Р Е
Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 11.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Наталия Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Христова гр.
д. № 3235 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба, депозирана от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Н.С., против Е.П. П., ЕГН **********.
В исковата и
в уточнителна молба вх. № 12669/27.08.2018 г. ищецът твърди, че въз основа на
подадено заявление по чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение, връчена на
отвеницата по реда на чл. 47 ГПК, в резултат на което и на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
установителен иск за вземанията на дружеството.
Твърди се, че
вземанията спрямо ответницата П. произтичат от сключен с „Банка ДСК“ ЕАД
Договор за стоков кредит № 217544/11.10.2016 г., по силата на който
заемодателят предоставил на ответника – заемополучател сума в размер на 1
138,38 лева, която ответникът се задължил да върне на 24 месечни вноски, 23 от които
в размер на 58,82 лева и една последна вноска в размер на 57,70 лева. Договорът
е подписан при общи условия, които кредитополучателят е приел и получил с
подписване на договора. Кредитът бил усвоен еднократно, безкасово по сметка на
търговеца. Уговорено е, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент от
21,57% годишно или 0,599% на ден. Възнаградителната лихва е в общ размер на
123,28 лева за исковия период от 10.11.2016 г. до 10.10.2017 г. Сочи, че на
31.03.2017 г. ответницата преустановила плащанията по договора и на 24.10.2017
г. била обявена предсрочната му изискуемост /съгласно чл. 12.1 от ОУ – при
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни/.
Заявява, че
на 10.10.2017 г. между ищеца и „Банка ДСК“ ЕАД е подписано Приложение № 1.1 към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 29.09.2017 г.,
по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД като цедент прехвърля на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД като цесионер вземанията към ответницата П.,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително изтеклите
лихви. Заявява, че ответницата е уведомена за извършената цесия на 24.10.2017
г. от „Банка ДСК“ АД посредством писмо с обратна разписка.
Иска се
постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че Е.П. П.,
ЕГН **********, дължи „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК
*********, следните суми: сумата от 979,76 лева
– главница, представляваща непогасено задължение по сключен с „Банка
ДСК” ЕАД Договор за стоков кредит № 217544 от 11.10.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението –
09.02.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 123,28 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 10.11.2016 г. до
10.10.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 481/2018 г. по описа на РС – гр.
Враца, ГО, VII състав. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответницата Е.П. П. чрез назначения
й особен представител адв. В.Л., с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Заявява, че преди подписването на договора на кредитополучателя
не е била предоставена информацията под формата на Стандартен европейски
формуляр, с което е нарушен чл. 5, ал. 2 ЗПК. На следващо място сочи, че не се
установява банката – кредитор да е обявила предсрочната изискуемост на кредита,
нито че ответницата е уведомена по реда на чл. 99 ЗЗД за извършената продажба
на вземания. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. №
481/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по
депозирано от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД заявление
против Е.П.Т. е издадена Заповед № 314/13.02.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
кредитора следните суми: 979,76 лева – главница, представляваща непогасено
задължение по сключен с „Банка ДСК” ЕАД Договор за стоков кредит № 217544 от
11.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението – 09.02.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от
123,28 лева, представляваща договорна лихва върху главницата за периода от
10.11.2016 г. до 10.10.2017 г., сумата от 25,37 лева – лихва за забава върху
главницата за периода от 31.03.2017 г. до 30.01.2018 г., както и сумата от 25
лева, представляваща разноски в производството за държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление и с Разпореждане № 3833/31.05.2018
г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на дадените му указания,
заявителят е депозирал искова молба, въз основа на която е образувано
настоящото производство.
С влязло в законна сила Определение № 1941/28.08.2018
г., постановено в настоящото гр. д. № 3235/2018 г., на основание чл. 232 ПГК
производството по делото е частично прекратено в частта относно предявения иск
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 25,37 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.03.2017 г. до 30.01.2018 г. поради
оттегляне на иска. Със същото определение издадената заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 481/2018 г. е частично обезсилена за посочената сума.
