Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 08. 01. 2019г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, XII Въззивен наказателен състав, в публично
заседание от десети декември две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РУСИ АЛЕКСИЕВ
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
в присъствието на секретаря Виктория Иванова и прокурор Стоил Томов, като
разгледа докладваното от съдия ЗАХАРИЕВА ВНОХД № 5297/2018 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХХI от НПК.
С присъда от 20.06.2018 г. по НОХД
№7206/18 г., СРС, НО, 107 състав, подсъдимият Я.С.С., ЕГН: **********, е
признат за виновен за това, че за
времето от 08.00 часа на 01.12.2017 г. до 02.12.2017 г. от двор, къща и
прилежащите помещения към нея в съучастие като извършител със С.Я.А. и З.А.М. –
съизвършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот,
и чрез използване на неустановено техническо средство е отнел чужди движими
вещи на обща стойност 8561,50лв от
владението на А.К.Л. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като престъплението е извършено в условията на опасен рецидив, поради
което и на основание чл.54 вр.чл.58а,ал.1
вр.чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК е осъден на
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години и четири месеца, изтърпяването
на което е определено при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1,
т. 2 б. „б“ и б. „в“ от ЗИНЗС С
присъдата на основание чл. 59 от НК е приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил задържан под стража, считано от 01.03.2018 г. и на основание
чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието, наложено на С. по НОХД № 21108/2011 г., „Лишаване от
свобода“ за срок от една година и два месеца, като е определен на чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим.
Със същата присъда
подсъдимият С.Я.А., ЕГН: **********, е признат за виновен за това, че
за времето от 08.00 часа на 01.12.2017 г. до 02.12.2017 г. от двор, къща
и прилежащите помещения към нея в съучастие като извършител с Я.С.С. и З.А.М. –
съизвършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот
и чрез използване на неустановено техническо средство е отнел чужди движими
вещи на обща стойност 8561,50лв от владението на А.К.Л. без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като престъплението е извършено в
условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.54 вр. чл.58а,ал.1
вр. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК, е
осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години и
четири месеца, изтърпяването на което е определено при първоначален строг
режима на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б. „б“ от ЗИНЗС. С присъдата на
основание чл.59от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил
задържан под стража, считано от 01.03.2018 г.
С горецитираната присъда
подсъдимата З.А.М., ЕГН: **********, е
призната за виновна за това , че за времето от 08.00 часа на 01.12.2017 г. до
02.12.2017 г. от двор, къща и прилежащите помещения към нея в съучастие като
извършител със С.Я.А. и Я.С.С. – съизвършители, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот, и чрез използване на неустановено
техническо средство е отнела чужди движими вещи на обща стойност 8561,50лв от
владението на А.К.Л. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание
чл.54 вр. чл.58а, ал.1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е осъдена на наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от една година и четири месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три
години на основание чл.66, ал.1 от НК.
С присъдата подсъдимите
са осъдени на основание чл. 45 от ЗЗД да заплатят солидарно на гражданския ищец
А.К.Л. сумата от 8546.50 лв, представляваща имуществени вреди от извършеното
престъпление, като искът до пълния предявен размер от 8561.50 лв. е отхвърлен
като неоснователен.
С присъдата на А.К.Л. е върната електрическа печка марка „Раховец“, веществено доказателство по
делото, намиращо се на съхранение в 09
РУ-СДВР.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК всеки един от подсъдимите е осъден да заплати сумата от по 31.28
лв., представляваща 1/3 от разноски, направени в хода на досъдебното производство.
Срещу присъдата, в
срока по чл.319, ал.1 от НПК, са постъпили жалби от подсъдимите лица.
Подс. М., чрез адв.
Т., оспорва присъдата като неправилна, незаконосъобразна и постановена при
съществени процесуални нарушения. Моли за отмяна на първоинстанционния съдебен
акт и постановяване на нов, с който подсъдимата да бъде оправдана и да бъде
отхвърлен предявеният граждански иск.
Подс. С., чрез адв.
К., намира постановената присъда за неправилна, несправедлива и необоснована и
иска от съда отмяната й, като въззивната
инстанция да намали срока на наложеното наказание и отхвърли предявения
граждански иск като недопустим, недоказан и неоснователен. В жалбата се
развиват доводи, че обвинителният акт не отговаря на нормативните изисквания,
тъй като не съдържа конкретни данни за времето, мястото и начина на извърването
престъпление, както и за всички лица, участвали в извършването му. Посочва се несъответствие
между описаните в обвинителния акт вещи и тези, предадени на пункта за вторични
суровини, както и липса на представени доказателства относно собствеността на
отнетите вещи. Оспорва и предявения граждански иск.
