Определение по дело №1843/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от К. Д. Д. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк] [адрес], лично и в качеството на законен представител на малолетната В. К. Д., против писмо с изх. № СГ/Д-А/899-001 от 05.09.2023 г. от директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас.

Бургаският административен съд, след като се запозна с материалите по делото и съобрази разпоредбите на закона, намира жалбата за процесуално недопустима. Съображенията:

Жалбоподателят К. Д. Д. е депозирал в ДСП- Бургас сигнал, регистриран с вх. № СИГ/Д-А/899 от 31.08.2023 г., с твърдения, че на 29.08.23 г. около 16:00 часа Е. В. Д. „злословила“ против него пред детето им В. Д. с [ЕГН]. Срещата била проведена по повод осъществяване режима на лични контакти на жалбоподателя с детето. М. Е. Д. поискала от детето да върне мобилен телефон, подарен от бащата, като изразила предположение, че последният е инсталирал програми за записване или проследяващи такива. На 21.08.23 г. по време на престой в дома на баща си детето провело с Д. разговор по телефона, с искане да остане още два дни, но последната заявила, че това няма да стане и припомнила на детето, че е отказвало да отиде и благодарение на нея се е съгласило да посети баща си. С тези твърдения жалбоподателят е поискал от ДСП издаване на задължително предписание на майката Е. Д.. В проведено на 06.12.2023 г. съдебно заседание жалбоподателят уточнява, че при предаване на детето майката се е държала негативно и говорила против него. В тази връзка сочи, че същата отворила вратата и казала на детето „Хайде отивай при баща си“, а детето останало на място, което жалбоподателят възприема като отчуждително поведение.

По повод постъпилия сигнал било извършено социално проучване от социален работник в ДСП- Бургас, при което било установено, че от раждането си детето В. е било отглеждано в семейна среда от двамата си родители до м.юни 2020 г., когато последните се разделили. С решение на БРС родителските права били предоставени на майката Е. Д., при която понастоящем детето живее, но родителите продължили да водят дела за родителски права и по ЗЗДН. Бащата подавал множество жалби и сигнали срещу майката, за да докаже, че тя е негоден родител, като в родителския конфликт било въвлечено и детето. Последното редовно се срещало със своя баща, включително извън установения със съдебното решение режим на лични контакти, и провеждало с него разговори по телефона почти ежедневно. В разговор със социалния работник детето заявило, че майката не говори „нищо лошо“ за бащата.

В хода на извършената проверка били проведени разговори с двамата родители. Пред социалния работник майката Е. Д. заявила, че първоначално е отказала да приеме закупения мобилен телефон за детето, тъй като самият жалбоподател споделял по-рано, че записва разговорите по телефона, но впоследствие позволила на детето да приеме подаръка, защото такова било неговото желание. По отношение на съдържащото се в сигнала оплакване за престоя при бащата на 21.08.23 г., Д. посочила, че детето е останало няколко дни допълнително при баща си, тъй като тя и съжителят и били под карантина.

След приключване на проверката бил съставен доклад за оценка на сигнала, въз основа на който било изготвено оспореното писмо на директора на ДСП- Бургас. С него подателят на сигнала бил уведомен за извършените процесуални действия, установените факти и предприетите действия- консултиране на майката Е. Д. съгласно Закона за закрила на детето за предлаганите социални услуги в общността и за правата и отговорностите и като родител. Същият бил уведомен, че Д. е подала ново заявление за ползване на социална услуга за детето и с оглед на това предстои то да бъде насочено с направление да ползва подходяща социална услуга, както и че не са отчетени нови и/или различни рискове за детето и работата по случая продължава от ОЗД.

Според настоящия съдебен състав оспореното писмо не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Както се посочи по-горе в изложението, с него подателят на сигнала е уведомен за извършените от ДСП процесуални действия и установените при социалното проучване обстоятелства. Писмото е издадено в изпълнение на изискването, предвидено в нормата на чл. 10, ал. 6 от ППЗЗД- да бъде уведомен подателят за предприетите действия по сигнала. То има само уведомителен характер (в този смисъл Решение № 10311 от 30.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2169/2023 г., VI отд.; Определение № 4106 от 19.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2181/2023 г., VI отд.), не съдържа властническо волеизявление на административен орган в рамките на нормативно определената му компетентност и не поражда непосредствено неблагоприятни последици за жалбоподателя. Като част от производството по издаване на задължително предписание, уведомлението не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност на основание чл. 21, ал. 5 от АПК.

Следва да се отбележи, че за административния орган не съществува задължение за издаване на задължително предписание въз основа на постъпилия сигнал. На основание чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД такова се издава по предложение на социалния работник, при отказ за сътрудничество от страна на родителя, какъвто отказ в случая не се твърди да е заявен от майката Е. Д.. Напротив, от данните по делото е видно, че след консултиране относно предлаганите социални услуги в общността и отговорностите и като родител, същата е предприела необходимите действия, с оглед насочване на детето към подходяща социална услуга.

Наред с изложеното съдът счита, че в сигнала не се съдържат конкретни данни относно поведение на майката, създаващо риск от увреждане на емоционалното и психическото състояние на детето, поради което и за последното не е налице правен интерес от оспорване на писмото. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, като липсата му обуславя недопустимост на производството. Ето защо, поради липса на годен за обжалване административен акт и липса на правен интерес за детето, жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото- да се прекрати на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

О. Б. Р. жалбата на К. Д. Д. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк] [адрес], лично и в качеството на законен представител на малолетната В. К. Д. с [ЕГН], против писмо с изх. № СГ/Д-А/899-001 от 05.09.2023 г. от директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 1843/2023 г. по описа на Административен съд- Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от връчване на съобщението.