№ 134
гр. ЛЕВСКИ, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на десети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело №
20244410100981 по описа за 2024 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД от „Водстрой-Пловдив“АД,
гр.Бургас против „Еко Индустриал“ ЕООД, гр.Левски за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 19 227,00 лв. представляваща главница
по Фактура №**********/03.11.2023г. за покупко-продажба и доставка на
отпадъчни полиетиленови тръби; сумата 2 947,98 лв., представляваща
законна лихва за забава върху главницата за периода 04.11.2023г. -
12.12.2024г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът „ЕКО ИНДУСТРИАЛ“ ЕООД твърди, че между него и
„ВОДСТРОЙ ПЛОВДИВ“ АД били сключени два неформални договора за
покупко-продажба на отпадъчни полиетиленови тръби от 12.10.2023г. и
02.11.2023г. Съгласно сключените договори „ВОДСТРОЙ ПЛОВДИВ“ АД
продало на „ЕКО ИНДУСТРИАЛ“ ЕООД отпадъчни полиетиленови тръби на
договорена единична цена от 0,85 лв. без включен ДДС за килограм, като
страните договорили продавачът да ги достави на купувача в гр.Левски.
Твърди, че ищцовото дружество изпълнило изцяло задълженията си по
посочените неформални договори, като на 12.10.2023г. доставило на „ЕКО
ИНДУСТРИАЛ“ ЕООД 23 100 кг. тръби, съответно на 02.11.2023 г. - 22 620 кг.
тръби. За удостоверяване на доставките и приемането им били съставени и
1
подписани пътни листи и товарителници. Твърди, че купувачът приел тръбите
без възражения, за което свидетелства подписа на управителя И.М. върху
изготвените товарителници. Издадени били Фактура
№**********/13.10.2023г. на стойност 19 635,00 лв. без включен ДДС и
Фактура №**********/03.11.2023г. на стойност 19 227,00 лв. без включен
ДДС, тъй като на основание чл.163а, ал.2 от ЗДДС данъкът за тези доставки е
изискуем от получателя - регистрирано по този закон лице.
Твърди, че Фактура №**********/13.10.2023г. е платена от „ЕКО
ИНДУСТРИАЛ“ ЕООД по банков път на 20.10.2023г. Фактура
№**********/03.11.2023г. не била заплатена от купувача. Навежда довод, че
на основание чл.327, ал.1 ТЗ „ЕКО ИНДУСТРИАЛ“ ЕООД е следвало да
плати в деня на предаване на стоката или предаване на документа - Фактура
№**********/03.11.2023г., доколкото не е уговорено друго. Твърди, че
фактурата е изпратена на електронната поща на купувача на 03.11.2023г.
Навежда довод, че от деня следващ деня на получаването й, купувачът е в
забава относно задължението си за заплащане на продажната цена, съгласно
член 309а, ал.1 ТЗ.
Твърди, че за периода от 04.11.2023г. /датата на изпадане в забава/ до
12.12.2024г. /датата на подаване на молба за обезпечение на бъдещ иск/ се
дължи обезщетение за забава в размер на 2 947,98 лв.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в
законоустановения срок по чл.131 ГПК не е подал писмен отговор.
С протоколно определение от о.с.з. на 10.06.2025г., съдът е прекратил
на основание чл.233 от ГПК производството по делото по отношение на
предявения иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ за сумата в размер на 19
227 лева; предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сума в размер на
2947,98 лева и предявеното искане за законна лихва върху главницата,
считано от 20.02.2025г., поради отказ от иска, като производството по делото
продължава по отношение на искането за законна лихва върху главницата,
считано от 19.12.2024г. до 19.02.2025г. в размер на 458,61 лева.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът се представлява от
пълномощника адв.Н.М. - Пловдивска АК, който поддържа иска по
отношение на законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2024г. до
19.02.2025г. в размер на 458,61 лева. Сочи, че въпреки извършеното
доброволно плащане от ответника, искът за законната лихва върху главницата
е основателен, тъй като с поведението си ответното дружество е дало повод за
завеждане на делото. Претендира направените разноски в обезпечителното и
исковото производство. Твърди, че въпреки поисканото удължаване на срока
за внасяне на държавна такса по делото, не било получено плащане по
постигнатото извънсъдебно споразумение с ответника, поради което
ответникът дължи направените от ищеца разноски, тъй като с поведението си
2
е дал повод за заплащането им. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът се представлява от пълномощник адв.А.А. - Плевенска АК.