Подс. А., чрез адв.
Б., намира присъдата за неправилна като постановена в нарушение на материалния
и процесуалния закон. Излага се становище за наложено явно несправедливо
наказание, тъй като не била преценена в достатъчна степен доказателствената
обезпеченост на признатите факти. Оспорва се уважения граждански иск с
аргументите, че имуществените вреди са преценявани само въз основа на
твърденията на гражданския ищец, без да има доказателства за собствеността на
отнетите вещи. С жалбата се иска от съда да постанови нова присъда, с която
наказанието да бъде намалено и да бъде отхвърлен гражданският иск, или делото
да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.
Софийски градски съд, в
разпоредително заседание от 26.11.2018 г. година, по реда на чл. 327 от НПК
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат разпити на
подсъдимите, свидетели или изслушване на експертизи.
В съдебно заседание
адв. К., защитник на подс. С. поддържа
жалбата. Моли съдебният акт на първата инстанция да бъде отменен, като намира, че наложеното
наказание е несправедливо. Иска се отхвърляне на гражданския иск като
недопустим, недоказан и неоснователен и намаляване на срока на наказанието
„Лишаване от свобода“.
Адв. Б., защитник
на подс.А. поддържа искане за изменение на първоинстанционната присъда и
определяне на наказание при условията на чл.55 от НК и отхвърляне на
гражданския иск.
Адв. Т., защитник
на подсъдимата М. навежда доводи, че няма доказателства за вината на подзащитната
й. Моли първоинстанционният акт да бъде отменен. Счита наложеното наказание за
несправедливо.
Прокурорът намира
жалбите за неоснователни и счита обжалваната присъда за правилна и
законосъобразна. Посочва, че събраните в хода на досъдебното производство
доказателства по категоричен начин подкрепят направените, в производството пред
СРС, самопризнания на подсъдимите. Наложените наказание прокурорът намира, че
отговарят на степента на обществена опасност на деянието и дейците.
Частният обвинител
и граждански ищец Л. поддържа обвинението и иска присъдата да бъде потвърдена.
В предоставената от
съда последна дума на подсъдимите, същите настояват за по-леко наказание.
Софийски градски
съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в
съдебното заседание, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че същата е постановена в
производство, стартирало пред СРС по искане на защитата и подсъдимите лице по
реда на чл. 371, т. 2 и сл.от НПК.
Правилно първата
инстанция е приела, че доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство, подкрепят самопризнанията на подсъдимите, с оглед на което е
възприела изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка, съгласно разпоредбата на
чл.373,ал.3 от НПК, която е следната:
Подсъдимият Я.С.С.,
ЕГН: **********, е роден на *** ***, българин, българско гражданство,
неграмотен, неженен, безработен, многократно осъждан. Настоящият му адрес е:
гр. София, ж.к. „********ап.6. Част от осъжданията, за които му е наложено
наказание „лишаване от свобода“, са както следва:
по НОХД № 3249/2015
г. на СРС, НО, 16 с-в с определение, влязло в сила на 26.03.2015 г., му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца на основание чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК.
по НОХД №
19222/2016 г. на СРС, НО, 131 с-в с определение, влязло в сила на 14.03.2017
г., му е наложено наказние „лишаване от свобода“ за срок от 1 година за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК
Подсъдимият С.Я.А.,
ЕГН: **********, е роден на *** ***,
българин, българско гражданство, неграмотен, неженен, безработен, многократно
осъждан. Настоящият му адрес е: гр. София, ул. „********. Част от осъжданията
му, включващи лишаване от свобода, са както следва:
с определение по НЧД № 3176/17 г. с
определение, влязло в сила на 20.06.2017 г.му е наложено едно общо най-тежко
наказание измежду наказанията, определени по няколко наказателни дела, а именно
– лишаване от свобода за срок от 10 месеца.
с определение по
НЧД 3176/17 г. на СРС, НО, 23 с-в, в сила от 20.06.2017 г., му е наложено едно
общо най-тежко наказание измежду наказанията, определени по няколко наказателни
дела, а именно - лишаване от свобода за срок от 1 година и 8 месеца.
Подсъдимата З.А.М.,
ЕГН: ********** е родена на *** ***, българка, българско гражданство,
неграмотна, неженена, безработна, неосъждана /реабилитирана/. Адресът й е: гр.
София, ж. к. „********ап. 1
Пострадалият А.К.Л.
притежавал къща, находяща се в с. Волуяк, кв. „Гарата“, ул. „********, в която
съхранявал множество вещи, вкл. и производствени машини. В къщата Л. не живеел
постоянно. На 01.12.2017г., сутринта, пострадалият напуснал къщата.
На същата дата 01.12.2017
г. подсъдимите решили да извършат кражба от процесната къща, като се придвижили
до нея с каруца. Паркирали каруцата до оградата, прескочили последната и
проникнали в къщата по неустановен начин, като вътре разбили и изкъртили две
врати. Започнали да изнесли от помещенията следните вещи , собственост на Л.: 1 бр.
заваръчен апарат марка "Росса", 160 А, на стойност 90.00 /деветдесет/
лева; 1 бр. машина за издуване на туби марка "Пластимо М" на стойност
2 580.00 /две хиляди петстотин и осемдесет/ лева; 1 бр. двуглав компресор 15
атмосфери в едно с бутилка за сгъстен въздух 250 литра на стойност - 540.00
/петстотин и четиридесет/ лева; 1 бр. перфоратор „Макита“ на стойност 45.00
/четиридесет и пет/ лева; 1 бр. електрическа печка марка "Раховец" на
стойност 15.00 /петнадесет/ лева; 1 бр. електрическа печка марка
"Елдом" на стойност 30.00 /тридесет/ лева; 1 бр. хладилник марка
"Либхер" на стойност - 114.00 /сто и четиринадесет/ лева; 1 бр.
газова печка тип "гъба" на стойност 160.00 /сто и шестдесет/ лева; 1
бр. газова бутилка на стойност 47.20 лв. /четиридесет и седем лева и двадесет
ст./; 1 бр. шевна машина марка "Сингер", малка, на стойност 60.00
/шестдесет/ лева; 1 бр. шевна машина марка "Хускварна", професионална
на стойност 200.00 /двеста/ лева; 1 бр. метална маса на стойност 120.00/сто и
двадесет/ лева; 1 бр. менгеме на стойност 42.00 /четиридесет и два/ лева; 1 бр.
компютър марка "Тошиба" на стойност 17.50 /седемнадесет лева и
петдесет стотинки/ лв.; 1 бр. принтер марка "Тошиба" на стойност
10.00 /десет/ лева; 1 бр. казан за ракия от 120 литра, меден на стойност 360.00
/триста и шестдесет/ лева; 6 бр. матраци с размери 200 х 180 см. на обща
стойност 360,00 /триста и шестдесет/ лева; 1 бр. електрическа машина за рязане
на дърва на стойност 36.00 /тридесет и шест/ лева; 1 бр. чугунена мивка с
размери 80x40x30 см. на
стойност 20.00 /двадесет/ лева; 1 бр. метална конструкция за мивка на стойност
20.00 /двадесет/ лева; 1 бр. метална мивка на стойност 9.60 /девет лева и
шестдесет стотинки/ лв.; 2 броя смесители за мивка на обща стойност 16.00
/шестнадесет/ лева; 1 бр. смесител за зърнени фуражи с ел. двигател, редуктор и
два шнека на стойност 700.00 /седемстотин/ лева; 1 бр. хидрогенераторна помпа
на стойност 80.00 /осемдесет/ лева; 1 / един / бр. разпределителна станция,
предназначена за вдигане и сваляне на тежки детайли на стойност 240.00 /двеста
и четиридесет/ лева; 1 бр. гедоре професионално с куфар на стойност 56.00
/петдесет и шест/ лева; 24 бр. вилици на обща стойност 12.00 /дванадесет/ лева;
24 бр. лъжици на обща стойност 12.00 /дванадесет/ лева; 1 бр. тенджера под
налягане на стойност 15.00 /петнадесет/ лева; 2 бр. тигани с диаметър 28 см. на
обща стойност 18.00 /осемнадесет/ лева; 1 бр. тенджера 8 л. на стойност 12.00
/дванадесет/ лева; 48 бр. чинии на обща стойност 19.20 /деветнадесет лева и
двадесет стотинки/ лв.; 1 бр. пакетираща машина за насипни стоки, 30 пакета в
минута на стойност 800.00 /осемстотин/ лева; 1 бр. пакетираща машина за насипни
стоки, 70 пакета в минута на стойност 1600.00 /хиляда и шестстотин/ лева; 1 бр.