От
представения по делото Договор за стоков кредит № 217544/11.10.2016 г., сключен
между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и ответницата Е. П. /понастоящем Т. – от
24.11.2017 г./ като кредитополучател, се установява, че кредиторът е
предоставил на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1 138,38 лева
за закупуване на продавани от „Технополис България“ АД стоки – телевизор,
миксер и микровълнова фурна, както и за сключване на застраховка с „Групама
Животозастраховане“ ЕАД пакет „Стандарт+“ с еднократна застрахователна премия 135,48
лева. Срокът на договора е 24 месеца, считано от усвояването на кредита /чл.
2/. Съгласно чл. 3, сумата на кредита се усвоява еднократно и безкасово по сметка
на търговеца, респ. по сметка на застрахователя. Кредитополучателят се
задължава да върне отпуснатия заем за срок от 24 месеца, като заплаща
погасителните вноски съгласно погасителен план към договора /Приложение № 1/, с
падежна дата 10 число на съответния месец. В чл. 6 и чл. 7 от договора са
уговорени фиксиран лихвен процент 21.57% годишно или 0,0599% на ден, както и годишен
процент на разходите 23,79%.
В чл. 9
кредитополучателят е декларирала, че й е предоставена своевременно
преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК и общи условия, с оглед взимане на
информирано решение за сключване на договора за кредит.
В чл. 12 от Договора
за кредит е отбелязано, че е подписан при Общи условия, които са негова неразделна
част, предадени са на клиента при подписването му и той е декларирал, че е
запознат със съдържанието им и ги приема.
Видно от
погасителния план, общата дължима от кредитополучателя сума за връщане е
1 410,56 лева, с първа падежна дата на 10.11.2016 г. и падежна дата на
последната вноска – 11.10.2018 г.
Представени
са Общи условия по договори за стокови кредити, издадени от „Банка ДСК“ ЕАД, които
са подписани от кредитополучателя.
Представен е Рамков
договор за покупко – продажба на вземания (цесия) от 29.09.2017 г., по силата
на който цедентът „Банка ДСК“ ЕАД прехвърля на цесионера – ищец по делото „Агенция
за контрол на просрочени задължение“ ООД свои вземания, посочени в приемо –
предавателен протокол срещу уговорената покупна цена. Уговорено е, че
окончателният размер на вземанията се определя с подписването на приемо –
предавателния протокол. Представено е извлечение от приемо – предавателен
протокол от 10.10.2017 г. /в четлив вид на л. 31 от делото/, подписан от
представители на страните по рамковия договор, видно от който под № 5213 е
вписан Договор за стоков кредит № 217544 с кредитополучател Е.П. П., ЕГН **********,
от 11.10.2016 г. със срок до 11.10.2018
г. със задължение в общ размер на 1 138,38 лева, и остатък към 10.10.2017
г. от 1 112,70 лева, от които 979,76 – главница, 123,28 лева –
възнаградителна лихва, 9,66 лева – наказателна лихва.
Представено е
писмено потвърждение за извършената цесия от цедента „Банка ДСК“ ЕАД.
Представено е
пълномощно, с което цедентът „Банка ДСК“ ЕАД упълномощава цесионера „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД да уведоми от името на цедента всички
длъжници по вземанията, цедирани с Допълнително споразумение от 10.10.2017 г.
към Рамков договор за покупко – продажба на вземания (цесия) от 29.09.2017 г.
Представено е
уведомление за извършената цесия до длъжника Е.П. П., без доказателства същото
да й е връчено.
С писмо вх. №
5421/05.04.2019 г., третото за спора лице „Банка ДСК“ ЕАД твърди, че кредитът
по Договор за стоков кредит № 217544 от 11.10.2016 г. не е обявяван от банката
за предсрочно изискуем, както и че Стандартният европейски формуляр се генерира
автоматично от електронната система на банката в един екземпляр, който е
предоставен на кредитополучателя. Представена е декларация от 11.10.2016 г.,
подписана от Е. П., с която заявява, че й е предоставена преддоговорна
информация по чл. 8, ал. 2 от ЗПК и общи условия за стоков кредит.
