№ 2640
гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110109849 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от Н.П.Д.-Ц. срещу „..........., с която е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът Н. П. Дилова – Ценкова извежда съдебно предявените субективни права
при твърдения, че на 09.09.2008 г. П.Д.Д.в е сключил договор за потребителски кредит
PLUS – ..........., в качеството му на кредитополучател, с „.....“ ЕАД. Излага доводи
относно обявяването на кредита за предсрочно изискуем и предприемане на действия
по събиране на вземанията от страна на кредитодателя. На 09.09.2022 г.
кредитополучателят е починал и е оставил като законни наследници – ищцата, както и
трите дъщери на нейния брат, които наследят по право на заместване. Сочи се, че въз
основа на изпълнителен лист от 11.07.2012 г., издаден по ч. гр. д. № .......... г. по описа
на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 73 състав, срещу кредитополучателя
е образувано изпълнително дело № ............ г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № ....... на
КЧСИ. Твърди се, че по силата на сключен договор за цесия между „.....“ ЕАД и
„........... на 13.07.2020 г. ответникът е конституиран като взискател по изпълнителното
дело. Изложени са подробни доводи, че последното законосъобразно извършено
изпълнително действие по делото е осъществено на 08.10.2013 г., поради което
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, а последващите
действия от страна на взискателя от месец март 2017 г. са извършени след настъпила
перемпция, по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържа, че към датата на
предявяване на исковата претенция вземането за сумите по издадения изпълнителен
лист от 11.07.2012 г. е погасено по давност. Съобразно изложеното е направено искане
съдът да признае за установено, че не дължи на ответника ½ от сумата в общ размер на
1 791,41 лв., от която 1 170,81 лв, представляваща главница по договора за
потребителски кредит, 318,15 лв. – надбавка, представляща печалба за кредитора,
мораторно обезщетение в размер на 169,29 лв., 33,16 лв. – държавна такса, и
юрисконсултско възнагаждение в размер на 100 лв., за които вземания е издаден
1
изпълнителния лист от 11.07.2012 г. г. по ч. гр. д. № .......... г. по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 73 състав, и е образувано изпълнително дело №
............ г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № ....... на КЧСИ. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника „..........., в който е изложено становище за
недопустимост, евентуално неоснователност на предявения иск. Изложени са доводи,
че е налице процесуална активност на кредитора, с която е поддържана висящността на
изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни
способни. Предвид изложените доводи, че вземанията не са погасени по давност, е
направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Депозирана е и писмена защита от ищеца, в която са изложени доводи за
основателност на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищецът, противно на изложеното в депозирания писмен отговор,
има правен интерес от предявения иск, тъй като се легимира в качеството на наследник
по закон – дъщеря, на длъжника по процесния изпълнителен лист от 11.07.2012 г. и
съобразно данните в представеното удостоверение за наследници от 16.09.2022 г. /л. 18
от делото/ е наследник на ½ от наследството на П.Д.Д.в.
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред,
след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно,
релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с
установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след издаването на съдебния
акт юридически факт, довел до погасяване на вземането по него. В конкретната
хипотеза ищецът се позовава на изтекла погасителна давност.
С определението за насрочване на делото от 24.10.2023 г. /л. 47 и сл./ съдът е
указал на ответника, че негова е доказателствената тежест да установи пълно и главно,
че разполага с правото на принудително изпълнение за вземанията, за които е издаден
процесния изпълнителен, включително настъпването на факти, които имат за
последица прекъсване и/или спиране на погасителната давност. Със същото
определение, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, и предвид изложеното от
страните, съдът е обявявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че въз основа на изпълнителен лист от 11.07.2012 г. по гр. д. № ..........
г. по описа на СРС, издаден в полза на първоначалния кредитор „.....” ЕАД, срещу
наследодателя на ищцата – Петко Даков Дилков, е образувано изпълнително дело №
............ г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № ....... на КЧСИ, за следните суми: 1170,81 лв. –
главница по договор за потребителски кредит, 318,15 лв. – надвавка, представляваща
печалба на кредитора, 169,29 лв. – мораторно обезщетение, 33,16 лв. – държавна такса,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които вземания са
прехвърлени от първоначалния кредитор на ответника „............
Като безспорно е отделено и обстоятелството, че ищцата е законен наследник на
починалия длъжник по посоченото изпълнително дело – П.Д.Д.в. Посочените
обстоятелства не са спорни между страните по делото и се установяват от
представените писмени доказателства.
2
За установяване на твърденията, че разполага с право на принудително
изпълнение за процесните вземания по искане на ответника към доказателствата по
делото е приобщен заверен препис от изпълнително дело № 2012.......0411342 по описа
на ЧСИ Н.М. /л. 65 и сл./, от материалите по което се установява следното:
На 21.08.2012 г. е депозирана молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
за образуване на изпълнително дело за събиране на вземанията, предмет на процесния
изпълнителен лист. В молбата е обективирано възлагане в полза на ЧСИ, на основание
чл. 19 ЗЧСИ, за определяне на изпълнителните способи по делото.
Видно от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист по делото са
преведени суми, както следва: 604,05 лв. – на 09.12.2020 г., 547,37 лв. – на 27.05.2022
г., 613,31 лв. – на 08.02.2023 г., 6 лв. – на 27.04.2023 г., 563,57 лв. – на 10.07.2023 г.,
55,74 лв. – на 10.07.2023 г.
През месец септември, 2012 г. са наложени запори върху банкови сметки на
длъжника в различни банки, видно от приложените запорни съобщения на л. 75 и сл. от
делото, включително и в „Обединена Българска Банка” АД.
С разпореждане от 09.10.2012 г. наложеният запор върху банкови сметки на
длъжника в нея е вдигнат.
През месец октомври 2013 г. – на 11.10, е наложен запор върху вземания пенсия
на длъжника, видно от разписката за връчване на запорно съобщение до НОИ /л. 118 –
гръб от делото/.
С разпореждане от 27.0.2015 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника
за 04.03.2015 г. от 13:00 часа /л. 148/. Съобщението до длъжника е изпратено по поща и
е върнато с отбелязване, че не е потърсено от получателя /л. 153 – гръб/.
С разпореждане от 15.07.2015 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника
за 29.09.2015 г. от 13:00 часа /л. 154/. Съобщението до длъжника е изпратено по поща и
е върнато с отбелязване, че не е потърсено от получателя /л. 159 – гръб/.
Опис на движими вещи е насрочен и за 30.03.2016 г. от 13:00 часа, но
съобщението до длъжника отново е върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена
от получателя /л. 164 – гръб/.
С разпореждане от 06.01.2017 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника
за 27.04.2017 г. от 13:00 часа /л. 166/. Съобщението до длъжника е изпратено с куриер,
но липсват данни да е надлежно връчено.
На 15.03.2017 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху
вземания по банкови сметки на длъжника и насрочването на опис на движими вещи /л.
169/..
На 06.11.2017 г. е наложен запор върху вземания по банкови сметки на
длъжника в „.....” АД /л. 174 – гръб/.
С разпореждане от 11.09.2018 г. е насрочен описа на движими вещи на
длъжника за 31.10.2018 г. от 11:00 часа, като липсват данни призовката за
принудително изпълнение да е връчена на длъжника – представена е обратна разписка
бе отбелязване във връзка с връчването /л. 184/.
На 08.05.2020 г. е депозирана молба от взискателя за нагалане на запор върху
вземания по банкови сметки на длъжника и насрочване на опис на движими вещи /л.
188/.
На 26.11.2020 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „..........”
АД /л. 196/, който впоследствие е вдигнат по молба на длъжника с разпореждане от
16.12.2020 г.
3
На 30.12.2020 г. е депозирана молба ответника като взискател по делото във
връзка с осъществено прехвърляне на вземането по процесния изпълнителен лист.
Видно от представеното удостоверение за наследници от 16.09.2022 г. /л. 236 от
делото/ длъжникът Петко Дилов е починал на 09.09.2022 г.
При така установените факти, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно задължителните разясненията, дадени в тълкувателно решение № 3 от
28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Процесното изпълнително дело от 2013 г. е образувано преди 26.06.2015 г.,
поради което съдът приема, че до тази дата погасителна давност не е текла за
вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист. Същата е започнала да тече от
27.06.2015 г. и е прекъсвана многократно с предприети действия, насочени към
принудително изпълнение на процесните вземания, включително е прекъсната на
06.11.2017 г. с наложен запор върху вземания по банкови сметки на длъжника в „.....”
АД /л. 174 – гръб/ и на 26.11.2020 г. с наложен запор върху банкови сметки на
длъжника в „..........” АД /л. 196/.
В обобщение, към датата на депозиране на исковата молба – 24.02.2023 г.,
включително и към датата на приключване на устните състезания по делото,
погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист не е изтекла.
При преценка на обстоятелствата във връзка с прекъсването на погасителната
давност съдът съобрази установените факти по делото и разясненията, дадени в т. 10 от
тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, съгласно
които искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
Съдът съобрази и разясненията, дадени в т. 5 от
тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК,
съгласно които запорът върху вземане по банкова сметка се счита наложен само с
разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от
третото задължено лице /в конкретния случай запорните съобщения са получени на
06.11.2017 г. и на 26.11.2020 г./, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал.
3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като
законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Последното не е
част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това, дали той
може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване
на взискателя или не. В случай, че вземането не съществува, запорът не може да
породи предвидените в закона последици, а оттам и не може да се реализира
изпълнителния способ, от който той е част, като вземането на кредитора ще остане
неудовлетворено. Тази невъзможност обаче е обективна и се дължи на несъществуване
на вземането, което не е следствие от поведението на длъжника или от извършени от
него действия.
Във връзка с възражението на ищеца за прекратяване на производството по
изпълнителното дело от 2012 г. поради т. н. „перемпция”, съдът намира, че същото е
неоснователно с оглед установените по делото данни относно процесуалната
активност на взискателя по процесното изпълнително дело.
4
В тази връзка съдът съобрази, че двугодишният срок за перемпция започва да
тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, т. е. осъществяването
на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите
не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие
и така осуетява неговото прилагане /в този смисъл: решение № 37 от 24.02.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/. Дори да се приеме, че делото е било
перемирано, т.е. прекратено по силата на закона, петгодишната погасителна давност от
27.06.2015 г. е прекъсната на 06.11.2017 г. и на 26.11.2020 г. с налагането на запори
върху вземания на длъжника. За да достигне до този извод, съдът съобрази съдебната
практика на ВКС, /решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., 4-то
г. о.; Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., 4-то г. о. и др./, в
която е прието, че настъпилата перемпция на изпълнителното дело е без правно
значение за давността, а обезсилването по право на изпълнителните действия по
перемираното дело не се отразява на настъпилото по същото прекъсване на
погасителната давност съгласно чл. 116, б. „в" от ЗЗД. Когато в хода на изпълнението е
направено искане за прилагане на изпълнителен способ, каквото е направено от
взискателя, след настъпване на перемпцията, съдебният изпълнител не може да откаже
да го изпълни, а следва да образува ново изпълнително производство, като искането
прекъсва давността независимо дали е било образувано ново дело. Ако искането на
кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е било
предприето от надлежния орган преди изтичане на давностния срок по причина, която
не зависи от волята на кредитора, то давността се счита за прекъсната с искането.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че вземането за
главница по процесния изпълнителен лист не е погасено по давност – същата е
започнала да тече от 27.06.2015 г. и е прекъсвана мнокократно, включително е
прекъсната на 06.11.2017 г. с наложен запор върху вземания по банкови сметки на
длъжника в „.....” АД /л. 174 – гръб/ и на 26.11.2020 г. с наложен запор върху банкови
сметки на длъжника в „..........” АД /л. 196/.
В обобщение, предвид изложеното, предявеният установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ответникът не дължи ½ от сумите, за които е издаден процесния изпълнителен лист от
11.07.2012 г., е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право
на разноски, но не претендира такива, поради което съдът не дължи произнасяне във
връзка с тях. С оглед изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Н. П. Д., ЕГН **********, с
адрес: град ............., срещу „...........” ЕООД, с ЕИК .........., със седалище в град София и
адрес на управление: ............., отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че Н. П. Д. не дължи на
„...........” ЕООД, в качеството й на наследник по закон на П.Д.Д.в, сума в размер на
5
895,70 лв., представляваща ½ от сумата в общ размер на 1 791,41 лв., за която е издаден
изпълнителен лист от 11.07.2012 г. по ч. гр. д. № .......... г. по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 73 състав, за следните суми: 1 170,81 лв. –
главница, 318,15 лв. – надбавка, представляща печалба за кредитора, мораторно
обезщетение в размер на 169,29 лв., 33,16 лв. – държавна такса, и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., и е образувано изпълнително дело № ............ г. по
описа на ЧСИ Н.М., рег. № ....... на КЧСИ., поради изтекла погасителна давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на известните по делото съдебни адреси на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6