№ 65
гр. Каварна, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Административно
наказателно дело № 20223240200058 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0283-000361 от
20.01.2022 г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР – Добрич, с което на
М. Ж. М. на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 50,00 лева за нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП
и на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 200,00 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се поддържат конкретни съображения
за неправилност и незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.
Не се оспорва установената фактическа обстановка, но се релевират
възражения за липса на виновно поведение от страна на жалбоподателя
поради което се аргументира тезата за субективна несъставомерност на
вменените административни нарушения.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание и не
взема становище по жалбата.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
1
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят М. Ж. М. е правоспособен водач на МПС.
На 25.11.2021 г. в гр. Каварна, по ул. „България” до хотел Отдих, в
посока към автомивка Калацерка, свидетелите Ц. Г. Ц. – Мл.автоконтрольор
при РУ Каварна и П. Я. П. – полицай ВПА в РУ Каварна при изпълнение на
служебните си задължения спрели за проверка лек автомобил Форд Фокус с
рег. № ТХ 1255 АК. Установено било, че автомобилът е собственост на ****
ЕООД гр. Каварна, ЕИК ********* и е управляван от жалбоподателя М. Ж.
М.. При извършената проверка на документите на водача и тези на
автомобила било установено чрез РСОД, че лек автомобил Форд Фокус с рег.
№ ТХ **** е със служебно прекратена регистрация. След извършена
допълнителна справка в информационната система „АИС КАТ –
Регистрация” било установено, че МПС е със служебно прекратена
регистрация от дата 24.02.2020 г. на осн. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради
обстоятелството, че в регистъра на Информационния център на ГФ няма
данни за сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Установено било още, че
МПС няма валиден годишен технически преглед.
Съгласно постъпила информация от ГФ било установено, че последната
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
лекия автомобил марка „Форд” модел „Фокус” с рег. № ТХ **** е сключена
на 02.01.2019 г. с начало на действие 03.01.2019 г. и край 02.01.2020 г. От
Гаранционен фонд било изпратено уведомление до Сектор "Пътна полиция"
към ОД на МВР Добрич. Въз основа, на същото и на основание чл. 143, ал. 10
ЗДвП, на 24.02.2020 г., регистрацията на лек автомобил Форд Фокус с рег. №
ТХ ****, била служебно прекратена, поради липса на валидна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите". По преписка вх. № 4440/2021
г. на РП Добрич ТО-Каварна, приобщена към материалите по настоящото
производство, липсват данни за настъпилото служебно прекратяване да е
уведомен собственика на МПС, респективно да са иззети свидетелството за
регистрация или регистрационните табели на същото. Установява се от писмо
изх. № 10-00-432/25.05.2022 г. на ИД на ГФ, че Уведомлението по чл. 574, ал.
2
10 КЗ е изпратено на собственика на дати 19.01.2020 г., но липсват
доказателства същото да му е връчено, съответно получено от него.
Във връзка с установеното при проверката бил съставен АУАН, Серия
GA № 300494/25.11.2021 г., с който на жалбоподателя М. било повдигнато
административно – наказателно обвинение, за това, че на 25.11.2021 г. в 22.00
часа в гр. Каварна, ул. България до хотел Отдих посока към автомивка
Калацерка управлява лек автомобил Форд Фокус с рег. № ТХ**** собственик
**** ЕООД гр. Каварна, БУЛСТАТ ***** като ППС не е регистрирано по
надлежния ред. ППС е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10
от ЗДвП от 24.02.2020 г. МПС няма валиден ГТП. Посоченото било
квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1
ЗДвП и чл. 147, ал. 1 ЗДвП.
Актът, съставен в присъствието на нарушителя му бил връчен за подпис
и запознаване, при което не са направени възражения, нито такива са
постъпили в рамките на законоустановения тридневен срок.
Въз основа на посочения акт и Постановление за отказ да се образува
наказателното производство по пр. пр. № 444/2021 г. на РП Добрич, било
съставено процесното наказателно постановление (НП), с което на
жалбоподателя за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП било наложено
наказание – глоба в размер 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и за
нарушението по чл. 147, ал. 1 ЗДвП било наложено наказание – глоба в
размер 50 лева на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приобщените по делото писмени доказателства, включително: Справка за
прекратяване на регистрация на автомобил рег. № ТХ****; писмо с изх. № 10-
00-432/25.05.2022 г. по описа на Гаранционен фонд; Уведомление по чл. 574,
ал. 10 КЗ с № 031669/19.01.2020 г.; Справка от базата данни на ИЦ към ГФ на
база подадени данни от застрахователните компании за застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" относно МПС с рег. №
ТХ****; Справка за изпратени писма от Гаранционен фонд към собственик
на МПС с рег. № ТХ****; Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 17.12.2021 г., ведно с наличните документи, находящи се в
преписка № 4440/2021 г. на РП Добрич ТО -Каварна.
3
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се
опровергават при преценката им както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е
от доказателствените източници, събрани в хода на административно-
наказателното производство и съдебното следствие.
Посочените писмени доказателства изцяло си кореспондират и със
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства – показанията
на актосъставителя Ц. Ц. и свидетеля П. П.. Показанията на посочените
свидетели съдът кредитира изцяло като не намира основание да ги изключи
от формираната по делото доказателствена съвкупност, поради което базира
фактическите си изводи и въз основа на тях.
Всичко казано до тук води съда на извода за категорична доказаност на
описаната по-горе фактическа обстановка.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 от
НПК, намира следното:
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи,
като са спазени давностните срокове за съставянето им, визирани в чл. 34 от
ЗАНН. Процесния АУАН е съставен в присъствието на очевидец и
нарушителя, като последния е имал възможността да направи писмени
възражения в срока чл. 44, ал. 1 ЗАНН, но такива не са постъпили. В АУАН и
в атакуваното НП коректно е посочена правната квалификация на
нарушението, както и съответната на същото санкционна норма.
Относно нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП:
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП "по пътищата, отворени за обществено
4
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места".
В случая от представените по делото доказателства безспорно се
установява, че на 25.11.2021 г. управляваният от жалбоподателя автомобил е
бил със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, който гласи, че "служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът
на пътното превозно средство". Регистрацията се прекратява служебно след
получаване на уведомление от Гаранционния фонд, за което обстоятелство
обаче се уведомява и собственикът на превозното средство, както предвиждат
и чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и чл. 18б, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 8 от Наредба I-
45 от 24.03.2000 г.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно
нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Вината в административнонаказателния процес, подобно на наказателния
процес се доказва, а не се презюмира. Обстоятелството, че уведомяването на
собственика на автомобила за прекратената регистрация, не е изрично
предвидено като елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 140,
ал. 1, вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не означава, че деянието е съставомерно,
независимо от знанието на собственика на автомобила за служебно издадения
акт за дерегистрация. Нормативната уредба на процедурата по служебна
дерегистрация на ППС – чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и чл. 18, т. 2, вр. с чл. 18 б,
ал. 1, т. 8 от Наредба I- 45 от 24.03.2000 г. е лаконична, поради което са
приложими общите правила на АПК. Казано е единствено, че това става след
уведомление от Гаранционния фонд, но съществува законова празнота
относно срока, в който същото следва да бъде изпратено до органа по
регистрация на МПС, както и срокът, в който той следва да издаде акта по
дерегистрация. Следователно, обективно невъзможно е собственикът на ППС
да има знание за факта и датата на дерегистрация на МПС, ако изрично не е
бил уведомен. А това, че в процесния случай същият не е бил уведомен е
обстоятелство, което се установява от събраните по делото писмени
доказателства – писма от ГФ и Сектор "Пътна полиция", както и от
5
показанията на свид. Ц.. Именно поради това и в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, и в
чл. 18б, ал. 3 от Наредба I- 45 от 24.03.2000 г. е изрично регламентирано
уведомяване на собственика.
Дерегистрацията не произтича директно от нарушаване на задължението
на собственика да поддържа валидна застраховка "Гражданска отговорност",
за което неизпълнение последният би имал знание при полагане на
дължимата грижа, а е необходимо да бъде издаден служебно съответен
индивидуален административен акт. По реда на чл. 26, ал. 1 АПК за
започване на производството, административният орган е длъжен да уведоми
известните заинтересовани граждани, в случая собственика на МПС. Ако
срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в
уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде
издаден актът. Съобщаването на акта на заинтересованите лица също става по
общите правила на АПК – чл. 61, ал.1.
При писмено заявление от собственика, прекратяването на регистрацията
на пътното превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за
регистрация и предоставяне на табелите с регистрационните номера (чл. 143,
ал. 6 ЗДвП). Връщането на регистрационните табели в сектор ПП е елемент от
фактическия състав на доброволната дерегистрация.
В случая, освен, че при съставяне на АУАН на 25.11.2021 г. автомобилът
е бил с регистрационни табели, административно наказващият орган не е
събрал доказателства, че органът по дерегистрация е изпълнил задълженията
си за уведомяване и съобщаване на акта по реда на АПК. Установява се от
изрично получените писма от ГФ, че собственикът на процесното МПС не е
бил нарочно уведомен, съответно не е научил за факта на прекратената
регистрация, включително по друг начин, поради което и недоказан остава
субективният елемент от състава на административното нарушение.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние,
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. В настоящия случай, както вече се отбеляза, не може да
се направи извод, че поведението на жалбоподателя М., което се субсимира
под състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е
извършено виновно. Превозното средство не е негова собственост и е било
6
служебно дерегистрирано в резултат на данните получени по електронен път
от Гаранционния фонд, сочещи на липсата на задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". При това обаче, доколкото липсват данни за
служебната дерегистрация да е издаден какъвто и да е административен акт,
който да е връчен някому, нито да е уведомен собственика на когото е
регистриран автомобила, въпреки изричното указание на чл. 143, ал. 10 ЗДвП,
не може да се вмени в чиято и да е вина, управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. В настоящия случай, доколкото се касае за
формално нарушение, т. е. такова лишено от обществено-опасни последици,
по дефиниция вината е възможна само под формата на умисъл. Незнанието на
част от обективните елементи на състава на нарушението обаче, а именно –
прекратяването на регистрацията по служебен път, налага извод за липса на
виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в условията на
фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК, вр. с чл. 11 ЗАНН, която всякога
изключва умисъла. По делото се събраха изрични доказателства в насока, че
извършената дерегистрация не е била съобщена на собственика, при което не
може да се твърди и, че същата е известна на лицето, респ. на жалбоподателя.
Ето защо с оглед липсата на доказателствата за виновно поведение от страна
на жалбоподателя М. жалбата се явява основателна и процесното наказателно
постановление следва да бъде отменено в тази си част, поради неправилно
приложение на материалния закон.
Относно нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП:
Фактическото описание на това нарушение в издаденото наказателното
постановление е следното: "МПС няма валиден ГТП". Посоченото
административнонаказващият орган е квалифицирал като нарушение на чл.
147, ал. 1 от ЗДвП. На първо място така формулираното нарушението е
напълно неясно, като е налице несъответствие с дадената му правна
квалификация и приложената санкционна норма. При така описаното не става
ясно, дали се инкриминира самото управление на автомобил, който не е
представен за периодичен преглед за проверка на техническата му изправност
в определен срок или, че самият жалбоподател, в качеството си на водач на
МПС е следвало да го представи за извършването на такъв преглед. В първата
хипотеза следва да се отбележи, че деянието не съставлява нарушение –
законът не забранява управлението на МПС, което не е било представено в
определения в чл. 147, ал. 3 от ЗДвП срок на периодичен преглед за проверка
7
на техническата му изправност, доколкото това обстоятелство не превръща
априори автомобилът в технически неизправен по смисъла на чл. 139, т. 1 от
ЗДвП и чл. 10 от ППЗДВП. В случай, че се вменява на жалбоподателя, че
именно той е следвало да представи МПС на периодичен преглед за проверка
на техническата му изправност, то АНО е следвало да посочи срока, в който
жалбоподателят е следвало да стори това, доколкото чл. 147, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП предвижда различен срок, в зависимост от датата на първоначалната
регистрация на автомобила (на третата и петата година от първоначалната
регистрация на автомобилите като нови, след което - всяка година), като в
случай, че се касае за ежегоден е следвало да се уточни датата, до която е
следвало автомобилът да бъде представен на преглед за техническата му
изправност. Посочената от АНО като нарушена правна норма – чл. 147, ал. 1
от ЗДвП гласи, че "регистрираните моторни превозни средства и теглените от
тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с
атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията
на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга,
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата
им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните
средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с
максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата,
теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на
вътрешните работи". Посочената правна норма не създава задължение за
водачите на МПС, в каквото качество е наказан жалбоподателят, а и в ЗДвП
не е предвидено конкретно задължение на водачите на превозни средства във
връзка с техническия преглед на управляваните от тях МПС. Отговорност
обаче е предвидена за собствениците на превозните средства. Това е
направено от законодателя в разпоредбата на чл. 181, т. 1 от ЗДвП според
която, се наказва с глоба от 50 лв. собственик или длъжностно лице, което без
уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за
технически преглед. В конкретния случай не е описано чия собственост е
управляваният от жалбоподателя автомобил, тоест не е ясно дали
жалбоподателят М. е наказан в качеството му на водач на МПС или в
качеството на собственик, като в случая субект на нарушението може да бъде
само собственикът или конкретно длъжностно лице (примерно когато
8
автомобилът е собственост на юридическо лице), а не всеки един водач.
Освен това нарушението, изразяващо се в неизпълнение на задължение за
извършване на действие в законоустановен срок е извършено в деня, следващ
този, в който изтича срокът за извършване на действието. Като не е посочил
до коя дата управлявания от жалбоподателя М. автомобил е следвало да бъде
представен за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата
му изправност, АНО е допуснал ново процесуално нарушение свързано с
невъзможността за преценка датата на извършване на вмененото нарушение,
респ. изтичане на абсолютната давност за административнонаказателно
преследване. Предвид изложеното съдът намира, че в тази си част
наказателното постановление също е издадено при съществени нарушения на
изискванията на ЗАНН за ясно и точно описание на вмененото нарушение,
респ. за съответствие на фактическото описание с дадената му правна
квалификация, поради което същото следва да бъде отменено и за това
нарушение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. с ал. 2, т. 1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0283-000361/20.01.2022 г. на
Началник РУ към ОДМВР-Добрич, РУ Каварна, с което на М. Ж. М., ЕГН
**********, с адрес гр. Каварна, ул. ***** № *****, са наложени:
административно наказание "Глоба" в размер на 200,00 лв. (двеста лева) и
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца, на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП;
административно наказание "Глоба" в размер на 50,00 лв. (петдесет лева), на
основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Добрич в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
9