По делото е
изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
приема като обективно и компетентно изготвено. Видно от същото, съгласно
погасителния план към договора ответницата дължи сумата от 1 138,38 лева –
главница и сумата от 272,18 лева – договорна възнаградителна лихва или общо
1 410,56 лева, от ответницата са постъпвали плащания, последното от които
на 15.03.2017 г., с които са погасени 158,62 лева – главница и 95,21 лева –
договорна възнаградителна лихва или общо 254,04 лева. Следователно дължимият
остатък по договора е 979,376 лева –
главница и 176,97 лева – договорна възнаградителна лихва или общо 1 156,73
лева. Вещото лице е посочило, че за периода от 10.04.2016 г. до 10.10.2017 г.
договорната възнаградителна лихва върху главницата в 88,84 лева. Видно е, че в
началната дата на периода е допусната техническа грешка, като е посочено, че се
касае за м. април 2016 г. Договорът е сключен на 11.10.2016 г. и на 10.11. 2016
г. е първата падежна дата, а задачата на вещото лице е да установи размера на
лихвата за периода от 10.11.2016 г. до 10.10.2017 г. Съдът приема, че се касае
за техническа грешка, като за за периода от 10.11.2016 г. до 10.10.2017 г. договорната
възнаградителна лихва върху главницата в 88,84 лева. Установено е, че плащанията
по кредита са отразени от кредитора при спазване на договорения ред за
погасяване съгласно чл. 7 от ОУ. Вещото лице е изчислило, че лихвата за забава
върху главницата за периода от 31.03.2017 г. до 30.01.2018 г. е 83,28 лева, но
такава претенция не е предмет на разглеждане в настоящото производство.
Други
доказателства в производството не са ангажирани.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
От „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД против Е.П. П. са предявени кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за признаване
за установено, че ответницата П. дължи на ищцовото дружество следните суми:
сумата от 979,76 лева – главница,
представляваща непогасено задължение по сключен с „Банка ДСК” ЕАД Договор за
стоков кредит № 217544 от 11.10.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението – 09.02.2018 г. до изплащане
на вземането, сумата от 123,28 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва
върху главницата за периода от 10.11.2016 г. до 10.10.2017 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 481/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира се
присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
За основателността на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Наличие на облигационно
правоотношение между „Банка ДСК” ЕАД и ответницата П. по силата на валидно
сключен Договор за стоков кредит № 217544/11.10.2016 г.; 2. Реално предоставяне
на заемната сума в твърдяния размер; 3. Наличие на уговорените в договора
предпоставки за настъпване/обявяване на предсрочна изискуемост на кредита; 4.
Уведомяване на ответницата преди датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, че кредиторът упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем; 5. Валидно сключен договор за цесия между
„Банка ДСК” ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, по силата
на който вземанията към ответницата са прехвърлени в полза на ищеца; и 6. Уведомяване
на ответницата за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
От представените по делото
доказателства се установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника Т. е било
налице валидно облигационно правоотношение по силата на валидно сключен Договор
за стоков кредит № 217544/11.10.2016 г., съгласно който заемодателят е
предоставил на ответника стоков кредит в размер на 1 138,38 лева за
закупуване на продавани от „Технополис България“ АД стоки – телевизори, миксер
и микровълнова фурна, както и за сключване на застраховка с „Групама
Животозастраховане“ ЕАД пакет „Стандарт+“ с еднократна застрахователна премия.
Договорът е сключен при общи условия. Не се спори, а и от доказателствата се
установява, че сумата по кредита е усвоена.
Неоснователно е възражението в отговора
на исковата молба, че преди сключване на договора на кредитополучателя не е
предоставена преддоговорна информация под формата на стандартен европейски
формуляр.
Съгласно чл.
