РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София,…...09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ИВАНОВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	ЗЛАТКА ЧОЛЕВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Димитринка Иванова,

като разгледа докладваното от младши съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 12321 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу Решение № 35789/14.02.2017 г. по гр. дело № 28506/2015 г. на Софийския районен съд, 48. състав, в частта, с която са отхвърлени (частично – поради плащане) предявените от въззивника искове за признаване за установено по отношение на А.В.  К. и Й. А. К., че същите му дължат солидарно сумата от 1 211, 23 лева, представляваща разликата между установените от съда като дължими се 625, 68 лева и пълния предявен размер на иска 1 836, 91 лева – цена за доставена до имот с адрес: София, ж.к. „********, топлинна енергия за периода от месец януари 2012 г. до месец април 2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 22.10.2014 г. до плащането ѝ.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събиране на доказателствата по делото. Сочи се, че въззивникът бил твърдял извършено плащане в хода на процеса, което било отнесено към задължение за друг период, а съдът не бил допуснал поискана съдебносчетоводна експертиза за установяване на това към кое задължение следва да се отнесе извършеното плащане. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не бил взел предвид клаузата на чл. 31, ал. 2 от общите условия на дружеството, според която с платените от потребителите суми се погасявали първо най-старите им задължения. В случая било приложимо и правилото на чл. 32, ал. 2 от общите условия, според което при изравнителни сметки със суми за връщане, сумата за връщане се ползвала за погасяване на задължения от предходен период. Сочи се, че ако била допусната съдебносчетоводна експертиза, щяло да се установи, че има задължения за предходен период, а съгласно чл. 55 ТЗ счетоводните книги установявали такива задължения, докато не бъдат оспорени. Поради това се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на иска в цялост.

По делото не е Постъпил е отговор на жалбата от въззиваемите страни –  А.В.  К. и Й. А. К., както и от третото лице – помагач – „Т.с.“ ЕООД.

В съдебното заседание страните не изпращат представител. Въззивникът – „Т.С.“ ЕАД, с писмена молба поддържа жалбата си и иска присъждане на разноски.

Първоинстанционният съд е приел, че задължението на двамата ответници в производството (сега – въззиваеми) К. към образуване на делото е възлизало на 1 325, 68 лева съгласно заключението на изслушаната съдебнотехническа експертиза. Съдът е приел, че е налице признание от страна на въззивника – „Т.С.“ ЕАД, че в хода на процеса на 04.06.2015 г. е получил плащане от 700 лева. Като е приел, че се прилага разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД и с платената сума следва да се погасят първо най-старите установени задължения, съдът е намалил размера на дължимата се по делото сума с платените 700 лева и така е уважил иска за 625, 68 лева, като го е отхвърлил над тази сума до пълния предявен размер.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен иск при липса на абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо в обжалваната си част.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

Оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.

Настоящият съдебен състав следва на първо място да посочи, че установеният размер на първоначалното задължение за топлинна енергия от 1 325, 68 лева е определен от първоинстанционния съд въз основа на изслушаната пред него съдебнотехническа експертиза, чието заключение не е оспорено. Вещото лице е достигнало до посочения размер на задължението, като е приспаднало от начислените от „Т.С.“ ЕАД по фактури суми определената за връщане на потребителя с изравнителна сметка от  юли 2013 г. сума от 579, 35 лева (съгласно таблицата на лист 98 от първоинстанционното дело).

Във въззивната жалба въззивникът излага доводи, че ако първоинстанционния съд беше допуснал съдебносчетоводна експертиза по делото, той щеше да установи, че са били налице задължения за погасяване от въззиваемите К. от периоди преди процесния, които правомерно били погасени от въззивника „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 31, ал. 2 (с платените в хода на процеса суми) и
чл. 32, ал. 2 (със задължението си за връщане на надплатени суми по изравнителната сметка) от общите условия, цитирани по-горе. За да извърши такава проверка обаче, съдът е следвало да бъде сезиран с този факт – че въззиваемите К. са имали задължения за предходни периоди. С молбата си от 07.12.2016 г., с която посочва, че по делото е извършено плащане, „Т.С.“ ЕАД обаче не твърди такива обстоятелства. В тази молба (на лист 81 от първоинстанционното дело) е посочено единствено, че е платена сума в размер на 700 лева и задължението е намаляло до 1 666, 37 лева, без да се посочва причина тази сума да бъде определена в посочения размер. Не се посочва, че са извършени прихващания с по-стари задължения, нито за кой период са били тези задължения. По делото не са приложени и твърдените във въззивната жалба уточняващи молби, които да посочват такива твърдения.

 Съдът не е длъжен да изследва по делото факти, които не са му посочени от страните (чл. 6, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 154 ГПК). Щом като въззивникът не е посочил, че с получената сума от 700 лева, частично е погасил други задължения за период извън процесния (преди него), то първоинстанционният съд правилно е приложил клаузата за погасяване първо на най-старите задължения с известните му по делото такива – а именно задълженията, които са настъпили най-първо през процесния период (т.е. тези след януари 2012 г.). Съдът не може служебно да изследва дали са били налице и по-стари задължения за погасяване и не дължи назначаването на счетоводни експертизи в този случай. Това важи и в случаите, когато при извършване на експертизата, биха се установили счетоводни записвания, които могат да се ползват като доказателство на основание чл. 55 ТЗ – щом в процеса не са въведени такива факти от страната, е недопустимо съдът да ги установява с помощта на вещо лице.

Възражението, че са направени погасявания с по-стари задължения за пръв път е направено във въззивната жалба, поради което и не е имало как да бъде разгледано от първоинстанционния съд. Въззивният съд пък не е длъжен да се произнася за първи път по същото, защото то въвежда нови твърдения за факти по делото за пръв път пред инстанция, която макар и такава по фактите, е ограничена от предмета на делото такъв, какъвто той е бил в първата инстанция, с изключение на случаите, когато се твърдят факти, настъпили след образуване на процеса (чл. 235, ал. 2 ГПК) или за пръв път за били узнати от някоя от страните в хода на производството (чл. 266, ал. 2 ГПК). В случая се твърдят обстоятелства, възникнали преди завеждане на иска, които не могат да бъдат въвеждани в процеса при условията на ограничен въззив за пръв път пред втората инстанция.

Поради това и с оглед представените пред него твърдения на страните, първоинстанционният съд е постановил правилно решение в обжалваната му част, което следва да се потвърди.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски имат само въззиваемите К. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същите обаче не са поискали присъждането им, поради което съдът не следва да се произнася по разноските.

Настоящото производство се води по искове с цена под 5 000 лева, поради което решението по него не подлежи на касационно обжалване на основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 35789/14.02.2017 г. по гр. дело № 28506/2015 г. на Софийския районен съд, 48. състав, в обжалваната му част.

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                                2.