№ 566
гр. Монтана, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВИЛЯНА МАНОВА
при участието на секретаря СИМОНА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА МАНОВА Гражданско дело №
20241630101776 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявени са от ....“ ЕАД срещу З. И. Н. обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1 вр. чл. 9 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за сумата ..... лв. – стойност на
месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги
за периода от 24.08.2021 г. до 16.01.2022 г., начислена съгласно условията на
рамковия договор № ......, приложенията към него и Общите условия /ОУ/ по
партида № ....., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление
по чл. 410 ГПК - 09.05.2024 г. до издължаване на вземането; за сумата ..... лв. –
неустойки, начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор №
...... за услугите по партида № ....., по вина на абоната при условията на чл.
54.12 от ОУ и начислена съгласно разпоредбите за отговорност на
Приложение № 1 към Договора, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 09.05.2024 г., до издължаване на
вземането и за сумата .... лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата
от ..... лв. /представляваща сбор от сумите ..... лева и ..... лева/, която е
начислена от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по
всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на
1
заявлението, с което е образувано ч. гр. д. № 1162/2024 г. по описа на Районен
съд – Монтана, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение.
Ищецът твърди, че въз основа на сключен между „....." ЕАД и З. И. Н.
рамков договор № ...... от 11.05.2021 г. и приложения към него на ответника са
предоставяни електронни съобщителни услуги, чиито цени са начислявани по
партида с № ...... Предоставяната услуга били комплексна мобилна услуга на
мобилен № .......
По партидата на ответника за периода от 24.08.2021 г. до 16.01.2022 г. се
натрупали задължения в размер ..... лв. - непогасена сума за предоставени
услуги. Твърди, че на 16.01.2022 г., поради неплащане в срок на просрочени
задължения, рамковият договор № ...... бил прекратен за услугите по
партидата по вина на ответника. В тази връзка и съгласно разпоредбите за
отговорност на приложенията за услугите към договора и Общите условия на
„....." ЕАД, били начислени неустойки в общ размер на ..... лв. Размерът на
задължението възлизало на обща стойност от ..... лв. Претендира направените
разноски в заповедното и исковото производство, както и съответно
юрисконсултско възнаграждение. Представя списък на разноските по чл. 80
ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба не е депозиран.
Ответникът, лично призован, не се е явил и в откритото по делото заседание.
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК по ч. гр. д. № 1162/2024 г.
по описа на Районен съд – Монтана. Вследствие на заявление по чл. 410 ГПК
съдът е издал заповед за изпълнение № 699/09.05.2024 г. Заповедта е връчена
и в дадения едномесечен срок е постъпило възражение от длъжника.
Указанията за предявяване на иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на
ищеца на 11.06.2024 г., поради което едномесечният срок за предявяване на
иска изтича на 11.07.2024 г. /четвъртък – присъствен ден/. Исковата молба е
подадена по електронен път на 11.07.2024 г., ведно с представени
доказателства, поради което е спазен преклузивният срок.
Съдът, въз основа на съвкупна преценка на събраните в производството
доказателства и при съобразяване становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
2
По отношение на претенциите с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на месечни абонаменти такси и ползвани услуги, в тежест на ищеца
е да докаже по делото пълно и главно факта на сключен с ответника твърдения
договор за мобилни услуги № ...... от 11.05.2021 г., със системен партиден
номер ..... за предоставяне на мобилни услуги за мобилен телефонен номер
...... и че е доставил на ответника през процесния период мобилни услуги, вида
и стойността на предоставените услуги, както и че вземанията за дължими
месечни такси и ползвани мобилни услуги са станали изискуеми. При
установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
плащане на претендираната сума в рамките на договорените срокове.
От представения Договор № ...... от 11.05.2021 г. /л. 5 гръб/ се установява,
че между ищеца и ответника са възникнали облигационни правоотношения
във връзка с предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез една или
няколко съобщителни мрежи. В него е посочено, че влизането в сила, срокът и
прекратяването на договора за всяка услуга, в това число дължими неустойки
или обезщетение, се посочват в съответното приложение по т.3.2, като за
всяка услуга могат да се договарят и прилагат различни срокове. Договорът е
в сила, докато е налице действащо приложение или друго споразумение за
ползване на услуги, сключено към него.
От Приложение № 1 от 11.05.2021 г. към Договор № ...... /л. 6-7/ се
установява, че между ищеца и ответника са възникнали облигационни
правоотношения във връзка с предоставяне на електронни съобщителни
услуги чрез една или няколко съобщителни мрежи, като на З. И. Н. е
предоставена SIM карта № 8935901187084550239 за телефонен номер ......, с
тарифен план One Unlimited Special 18, с промоционална месечна абонаментна
такса от 19,99 лева. Приложението е подписано за абоната от лице с имена З.
И. Н.. Посочено е, че влиза в сила от датата на подписването му и е със срок от
24 месеца или до 11.05.2023 г. В т. 6.4 е договорено, че абонатът няма право да
спира временно достъпа до мрежата или да прекратява договора по
отношение на която и да е услуга, освен след заплащане на дължимата
неустойка или в случаите на неизпълнение от страна на оператора, посочени в
приложимите ОУ. Уговорено е автоматично подновяване на срока на договора
за неопределено време, ако в рамките на последния таксуващ период абонатът
не уведоми писмено оператора, че желае прекратяване на договора /чл. 6.5/. В
3
чл. 7.1 е уговорена неустойка в тежест на абоната – ако достъпът до мрежата
бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по
инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока на ползване,
определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в
размер на месечните абонаменти такси, дължими за абонамента, за който
договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до
изтичане на съответния срок на ползване, а когато абонатът е физическо лице
– максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази
клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти
такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без
отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за
предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и възстановяване на
част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните
цени на крайните устройства, закупени или предоставени на
лизинг/изплащане, съответстващи на оставащия срок на ползване по
съответния абонамент.
Представено е и Приложение № 3 към Договор № ...... – Ценоразпис /л. 7
гръб - 8/, както и Допълнение към Приложение № 1, с подпис за потребител З.
И. Н.. Установява се, че ответникът е запознат с Общите условия на оператора
и с цената на предоставените услуги.
По делото са представени фактура № ********** от 24.08.2021 г.;
фактура № ********** от 23.09.2021 г.; фактура № ********** от 25.10.2021
г.; фактура № ********** от 24.11.2021 г. и фактура № ********** от
23.12.2021 г., както и приложение А към всяка от тях /л. 9 гръб – л. 14/.
Представени са и данъчни документи за установяване на вземането за
неустойка /л. 14 гръб – л. 15/.
Събраните доказателства позволяват на съда да заключи, че услугите,
представляващи неплатени абонаментни такси и потребление за използвани
мобилни услуги, са предоставени от ищеца. Предвид разясненията дадени в т.
11.а. от ТР №4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
производство по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК съдът следва да разгледа
само обоснованите във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания на
вземането на кредитора, като например: на основанието, от което произтича
вземането; за недействителност на това основание; за погасяване на
4
вземането; за неистинност на документа, въз основа на който е издадена
заповедта за изпълнение, дори ответникът да не е подал отговор на исковата
молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор. В
настоящото производство ответникът е бездействал и не е взел становище
относно предявените искове. Единствената активност на ответника е
подаденото възражение в заповедното производство.
В подаденото възражение по чл. 414 ГПК ответникът само заявява, че не
дължи нищо, което обаче не е подкрепено с доказателства. В този смисъл
предоставянето на услугите не е оспорено от ответника. Само по себе си това
оспорване също няма характер на оспорване истинността на документ.
Представените договор и приложения към него носят подписа на абоната,
който подпис, щом не е оспорен, дава основание да се зачете формалната
доказателствена сила на документа и позволява да се приеме, че страните са
били обвързани от облигационно правоотношение. Стойността на месечните
абонаментни такси се претендира за период от пет месеца, за което са
представени съответно фактури /л. 9 гръб – 15/. Съдът намира, че относимият
период обхваща 24.08.2021 г. – 23.12.2021 г., съобразен с датата на издаване на
всяка от фактурите.
Както се посочи по-горе и по аргумент от чл. 153 ГПК на доказване
подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между
тях, поради което следва да се приеме за установено по делото предоставяне
на твърдените от ищеца мобилни услуги, доколкото обстоятелството, че от
страна на ответника не се оспорва, а и се доказва в достатъчна степен с
наличните по делото доказателства. Стойността на услугите също не е
оспорена. Ответникът не релевира и възражения за тяхното плащане.
Вземането има уговорен падеж, поради което покана не е необходима, а
длъжникът изпада в забава след настъпването му и неплащането в срока. Към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, респ. към датата на
подаване на исковата молба и приключване на съдебното дирене, всички
посочени вноски са с настъпил падеж. При тези съображение искът за общата
сума от ..... лв. – стойност на месечни абонаментни такси и предоставени
електронни съобщителни услуги за периода от 24.08.2021 г. до 23.12.2021 г.,
начислена съгласно условията на рамковия договор № ......, приложенията към
него и Общите условия по партида № ...... В тази връзка и претендирана
5
мораторна лихва също се следва, като следваща забавено плащане на главното
вземане.
По отношение на претенцията за неустойка в общ размер на ..... лв.,
включваща ..... лв. неустойка в размер на три стандартни месечни такси без
ДДС за неизпълнение на договорно задължение за срочно плащане по договор
за мобилни услуги; сумата от 2,00 лв. – обезщетение за обработка на
просрочени задължения по рамков договор и неустойка от ..... лв. за дадена
отстъпка от цената на услуги, ведно със законната лихва от подаване на
заявление по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, настоящият съдебен
състав намира за неоснователна.
Процесният договор е сключен с потребител и съдът е задължен
служебно да следи за наличието в него на неравноправни клаузи.
При сключване на договор за мобилни услуги мобилният оператор поема
ангажимент да предостави на потребителя ползването на
телекомуникационни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят да
заплаща таксата ежемесечно или през друг уговорен времеви интервал. От
нормата на чл. 143 ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни са онези
клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави
и посредством които се създава значително неравновесие
/неравнопоставеност/ между търговеца /икономически по-силната страна/ и
потребителя /икономически по-слабата страна/. От съдържанието на
процесния договор за мобилни услуги, както и от общите условия към него,
представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от
страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно
да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това,
в договора е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му
по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца
неустойка, съдържаща няколко компонента оставащите абонаментни вноски
до края на срока на договора, но не повече от три, отстъпката от абонаментния
план и цената на устройството и стойността на невърнатото техническо
оборудване. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест
на търговеца, липсва. Ако потребителят се възползва от възможността да
прекрати едностранно договора поради вина на мобилния оператор, не е
регламентирано дружеството да заплати неустойка. Договорът за мобилни
6
услуги е бланков. Съдържанието му не е предварително договорено между
страните. Физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе
върху неговите разпоредби. Клаузите му не са индивидуално договорени.
Налага се извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с
длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна,
имаща възможност да влияе върху правата и задълженията, които всеки от
контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства ...." ЕАД е
предвидило в предварително изготвения бланков договор, че неустойка се
дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина.
Няма уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при
неизпълнение на договора от мобилния оператор.
Предвид гореизложеното, така уговорени, въпросните клаузи за
неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и правата и задълженията на потребителя. Разпоредбите
регламентиращи неустойка в тежест на физическото лице-потребител имат
неравноправен характер.
Отделно от това, като самостоятелно основание за отхвърляне е
обстоятелството, че претендираната сума се иска общо, но в сбора й се
включват неустойка в размер на 3 стандартни месечни абонаментни вноски,
неустойка за дадена отстъпка от цената на месечната такса и 2,00 лв.
обезщетение за обработка на просрочени задължения. Размерът на всяка
неустойка не е установен еднозначно, което препятства възможността да се
прецени наличието на правопораждащото основание за всяко отделно вземане
за неустойка, дали и доколко се е осъществило уговореното материално
условие /т. е. вида на неизпълнението, за което е уговорена/, за да възникне
такова вземане за кредитора, като последното има отношение и към въпроса
за настъпване на падежа, както и начина на определяне на размера на всяка
една неустоечна претенция.
Следва да се изтъкне, че по начина, по който се претендира това вземане -
когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на всички или дори само няколко неплатени абонаментни
вноски, всъщност мобилният оператор по прекратения договор цели да
получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването
7
на услугата по договора. Следователно, уговорената по този начин неустойка
за предсрочно прекратяване излиза извън своите обезпечителна и
обезщетителна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на
мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и също има /и на
това основание/ неравноправен характер.
По отношение на калкулираната сума на основание неустойка за дадена
отстъпка от цената на услугата – с тази клауза ищецът се стреми да извърши
промяна на съществен елемент от договора, а именно – цената на месечната
абонаментна такса, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна
уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност
на престациите, а не такава е целта на закона. Освен това така определеният
размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не
само че не обезпечава вреди, а „увеличава" без съгласието и на насрещната
страна цената на услугата. Същата е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, тъй като е извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, в какъвто см. са разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010
г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По този начин отново се достига до
неоснователно обогатяване на мобилния оператор. В допълнение и тук
размерът на неустойката е формиран на база „стандартна" цена на услугата, а
не договорената такава, което нарушава изискването неустойката да
обезпечава и обезщетява вреди от неизпълнението на конкретния договор, а
не произволни такива.
В обобщение, искът за главница по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
92, ал. 1 ЗЗД за сумата от ..... лв. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Ищецът е претендирал и мораторна лихва от .... лв. върху главницата от .....
лв., която е начислена от датата, представляваща първи ден от забавата за
плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на
депозиране на заявлението, с което е образувано ч. гр. д. № 1162/2024 г. по
описа на Районен съд – Монтана, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Поради доказаната неоснователност на
претенцията за неустойка, не се дължи и заявената претенция за мораторна
лихва върху тази сума.
Както беше изложено, поради наличието на облигационна обвързаност
между страните, предоставянето на услугите от ищеца и липсата на
8
доказателства за извършени плащания от ответника, искът с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от ..... лв. следва да се уважи в пълен размер, както и
акцесорната претенция за законна лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК, до издължаване на вземането. Основателен е и искът за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за месечни абонаментни такси и услуги за процесния период.
Задължението за плащане на главницата е срочно, съгласно чл. 26.5 от ОУ на
ищеца, поради което с изтичане на предвидения срок вземането е изискуемо и
длъжникът е изпаднал в забава, без да е нужно покана. Същевременно, за
всяко задължение, начислено с фактурата, лихвата за него се дължи след
изтичане на предвидения в ОУ срок за плащане. Мораторната лихва,
начислена върху забавеното плащане по всяка месечна фактура, изчислена с
онлайн калкулатор по реда чл. 162 ГПК, е в размер на ..... лв., като за
разликата над тази сума до претендираната .... лв., искът следва да се
отхвърли, като неоснователен.
С оглед изхода на делото и направеното изрично и своевременно искане
от ищеца за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът дължи на ищеца разноски, съразмерно с уважената част от
исковете. Ищецът е направил разноски в заповедното производство в размер
на ..... лв. /..... лв. за държавна такса и ..... лв. юрисконсултско възнаграждение/
и ..... лв. в настоящото производство /..... лв. държавна такса, ..... лв.
юрисконсултско възнаграждение и 6,70 лв. за възпроизвеждане на документи/.
Съразмерно с уважената част на ищцовата претенция, ответникът следва да
заплати ..... лв. разноски за заповедното производство и .... лв. за настоящото
или общо дължимият размер на разноските възлиза на .... лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З. И. Н., ЕГН ********** дължи на
....“ ЕАД, ЕИК .... следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 1162/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана, а именно по реда
на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК: с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата
..... лв., представляваща неплатени абонаментни такси и потребление за
използвани мобилни услуги за периода от 24.08.2021 г. до 23.12.2021 г.,
9
начислена съгласно условията на рамковия договор № ......, приложенията към
него и Общите условия по партида № ....., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 09.05.2024 г. до окончателното
издължаване на вземането и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване
на вземане за сумата ..... лв. – лихва за забава за периода от 09.09.2021 г. до
08.05.2024 г. върху вземането за главница за неплатени абонаментни такси и
потребление за използвани мобилни услуги, представляваща първи ден от
забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща
датата на депозиране на заявлението.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....“ ЕАД, ЕИК .... срещу З. И. Н., ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени установителни искове, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1162/2024 г. по
описа на Районен съд – Монтана, по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за
сумата ..... лв. – неустойки, начислени за едностранно прекратяване на
рамковия договор № ...... за услугите по партида № ....., по вина на абоната при
условията на чл. 54.12 от ОУ и начислена съгласно разпоредбите за
отговорност на Приложения № 1, която сума се съдържа стойността на три
стандартни месечни такси без ДДС - ..... лв., дадена отстъпка от цената на
услуги - ..... лв. и обезщетение за обработка на просрочени задължения от 2,00
лв. към Договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 09.05.2024 г., до издължаване на вземането и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за
сумата над ..... лв. до претендираната от .... лв. мораторна лихва върху
вземането за неустойка, начислена от датата, представляваща първи ден от
забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 08.05.2024 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА З. И. Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА
ЗАПЛАТИ на ....“ ЕАД, ЕИК ...., сума в общ размер на .... лв. разноски,
съразмерно уважената част от исковете, от които ..... лв. за заповедното
производство и .... лв. за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
10
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
11