5, ал. 1 ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за
предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник
предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора
условия на договора необходимата информация за сравняване на различните
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит. А съгласно ал. 2, информацията по ал. 1 се предоставя във
формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити съгласно приложение № 2. Ал. 4 предвижда, че тази
информация и общите условия „се предоставят“ на потребителя, т. е. законът не
предвижда СЕФ да се подписва в 2 еднообразни екземпляра, един от които да е за
кредитора. Същественото е, че тази информация следва да е предоставена на
потребителя в тази форма.
Видно
от чл. 9 на договора, кредитополучателят е декларирала, че й е предоставена
своевременно преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК и общи условия, с оглед
взимане на информирано решение за сключване на договора за кредит. Тази
декларация, скрепена от подписа на ответницата, е напълно достатъчна, за да се
заключи, че кредиторът е изпълнил задължението си по чл. 5 ЗПК да предостави на
потребителя необходимата преддоговорна информация за вземане на информирано
решение за сключване на договор за потребителски кредит.
Установи
се наличието на валидно сключен договор за цесия между цесионера „Банка ДСК“
ЕАД и цедента „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, по силата на който
вземанията спрямо ответника Е.Т. по процесния договор за стоков кредит са
надлежно прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД.
Въпреки
разпределената му доказателствена тежест и указанието, че не сочи доказателства
цесията да е съобщена на ответницата, ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства в тази насока. Няма доказателства представеното уведомление по
чл. 99 ЗЗД да е връчено /нито дори изпратено/ до ответницата. Напротив, в
исковата молба дори не са изложени твърдения, че ответницата е уведомена за
извършената цесия, а е заявено искане приложеното уведомление по чл. 99 ЗЗД да
бъде връчено на Т. с преписа на исковата молба. Същото е връчено на назначения
от съда особен представител адв. Л., поради което следва да се приеме, че ответницата
Т. е уведомена за извършената цесия с връчването му заедно с преписа от
исковата молба. Съгласно установената съдебна практика, приложеното към
исковата молба уведомление и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника /в
този смисъл Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., ВКС, ІІ т. о.,
Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., ВКС, I т. о., Решение № 123/24.06.2009 г.
по т. д. № 12/2009 г., ВКС, II т. о./. Приема се, че получаването на уведомлението е факт,
настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това
следва да бъде съобразен при решаването на делото съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК и
доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомяването, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърлянето вземане не може да бъде
игнорирано /в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.,
ВКС, ІІ т. о./. От значение е само фактът, че ответникът е бил редовно уведомен
в хода на производството за извършената цесия.
В
случая на ответницата е назначен особен представител, който е получил
приложеното към исковата молба уведомление за извършената цесия. Следва да се
приеме, че това връчване е надлежно. На основание чл. 47, ал. 6 ГПК при наличие
на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед защита интересите на
ответника, на последния се назначава особен представител. Връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици /в този смисъл Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г.,
ВКС, I т. о., което е
постановено във връзка с връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на
особен представител, но същото следва да се приложи и за уведомлението по чл.
99, ал. 3 ЗЗД, връчено с исковата молба на особения представител/.
С
оглед всичко гореизложено, напълно неоснователни са възраженията в отговора на
исковата молба, че цесията не е съобщена на ответницата по надлежния предвиден
в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД ред.
Неоснователно
е и възражението, че връчването на уведомлението не би могло да бъде извършено
от новия кредитор – цесионер. В закона липсва забрана цедентът да делегира
правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия, какъвто е и
настоящият случай. Упълномощаването на цесионера от цедента да уведоми
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД е допустим и валиден метод
на уведомяване съгласно установената съдебна практика. Съгласно разпоредбата на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД договорът за цесия има действие спрямо длъжника от деня, в
който той бъде съобщен на последния от предишния кредитор /цедента/. Няма
пречка цедентът да упълномощи цесионера да изпрати съобщението до длъжника,
доколкото не се касае до лично и незаместимо действие. В този случай новият
кредитор /цесионерът/ не действа от свое име и за своя сметка, а като
представител на предишния кредитор /цедента/ /в този смисъл Решение № 137/
02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/ 2014 г., ВКС, ІІІ г.о., Определение № 274/
26.05.2015 г. по гр. д. № 2748/ 2014 г., ВКС, ІІ т. о., и много други/. По
делото е представено пълномощно от законните представители на банката-кредитор,
с което ищцовото дружество е надлежно упълномощено да уведоми длъжниците от името
на цедента за извършеното прехвърляне на вземането, съгласно чл. 99 ЗЗД. Следва
да се има предвид, че не става въпрос за прехвърляне от цедента на цесионера на
задължението му за уведомяване, а за упълномощаване за извършване на самото
действие от негово име и за негова сметка. Тъй като съобщаването на цесията не
е лично непрехвърлимо право, няма законова пречка извършването му да бъде
възложено на пълномощник, в това число и на цесионера, като при наличието на
това упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжника не от свое име, а от
името на представлявания от него цедент. При това, упълномощаването следва да е
оповестено, т. е. длъжникът, до когото е адресирано волеизявлението на
представителя, трябва да бъде известен, че правното действие се извършва от
името и за сметка на цедента, като законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, нито е определен срок
за това. Видно от представеното уведомление, адресирано до ответника, в същото
изрично е упоменато, че цесионерът „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД разполага с изрично пълномощно, предоставено му от „Банка ДСК“
ЕАД за уведомяване на длъжниците за извършената цесия.
По делото няма данни и доказателства
относно уведомяване на ответницата преди датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, че кредиторът упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Видно от писмо
вх. № 5421/05.04.2019 г., третото за спора лице „Банка ДСК“ ЕАД – цедент
твърди, че кредитът по Договор за стоков кредит № 217544 от 11.10.2016 г. не е
обявяван от банката за предсрочно изискуем.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 18 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката
е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.
1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Уведомяването на длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на
договора за банков кредит представлява елемент от фактическия състав, без който
не може да настъпи предсрочната изискуемост на съответния договор.
Въпреки
разпределената му доказателствена тежест и изричното указание, че не сочи
доказателства ответницата да е уведомена за предсрочната изискуемост преди
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът
не ангажира доказателства за установяването на този факт.
След
като ищецът не доказа, че преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е уведомил ответницата Т.
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, то искът не може да бъде уважен
на това основание.
Съгласно задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, е допустимо предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ, като искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. При
вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост
не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува
валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени
между страните - кредитор и кредитополучател, в т.ч. и сключените между тях
анекси. Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за
плащане на отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги
на банката. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и за
настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на
обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното
по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на
задължението - главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на
исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили
последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по
договора за кредит. Длъжникът - ответник по иска дължи изпълнение, макар и само
за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от
страните. Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира
цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не
съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по
непредявен иск. Решението на съда трябва да отразява правното положение между
страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене.
Това задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на
иска, ако те са от значение за спорното право, както го задължава разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 ГПК и искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо – датата на
приключване на съдебното дирене.
Следователно
в настоящия случай следва да се изследват предпоставките за присъждане на падежиралите
към датата на приключване на устните състезания /към която дата се формира СПН/
вноски.
Видно
от погасителния план, последната погасителна вноска е с падеж 11.10.2018 г., т.
е. към датата на провеждане на устните състезания – 12.04.2019 г. всички вноски
вече са падежирали. Следователно на ищеца следва да се присъди целия остатък от
дължимата главница по договора. Видно от заключението по изготвената ССчЕ,
остатъкът от главницата е в размер на 979,76 лева.
Искът
е предявен за сумата от 979,76 лева, т. е. същият е изцяло основателен и следва
да бъде уважен така, както е предявен. Сумата
се дължи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 09.02.2018 г. г. до изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл.
9 ЗПК:
За
основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи освен горните
предпоставки и размера на претендираната възнаградителна лихва за процесния период.
Същата
се претендира в размер от 123,28 лева за периода от 10.11.2016 г. до 10.10.2017
г. Въпреки че в исковата молба се твърди настъпила предсрочна изискуемост,
възнаградителната лихва се претендира до датата на цесията – 10.10.2017 г. и
предвид диспозитивното начало в процеса, искът следва да бъде разгледан, както
е предявен. Тъй като вноските за този период са падежирали, несъмнено
възнаградителната лихва се дължи от ответницата.
Съгласно
заключението на вещото лице, за периода
от 10.11.2016 г. до 10.10.2017 г. договорната възнаградителна лихва върху
главницата е в размер на 88,84 лева, за която сума
следва да бъде уважен предявеният иск. До пълния предявен размер от 123,28 лева
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При
този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
Ответникът
не претендира и не е представил доказателства да е сторил разноски в
производството, поради което и такива не му се дължат.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за ищцовото дружество. С
оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото
производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното
производство съобразно изхода на спора, за което постановява осъдителен
диспозитив.
В
заповедното производство на ищеца са присъдени разноски, както следва: 25 лева
– платена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид
че с влязло в законна сила Определение №
1941/28.08.2018 г., на основание чл. 232 ПГК на производството по делото е
частично прекратено в частта относно предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 25,37 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от
31.03.2017 г. до 30.01.2018 г. поради оттегляне на иска и заповедта за
изпълнение е частично обезсилена за посочената сума, както и предвид частичното
отхвърляне на единия кумулативно съединен иск и
съразмерно с уважената част на исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество разноски за заповедното производство съразмерно с
уважената част на исковете, както следва: 23,67 лева – държавна такса и 47,35
лева – юрисконсултско възнаграждение.
В
настоящото производство ищцовото дружество претендира съгласно списък по чл. 80 ГПК следните разноски: държавна такса в размер на 175 лева, разноски за особен
представител на ответника в размер на 160 лева, депозит за вещо лице в размер
на 150 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Съгласно
доказателствата по делото, ищецът е платил държавна такса в исковото
производство в размер на 75 лева, депозит за особен представител в размер на
160 лева и депозит за вещо лице в размер на 150 лева.
Съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПрП юрисконсултското възнаграждение се
определя от съда в размери по Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300
лв. Съдът определя 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Разноските
на ищеца в исковото производство са в общ размер на 485 лева, от които
ответницата следва да бъде осъдена да заплати съответната част съразмерно с
уважената част на исковете.
Съразмерно
с уважената част на исковете ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски за настоящото производство в размер на 469,86 лева.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК
съдът посочва, че плащането на сумите следва да се извърши по банков път – по
банкова сметка ***: ***, BIC: ***, „Юробанк България
АД.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.П.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от
управителите Р.А. и Тервел Кънчев, следните суми: на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
9 ЗПК сумата от 979,76 лева /деветстотин
седемдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки/ – главница,
представляваща непогасено задължение по сключен с „Банка ДСК” ЕАД Договор за
стоков кредит № 217544 от 11.10.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението – 09.02.2018 г. до изплащане
на вземането, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
сумата от 88,84 лева /осемдесет и
осем лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща договорна
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 10.11.2016 г. до
10.10.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 481/2018 г. по описа на РС – гр.
Враца, ГО, VII състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за разликата над уважения размер от 88,84
лева до пълния предявен размер от 123,28 лева.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Е.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от
управителите Р.А. и Тервел Кънчев, сумата от 469,86 лева /четиристотин шестдесет и девет
лева и осемдесет и шест стотинки/ - разноски в настоящото производство съразмерно с уважената част на исковете, както и
сумата от 71,02 лева /седемдесет и
един лева и две стотинки/ - разноски за заповедното производство по ч. гр. д. №
481/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, съразмерно с
уважената част на исковете.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК
съдът посочва, че плащането на сумите следва да се извърши по банков път – по
банкова сметка ***: ***, BIC: ***, „Юробанк България
АД.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: …………………………….