машина за рязане на плочки на стойност 9.00 /девет/ лева; 2 бр. бормашини марка
"Макита" на обща стойност 96.00 /деветдесет и шест/ лева, всички вещи
на обща стойност 8561,50 /осем хиляди петстотин шестдесет и един лева и
петдесет стотинки/ лева. Изброените вещи подсъдимите прехвърляли през оградата върху предварително поставени матраци, за да не
се вдига шум. След това натоварили вещите в каруцата и ги откарали в дома на
подс. С., където отделили металните елементи от тях.
На 02.12.2017 г.
около 11.00ч подсъдимите лица закарали отнетите вещи на пункт за вторични
суровини, находящ се в гр. София, кв. „Република“,
собственост на „Е.К.“ ЕООД, където като закупчик работил св. П.П.. Върнатите
отпадъци тежали около 500 кг., за което били платени 171.00 лв. Свидетелят П.
издал и покупко-изплащателни сметки на подсъдимите А. и С.. В пункта останала
единствено печка „Раховец“, която на 4.12.2017 г. била предадена по делото от П. с протокол за доброволно
предаване.
Правилно първоинстанционния
съд е възприел фактическа обстановка, като е посочил, че същата се установява
от направените самопризнания от подсъдимите и събрания в хода на досъдебното
производство и приобщен по реда на
чл.283 от НПК доказателствен материал.
Въззивният съд
споделя фактическите констатации първата инстанция, като намира, че за да
формира изводите си, съдът е извършил правилна преценка на доказателствените
източници по делото, като е възприел установените чрез тях факти, относими към
предмета на доказване по делото, безспорно кореспондиращи със самопризнанията
на подсъдимите лица.
Възраженията в
жалбите на подсъдимите и позицията на защитата за липса на достатъчна
доказателствена обезпеченост на признатите факти се явява неоснователни. По
делото са приобщени протокол за оглед на местопроизшествие ведно с изготвен
фотоалбум, протоколи за разпит на свидетели – Л., Т., П., протоколи за
разпознаване на лица,, протокол за оглед на веществени доказателства, протокол
за проведен следствен експеримент, протокол за доброволно предаване,
покупко-разплащателна сметка №1/02.12.2017г и №2 /02.12.2017г, предоставен е и
списък с вещи, чието владение е отнето, както и същите са били предмет на оценка от вещо лице, изготвило
заключението по съдебно-оценителната експертиза. Посочения доказателствен
материал, събран в хода на досъдебното производство е еднопосочен по своето съдържание. Именно липсата на
противоречия в него и констатациите на съда, че същият кореспондира помежду си,
са основанието, поради което и настоящият съдебен състав цени като правилни и
законосъобразни изводите на първата инстанция, обективирани в определението,
произнесено в открито съдебно заседание, в присъствието на страните на 20.06.2018г
по чл.372,ал.4 от НПК. В този смисъл съвсем неоснователни са развитите доводи
за недоказаност на обвинението и относно собствеността на отнетите предмети.
Налице са проведени няколко разпити на пострадалото лице, като съдът не
констатира в така депозираните от Л. свидетелски показания противоречие, както
и склонност у свидетеля за преувеличаване или манипулиране факти чрез
избирателното им съобщаване. Действително Л. е пострадал от престъплението и
като такъв е заинтересован от изхода на делото, но същото не е основание да се
приеме, че показанията му са недостоверни, още повече, че лицето е било
предупредено от органите на досъдебното производство за задължението си да каже
истината и за предвидената наказателна отговорност, съгласно чл.290, ал.1 от НК
в Наказателния кодекс. Изложеното дава основание на съда да възприеме
съобщеното от свидетеля като достоверно, поради което го поставя в основата на
фактическите си изводи относно
индивидуализиране на отнетите вещи и тяхната собственост.
Подсъдимите, в
присъствието на своите защитници, са поискали разглеждане на делото с
признаване на фактите, изложени в обвинителния акт. На същите им е било
разяснена спецификата на производството по посочения ред, като от тяхна страна
е било декларирано, че разбират последиците от направените от тях самопризнания.
Възраженията на жалбоподателя С., че в обвинителния акт
не били посочени конкретно време, място и начин на извършване на престъплението
са изцяло неоснователни.Обвинителният акт е в съответствие с изискванията на
чл.246 от НПК, същият е връчен на подсъдимите и техните защитници, които са се
запознали със съдържанието им. В проведеното разпоредително заседание от съда,
не са развити доводи за наличие на основание за прекратяване на съдебното
производство, поради допуснати съществени процесуални нарушение, тъкмо
обратното изложено е становище за разглеждане на делото и подсъдимите и защитата са избрали делото да
се гледа при условията на съкратено съдебно следствие, в процедурата по чл.371,
т.2 от НПК , а именно с признаване изцяло
с фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Освен това тези
факти се подкрепят и от съвкупната преценка на доказателствата. По същата
причина е неоснователно и възражението на подс. С. за несъответствие между
описаните в обвинителния акт вещи и предадените на пункта за вторични суровини
вещи.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка от правна
страна районният съд законосъобразно е приел, че: подсъдимият Я.С.С. е
извършил престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и
„б“ от НК; подсъдимият С.Я.А. –
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК
и подсъдимата З.А.М. – престъпление по 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
От обективна страна
подсъдимите С., А. и М. в съучастие като извършители, за времето от 08.00 часа
на 01.12.2017 г. до 02.12.2017г. са отнели от къщата на пострадалото лице- Л.
без негово съгласие множество движими вещи, подробно описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, на обща стойност 8561.50 лв., като
така е прекъснал фактичската власт на пострадалия върху тях и е установил своя
такава. От обективна страна е установено, съгласно приобщените протокол за
оглед на местопроизшествие ведно с изготвен към него фотоалбум, взломяване на
две врати и използване на техническо средство – каруца, за извозване на
откраднатото.
Деянието е извършено
при условията на опасен рецидив от подсъдимия С. в хипотезата на чл.29, ал.1 б.
„а“ и б. „б“ от НК. Съгласно приложеното по делото свидетелство за съдимост на подсъдимия С. се установява, че
същият е осъждан многократно. Посочените в обвинителния акт осъждания по нохд №
3249/2015г.и по нохд № 19222/2016г са за
извършени тежко умишлено престъпление,
като подсъдимият е бил осъден на наказание „Лишаване от свобода“ не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК / нохд
№ 19222/2016г. / и е било осъждано два и повече пъти за умишлени престъпления
от общ характер и изпълнението на наказанието за тях не е било отлагано по реда
на чл. 66 от НК./нохд № 3249/2015г.и по нохд № 19222/2016г/
Деянието е
извършено при условията на опасен рецидив от подсъдимия А., отново в хипотезата
на чл.29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК. Подсъдимото лице е осъждано многократно
за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК и е било
осъждано два и повече пъти за умишлени престъпления от общ характер и
изпълнението на наказанието за тях не е било отлагано по реда на чл. 66 от НК.
Видно от приложената по делото справка за съдимост на А. с
определение по НЧД № 3176/17 г., влязло в сила на 20.06.2017 г. му е наложено
едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, определени по няколко
наказателни дела, а именно – лишаване от свобода за срок от 10 месеца и с определение по НЧД 3176/17 г. на СРС, НО, 23
с-в, в сила от 20.06.2017 г., му е наложено едно общо най-тежко наказание
измежду наказанията, определени по няколко наказателни дела, а именно -
лишаване от свобода за срок от 1 година и 8 месеца.
По отношение и на
двамата подсъдими не е налице основанието, посочено чл.30, ал.1 от НК за неприлагане на чл.29 от НК, тъй като не са
изтекли пет години от изтърпяване на наказанията им, посочени по –горе.
Налице е съучастие
между тримата подсъдими, тъй всички те са участвали в извършването на изпълнителното
деяние – отнемали са чужди движими вещи от владението на другиго без негово
съгласие, взломили са две врати, за да си осигурят достъп до вещите и са
използвали техническо средство за извозване на откраднатото имущество.
Безспорни са
изводите на районния съд относно наличието на субективна страната страна на
престъплението. Подсъдимите са действали с пряк умисъл, като са съзнавали, че
прекъсват фактическата власт на досегашния владелец без негово съгласие и
установяват своя такава върху вещите, както и че за извършване на кражбата
взломяват прегради, здраво направени за защита на имот, и че използват
техническо средство - каруца, за превозване на откраднатото. С. и А. са
съзнавали факта, че са осъждани ефективно и че така извършват кражбата в
условията на опасен рецидив. Всеки от подсъдимитие е съзнавал участието на
другите две лица в извършването на кражбата и е целял и предвиждал настъпването
на общественоопасните последици както на своето деяние, така и на деянието на съучастниците
си. От субективна страна е налице и намерение за присвояване, тъй като
подсъдимите са се разпоредили с отнетите вещи, предавайки ги на пункт за
вторични суровини.
С оглед обстоятелството, че
производството пред първата инстанция е
протекло по реда на чл.371 ,т.2 от НПК и предвид императивната разпоредба
на чл.373,ал.2 от НПК, съдът при
индивидуализация на наказанието е дължен да определи същото при условията на чл.58 а от НК.
Настоящата
инстанция намира, че наложеното наказание на подс. С. „Лишаване от свобода“ за
срок от три години и четири месеца при първоначален строг режим е определено
правилно. СРС е индивидуализирал същото при условията на чл.54 от НК, като е приел, че по делото не са
налице основанията за налагане на наказание по отношение на С. под предвидения
в закона минимум. Подсъдимият е осъждан многократно за извършени от него
престъпления от общ характер, извън тези обосноваващи правната квалификация на
„опасен рецидив“, което е безспорно основание да бъде възприет като лице с
висока степен на обществена опасност, с оглед изградените трайни престъпни
навици. Стойността на отнетите вещи, обстоятелството, че кражбата е извършена в
съучастие, механизма на нейното осъществяване са фактори, препятстващи на
отделно основание прилагане на възможностите на чл.55,ал.1 т.1 от НК по
отношение на подсъдимия С.. За извършеното от подсъдимия С. престъпление по
чл.196,ал1.,т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194,ал.1 вр. чл.20,ал.2 вр.
ал.1 вр.чл.29,ал.1 б. „а“ и б.“б“ от НК е предвидено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от пет до петнадесет години. Съдът е наложил минималното
,предвидено в закона наказание, като е намалил същото с една трета на основание
чл.58а,ал.1 от НК.
Основателно
контролираният състав е привел в изпълнение и наказание „Лишаване от свобода“
за срок от една година и два месеца,
наложено на С. с присъда, влязла в сила на 13.04.2016 г. по НОХД № 21108/2011
г. на СРС, НО, 94 с-в, тъй като настоящото деяние е извършено по време на
определения тригодишен изпитателен срок.
Идентична е
позицията на въззивната инстанция по отношение на индивидуализираното наказание
на подсъдимия А.. Същото е правилно определено в предвидения от закона минимум
за престъпление по чл.196,ал1. т.2 вр.
чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194,ал.1 вр. чл.20,ал.2 вр. ал.1 вр.чл.29,ал.1
б. „а“ и б.“б“ от НК, за което А. е признат за виновен. СРС е съобразил, че
делото се разгледа в условията на съкратено съдебно следствие и е редуцирал
първоначално наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години с
1/3. Първата инстанция е отчела високата стойност на откраднатите вещи и
обремененото съдебно минало на подсъдимия. Видно е, че
многократните осъждания не са въздействали предупредително и превъзпитателно
върху А. след като той продължава да извършва престъпления против собствеността. Това установява подсъдимият като лице с трайни престъпни нагласи, поради
което настоящата инстанция намира, че наложеното наказание не следва да бъде
намалявано. То е спарведливо и е в съответствие с целите, посочени в чл. 36 от НК.
Наказанието на
подс. М. отново е съобразено с конкретните обстоятелства по делото и чистото
съдебно минало на подсъдимата. Наказанието
предвидено за извършено престъпление по чл.195,ал.1 т.3 и т.4 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК е „лишаване от свобода“ за
срок от една до десет години. Съдът е
определил наказание близко до минимума, а именно „лишаване от свобода“ за срок
от две години и е редицирал същото с 1/3, като
на подсъдимата М. е наложено наказание “лишаване от свобода“ за срок от една
година и четири месеца. Съобразено с чистото съдебно минало на подсъдимата е
прилагането на чл.66, ал.1 от НК и
отлагане изпълнението на наказание за
срок от три години. Съобразен е фактът, че са откраднати вещи на висока
стойност, но е отчетено и обстоятелството, че подсъдимата е неосъждана. С оглед
на това съдът намира, че наложеното наказание е справедливо, отговаря на
целите, посочени в чл. 36 от НК, и ще предупреди подсъдимата да не извършва
престъпления и да търси законен начин за набавяне на доходи.
В обобщение по отношение на възраженията на защитата на подсъдимите, че
наложените наказания са явно несправедливи, тъй като същите не са съобразено с
изразеното от тях съжаление за случилото се, както и предвид липсата на
доказателствена обезпеченост, настоящата
инстанция намира същите за неоснователно. При провеждането на
производство по реда на съкратеното съдебно следствие, каквото безспорно
е било и настоящото пред СРС, съдът в случай на постановяване на осъдителна присъда е задължен да
определи наказания при условията на чл. 58a от НК, като намали размера му с една трета Повдигнатото
обвинение, за което подсъдимите С. и А. са били признати за виновни са по 196, ал.1, т. 2 вр. чл.195, ал.1 т.3 и
т.4 вр. чл. 194, ал. 1, вр. 20 ,ал.2 вр. ал.1.вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” и б.
“б” от НК , като наказание, предвидено в закона е „Лишаване от
свобода“ от пет до петнадесет години. Първоинстанционният съд правилно е
преценил всички обстоятелства относими към определяне на наказанията на всеки
от подсъдимите по отделно и е определил спрямо подсъдимите С. и А. „Лишаване от
свобода” за срок от пет години, като е редуцирал същото с една
трета, съгласно закона. Настоящата
инстанция намира за съразмерно
така наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното престъпление. Налице
е осъществено тежко умишлено престъпление от подсъдимите, насочено срещу
собствеността на гражданите. Високата
степен на обществена опасност на конкретното деяние е свързано основно с
динамиката на този род престъпления в страната и със съдебно минало на дееца. С.
и А. към момента на извършване на деянието са били осъждан многократно за престъпления против собствеността , като са налице и изключително лоши характеристични данни за подсъдимите, с оглед броя на криминалните му регистрации.
Това налага у настоящия съдебен състав категоричен извод за изградени престъпни
навици у подсъдимите С. и А., чувство за безнаказаност и некритичност към поведението им, нежелание за коригиране начина му на живот, водещи съответно до неизпълнение
на целите на наложените му наказания. Наказанието на подсъдимата М. е също
съобразено с данните за личността й и конкретните обстоятелства по делото.
Първоинстанционният съд е спазил принципите
при индивидуализиране на наказанието, съдържанието на което е в
съблюдаване на мярата за използваната наказателна принуда, предвид изискването
наказанието да бъде справедливо, необходимо и достатъчно за постигане целите
си, обявени в чл.36 от НК, като е взел предвид, както конкретната фактическа
обстановка, така и данните за личността
на всяко от подсъдимите лица .
С оглед изхода на делото първата инстанция основателно е уважила и
предявения граждански иск.
Настоящият състав не намира да са допуснати съществени процесуални нарушения
при приемането за разглеждане на гражданската претенция. Молбата за допускане
на гражданския иск е направена от пострадалото лице – владелецът на отнетите
вещи. Същата е извършена своевременно и в допустима от закона форма – устно,
преди започване на разпоредителното заседание и е записана в протокола. Действително,
при отправянето на молбата пострадалият не е следвал дословно реквизитите,
визирани в чл. 85, ал. 1 от НПК, но предвид факта, че искането се прави в устна
форма пред съда, разглеждащ наказателното дело, то е безспорно и ясно кой е молителят,
срещу кого се предявява искът, кое е наказателното дело и кое е престъплението,
от което са причинени вредите, както и кои вреди се претендират.
Отнемането, броят, видът и стойността на вещите са установени от събраните
доказателства, с които подсъдимите са се съгласили по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Следователно предявеният граждански иск се явява основателен и доказан по
основание и размери, приети от СРС.
Въз основа на
извършената цялостна проверка на атакувания първоинстанционен акт, въззивният
съд не намери допуснати съществени процесуални
нарушения, които да налагат отмяна на присъдата, както и
допуснати нарушения на материалния закон.
С оглед на това СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.06.2018 г. по НОХД №7206/18 г., по описа на СРС, НО, 107
състав.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.