175,13
лв. (след допуснатото изменение
на иска), представляваща левовата равностойност на незаплатената и
непредоставена безплатна храна за носените двадесет и осем на брой 24-часови
дежурства в периода от 01.08.2015 г. до 31.12.2015 г.;
3.) осъдителен иск с правно
основание чл. 194, ал. 3 във вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ за заплащане
на сумата от 7541,40 лв. (след
допуснатото изменение на иска), представляваща неизплатено обезщетение за
положени 528 часа извънреден труд –
некомпенсирано с почивка изслужено удължено служебно време по носените
24-часови дежурства за 66 работни дни в периода от 01.08.2015 г. до 31.12.2015
г., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на
исковата молба – 24.08.2018 г., до окончателното изплащане на задълженията.
Твърди се, че ищецът бил кадрови военнослужещ в периода 14.09.1998
г. до 18.06.2018 г., като последната му длъжност била „заместник-началник на
щаба по тактическа подготовка“ и в изпълнение на служебните му задължения
ежемесечно полагал различен брой 24-часови дежурства по Военноморските сили с
вертолет AS 565MB като втори пилот от състава на екипажа или като осигуряващ
такъв, съгласно
утвърден график в ответното военното формирование. Служебното му правоотношение
било прекратено на 18.06.2018 г. Твърди,
че всеки месец в периода - м. 08.2015 г. до м. 12.2015 г., носил 24-часови дежурства на екипажите от
летателния състав за аварийно-спасително осигуряване, които не били включени в
основните му функционални задължения на заеманата длъжност. Дежурства давал в
изпълнение на заповед на командващия, като част от часовете, включени в
дежурствата, били отработени на територията на формированието, а останалата
част военнослужещият бил на разположение, но извън неговата територия. Така, в
празнични и почивни дни цялата продължителност на дежурство от 24 часа ищецът
бил на разположение извън военното формирование, а в делнични работни дни – 8
часа, съвпадащи с редовното му работно време, били носени на територията на
формированието, а останалите 16 часа до общата продължителност на дежурството –
извън него. Твърди, че за описаните дежурства не е получил пълния размер на
дължимите допълнителни възнаграждения, като неизплатени са останали часовете на
разположение, през които бил дежурен извън територията на военното
формирование. За процесния период от м. 08.2015 г. до м. 12.2015 г. неизплатени
останали общо 560 лв. за 528 часа от положените дежурства, както следва: за м. август 2015: 01.08. – 24 часа, 17.08. – 16 часа, 18.08. –
16 часа, 19.08. – 16 часа и 20.08. – 16 часа; за м. септември: 19.09 – 24 ч., 20.09 – 24 ч., 21.09 – 24
ч., 22.09 – 24 ч., 23.09 – 16 ч., 24.09 – 16 ч.; за м. октомври: 07.10 – 16 ч., 08.10 – 16 ч., 09.10 – 16
ч., 10.10 – 24 ч., 11.10 – 24 ч., 12.10 – 16 ч.; за м. ноември: 17.11 – 16 ч.,
18.11 – 16 ч., 19.11 – 16 ч., 20.11 – 16 ч., 21.11 – 24 ч., 22.11 – 24 ч.,
23.11 – 16 ч., 24.11 – 16 ч.; за м. декември: 29.12 – 16 ч., 30.12 – 16 ч.,
31.12 – 24 ч.
За положените
дежурства не е получил полагащата му се
безплатна храна, поради което счита, че следва да му бъде заплатено обезщетение
за нейната равностойност - общо сумата от 220 лв. – по 44 лв. месечно за
периода от м. 08.2015 г. до м. 12.2015 г., включително.
За
описаните дежурства не била извършена компенсация чрез осигуряване на намалено работно
време в рамките на общата продължителност на служебното време през съответния
месец и намира, че при прекратяване на служебното му правоотношение
некомпенсираните почивки следва да му бъдат заплатени като извънреден труд.
Поддържа, че за всяко дежурство, което е носено в делничен ден, се полагат два
работни дни почивка, а за всяко дежурство в почивен или празничен ден - три
работни дни. Претендира заплащане на сумата от общо 7980 лв., представляваща
неизплатено обезщетение за положен 528 часа (66 работни дни) извънреден труд в
периода от м. 08.2015 г. до м. 12.2015 г., както следва: за м. август – 11
работни дни или 88 часа, за м. септември –
16 работни дни или 128 часа, за м. октомври – 14 работни дни или 112
часа, за месец ноември – 18 работни дни или 144 часа и за м. декември – 7
работни дни или 56 часа.
Претендира
за осъждане на ответника да му заплати дължимите суми за допълнително
възнаграждение за носените дежурства, левовата равностойност на полагащата му
се безплатна храна и обезщетение за извънреден труд, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 24.08.2018 г., до окончателното им
изплащане,както и направените
съдебно-деловодни разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът - Военно
формирование 36940 - Варна, депозира отговор
на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на
предявените искове. Поддържа, че искът за заплащане на допълнително
възнаграждение за изпълняваните дежурства е неоснователен, тъй като дължимите
суми са изплатени на военнослужещия в пълен размер. В тази връзка излага също,
че не били издавани заповеди за увеличена продължителност на служебното време
по функционалните задължения на ищеца (съгласно длъжностната характеристика на
заеманата от него длъжност), поради което същият не бил полагал извънреден труд
и възнаграждение за такъв също не му се дължи. Твърди, че ищецът бил ползвал
полагащите му се почивки след носените от него дежурства, съобразно
предварително изготвения, утвърден и подписан от него график, и обезщетение за
тях не му се следва ,т.к. не е налице
законово основание за подобно компенсиране на неползвани почивки с техния
паричен еквивалент.
По
тези съображения претендира отхвърляне на предявените искове.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е установено по делото, че в периода от
14.09.1998 г. до 18.06.2018 г., включително, ищецът С.С.Д. е бил кадрови
военнослужещ и е изпълнявал служебните си задължения в ответното Военно формирование 36940 – Варна./
договор за военна служба № 54/20.05.2010 г. (л. 27-29) и заповед на министъра
на отбраната № 223/29.05.2018 г. (л. 5).
Последно
заеманата от ищеца длъжност преди прекратяване на договора за военна служба е била
„заместник-началник на щаба по тактическа подготовка“, за която по делото е
приложена длъжностна характеристика (л.31-32). Установява се също така, че в
изпълнение на служебните му задължения, ищецът ежемесечно е полагал различен
брой 24-часови дежурства по Военноморските сили (ВМС) с вертолет AS 565MB като
втори пилот от състава на екипажа или като осигуряващ такъв, съгласно утвърден
график, като в работно време дежурството е носено във военното формирование, а
в извънслужебно време – по местоживеене на военнослужещия.
От заповед на
командира на военноморските сили № РД-01-100 от 18.02.2013 г. (л. 33-34) се установява,
че стойността на допълнителното възнаграждение за назначените като дежурен
екипаж на вертолет AS 565MB „Пантер“ се изчислява съгласно размера по т. 10,
ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-15 от 27.04.2010 г. В заповедта е посочено, че
възнаграждението се изплаща пропорционално на времето на носене на дежурството
в района на военното формирование,както и че компенсирането на часовете
служебно време, положени при дежурствата, се извършва в съответствие с
разпоредбите на Наредба Н-18/19.12.2012 г. – само при фактическото носене на
дежурството във военното формирование.
От служебна
бележка с рег. № 1433/25.09.2018 г., е видно, че на капитан С.С.Д. е изплатено
допълнително възнаграждение за носени дежурства по ВМС, както следва: за м.
септември 2015 г. – 32 лв., за м. октомври 2015 г. – 16 лв. и за м. ноември
2015 г. – 32 лв., а също и левовата равностойност на полагащата се безплатна
храна: за м. септември 2015 г. – 158,09 лв., за м. октомври 2015 г. – 55,82 лв.
и за м. ноември 2015 г. – 74,58 лв.
По делото са
приети две експертни заключения – основната
съдебно-счетоводна експертиза и допълнителната такава.
От СТЕ,които
съдът кредира като обективно и компетентно изготвени, се установява,че вещото
лице е извършило проверка на съответните
писмени документи относно утвърдените
графици за положени дежурства и заповедната книга във военното формирование.Установява
се от ССчЕ, че процените 24-часови дежурства са разпределени: в работни дни – 8
часа, които съвпадат със служебното време на ищеца и са носени на територията
на формированието, а останалите 16 часа до пълната продължителност на
дежурствата в работен ден, както и всички 24 часа от дежурствата в неработни
дни, военнослужещият е бил „на разположение у дома“.
От първата ССчЕ
се установява, че в периода м. август
2015 г. до м. декември 2015 г., вкл., ищецът е носил 28 бр. дежурства, за които
се полагат 66 дни компенсация чрез почивка . Установява се също, че за периода
01.08.2015 г. – 31.12.2015 г. нормативно установената месечна продължителност
на служебното време е в размер на 840 часа, а фактическата продължителност –
1168 часа, респ. разликата възлиза на 328 часа, за която дължимото обезщетение,
изчислено по реда на чл. 43 и чл. 44 от Наредба № Н-18/19.12.2012 г., е в
размер на 2619,76 лв.
От допълнителната
ССчЕ се установява, че установените 28 броя положени от ищеца дежурства по Военноморските сили
(ВМС) като втори пилот от състава на дежурния вертолет са разпределени за м.
август 2015 г. – 5 броя 24-часови дежурства, от които общо 32 часа са положени
на територията на военното формирование (4 работни дни по 8 часа служебно
време), а останалите 88 часа (1
неработен ден по 24 часа и 4 работни дни по 16 часа) – извън формированието; за
м. септември 2015 г. - 6 броя 24-часови дежурства, от които общо 16 часа са положени
на територията на военното формирование (2 работни дни по 8 часа служебно
време), а останалите 128 часа (4 неработни дни по 24 часа и 2 работни дни по 16
часа) – извън формированието; за м. октомври 2015 г. - 6 броя 24-часови
дежурства, от които общо 32 часа са положени на територията на военното
формирование (4 работни дни по 8 часа служебно време), а останалите 112 часа (2
неработни дни по 24 часа и 4 работни дни по 16 часа) – извън формированието; за м. ноември
2015 г. - 8 броя 24-часови дежурства, от които общо 48 часа са положени на
територията на военното формирование (6 работни дни по 8 часа служебно време),
а останалите 144 часа (2 неработни дни по 24 часа и 6 работни дни по 16 часа) –
извън формированието; за м. декември 2015 г. - 3 броя 24-часови дежурства, от
които общо 16 часа са положени на територията на военното формирование (2
работни дни по 8 часа служебно време), а останалите 56 часа (1 неработен ден по
24 часа и 2 работни дни по 16 часа) – извън формированието.
За носените
дежурства на територията на военното формирование (общо 144 часа) е изплатено
допълнително възнаграждение на ищеца по Наредба № Н-15/27.04.2010 г. в размер
от общо 144 лв. (по 1 лв. на час), като неизплатено е останало допълнително
възнаграждение в размер на 528 лв. за времето, през което ищецът е носил
дежурствата извън територията на формированието (общо 528 часа).
От
допълнителната ССчЕ се установява, че ищецът не е ползвал полагащите му се
компенсации за носените дежурства (общо 66 дни) и на същия не е изплатена в
пълен размер левовата равностойност на полагащата му се безплатна храна, като
неизплатената част от същата за процесния период от 01.08.2015 г. до 31.12.2015
г. възлиза в размер на общо 175,13 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените
осъдителни искове са допустими.
По
отношение на тяхната основателност, съдът намира следното:
I. По
иска с
правно основание чл. 196, ал. 1 във вр. чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ:
Съгл.
чл. 196 ЗОВСРБ в случаите, когато военнослужещият изпълнява дежурство по
график, той получава допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 1 – за
специфични условия при изпълнение на военната служба.
Носенето на дежурство по ВМС не е включено в основните
функционални задължения на заеманата от ищеца длъжност в процесния период.
Поради това допълнителното възнаграждение за всяко 24-часово дежурство следва
да бъде определено по чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-15/27.04.2010 г. за
условията, размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения за
специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите и за
специфични условия на труд на цивилните служители от Министерството на
отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и
Българската армия – размер 24 лв.
Безспорно по делото е установено, че процесните дежурства са носени от ищеца и
същите попадат в приложното поле на сочената разпоредба от наредбата, както и
че за часовете от дежурствата, носени на територията на военното формирование,
на ищеца е заплатено допълнително възнаграждение по този ред (по 1 лв. на час
за 8 часа служебно време в работни дни, тоест по 8 лв. за дежурство).
Спорно е дали следва да бъде изплатено допълнително
възнаграждение за часовете от съответното дежурство, които ищецът не е бил на
територията на формированието (24 часа в неработни дни и 16 часа в работни дни),което
не е изплатено на ищеца и е предмет на
предявения иск.
Щом по
време на дежурството работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение
на място, определено от работодателя и под разпореждането на прекия си
ръководител, това не е почивка и се включва в
работното време. В този случай цялото дежурство, включително и неактивната част
(време за спане, хранене, физиологични нужди), се счита за работно време. ,в
който смисъл е и постоянната съдебна практика. Освен това през времето „на разположение“ в
периода на дежурството военнослужещият, макар физически да не се намира на
работното място, следва да изпълнява определени задължения и да търпи ограничения,
за да бъде в готовност за реално изпълнение на служебните му задължения, поради
което това време следва да бъде овъзмездено от работодателя. Същото се
разграничава от общото задължение на всеки военнослужещ, предвидено в чл. 193
ЗОВСРБ и свързано с естеството на военната служба, доколкото чл. 195, ал. 3
ЗОВСРБ изрично предвижда, че времето за дежурство е служебно време. / В този
смисъл е и постоянната съд.практика и
решения на съда на Европейския съюз, постановени по преюдициални запитвания по приложението
на Директива 2003/88/ЕО /
Следователно часовете, в които ищецът е бил
дежурен по ВМС извън територията на военното формирование, представляват
служебно време и за същите се дължи възнаграждение,което според допълнителната
ССчЕ за периода от 01.08.2015 г. до 31.12.2015 г. възлиза в размер на 528 лв.,
съответстващ на исковата претенция. С оглед на изложеното, предявеният иск в
тази част е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца претендираната сума от 528 лв. С оглед съвпадащите изводи на
настоящата инстанция с изводите на ВРС,решението на ВРС следва да се потвърди.
II. По
иска с правно основание чл. 224, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ – В тази част решението не
е обжалвано и е влязло в законна сила
III.
По иска с
правно основание чл. 194, ал. 3 във вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ:
Съгласно чл. 194, ал.1 ЗОВСРБ нормалната продължителност
на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. Съгл.чл. 195, ал. 1 и ал. 2 ЗОВСРБ, военнослужещите
могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред,
определени с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и
административни актове, издадени от министъра на отбраната, като максималната
продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за един
месец - 168 часа. Според чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ на военнослужещите се
изплаща допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения извън
установеното служебно време.
Според чл. 22 от Наредба № Н-18 от 19.12.2012
г. , при дежурства, обхващащи
част от междуседмичната почивка, на военнослужещите се осигурява през работната
седмица, следваща дежурството, ползването на междуседмична почивка за почивния
ден, в който са носили дежурството. Чл. 28 от Наредбата предвижда, че
компенсирането на часовете служебно време, положени над нормалната дневна
продължителност на служебното време за определен период, в рамките на общата
продължителност на служебното време се извършва в рамките на месеца, през който
се изпълнява службата. В случаите, когато е работено в режим на удължено
служебно време през последните дни на календарния месец, компенсирането се
извършва в рамките на следващия календарен месец. Изплащането на допълнително
възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност
на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на
официални празници е уредено в Раздел IX от Наребата, където са предвидени
специални правила за изчисление на възнаграждението през работни дни (чл. 43) и
през почивни дни и официални празници (чл. 44).
В ЗОВСРБ, както и в специалните актове по приложението му, не са уредени
случаите на положен труд над нормалната до увеличената продължителност на
служебното време, но некомпенсиран с намалено работно време до деня на
прекратяване на правоотношението по договора за военна служба. При това
положение е налице непълнота, която следва да бъде преодоляна чрез прилагане на
разпоредби, отнасящи се до подобни случаи.
Такава е разпоредбата на чл.136а КТ, съгласно която удължаването на
работното време пред едни работни дни над нормалната му продължителност, се
компенсира в срок до 4 месеца чрез съответното намаляване през други работни
дни. Когато работодателят не компенсира удължаването в този срок, работникът
има право сам да определи времето на компенсацията. При прекратяване на
трудовото или служебно правоотношение преди компенсирането, разликата до
нормалната продължителност на работния ден се заплаща като извънреден труд. Удълженото
работно време при 24 часови дежурства не е извънреден труд по смисъла на чл.
214, ал.1 т.3 от ЗОВСРБ, но некомпенсираното такова с намалено служебно време
до прекратяване на правоотношението по договор за военна служба се заплаща като
извънреден труд. Тази парична компенсация е различна от дължимото се по смисъла
на чл.194, ал.3, във вр. чл.214, ал.1
т.3 от ЗОВСРБ допълнително възнаграждение. Ето защо заплащането на извънреден
труд, не изключва заплащането на дължимите компенсации за удължено работно
време над нормативно определеното. В
този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС – Решение № 128 от 26.05.2010г.
по гр.д.№ 282/2009г., IV ГО на ВКС; Решение № 437
от 01.07.2010г. по гр.д.№ 1333/2009г., III ГО на ВКС; Решение № 389 от 31.05.2010г. по гр.д.№ 194/2009г., III ГО на
ВКС и др.
От
експертните заключения се установява, че носените от ищеца дежурства по ВМС в
процесния период не са компенсирани с почивки, като правоотношението на ищеца е
прекратено, поради което предявеният иск с правно основание чл. 194, ал. 3 във вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ е доказан по основание.
С оглед изложената трайна практика , по отношение на размера съдът
намира,че следва да се приеме заключението на основната ССЧЕ,която определя
дължимото обезщетение за извънреден труд в размер на 2619,76 лв., тъй като
същото е изчислено на база разликата между фактическата продължителност на
служебното време в периода от м. август 2015 г. до м. декември 2015 г.,
включително (1168 часа), и нормативно установената такава за същия период (840
часа),която разлика от 328 часа представлява
извънреден труд, който подлежи на обезщетяване от ответното военно формирование,
а не като обезщетение за неизползвани почивни дни като компенсация. Защото компенсацията с почивни
дни е предвидена като начин на
компенсиране на положения от военнослужещия извънреден тру, и ако той не
е използвал тези дни, положения извънреден труд следва да бъде изплатен,
съобазно правилата за заплащане на положен извънреден труд
С
оглед изложеното до посочения размер от 2619,76 лв. като обезщетение за
положения извънреден труд от 328 часа за периода от 01.08.2015 г. до 31.12.2015
г. предявеният иск следва да бъде уважен, а за разликата над тази сума до
пълния претендиран размер от 7541,40 лв. същият следва да бъде отхвърлен.
Поради
съвпадащите изводи на настоящия въззивен състав с изводите на ВРС, решението на
ВРС в обжалваните части, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2204/21.05.2019
г., постановено по гр.д. № 12854/2018 г. на ВРС, в частта с която се ОСЪЖДА Военно формирование 36940 - Варна, с адрес: гр. Варна, п.к. 9003, да заплати на С.С.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 528 лв. (петстотин
двадесет и осем лева), представляваща неизплатена част от дължими допълнителни
възнаграждения за 528 часа от носени двадесет и осем на брой 24-часови
дежурства на екипажите от летателния състав за аварийно-спасително осигуряване
в ответното военно формирование в периода от 01.08.2015 г. до
31.12.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба – 24.08.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 196, ал. 1 във вр. чл.
214, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ, както и сумата от 2619,76 лв. (две хиляди
шестстотин и деветнадесет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща
обезщетение за положени 328 часа извънреден труд – некомпенсирано с почивка изслужено удължено
служебно време по носените 24-часови дежурства на екипажите от летателния
състав за аварийно-спасително осигуряване в ответното военно формирование в
периода от 01.08.2015 г. до 31.12.2015 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба – 24.08.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание
чл. 194, ал. 3 във вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ; както и в частта в която се
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.Д., ЕГН **********,***, срещу Военно формирование 36940 - Варна, с адрес: гр. Варна, п.к. 9003, иск с правно основание чл. 194,
ал. 3 във вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ за разликата над дължимата сума от 2619,76 лв. (две хиляди
шестстотин и деветнадесет лева и седемдесет и шест стотинки) до пълния предявен размер от 7541,40
лв. (седем хиляди петстотин четиридесет и един лева и четиридесет
стотинки) за обезщетение за извънреден труд
– некомпенсирано с почивка изслужено удължено служебно време по носените
24-часови дежурства на екипажите от летателния състав за аварийно-спасително
осигуряване в ответното военно формирование в периода от 01.08.2015 г. до
31.12.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба – 24.08.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, както и иск с правно основание чл. 224, ал.
1, т. 3 ЗОВСРБ за заплащане на сумата от 175,13 лв. (сто седемдесет
и пет лева и тринадесет стотинки), представляваща левовата равностойност на
незаплатената и непредоставена безплатна храна за носените двадесет и осем на
брой 24-часови дежурства на екипажите от летателния състав за
аварийно-спасително осигуряване в ответното военно формирование в периода от
01.08.2015 г. до 31.12.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба – 24.08.2018 г., до окончателното изплащане на задължението;
В останалата част решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в ЗАКОННА сила
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :