Разпореждане по дело №457/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.4 и ал.5 от НПК.

Постъпила е жалба от И. И. Х. и Ф. Р. Х., двамата от С., О. в качеството им на наследници- родители на пострадалия Г. И. Х. с ЕГН *, против постановление от 02.11.2015 г. на зам.окръжен прокурор при О. П. – К. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 623/2013 г. по описа на РУ”П” – Г., водено срещу Ф. Н. Е. с ЕГН * от с.Р.л., О. за престъпление по чл.343, ал.3, във вр. с ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Твърди се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно по следните съображенията:

Досъдебното производство било образувано на 17.10.2013г. срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за това, че на 17.10.2013г. в Г. при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Б" модел *, с per. № K * ВВ, нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смърт на Г. И. Х. ЕГН * от С., О. - престъпление по чл.343, ал.1, б"в" във вр. с чл.342, ал.1 от НК. С постановление от 28.07.2015 г. към наказателна отговорност по чл.343, ал.З, предл.1-во, б. "б", във вр. с ал.1, б."в", във вр. с чл.342, ал.1 от НК бил привлечен като обвиняем Ф. Н. Е..В постановлението било посочено, че в случая,макар обвиняемия да е нарушил разпоредбата на чл.102 от ЗДП, забраняваща на водача на моторно превозно средство да предоставя управлението на автомобила на водач, който е под въздействие на алкохол, не можело да се намери основание за търсене на наказателна отговорност по отношение на обвиняемия, тъй като водача на автомобила сам е причинил смъртта си. След като на обвиняемия му било вменено нарушение на чл. 102 ЗДП, който забранявал на водача да предоставя моторното превозно средство на водач, който е под въздействие на алкохол, следователно смъртта на пострадалия се дължала именно на нарушението на тази разпоредба. В случая се установило по категоричен начин, че обвиняемия е знаел, че пострадалия е употребил алкохол, като двамата, обвиняемия и пострадалия, били пили до сутринта. След като пристигнали в с.С., до където автомобила на обвиняемия бил управляван от св.С. Б., обвиняемия предоставил управлението на автомобила си на пострадалия, въпреки, че знаел, че пострадалия е употребил алкохол.

При тези факти, неоснователно се твърдяло, че извършеното от подсъдимия деяние е несъставомерно, с оглед на обстоятелството, че водача сам бил виновен за смъртта си и други виновни за това нямало. Счита се в жалбата, че нямало как да се пренебрегне факта, че обвиняемия е нарушил забраната за предоставяне управлението на водач, който е "под въздействие на алкохол", и този факт не се оспорвал в постановлението на прокуратурата. Следователно бил налице "субективния елемент"на деянието.

Поведението на обвиняемия сочело, че най-малко е налице съставомерност по чл. 123 НК, след като не било спорно и следвало да се приеме, че същият е нарушил чл. 102 ЗДП.

Независимо от изложеното, се счита, че правилната квалификация на извършеното е по чл. 343, ал. 3, предл. първо от НК, каквото било задължителното за правоприлагащите органи тълкуване на закона, дадено от Пленума на ВС с Пост. 1-83 г., т. 4, б. „г”.

Иска се отмяна на обжалваното постановление на ОП-К., и връщане на делото за продължаване на процесуално-следствените действия със съответните задължителни указания.

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок от лица, имащи право на жалба, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Досъдебно производство с рег.№ 623/17.10.2013г. е започнало за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, въвъ вр. с чл.342, ал.1 от НК срещу неизвестне извършител. Ф. Н. Е. е бил привлечен към наказателна отговорност с постановление от 28.07.2015г. за престъпление по чл.343, ал.3, предл. I-во, б."б", предл. I-во, във вр. с ал.1, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това че на 17.10.2013г. в Г. при управление на МПС – лек автомобил „Б", модел * с рег. № *, нарушил правилата за движение – чл.102 от ЗДвП, като предоставил собствения си лек автомобил „Б”, модел * с рег. № К * на водач, който е под въздействие на алкохол – Г. И. Х., ЕГН * от С., О. с наличие на 1.5 на хиляда алкохол в кръвта си, и по непредпазливост причинил смърт на Г. И. Х., като деянието е извършено в пияно състояние.

След проведено разследване О. П. – К. е прекратила с посоченото по-горе постановление от 02.11.2015 г. наказателното производство по досъдебно производство № 623/2013 г. по описа на РУ”П” – К., водено срещу Ф. Н. Е.с ЕГН * от с.Р. О. за престъпление по чл.343, ал.3, във вр. с ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 ¯т НК извършено на 17.10.2013 г.. С Постановлението прокурорът се произнесъл относно взетата на досъдебното производство мярка за неотклонение по отношение на Ф. Е. и приобщените веществени доказателства.

Съдът, като прецени материалите по делото, намира постановлението за прекратяване на наказателното производство за обосновано и законосъобразно.

От събраните материали се установява, че от фактическата страна делото е напълно и правилно изяснено, а именно:

Обвиняемият Ф. Н. Е. от с.Р., О. и пострадалият Г. И. Х. от С., О. се познавали отдавна и били приятели, като и двамата притежавали свидетелства за управление на моторни превозни средства от категория „В".

На 16.10.2013г. вечерта Х. и Е. разговаряли по телефона и се уговорили същата вечер да отидат до Г.. Около 23.30 часа обвиняемият отишъл със собственият си лек автомобил „Б"* с рег.№ К* до автобусната спирка край С., О., където пострадалия го чакал. Двамата продължили с автомобила, управляван от Ф. Е. до Г. и там се срещнали с М. А. Д., когото познавали с името М., и със свидетелката С. К. Б. от с.С., О..

Около 23.50 - 24.00 часа обвиняемият паркирал лекият си автомобил на ул."Д." в града и заедно с пострадалия и свидетелите отишли в клуб „А". Четиримата седнали до бар-плота, като св. С. Б. си поръчала безалкохолна напитка, а Ф. Е., Г. Х. и М. Д. /М./ поръчали бутилка уиски. Обвиняемият, пострадалият и свидетелят си налели алкохол и след като изпили съдържанието на първата бутилка си поръчали втора, а след това и трета бутилка. Тримата били видимо пияни и около 04.00 часа на 17.10.2013г. св.С. Б. настояла да си тръгнат от заведението. Всички заедно излезли от клуб „А.", за да извикат таксиметров автомобил, с който М. Д. /М./ да се прибере в дома си. След като го изпратили, те влезли отново в клуба, където останали за кратко, след което си тръгнали.

Обвиняемият Ф. Е. като разбрал, че св.С. Б. притежава свидетелство за управление на МПС й предложил да управлява автомобила му до с.С., О., тъй като двамата с Г. Х. били употребили алкохол. Св.Б. първоначално отказала и предложила да си наемат таксиметров автомобил, но тъй като Ф. Е. не искал да остави колата си в Г., тя се съгласила да шофира до с.С, а от там обвиняемият да управлява автомобила си до с.Р., общ. К.

Св.С. Б. взела ключовете за автомобила от Ф. Е. и седнала на мястото на водача. До нея на предната дясна седалка седнал обв.Е., а Г. Х. седнал в дясно на задната седалка. Свидетелката не успяла да приведе автомобила в движение от мястото, където бил паркиран, при което пострадалият й заявил, да слезе от колата, за да я изкара той. Обвиняемият го спрял, тъй като бил пиян и с упътвания помогнал на С. Б. да извърши необходимата маневра и да потегли. Тримата се отправили към с.С., О., като по пътя разговаряли, а пострадалият междувременно се преместил в ляво на задната седалка. На автобусната спирка до селото св.С. Б. спряла автомобила без да гаси двигателя и слязла. С нея слязъл и обв.Ф. Е., който й поискал телефонния номер. Бекир му дала телефонния си номер и се затичала към дома си, тъй като завалял дъжд, поради което не видяла кой привел автомобила в движение.

Обв.Ф. Е. седнал на мястото на водача, а Г. И. се преместил на предната дясна седалка. Пострадалият предложил да се върнат до Г., за да си купят банички. Обвиняемият се съгласил и потеглили отново към Г.. По пътя Г. И. настоял той да управлява лекият автомобил. Ф. Е. макар да знаел, че приятелят му е употребил алкохол, се съгласил и в близост до автобусната спирка край с.С., О. двамата си разменили местата. След като Г. И. привел автомобила в движение, обвиняемият позвънил по мобилния телефон на св.С. Б., за да разбере дали се е прибрала в дома си. Докато разговаряли свидетелката чула, обв.Е. да казва „не така, дай на втора или на трета". Когато разбрала, че двамата пътуват към Г., тя ги посъветвала да се прибират, тъй като са пияни, след което приключили разговора.

Обв.Ф. Е. позвънил по телефона и на приятелката си св.Е. Е. и разговарял и с нея. По това време наближавали Г. и неусетно Г. И. увеличил скоростта на движение. Обвиняемият го предупредил да намали скоростта, тъй като ще катастрофират. В следващият момент Г. И. изгубил контрол над автомобила, превозното средство излязло извън очертанията на платното за движение в ляво и последвал сблъсък с крайпътен знак. Впоследствие автомобилът се върнал на пътя, излязъл извън очертанията му в дясно и започнал да се движи по затревена площ като се преобръщал.

Около 04.10 часа св. П. А., който живеел в покрайнините на Г. на ул."П." бил събуден от съпругата му, която чула силен шум. През прозореца на стаята той видял в близост до дома си на около 50 метра лек автомобил с включени фарове и аварийни светлини. Съпругата му се обади и сигнализирала за видянато на телефон 112, а той веднага излязъл навън и приближил до автомобила. Колата била обърната по таван и с отворена лява врата, а вътре нямало никой. Св.А. започнал да оглежда наоколо за пътници и чул викове за помощ. На разстояние около 25-30 метра зад колата видял обвиняемият да седи на земята като с лявата си ръка придържал китката на дясната ръка. Обвиняемият се поинтересувал дали шофьорът е в колата, но свидетелят не му отговорил. По същото време св.Д. П. Ц. от Г. също чул силен шум, както и викове за помощ. Когато излязъл навън той намерил обвиняемият да седи на земята. Е. се оплакал от болки в гърба и го помолил да извика Спешна помощ, както и да потърси приятелят му. Ц. видял катастрофиралия автомобил, но не открил друг пътник в него и се върнал в дома си, за да потърси помощ.

Междувременно пристигнал екип на ЦСМП-К., който транспортирал Ф. Е. до МБАЛ „А.Д.". Г. И. Х. бил намерен мъртъв в дере под ул."П.", на разстояние от 13.60 м. от десния край на платното за движение.

От заключението на съдебната автотехническа експертиза се установява, че пътно-транспортното произшествие е започнало извън населено място - град К. и е завършило в населеното място- гр. К. Максимално разрешената скорост до пътния знак Д11 /начало на населено място/ е 90 км/ч, а след него - 50 км/ч. Лекият автомобил „Б" с рег.№ К * се е движел от с.Р. към Г., по двупосочен път с две пътни ленти. Пътнотранспортното произшествие е станало след десен завой с радиус 119.2м. Пътните ленти са разделени с единична непрекъсната линия, а в завоя - с двойна смесена линия. Наклонът на пътното платно е 7.0% надолу в посока към Г., а страничиня наклон в завоя е 0%. Теренът от дясно на пътя е с наклон като пътя – 7% надолу към К. От лявата страна по посока на движението на автомобила има банкет от затревена земна маса. Лекият автомобил е навлязъл в десния завой със скорост 114.6 км/ч, по-висока от критичната скорост на завоя в конкретния случай - 86.5 км/ч., излязъл е с левите си колела на банкета и е ударил с предната си броня и предния ляв калник металната тръба на пътен знак Д 11 „В". След това автомобилът се е върнал на асфалта и излязъл извън платното за движение в дясно. Започнал е да се движи по поляната в дясно от пътя, като постепенно е започнал да се завърта около вертикалната си ос. От 156.80-тия метър от ориентира /по протокола за оглед на местопроизшествие/ до 167.40-тия метър автомобилът се е преобръщал по надлъжната си ос, като се е търкалял по терена със скорост от 70.8 км/ч. и ъглова скорост 11.6 сек. По време на това претъркаляне автомобилът се е завъртял на около 360 градуса. При преобръщането автомобилът е паднал първо на дясната си страна, където са се счупили стъклата на десните врати и се е откачила и останала на място дръжката на предната дясна врата. Близо до това място са намерени тялото на дясното странично огледало и страничния мигач на десния преден калник. След това автомобилът се е ударил в купчина земна маса. При удара на автомобила с десния праг в купчината той е получил ново завъртане по надлъжната си ос. Поради настъпилия удар в задната половина на автомобила той е получил завъртане и около вертикалната си ос в посока на часовниковата стрелка. При завъртането на автомобила около надлъжната си ос от получените центробежни сили предните две колела са се откачили заедно с елементите на окачването и са се откъснали от него. При полета си автомобила е паднал на земята на задния си десен ъгъл на разстояние 183.50м. от ориентира и 13.20 м. от десния край на платното за движение. На това място е счупено стъклото на задния десен панел и в земята е забито счупеното стъкло на десния стоп. След това автомобилът е паднал на покрива си и се е придвижил напред. Автомобилът е спрял обърнат по таван успоредно на пътя, насочен с предната си част към Г., заедно с дясното колело на разстояние 187м. от ориентира и 13 м. от десния край на платното за движение.

При завъртането на автомобила от него са изпаднали Г. И. Х. и Ф. Н. Е.. Г. Х. е открит мъртъв в дерето под ул."П.", на разстояние 221м. от ориентира и на разстояние 13.60м. от десния край на платното за движение, което място отстои на 53.60м. от купчината земна маса. Ф. Е. е изпаднал от автомобила в началото на страничното обръщане на автомобила на разстояние от 5м. от купчината земна маса.

Скоростта на автомобила преди настъпването на пътно транспортното произшествие е била 114.6 км/ч. Ако водачът е управлявал автомобила със скорост равна или по-ниска от критичната скорост в завоя в конкретната обстановка е имал техническа възможност да преодолее завоя без проблеми.

Дължината на опасната зона е 169.10 м., а ако водачът не е бил употребил алкохол дължината на опасната зона за спиране би била 159.50 м.

От заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № */2013г. е видно, че при съдебномедицинското изследване на трупа на Г. И. Х. е констатирана тежка съчетана гръдна травма, травма на корема, главата и крайниците, кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето, меките черепни покривки, гръдния кош, поясната област и крайниците, порезна рана на дясната подбедрица, разкъсване на десния бял дроб и на черния дроб, кръвоизливи в гръдната кухина и в коремната кухина. Посочено е, че смъртта на Г. Х. се дължи на остра кръвозагуба в следствие на травматично разкъсване на десния бял дроб и на черния дроб и последвал кръвоизлив в гръдната кухина и в коремната кухина.

От заключение на съдебномедицинска експертиза по писмени данни №75/2013г. е видно, че на Ф. Е. е било причинено счупване на двете лопатки. Описаните увреждания са причинени при действие на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и е възможно да са възникнали при пътно-транспортно произшествие.

От протокол за извършена съдебно-химична експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта № * от 21.10.2013г. се установява наличие на алкохол в кръвта на Г. Х. в концентрация 1.50 на хиляда.

От протокол за извършена съдебно-химична експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта № * от 17.10.2013г. се установява наличие на алкохол в кръвта на Ф. Е. в концентрация 0.75 на хиляда.

От заключението на комплексната съдебна медицинска и автотехническа експертиза се установява, че:

На разстояние 157.80м. от ориентира /по протокола за оглед на местопроизшествие/ автомобилът е започнал да се завърта по надлъжната си ос - започнал е да се преобръща странично по посока на часовниковата стрелка. На разстояние 160м. от ориентира автомобилът е паднал на дясната си страна. На това място се е счупило стъклото на предната дясна врата и се е счупила и останала на място ръчката на предната дясна врата, пластмасата на дясното странично огледало и страничния мигач на предния десен калник.

От обстоятелството, че автомобилът се е преобръщал в посока на часовниковата стрелка следва, че по време на преобръщането водачът е бил притиснат със сила 526 кг. към предната лява седалка.Пътуващият на предната дясна седалка освен, че е бил притиснат към предната дясна врата е бил притиснат към тавана на автомобила. Главата и горната част на гърба на пътника са били силно притиснати към тавана на автомобила. Пътникът е бил свит на топка към тавана на автомобила и предната дясна врата.

На разстояние 167.40 м. от ориентира автомобилът се е ударил в купчина земна маса и ъгловата скорост на автомобила се е повишила и е станала 20.1 сек /192 об/мин/ При страничното преобръщане на автомобила пътуващите в него са получили центробежно ускорение 19.8 пъти по-голямо от собственото им тегло. При маса на пътуващите в автомобила 80кг. всеки от тях е бил притиснат към вратата със сила 15514 Нютона /1580кг/.

Скоростта на пътуващите в автомобила спрямо земята в началния момент на завъртане, с която те са могли да „излетят" от автомобила се променя от 50.8 км/ч при положение на автомобила легнал на лявата си страна до 90.8 км/ч. Посоката на скоростта винаги е насочена по посоката на движение на автомобила като се изменя от +16 до -16 градуса спрямо хоризонталната линия. От посоката и от големината на пътуващите в автомобила спрямо земята може да се направи извод, че пътникът не може да падне по-назад от мястото на излитането от купето. Ф. Е. е „излетял" или изпаднал от купето на автомобила при първото му завъртане. Като се има предвид, че Ф. Е. е бил видян от св.А. на разстояние около 5м преди купчината земна маса, то от това следва, че тялото на Е. не е „летяло", защото в противен случай би паднало много по-напред. Тялото на Ф. Е. е изпаднало от купето, когато автомобилът е бил завъртян на тази страна, че Е. да е бил отдолу. Това е могло да стане, когато автомобилът е бил легнал на дясната страна, ако Ф. Е. е бил пътник в автомобила и е седял на предната дясна седалка. Изпадането би могло да стане, ако Ф. Е. е бил водач при лягането на автомобила на лявата му страна на разстояние 2.5м. преди купчината пръст.

Предвид относително леките наранявания на Ф. Е., при високата скорост на автомобила - 70.8км/ч, и мястото му на изпадане на разстояние около 5 метра преди купчината пръст експертите са заключили, че той е изпаднал от купето на автомобила, когато при завъртане на автомобила той е бил от долната страна и според мястото където е бил видян от св.А., това е могло да стане само при първото падане на автомобила на дясната страна, от което следва че той е седял на предната дясна седалка.

Пострадалият Г. Х. не е „излетял" от автомобила в началото на страничното обръщане, защото хоризонталната дължина на полета на тялото му е 49.5м. Ако Г. Х. е бил водач на автомобила и е седял на предната лява седалка той е „излетял" от мястото на удара на автомобила с купчината земна маса при завъртане на автомобила на ъгъл 80 градуса, когато автомобилът е почти легнал на дясната си страна. Той е „излетял" със скорост 97.5 км/ч. По дължината на полета не може да се направи еднозначен извод дали Г. Х. е бил водач или пътник в автомобила.

Предвид телесните увреждания на Ф. Е., посоката на въртене на автомобила, положението на пътника в автомобила по време на обръщането на автомобила, сравнително леките телесни увреждания на Е. при високата скорост на автомобила, повредите на превозното средство и мястото на изпадане на Ф. Е. вещите лица са дали заключение, че той е бил пътник в автомобила и е седял на предната дясна седалка. От това заключение следва извод, че по време на пътнотранспортното произшествие Г. И. е бил водач на автомобила и е седял на предната лява седалка.

В хода на разследването е назначена съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства - обект №1 - въздушна възглавница от предна лява врата, обект №2 - въздушна възглавница от предна дясна врата на лек автомобил „Б", с per. № К * и обект № 3 - две сиви кожени парчета от тапицерия на предна дясна врата с червеникави петна по тях, също от описаният лек автомобил.

От Протокол № */ДНК-182 от 14.07.2014г. е видно, че при извършеното експертно изследване не е определен ДНК профил - за обекти № № 1, 2 и 3 е получен частичен амплификационен продукт без идентификационна стойност, най-вероятно поради минималното количество на изследвания клетъчен материал, фактори от околната среда и/или влиянието на инхибитори.

Така установената фактическа обстановка е идентична с приетата от прокурора в атакуваното постановление.

Въз основа на установеното от фактическа страна и на множество доказателствени източници - обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите С. Б., Е. Е., П. А., заключенията от съдебномедицинските експертизи, комплексната съдебна медицинска и автотехническа експертиза, прокурорът е направил несъмнения извод, че превозното средство по време на настъпилото пътно­транспортно произшествие е било управлявано от Г. И. Х..

Прието е, че обв.Ф. Н. Е. е нарушил разпоредбата на чл.102 от ЗДП, забраняваща на водача на моторно превозно средство да предоставя управлението на водач, който е неправоспособен или поõ въздействие на алкохол. Обв.Е. е съзнавал, че Г. И. е под въздействие на алкохол, тъй като същата нощ заедно консумирали алкохол, възпротивил се на предложението му да поеме управлението на автомобила от св.С. Б. при потеглянето им от Г., именно поради това, че е пиян.

Посочено е още, че в Постановление №*от 17.01.1983г. по н.д. №*/1982г. Пленумът на Върховния съд на Република България е приел, че нарушенията на забраната да се преотстъпва моторно превозно средство на неправоспособно или употребило алкохол лице, при положение, че поелият управлението на моторното превозно средство виновно причини съставомерни последици, е достатъчно основание за отговорност на преотстъпващият. Направен е извода, че отговорността на преотстъпващият е акцесорна и възниква в случаите на извършено престъпление по транспорта от водача на превозното средство, а именно когато настъпилият съставомерен резултат е по отношение на трето лице. Противно разбиране било възприето в Решение № 468 от 20.10.2010г. на ВКС по н.д. № 465/2010, III н.о.

Предвид това, че Г. И. Х. управлявайки превозното средство виновно е причинил сам на себе си смърт, липсвал осъществен състав на престъпление по транспорта за съпричиняването, на което да възникне наказателна отговорност за Ф. Е., поради което прокурорът е прекратил наказателното производство срещу Ф. Е. за престъпление по чл. 343, ал.3, във вр. с ал.1 б."в", във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като се е произнесъл и по мярката за неотклонение и веществените доказателства по делото.

При така установеното по-горе от фактическа страна, което както бе посочено, изцяло се припокрива с установеното от прокурора в обжалваното постановление, този съдебен състав приема, че не са налице данни обв.Ф. Н. Е. да бъде привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.343, ал.3, предл.1-во, б.”б”, във във вр. с ал.1, б."в", във вр. с чл.342, ал.1 от НК, по следните съображения:

Установените по делото факти несъмнено сочат на допуснато нарушение на правилата за движение по чл.102 от ЗДвП от страна на обвиняимия Ф. Е., като е предоставил управлението на собствения си лек автомобил "Б" модел *, с рег. № К * на пострадалия Г. И. Х., след като непосредствено преди това двамата заедно консумирали не малко количество алкохол - уиски. По този начин обвиняемият е нарушил забраната на цитираната норма /чл.102 от ЗДвП/ за предоставяне на моторно превозно средство на водач, който е под въздействието на алкохол. След като е употребил алкохол, и то в присъствието на обв.Ф. Е., пострадалия Г. Х. безспорно установено е, че се е намирал "под въздействие"-то на този алкохол независимо от степента му, а установените в кръвта му 1.50 промила показват, че видимите признаци на това "въздействие" са били и очевидни. Безспорно е установено, че и обв.Ф. Е. е бил в пияно състояние предвид наличието на алкохол в кръвтта му в концентрация 0.75 на хиляда, видно от извършената съдебно-химична експертиза № 388/17.10.2013г.

Както е посочил в обжалваното постановление и прокурора, съгласно задължителното за правоприлагащите органи тълкуване на закона, дадено от Пленума на ВС с Постановление № 1 от 1983 г., т. 4, б. "г": „Деецът носи повишена наказателна отговорност и когато е в пияно състояние и не той лично управлява моторното превозно средство, а го е преотстъпил на друго неправоспособно или употребило алкохол лице и това лице допусне нарушение на правилата за движение и причини съставомерни последици. И тук не може да се търси причинна връзка между пияното състояние на дееца и нарушението на правилата за движение, изразило се в преотстъпване на превозното средство на неправоспособно или употребило алкохол лице. Нарушенията на забраната да се преотстъпва управлението на моторното превозно средство на неправоспособно или употребило алкохол лице при положение, че поелият управлението на моторното превозно средство виновно причини съставомерни последици, е достатъчно основание за отговорност на преотстъпващия.”

В настоящия случай, което е от значение за ангажиране на наказателната отговорност на обвиняемия, е обстоятелството, че лицето на което той е преотстъпил управлението на МПС виновно е причинил съставомерни последици, в случая смърт, но не на трето лице, а на самия себе си. С´оред константната съдебна практика, този, който преотстъпва управлението на едно моторно превозно средство на лице, което се е намирало под въздествието на алкохол поставя причината за възможното настъпване на вредните последици от момента на предаване владението на моторното превозно средство, като наравно с него причинява последиците и този, който го управлява и поради нарушаване на правилата за движение причинява общественоопасните последици. Следва също да са налице независимо извършени неправомерни действия - едното от страна на преотстъпващия, който с преотстъпването на управлението на моторното превозно средство на лице под въздействието на алкохол е поставил причината за възможното настъпване на общественоопасните последици от момента на предаване на владението на превозното средство, а наравно с него и поелия управлението, който е причинил общественоопасните последици като субект, който е управлявал МПС и е нарушил правилата за движение. Когато не е налице тази връзка за настъпилия престъпен резултат между независимо извършените неправомерни действия не е налице и съставомерно деяние по смисъла на чл. 343, ал.3, във вр. с ал.1 б."в", във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.102 от ЗДвП.

В разглеждания случай, както бе посочено съставомерните общественоопасни последици са причинени от и на самия управляващ лекия автомобил „Б.” – пострадалия Г. Х., ПТП е настъпило вследствие на собственото му виновно поведение – нарушавайки правилата за движение по пътищата, като се е движел със скорост над нормативно определената за конкретния участък от пътя и е бил в пияно състояние, което е безспорно установено от извършените на ДП експертизи. Безспорно обв.Ф. Е. би следвало да бъде наказателно отговорен по обвинението, по което е бил привлечен, ако при настъпилото ПТП имаше и трети пострадал – извън него самия и водача на лекия автомобил – Г. Х.. Казано с други думи, принципно този, който преотстъпва управлението на едно моторно превозно средство на употребило алкохол или неправоспособно лице, поставя причината за възможното настъпване на вредните последици от момента на предаване владението на моторното превозно средство, като наравно с него причинява последиците и този, който го управлява и поради нарушаване на правилата за движение причинява общественоопасните последици. Когато обаче, както е в разглеждания случай общественоопасните последици са причинени на самия водач, то няма как същият да има едновременно качеството на деец/извършител и пострадал в наказателното производство, а тъй като съставомерния резултат е един и същ за преотстъпващия и водача, то е невъзможно преотстъпващия, в случая обв.Ф. Е. да носи отговорност за това, че водача на МПС е причинил със своето неправомерно поведение собствената си смърт. Или, както е посочил и прокурора след като пострадалият Г. Х. е управлявал лекия автомобил и виновно е причинил сам на сам на себе си смърт, липсва осъществен състав на престъпление по транспорта за съпричиняването на което да възникне наказателна отговорност на преотстъпилия управлението на автомобила Ф. Е..

Цитираното в жалбата, а и в постановлението на прокурора Решение на ВКС №468/20.10.2010 г. по н.д. №465/2010 г., III н.о., в противния смисъл, е изолирано и не е от категорията решения, които са задължителни за правоприлагане. В тази връзка следва да се посочи, че именно в посоченото решение е прието, че, ако се приеме "без уговорки и хипотетично", че подсъдимият е нарушил чл.102 от ЗДвП (предоставил управлението на МПС на неправоспособно лице или токова употребило алкохол) и от деянието настъпят съставомерни последици, то предоставящия управлението не може да бъде субект на престъпление по чл.123 от НК, в какъвто смисъл е изложен довод в разглежданата жалба.

Що се относя до лицето, управлявало въпросния автомобил марка „Б.” при настъпването на злополуката, доказателствата са достатъчни, за да позволят този въпрос да бъде еднозначно и категорично разрешен по начина приет и от прокурора в обжалваното постановление. В резултат на подробен детайлен и задълбочен анализ на произшествието, ориентиран към дефиниране на механизма на неговото протичане и получените наранявания на пътуващите в него лица, вещите лица по изготвената комплексна съдеßна медицинска и автотехническа експертиза са стигнали до подробно аргументирани в заключението си изводи, че на предната дясна седалка е пътувал обв.Ф. Е., а на шофьорското място – пострадалия Г. Х.. В подкрепа на този извод са и разпитите на св.С. Б., която установява, че по време на инцидента с обв.Ф. Е. са провеждали телефонен разговор, от който тя е разбрала, че лекия автомобил се е управлявал от пострадалия Г. Х., а Ф. Е. е бил пътник в него; св.П. А., който е разговарял непсредствено след ПТП с обв.Ф. Е., като последния го е попитал дали шофьора е в автомобила, като в тази насока са и приложените разпечатки на мобилни оператори за разговорите, които е провеждал във времето на и преди катастрофата обв.Е..

Достигайки до същите правни изводи, каквито е направил и прокурора в обжалваното постановление, съдът намира, че правилно и законосъобразно е преценено, че липсва основание за наказателно преследване на обв.Ф. Е. по чл.343, ал.3, предл.1-во, б.”б”, във вр. с ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

С оглед на така изложеното, настоящата инстанция приема, че на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, проведено е обективно, всестранно и пълно разследване, като е постановен законосъобразен и обоснован акт, с който е прекратено наказателното производство, и който следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното и на основание чл.243, ал.5, т.1 от НПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 02.11.2015 г. на О. П. - К. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № */2013 г. по описа на РУ”П.” - К., водено срещу Ф. Н. Е. с ЕГН * за престъпление по чл.343, ал.3, предл.1-во, б.”б”, във вр. с ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд – Пловдив в седемдневен срок от съобщението му.

СЪДИЯ: