Р Е Ш Е Н И Е
№
238 09.11.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на
осми ноември две хиляди двадесет и
първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с участието на секретаря Антоанета Масларска
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 262 по описа
на съда за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.197, ал.2 от ДОПК.
Й.Г.Б.,
ЕГН ********** *** обжалва Решение №ПИ-192/28.06.2021г. на и.д. директор на ТД
на НАП – София. Твърди погасяване на вземанията по давност по см. на чл.171,
ал.1 от ДОПК, което налага прекратяване на принудителното изпълнение от
публичния изпълнител по чл.173 и чл.225 от ДОПК. За вземанията през периода
01.01.2012г. – 31.12.2012г. сочи погасяване поради липса на предприети действия
по тяхното изпълнение до края на 2017г., а за вземанията през периода
01.01.2013г. – 31.12.2013г. твърди липса на връчено ПНОМ
изх.№С180010-022-0071482/27.09.2018г. Моли за отмяна на решението и ново
произнасяне на публичния изпълнител по направеното възражение за изтекла
погасителна давност.
В
писмено становище вх.№4588/05.11.2021г. жалбоподателят поддържа жалбата.
Претендира деловодни разноски.
В
с.з. пълномощникът на ответния директор на ТД на НАП – София оспорва жалбата
като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и събраните доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната
фактическата обстановка по спора:
Със
съобщение за доброволно изпълнение изх.№2472-000001/27.07.2004г. на публичния изпълнител при Регионална
дирекция – София към Агенция за държавни вземания жалбоподателят е уведомен за
образувано срещу него изпълнително дело №2474/2004г. за принудително събиране
на публични вземания, установени с н.а.х.д.№1112/2001г. на ДРС за сумата
103лв., включваща 100лв. главница за наложена глоба и 3лв. лихва. Съобщението е
връчено с известие за доставяне на 29.07.2004г.
С
разпореждане изх.№С160010-035-0195199/19.08.2016г. на главен публичен
изпълнител в ТД на НАП – София, офис Кюстендил на основание чл.225, ал.1, т.7
във вр. с чл.173, ал.2 от ДОПК поради изтекъл 10-годишен давностен срок органът
е постановил частично прекратяване на производството по изпълнителното дело в
частта за вземанията по посоченото н.а.х.д. от 103лв. с начислена допълнителна
лихва от 5.05лв. или на общата сума от 108.05лв.
С
разпореждане из.№С180010-105-0121063/09.05.2018г. на главния публичен изпълнител
в ТД на НАП – София, офис Кюстендил на основание чл.217, ал.2 от ДОПК по
посоченото изпълнително дело е допуснато присъединяване на публичен взискател /НАП/
за задължения на Б. по Декларации – образец 6 за здравно осигуряване, УПФ и ДОО
за периодите 01.01.2012г. – 31.12.2012г. и 01.01.2013г. – 31.12.2013г. на
вземания в общ размер на 3 048.96лв., включващ 2 106.96лв. главница и
942лв. лихва.
С
ПНОМ изх.№С180010-022-0071482/27.09.2018г. на главния публичен изпълнител в ДТ
на НАП – София, офис Кюстендил на основание чл.200 и чл.201, ал.3 във вр. с
чл.195, ал.1-3 от ДОПК е наложен запор върху МПС – товарен автомобил Фиат,
Скудо с рег.№КН6517ВН, година на производство 1997г. със застрахователна оценка
0.00лв. Сумата на дълга е в общ размер от 3 131.50лв., включваща
2 106.96лв. главница и 1 024.54лв. лихва. На същата дата е изпратено
и запорното съобщение до ОДМВР – Кюстендил. Разпореждането не е връчено на
длъжника, като известието за доставяне от 12.10.2018г. е оформено с данни, че
лицето е в чужбина /вж. л.26/.
С
ПНОМ изх.№С210010-022-0032002/14.05.2021г. на главния публичен изпълнител при
ТД на НАП – София, офис Кюстендил на основание чл.200 и чл.202, ал.1 във вр. с
чл.195, ал.1-3 от ДОПК е наложен запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието
на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се
в „ТБ Алианц Банк България“ АД за сумата 3 693.40лв., включваща
2 106.96лв. главница и 1 586.44лв. лихва. Жалбоподателят е уведомен
за ПНОМ с известие за доставяне на 10.06.2021г. Същият е подал възражение
вх.№2474/18.06.2021г. до директора на ТД на НАП – София срещу посоченото ПНОМ с
възражения, идентични с посочените такива в процесната жалба. С оспореното Решение
№ПИ-192/28.06.2021г. и.д. директора на ТД на НАП – София Е. Н.е отхвърлил
жалбата като неоснователна и е върнал преписката на публичния изпълнител при ТД
на НАП – София за разглеждане и произнасяне по наведените в жалбата доводи за
изтекла погасителна давност по посочените публични задължения. Органът е
установил законосъобразност на наложената ОМ от 14.05.2021г. поради наличие на
основанието по чл.195, ал.2 от ДОПК, като ОМ е предвидена по чл.198, ал.1, т.2
и т.3 от ДОПК и цели лишаване на възможност на длъжника да се разпореди с
имуществото си предвид преценката на публичния изпълнител, че към датата на
издаване на ПНОМ публичното вземане не е платено и липсват предприети от
длъжника действия за погасяване на задължението, което води до затрудняване на
неговото събиране. По отношение възражението в жалбата за изтекла погасителна
давност органът е приел, че същото само по себе си не води до
незаконосъобразност на ПНОМ, като може да бъде основание за прекратяване на
изпълнителното производство. Поради факта обаче, че давността не се прилага
служебно, а по възражение на заинтересованата страна пред публичния изпълнител,
който следва да отпише вземанията по реда на чл.173 от ДОПК и да издаде
разпореждането за прекратяване по чл.225, ал.1 от ДОПК, решаващият орган е
посочил, че възражението следва да се оправи до публичния изпълнител. Липсата
на възражение за изтекла давност до публичния изпълнител и формираното такова в
жалбата до горестоящия административен орган е мотивирало директора на ТД на
НАП –София да изпрати искането по реда на чл.88, ал.2 от АПК във вр. с §2 от ДР
на ДОПК за произнасяне от публичния изпълнител с оглед правомощията на
последния по чл.225, ал.1, т.7 във вр. с чл.168, т.3 от ДОПК. Посочено е, че абсолютна
процесуална предпоставка за произнасяне на директора на ТД на НАП – София е да
има формиран отказ на публичния изпълнител за прилагане на давността. Издателят на Решението е с възложени
правомощия да изпълнява длъжността директор на ТД на НАП – София до назначаване
на титуляр на длъжността, но за не повече от 6 месеца, съгласно заповед
№367/17.05.2021г. на изпълнителния директор на НАП /вж. л.16/. Оспореното
Решение е връчено на адресата на 26.07.2021г., а жалбата по делото е подадена
на 02.08.2021г.
С
последващо Разпореждане изх.№С210010-137-0005269/22.07.2021г. на публичния изпълнител,
по молба от Б. вх.№С210010-000-033594/22.07.2021г. с искане за погасяване на
публичните вземания по изпълнителното дело, публичният изпълнител при ТД на НАП
– София, офис Кюстендил на основание чл.266, ал.1 от ДОПК е отказал за уважи
искането. Разпореждането е връчено на адресата на 06.08.2021г.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе писмени
доказателствени средства.
С
оглед така установената фактическа обстановка, жалбата е допустима като
подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК,
пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.197, ал.2 от ДОПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
В
резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът намира, че оспореното
Решение е издадено от оправомощен орган в пределите на неговата законова
компетентност, в изискуемата се форма и при спазване на установените
процесуални правила. Нормата на чл.197, ал.1 от ДОПК възлага компетентността по
разглеждане на жалбите срещу ПНОМ на директора на компетентната териториална
дирекция. В случая, издателят на Решението е с възложени функции на
и.д.директор на ТД на НАП – София, в района на която дирекция осъществява правомощията
си издателя на оспореното ПНОМ. Произнасянето на горестоящия административен
орган е във вид на мотивирано Решение, което съдържа фактически и правни
основания за формираната воля на органа с ясна разпоредителна част.
Произнасянето е в рамките на 14-дневния срок по чл.197, ал.1 от ДОПК при
спазване на задължението на органа за изясняване на релевантните факти и
обстоятелства по случая.
Решението
е издадено в съответствие с материалния закон.
Правилна е преценката на решаващия орган за законосъобразно
издадено ПНОМ. Постановлението изхожда от компетентен орган в лицето на
публичния изпълнител по см. на чл.195, ал.3 от ДОПК, в предвидената писмена
форма по чл.196 във вр. с чл.200 от ДОПК, а наложената ОМ е от вида, регламентиран
в чл.198, ал.1, т.2 и т.3 от ДОПК. Фактическите основания за налагане на ОМ
покриват изискването на чл.195, ал.2 от ДОПК, предвид размера на дълга и
липсата на предприети действия от длъжника от налагането на предходната ОМ от
27.09.2018г. за погасяване на дължимото. Видно е, че липсват вноски за
погасяване, респ. намаляване на сумата по главницата, която остава непроменена
от 2018г., а сумата по лихвата е нараснала. Отделно от това, наложеният с ПНОМ
от 27.09.2018. запор върху МПС не е достатъчен, т.к. не е мотивирал длъжника
към погасяване на дълга, като застрахователната оценка на автомобила не сочи за
каквато и да била възможност за събиране на вземането чрез тази предходна ОМ.
По делото не са налице основанията за отмяна на ОМ по чл.197, ал.3 от ДОПК. Изложеното
обосновава законосъобразност на извода в оспореното Решение за затруднено
събиране на публичното вземане, което налага необходимост от налагане на запора
по оспореното ПНОМ от 14.05.2021г. на публичния изпълнител, а от тук – до
неоснователност на жалбата. Жалбоподателят не твърди и по делото не се
установява нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК във вр. с §2 от
ДР на ДОПК. Наложената ОМ е опредена във вид и обем /до размера на публичното
задължение/ така, че да не ограничава правата на длъжника в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел.
Правилна е преценката на решаващия орган за връщане на
преписката на публичния изпълнител досежно възраженията на оспорващия за
изтекла погасителна давност на задълженията. Правомощията на публичния
изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство по чл.225, ал.1, т.7
от ДОПК и отписване на вземанията по чл.173 от ДОПК се реализират при
констатирано от органа погасяване на вземанията. Тази констатации обаче не може
да се извърши за първи път в рамките на контролното производство по оспорване
на ПНОМ от решаващия орган по чл.197 от ДОПК, т.к. липсва произнасяне на
публичния изпълнител, което произнасяне е предмет на контрол от решаващия
орган. В случая по делото, едва в жалбата срещу ПНОМ длъжника е формулирал
възражението за изтекла давност. Т.е. липсва надлежно отправено до публичния
изпълнител искане по чл.171, ал.1 от ДОПК. Претендираното от жалбоподателя
изтичане на 5-годишния давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК не е предмет на
служебно произнасяне по арг. на противното от чл.173, ал.2 от ДОПК. В рамките
на новото произнасяне на публичния изпълнител е преценката на релевираните в
жалбата възражения за изтекла давност и нередовно връчено ПНОМ от 27.09.2018г.,
т.к. начина на връчване на предхождащото ПНОМ има връзка с прекъсването на
давността по см. на задължителните указания в ТР №7/15.04.2021г. на ВАС по
т.д.№8/2019г., ОСС, I и II
колегия, но не представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на
оспореното ПНОМ. Безспорно, позоваването на предвидената в закона погасителна
давност е средство за защита на длъжника, но той има правото и възможността да
го упражни пред публичния изпълнител и едва тогава, след произнасяне на същия,
този негов акт, респ. мълчалив отказ може да се контролира от съда, след
проведен административен контрол пред решаващия административен орган. Правилна
е преценката на решаващия орган за недопустимо разглеждане на възраженията на Б.
за изтекла погасителна давност в рамките на провелото се производство по
оспорване на ПНОМ от 14.05.2021г. предвид липсата на произнасяне на публичния
изпълнител по този въпрос.
Последващото произнасяне на публичния изпълнител с
Разпореждането от 22.07.2021г. не е предмет на настоящето съдебно производство.
Произнасянето е по отделна молба на Б. и следва във времето оспореното Решение
на органа. Разпореждането подлежи на самостоятелно оспорване пред
по-горестоящия орган по предвидения за това процесуален ред.
На основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК съдът ще
отхвърли оспорването.
С оглед изхода от делото жалбоподателят няма право на
деловодни разноски.
На основание чл.143, ал.3 от АПК във
вр. с §2 от ДР на ДОПК жалбоподателят дължи заплащане на ответника на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. на основание чл.37 от ЗПП и
чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването в жалбата на Й.Г.Б. /с посочени лични данни/ срещу Решение
№ПИ-192/28.06.2021г. на и.д. директор на ТД на НАП – София по жалба
вх.№2474/18.06.2021г. по регистъра на офис Кюстендил при ТД на НАП – София,
подадена от Б. срещу ПНОМ изх.№С210010-022-0032002/14.05.2021г. на главния
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София.
ОСЪЖДА
Й.Г.Б. да заплати на ТД НА НАП – СОФИЯ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв. /сто лева/.
На основание чл.197, ал.4 от ДОПК решението
на съда не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: