РЕШЕНИЕ
№ 8157
гр. София, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. Н.А
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110126197 по описа за 2022 година
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, по чл. 45 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Д. А.ов М. солидарно срещу
Р. А. Н. и „ЗМБГ“ АД.
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове по чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД /по отношение на ответника „ЗМБГ“ АД/ и по чл. 45 ЗЗД /по отношение на
ответника Р. А. Н./ за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 2000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца,
вследствие на непозволено увреждане, причинено от ответника Р. Н. на 31.08.2021 г.,
ведно със законна лихва от предявяването на исковата молба до погасяването, както и
искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца сумата от 145,57 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.08.2021
г. /деня на увреждането/ до 19.05.2022 г.
Ищецът Д. А.ов М. твърди, че на 31.08.2021 г., около 22:45 ч., минавал по бул.
„България“ срещу Техникума по текстил. Забелязал трима служители на „ЗМБГ“ АД -
Р. А. Н., Симеонка С. Илиева и Г. Я. А., които извършвали дейност по почистване на
улицата и тротоара. След като останал с впечатление, че те не изпълняват качествено
работата си - не мият булеварда и тротоарите, а само ги пръскат с вода, решил да
поговори със служителите, попитал ги от коя фирма са и поискал телефонния номер на
ръководителя им. Твърди се, че служителите отказали да разговарят с него, започнали
да се държат агресивно, употребили множество обидни думи, започнали да го пръскат
с маркуча и да го замерят с камъни. Ищецът многократно отправял към служилите на
„ЗМБГ“ АД реплики за продължаване на разговора в рамките на добрия тон. Въпреки
това, ответникът Р. Н. го подгонил с лопата в ръка. Ищецът започнал да бяга. Сочи, че
щом го доближил, Н. хвърлил лопатата и ударил ищеца в областта на тила, той паднал
1
на земята и изгубил съзнание. На инцидента имало случайни очевидци, които се
спрели, за да помогнат на ищеца. След като дошъл в съзнание, ищецът усетил остра
болка в областта на тила, която му пречела да се изправи, поради което продължил да
лежи на земята. Помолил един от спрелите минувачи да позвъни на телефон 112, като
за целта й предоставил мобилния си телефон. На мястото пристигнал екип на спешна
помощ, който транспортирал ищеца до болнично заведение. При извършения на
следващия ден преглед в Клиниката по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД било установено, че М. е получил травматични увреждания -
кръвонасядане и подкожен хематом в дясната тилна област на главата.
Счита, че с действията си Р. А. Н., служител при ответника, е осъществил състава
на непозволено увреждане, вследствие на което ищецът е претърпял значителни по
интензитет неимуществени вреди. Твърди неимуществените вреди да са причинени
както от изпитваната в продължение на дни физическа болка от удара в тилната област
на главата и получения подкожен хематон, така и морални вреди, изразяващи се в
стрес от посещението на болнично заведение, безпомощното състояние, в което е
изпаднал в резултат от удара, както и шока от това, че се е събудил на земята,
заобиколен от непознати хора и със силна болка, която му пречила да се изправи.
Изпитвал разочарование от липсата на контрол върху разходването на публични
средства за некачественото извършване на общественополезна дейност. Загубил
мотивация и изпитвал трудности в общуването. Счита, че между противоправното
деяние и настъпилия вредоносен резултат има пряка причинно-следствена връзка.
Твърди, че деянието е извършено по повод изпълнението на работата на служителя -
действията на Р. Н. били пряко свързани с изпълняваната от него работата, извършени
били в работно време и със средства на работодателя, поради което следвало да се
ангажира и солидарната отговорност на „ЗМБГ“ АД. Поради тези и останалите
изложени съображения моли съдът да уважи в условията на солидарност предявените
искове. Претендира разноски.