Сочи, че ответното дружество не е оспорвало задължението си, доброволно
заплатило дължимите главница, лихви по постигнатото между страните
извънсъдебно споразумение, с което не е дало повод за завеждане на делото и
направата на разноски от ищеца, поради което не следва да бъде осъждано за
такива. Твърди, че ответното дружество не е имало недобросъвестно
поведение след подписване на споразумението и изпращането му обратно от
ищеца на ответника, заплатило е дължимите суми няколко дни след като
същото е било подписано. Ищцовото дружество не е изпълнило задължението
си по споразумението да не заплаща държавна такса на РС Левски и да поиска
прекратяване на производството, като по този начин е генерирало разноски
въпреки добросъвестното поведение на ответника. Моли направените от
ищеца разноски в исковото производство да останат за негова сметка, предвид
признаването на иска от ответника. С оглед частичното прекратяване на
производството, моли в тежест на ищеца да бъдат възложени направените от
ответника разноски. Признава дължимостта на направените от ищеца
разноски в обезпечителното производство. Прави възражение за прекомерност
на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните и се установява от пътен лист,
товарителница от 02.11.2023г., Фактура №**********/03.11.2023г., че
ищцовото дружество „ВОДСТРОЙ ПЛОВДИВ“ АД продало и доставило на
„ЕКО ИНДУСТРИАЛ“ ЕООД 22 620 кг. отпадъчни полиетиленови тръби, с
единична цена от 0,85 лв. без ДДС за килограм, на стойност 19 227,00 лв. без
ДДС. Издадена била Фактура №**********/03.11.2023г. на стойност 19 227,00
лв. без ДДС.
Горните обстоятелства се установяват и от направеното от ищеца
извънсъдебно признание на неизгодни за него факти в подписаната между
страните спогодба от 13.01.2025г., съгласно която между страните е сключен
неформален договор за покупко-продажба на отпадъчни полиетиленови
тръби, продавачът „ВОДСТРОЙ ПЛОВДИВ“ АД е изпълнил изцяло
задълженията си по договора, като ответното дружество-купувач дължи
продажната цена в размер на 19 227,00 лв. по Фактура
№**********/03.11.2023г., както и обезщетение за забавено плащане в размер
на 2 947,98 лв.
Сключеният между страните неформален договор има характера на
търговска продажба по смисъла на чл.318, ал.1 ТЗ. Установява се, че
3
продавачът е изправна страна по договора, като е изпълнил задължението си,
предвид на което за купувача е възникнало корелативното задължение за
заплащане на продажната цена.
Съгласно чл.327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако е уговорено друго.
Доколкото между страните не е налице друга уговорка, падежът на
задължението е настъпил на 03.11.2023г. - датата на получаване на стоката,
като при липса на плащане, считано от 04.11.2023г. купувачът е в забава.
На основание чл.309а, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва, от деня на забавата
Не е спорно между страните и се установява от преводно нареждане от
19.02.2025г., че на посочената дата ответното дружество е заплатило сумата в
общ размер на 22 174,98 лв. по постигнатото извънсъдебно споразумение,
включваща задължението за продажна цена в размер на 19 227,00 лв. и
обезщетение за забава в размер на 2 947,98 лв. за периода 04.11.2023г. -
01.07.2024г. /съобразно справка за изчисляване на законна лихва от ел.
калкулатор calculator.bg/.
След прекратяване на производството по делото на основание чл.232
ГПК поради отказ от иска предвид извършеното от ответника доброволно
плащане в хода на производството, исковата претенция обхваща задължение за
законна лихва върху главницата, считано от 19.12.2024г. - датата на
предявяване на иска до 19.02.2025г. - датата на извършеното плащане, в
размер на 458,61 лева.
Искането за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на
иска е от една страна акцесорно, следва съдбата на главният иск, но има и
самостоятелен характер, тъй като се дължи като законова последица от
предявяването на иска за вземането. Еднопосочна е съдебната практика, че е
допустимо самостоятелното разглеждане на иска по чл.86 ЗЗД за законна
лихва от датата на подаване на исковата молба, при оттегляне на главните
искове и частично прекратяване на производството, въпреки акцесорния
характер на задължението на законна лихва, с оглед и на неговата
самостоятелност, като законова последица от предявяването на иска.
В процесния случай дължимите от ответното дружество суми са платени
в хода на процеса - на 19.02.2025г., след завеждане на исковата молба на
19.12.2024г. За този период ответникът е бил в забава и дължи сумата в размер
на 458,61 лева /съобразно справка за изчисляване на законна лихва от ел.
калкулатор calculator.bg/, представляваща законна лихва върху главницата,
считано от 19.12.2024г. - датата на предявяване на иска до 19.02.2025г. - датата
на извършеното плащане. Исковата претенция за законна лихва следва да бъде
4
уважена като основателна.
Спорно между страните е как следва да бъде разпределена
отговорността за разноски, дал ли е ответникът с поведението си повод за
завеждане на делото и дължи ли направените от ищеца разноски.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В ал.2 е
предвидено, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
В хода на процеса ответникът признава иска. Същият е заплатил
доброволно на 19.02.2025г. сумите по исковата претенция. Плащането е
извършено в хода на исковото производство, след завеждане на исковата
молба в съда - 19.12.2024г. Установява се, че сключената между страните
спогодба за доброволно уреждане на спора също е с дата след предявяване на
исковата претенция - 13.01.2025г. В спогодбата ответникът прави
извънсъдебно признание на неизгодни за него факти - че падежът на
задължението е настъпил, че е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
забава в размер на 1 647,21 лв., което е заплатено с извършеното по време на
процеса плащане на 19.02.2025г. Предвид изложеното съдът приема, че с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, въпреки
последващото му процесуално поведение по признаване на иска и доброволно
заплащане на задължението в хода на процеса. От своя страна ищецът е
изпълнил поетия със спогодбата ангажимент за прекратяване на делото, след
извършеното плащане.
По изложените аргументи на основание чл.78, ал.1 ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените от
последния разноски в общ размер на 4727 лева, от които 3287 лева разноски
по настоящото исково производство и 1440 лв. - разноски по обезпечителното
производство по ч.гр.д. №21504/2024г. по описа на РС - Пловдив, съобразно
представения списък по чл.80 ГПК.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Претендирано е и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
2400 лв. Съобразно материалния интерес адвокатското възнаграждение
съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. за възнагражденията за
адвокатска работа, е в размер на 3287 лв. Съдът намира, че с оглед
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото,
извършената от пълномощника работа - освен изготвяне на книжа, явяване в
с.з., адвокатското възнаграждение не се явява прекомерно.
Неоснователно е искането на ответника за присъждане на разноски на
основание чл.78, ал.4 ГПК поради частично прекратяване на иска.
5
В посочената разпоредба е предвидено, че ответникът има право на разноски
при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато
между страните споразумение. При прекратяване на производството по делото
поради отказ на иска, на основание чл.78, ал.4 ГПК ответникът принципно има
право на разноски. Съдът обаче дължи да изследва дали с поведението си
ответникът е станал причина за предявяването на иска и по аналогия с
разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, да направи извод за основателността на
претенцията на ответника за присъждане на разноски, при прекратяването на иска
поради отказ от страна на ищеца. В този смисъл Определение №843/17.11.2014г. по
гр.д. №6176/2014г. на IV г.о. на ВКС.
В процесния случай отказът от иска е породен от факти, настъпили след
предявяването му. По изложените по-горе съображения ответникът е дал повод за
завеждане на делото, като отказът от иска е поради постигнато между страните
извънсъдебно споразумение и плащане на задължението на ответника в хода на
вече образувания исков процес. Поради изложеното отговорността за разноски
следва да се понесе от ответника и на същия не се следват разноски на основание
чл.78, ал.4 ГПК, при съобразяване на причините за направения отказ от иска. В
цитираната практика на ВКС е прието, че противното разбиране би довело до
неоснователно обогатяване от страна на ответника по делото, станал причина за
предявяване на иска. Поради изложеното искането на ответника за присъждане на
разноски не следва да бъде уважено.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 ЗЗД „ЕКО ИНДУСТРИАЛ” ЕООД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя И.М.М., да заплати на „ВОДСТРОЙ - ПЛОВДИВ” АД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изп. директор
А.Х.С., сумата в размер на 458,61 лева - законна лихва върху главницата от
19227,00 лв., представляваща задължение по Фактура
№**********/03.11.2023г. за покупко-продажба и доставка на отпадъчни
полиетиленови тръби, за периода от 19.12.2024г. - датата на предявяване на
иска, до 19.02.2025г. - датата на изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ЗЗД „ЕКО ИНДУСТРИАЛ” ЕООД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя И.М.М., да заплати на „ВОДСТРОЙ - ПЛОВДИВ” АД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп. директор А.Х.С.,
съдебно деловодни разноски за обезпечителното и исковото производство в
общ размер на 4727 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски
6
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7