Ответникът „ЗМБГ“ АД изцяло оспорва допустимостта и основателността на
предявените искове. Сочи, че доколкото описаното действие осъществява признаци на
престъпление от частен характер по НК, за което имало влязло в сила постановление,
то е недопустимо граждански съд да установява отговорност за вреди от непозволено
увреждане, когато същото деяние съставлява извършено престъпление и липсва влязла
в сила присъда. Алтернативно, счита, че исковете са неоснователни. Оспорва
твърденията на ищеца, че вредите са причинени при или по повод изпълнение на
работата на ответника Р. Н., както и че същите са пряко свързани с изпълнявана от него
работа. Сочи, че описаните действия в исковата молба са по повод личен спор между
работника и ищеца относно извършеното от жалбоподателя заснемане на лицето на
работника. Твърди, че хвърлянето на лопата от страна на Р. Н. не е част от
задълженията на служителя и не е във връзка с изпълняваната от него работа.
Извършеното от служителя действие не било свързано по никакъв начин с възложената
му работа.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди, че ищецът
е преследвал екипи на ЗМБГ АД, многократно е провокирал служителите. Сочи, че
ищецът няма качеството на лице, което да контролира работата на служителите на
ЗМБГ АД. Възложител на ответника била Столична община, като именно
възложителят имал правомощия да контролира изпълнителя, чрез оправомощени от
него лица. Ищецът извършил непристойните и незаконосъобразни действия по
отношение на екипа от служители на ответника. Твърди се, че ищецът е принуждавал
служителите на ЗМБГ АД да му обърнат внимание, въпреки тяхното изрично
несъгласие, което можело да се определи като тормоз от страна на М.. Сочи се, че
ищецът е заснел видеозапис с мобилния си телефон, въпреки изричното несъгласие на
2
служителите; държал се непристойно и арогантно, обиждал е служителите и ги е
заплашвал. Със заснемането нарушил правото на заснетите лица, гарантирано в
Конституцията /чл. 32/. Оспорва твърдението на ищеца, че е загубил съзнание от
нанесен му удар, като същото се опровергавало от представената транскрипция на
видеозапис. Намира, че въведените в искова молба твърдения за претърпени морални
страдания, изразяващи се в разочарование от липсата на контрол, понижена
самооценка, отнасяща се до безсилие „пред лошата организация“, и загуба на
мотивация, не биха могли да бъдат пряка последица от твърдяното действие на Р. Н..
Оспорва и твърденията на ищеца, че в продължение на седмици се е затворил в себе си
и в продължение на седмици изпитвал трудности в общуването. Поради тези и
останалите подробно изложени съображения моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като
взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено
следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 45 ЗЗД:
За основателността на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно: виновно и противоправно поведение на лицето
Р. Н., за което отговаря ответникът ЗМБГ АД /извършено действие по нанасяне на удар
с лопата/, в причинна връзка с което да е настъпил процесният инцидент, от който
ищецът е претърпял твърдените вреди.
В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат, че са
погасили претендираното вземане.
В хипотезата на чл. 45 от ЗЗД само вината се презумира от закона. Ищецът следва
да установи по делото при условия на пълно и главни доказване както конкретно
поведение на третото лице, на което ответникът е възложил работа, респ. е пряк
причинител, противоправността на същото, претърпените вреди, но и обстоятелството,
че поведението на това трето лице е решаващо за настъпване на вредите, тоест, че то е
вътрешно необхоД. свързано с резултата. Такава връзка между поведението и
резултата ще е налице тогава, когато вредата закономерно произтича от деянието, а не
е случайно свързана с него. Всяко действие или бездействие, което е в нарушение на
обществения порядък е противоправно, като деецът може, наред с гражданската
отговорност, да носи за същото административна, наказателна или дисциплинарна
отговорност. Деликтната отговорност по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД се ангажира за
увреждащо спрямо ищеца поведение. Тя е защита на субективно право на ищеца и
правнозначими негови интереси. В случая ищецът твърди, че неимуществените вреди
са му причинени вследствие на нанесения му с лопата удар от служителя при ЗМБГ
АД ответник Р. Н..
От приетото по делото съдебномедицинско удостоверение № 562/2021 г. се
установява, че при извършения на ищеца Д. М. преглед на 01.09.2021 г. се установило,
че в дясната тилна област на главата е налице интензивно червеникаво-мораво
кръвонасядане, с неправилна форма и с размери 4/2,5 см., като се установило
подлежащо болезнен при палпация флуктуиращ подкожен хематом, с размери 5/4 см.
Било установено кръвонасядане и подкожен хематом в дясната тилна област на
главата. Заключено е, че тези травматични увреждания са получени в резултат от
действията на твърд тъп предмет по механизма на удар с или върху такъв и могат да се
получат по време и начин, както съобщава прегледаният, а именно – че на 31.08.2021 г.
около 22,40 ч. бил ударен с лопата по главата от непознат за него мъж. Било му
причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
3
От показанията на свидетеля Л. Р. Х. – очевидец на инцидента, се установява, че
на 31.08.21 г., късно вечерта, когато се придвижвал с велосипед от НДК по велоалеята
посока Бояна, на бул. България станах свидетел на инцидента. Свидетелства, че видял
камион на чистота, цистерна, и служители, които чистели. Подминавайки камиона
видял хора, които се били събрали и служители на фирмата за чистота, като видял как
служител на фирмата със замах хвърлил от разстояние около 2 метра лопатата срещу
едно момче – ищеца Д. М.. Ударил го отзад по главата, като ищецът бил лице в лице с
тях, но като видял, че замахват с лопата се обърнал да се предпази, поради което
лопатата го ударила в тила. Ищецът се строполил на земята, като свидетелят спрял два
- три метра след това. Приближил се, за да попита какво се случва, като хората от
фирмата за чистота веднага си тръгнали. Сочи, че останал при ищеца, който бил в шок,
не бил адекватен, като повтарял, че са го убили. Ищецът се опитал да проведе разговор
със служител от национална система 112, но поради шока разговорът не бил успешен.
Бил в безпомощно състояние, изпитвал болка. Няколко минути по-късно свидетелят
започнал да звъни на тел. 112, като звъннал общо три пъти. След около 40 минути
пристигнала линейка и екип на МВР от 4 РУ. Закарали ищеца във Военна болница.
Свидетелят отишъл по-късно до болницата, за да се поинтересува за състоянието на
ищеца, като малко по-късно последният бил изписан и по-адекватен. Все още изпитвал
болка, бил замаян и говорел бавно, но в по-добро състояние, отколкото непосредствено
след удара. Свидетелят сочи, че се видял с ищеца и няколко седмици по-късно, като
последният вече бил добре.
От показанията на свидетеля Иван-Александър Иванов Иванов, на когото ищецът
Д. М. е кум, сочи, че ищецът му разказал, че снимал клип как камионът на фирмата за
чистота мие улицата, когато го замерили с лопата. След удара паднал на земята,
причерняло му. Сочи, че травмата представлявала подутина в тилната област на
главата, която преминала след известно време, за период до около месец.
По делото е разпитан и свидетелят Г. Я. А. – служител при ответното дружество
ЗМБГ АД. Последният сочи, че бил шофьор на почистващия камион в процесната
вечер. Докато миели булеварда, видял, че към него се задава момче, което заснема с
телефона си. Момчето се доближило до вратата на комиона, като свидетелят казал, че
не желае да бъде сниман. Момчето попитало от коя фирма е, като свидетелят отказал
да отговори. Така приключил разговорът. Забелязал след това, че момчето разговаряло
с ответника Р. Н., като последният бил попитан за същото – в коя фирма работят. След
това сочи, че момчето и Р. Н. застанали отстрани, а тъй като свидетелят се качил в
камиона, не видял какво се е случило между тях впоследствие. Не видял
съприкосновение.
При съвкупния анализ на така събраните гласни доказателствени средства се
установява, че единствено свидетелят Л. Р. Х. е бил очевидец на случая, като е
наблюдавал пряко удара от неговото начало до края. Съдът кредитира изцяло
показанията на този свидетел, като намира, че същите са логични, последователни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира и показанията на останалите двама свидетели, като
непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства, като що се отнася до
свидетеля Г. Я. А., същият, макар и да е присъствал в процесната вечер, сочи, че е бил в
почистващия камион, поради което не е видял случващото се извън него. Съдът
кредитира показанията му, като се има предвид възможната му заинтересованост по
смисъла на чл. 172 ГПК, тъй като е служител при ответното дружество.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че ищецът
е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в телесно увреждане и предизвикало
физическа болка и страдания. Видно от приетото по делото постановление от
4
29.12.2021 г. по пр. пр. № 40171/2021 г. по описа на СРП, на ищеца била причинена
лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК, поради което е отказано да се образува
наказателно производство поради факта, че извършеното деяние се преследва по тъжба
на пострадалия. Изводът и в приетото съдебномедицинско удостоверение, издадено от
УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, е, че на ищеца е причинено временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за
настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на
делинквента. По категоричен начин от приетите доказателства /показанията на
свидетеля очевидец Х. и съдебномедицинското удостоверение/ се установява
наличието на причинна връзка между противоправното деяние на ответника Р. Н. и
вредоносния резултат.
Гореизложеното дава основание да се приеме, че е осъществен фактическият
състав на чл. 45, ал.1 ЗЗД и следва да бъде извършено репариране на претърпените от
ищеца М. неимуществени вреди, като бъде спазен заложеният в чл. 52 ЗЗД принцип на
справедливо обезщетяване.
По иска по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД:
Освен за отговорността на прекия причинител на вредата Р. Н., следва да се даде
отговор на въпроса за отговорността на ответника ЗМБГ АД. Фактическият състав на
чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от лице, при или по
повод изпълнение на работата му, възложена от отговорния по чл. 49 ЗЗД. Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на
възложилия работата и затова няма място за презумптивна виновност и за нейното
опровергаване. Лицето, което е възложило работата може да се освободи от
отговорност, ако докаже, че прекият причинител на вредата не е действал виновно или
тя не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на възложената работа.
При непозволено увреждане пасивно солидарни са за причинените вреди на
пострадалия прекият извършител на деликта и възложителят на работата, при
извършването на която е пострадало увреденото лице. Пострадалият има възможност
да предяви иска за обезщетението солидарно срещу непосредствения извършител и
лицето, което му е възложило работата като по отношение на деликтната солидарна
отговорност намират приложение разпоредбите на чл. 121 - 127 ЗЗД – в този смисъл
напр. Решение № 503 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2009 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. Когато искът на увреденото лице е насочен срещу
всички гражданско-отговорни субекти /в едно или в отделни производства/, напр.
срещу прекия причинител на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и срещу възложителя на
работата му на основание чл. 49 ЗЗД, отговорността на тези субекти е солидарна – в
този смисъл напр. Решение № 304 от 7.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1749/2010 г., III г.
о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Възложителят на работата обаче отговаря
не на лично основание, не като причинител на вредата за лични свои виновни действия
или бездействия, а за такива на извършителя на работата, при или по повод на която са
причинени вредите. Неговата отговорност е гаранционна-обезпечителна по силата на
закона и поради това платилият обезщетението възложител на работата има право на
регресен иск срещу причинителя на вредата за цялата сума на обезщетението – така
напр. Решение № 308 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1292/2009 г., IV г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
С окончателния доклад по делото, приет в проведеното открито съдебно
заседание на 09.03.2023 г. без възражения от страните, като безспорно и ненуждаещо се
от доказване е отделено обстоятелството, че към 31.08.2021 г. ответникът Р. Н. се
намирал в трудово правоотношение с ответника ЗМБГ АД. Ето защо и на осн. чл. 153
5
ГПК съдът приема отделения за безспорен факт за доказан.
Според задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 7/1958 г.,
отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя има
обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не произтича от вината на
лицето, което е възложило работата, и затова няма място за възражение, че то е
невиновно, и за доказване на неговата невиновност. Лицето, което е възложило
работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което
е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са
виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на
възложената му работа. Според ППВС № 9/1966 г., отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за
вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата,
като вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на
вредата. Върховният съд изтъква, че в някои случаи се касае до неспазване на
правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на
необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в
неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други
правила и от характера на възложената работа. Според решение № 964 по гр.д. №
124/1964 г. на І ГО, за да е налице отговорност по чл. 49 ЗЗД, е необхоД. вредите да са
резултат от виновно противоправно действие или бездействие на лице, ангажиращо
отговорността на ответника. В случая категорично се установи от събраните по делото
доказателства, че увреждането на ищеца е настъпило при и по време на изпълнение на
възложената на Р. Н. работа от ЗМБГ АД. От показанията на свидетелите Л. Р. Х.
/случайно минаващ/ и Г. Я. А. /служител при ЗМБГ АД/ се установи, че в процесната
вечер ответникът Р. А. е изпълнявал задълженията си по почистване на столичния
булевард. Свидетелят Х. сочи, че е видял как последният хвърля използваната от него
лопата срещу ищеца, с което му нанася удар в тилната област. При тези установени
факти, в случая е налице възлагане на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД от страна на
ответното дружество на ответника Н., който в резултат на противоправното си
поведение по време изпълнението й е причинил вреди на пострадалия ищец, които
следва да бъдат възмездени. Безпротиворечива е съдебната практика по тълкуване
разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, че само при съществено отклонение от рамките на
възложената работа, отговорността на възложителя отпада, каквото съществено
отклонение в случая не е доказано, защото увреждането е станало по повод и по време
на извършваната работа – почистване на столичния булевард, при виновно нанасяне на
удар чрез хвърляне на използваната от работника Н. лопата срещу ищеца. Това
обстоятелства се признава от ответника ЗМБГ АД /такова изрично признание е налице
в депозираната по делото писмена защита от дружеството/.
Ето защо следва да бъде ангажирана солидарно и гаранционно-обезпечителната
отговорност на работодателя на прекия извършител, възложил му дейност във връзка с
почистването на булеварда.
По размера на обезщетението:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. справедливостта не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни, обективно настъпили
обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия. Съдът следва да определи по справедливост какъв е
паричният еквивалент на претърпените от увреденото лице неимуществени вреди. В
конкретния случай, като се съобразиха доказателствата по делото, се налага извод, че
се касае до реално претърпени болки и страдания от ищеца М.. От значение за
6
определяне на размера е видът и характерът на уврежданията, претърпените болки и
страдания, възрастта на пострадалия, обществено-икономическите условия към датата
на увреждането. В настоящия случай ищецът, който е бил на 33 г. към датата на
увреждането, е получил кръвонасядане с размери 4/,25 см, подкожен хематом с
размери 5/4 см., което увреждане му е причинило болка и страдание. Следва да бъзе
отчетено, че оздравителният период е бил около месец /в тази връзка съдът съобрази
показанията на свидетелите Иван-Александър Иванов Иванов и Л. Р. Х./. Установява
се още, че най-интензивни болки и страдания ищецът е изпитвал непосредствено след
удара /в този смисъл показанията на свидетеля Хандиев, който заявява, че след удара
пострадалият бил в шок, изпитвал болки, като няколко часа по-късно, след като бил
изписан от спешното отделение вече бил по-адекватен/. Не се установи да е налице
усложнение в оздравителния период, което да е довело до по-голяма продължителност
на търпените от ищеца болки и страдания, както и последният да е губил съзнание. В
тази връзка показанията на свидетеля Х. са, че последният насърчил ищеца да остане
на земята и да си почива, докато пристигне екипът на спешна помощ, но М. бил в
съзнание, макар и в шоково състояние. Увреждането е настъпило на 31.08.2021 г. и
съобразно обществено-икономическите условия на страната към този момент, и като се
вземе предвид гореизложеното относно тежестта и характера на увреждането,
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено на сумата от 1500
лв., ведно със законната лихва считано от предявяването на иска до погасяване на
задължението.
По възражението за съпричиняване:
По направеното от ответника ЗМБГ АД възражение за намаляване на
отговорността му поради съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на
вредоносния резултат: Според общия правен принцип виновният причинител на вреди
е длъжен да ги поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка
причинна връзка със собственото му поведение. Когато и поведението на пострадалия
е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване.
Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от наличието на
такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието на вина в действието или
бездействието на пострадалия. За да е налице съпричиняване обективно е необхоД. за
настъпването на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и
увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането.
В този смисъл е задължителната за съдилищата практика – напр. Решение № 444 от
31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК, произнесено по реда на чл. 290
ГПК. В случая съдът намира, че по делото ответникът не доказа да е налице
съпричиняване от страна на ищеца на получените от него увреждания. Ответникът
твърди, че ищецът е провокирал работника, опитвайки се да контролира извършваната
от него работа. За установяване факта на съпричиняване от страна на ответника са
ангажирани единствено гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г. А. –
служител при ЗМБГ АД. По отношение на наблюдаваната от него комуникация между
ищеца Д. М. и ответника Р. Н., свидетелят сочи: „ Чух, че между Р. и момчето
започнаха пререкания. Чух същото, което ме питаше момчето. Чух, че го пита коя
фирма сме. Те застанаха отстрани и не зная какво се случи. Аз се качих в камиона. Те
продължиха да имат комуникация, след като се качих в камиона.“. Свидетелят А. не
сочи да е станал свидетел на други конкретно отправени реплики и действия от ищеца
М. към ответника Н.. От единствения въпрос, който пресъздава свидетеля като зададен
от ищеца на нападателя, а именно – в коя фирма работи, по никакъв начин не може да
се направи извод за наличие на провокация към последвалото увреждане.
Възражението за съпричиняване е неоснователно.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
7
Установи се наличие на главен дълг. При неизпълнение на парично задължение,
произхождащо от вреди от непозволено увреждане, лихва се дължи от деня на
увреждането. От този момент, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД длъжникът се счита изпаднал
в забава, поради което обезщетението по чл. 86 ЗЗД е в размер на законната лихва от
деня на увреждането до предявяване на иска. След предявяване на иска, законна лихва
върху обезщетението за вреди се дължи до деня на окончателното му изплащане. Така
забавата при изпълнение на паричното задължение за обезщетение за вреди от
непозволено увреждане е напълно компенсирана – ищецът получава обезщетение в
размер на законната лихва върху обезщетението от деня на увреждането до
окончателното му изплащане.
Дължимата лихва за забава, която е в размер на законната лихва, за периода от
31.08.2021 г. до 19.05.2022 г., изчислена посредством онлайн калкулаторът, достъпен
на: https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, е в размер на 109,17 лева, до който
размер следва да бъде уважен предявеният иск, като бъде отхвърлен за горницата до
пълния предявен размер от 145,57 лева като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на рацзноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 375
лева, пропорционално на уважената част от предявените искове /277,50 лева адв.
възнаграждение и 97,50 лева държавна такса/.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника ЗМБГ АД следва да се присъди
сумата от 10 лева, пропорционално на отхвърлената част от предявените искове,
представляваща усвоен депозит за разноски по призоваването на свидетел. В полза на
ответника не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение. Въпреки че такова се
претендира от ЗМБГ АД и е посочено в списъка за разноски по чл. 80 ГПК, то не са
налице доказателства разходът да е направен. Видно е от представения договор за
правна защита и съдействие /л. 117/, че договореното възнаграждение от 500 лева без
ДДС следва да бъде заплатено по посочената банкова сметка на адвокатското
дружество в срок до 30.04.2023 г. Доказателства за извършеното плащане обаче не са
представи до устните състезания по делото.
В полза на ответника Р. Н. не следва да се присъждат разноски, доколкото същият
не е направил искане за това.
Водим от гореизложеното и на осн чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 45 ЗЗД Р. А. Н., ЕГН: ********** и на осн. чл. 49 ЗЗД вр.
чл. 45 ЗЗД „ЗМБГ“ АД, ЕИК: ********* да заплатят солидарно на Д. А.ов М., ЕГН:
**********: сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, представляващи болки и страдания в резултат на нанесен удар с лопата в
тилната на главата на Д. А.ов М. от Р. А. Н. по време на извършване на служебните
задължения на последния, намиращ се в трудово правоотношение с работодателя
„ЗМБГ“ АД, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 19.05.2022 г. до
погасяване на задължението; сумата от 109,17 лева на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2021 г. до
19.05.2022 г., както и сумата от 375 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща
разноски по делото, пропорционално на уважената част от предявените искове, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата
8
до пълния предявен размер от 2000 лева, както и иска за лихва за забава върху
главницата за горницата до пълния предявен размер от 145,57 лева като неоснователни.
ОСЪЖДА на осн. 78, ал. 3 ГПК Д. А.ов М., ЕГН: ********** да заплати на
„ЗМБГ“ АД, ЕИК: ********* сумата от 10 лева, представляваща разноски,
пропорционално на отхвърлената част от предявените искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9