Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.05.2021год. град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди
и двадесет
и първа год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова с
участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното
от съдия Дарина Драгнева КАН дело №144 по описа за 2021 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД МВР Стара Загора против
Решение №260052/22.01.2021г, постановено по АНД №1866/20г. по описа на РС Стара
Загора, с което еотменен Електронен фиш
серия Г №0000521, издаден на 10.01.2019г от ОД МВР Стара Загора с наложена на касатора
глоба в размер на 250лв на основание чл. 638 ал.4 вр. с ал.1 т.1 вр. с чл.461
т.1 от КЗ, за нарушение на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ за това, че на 31.10.2018г в 15.34ч
на път ІІ-57, село М, област Стара Загора, посредством АТСС Twin САМ №SD2D0025 е установено нарушение на КЗ. Собственик на когото е
регистрирано МПС Нисан Микра с рег. №СТ9224ЗА е Ц.К.Б..
За да отмени Електронния фиш въззивния съд е приел, че
съдържанието му не отговаря на изискванията на чл.647 ал.3 изр. първо от КЗ вр.
с чл.189 ал.4 от ЗДВП, тъй като няма описание на нарушението. В него се
съобщава, че е установено нарушение на
КЗ, но липсва словно фактическо обвинение, с което се нарушава правото на
защита. В резултат ОД на МВР Стара Загора е осъдена да заплати на
санкционираното лице сумата от 300 лв възнаграждение за един адвокат.
С касационната жалба се твърди, че материалния закон е
приложен неправилно. След като фактическата обстановка е установена и тя
доказва извършването на нарушението – не сключване на договор за задължителна
застраховка ГО на автомобилистите от задълженото лице – собственика на когото е
регистрирано не спряното от движение МПС, то няма основание да се отмени
наложеното административно наказание.
Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на
един адвокат в случай, че бъде оставено в сила въззивното съдебно решение и
претендира възнаграждение за юрисконсулт за две съдебни инстанции при отмяната
му и постановяване на друго за потвърждаване на електронния фиш.
Ответника Ц.К.Б., чрез процесуалния си представител
излага подробни съображения в подкрепа на установената непълнота на
административното обвинение съобразно поставените от закона изисквания и
претендира възнаграждение за един адвокат в размер на 300лв за настоящата
съдебна инстанция.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 647 ал.3 от КЗ при налагане на
административно наказание посредством електронен фиш се спазват правилата на
чл. 189 от ЗДвП с изключение на чл.189 ал.5 от същия закон – липсва възможност
за установяване на водача на МПС, когато управлението те установено посредством
техническо средство, който факт е съставомерно обстоятелство по чл. 638 ал.4
вр. с ал.1 т.1 от КЗ на чието основание на собственика на регистрирания и не
спрян от движение автомобил е наложена глоба за бездействие да изпълни
задължението си по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. Изискванията към съдържанието на ЕФ
постановени в чл. 189 ал.4 от ЗДвП включват като реквизит и описание на
нарушението, а това са конкретните факти от реалността, които се подвеждат под
състава на административно наказателната разпоредба. В случая липсват фактите,
които се свързват с чл. 647 ал.3 от КЗ -
управление на МПС, както и обвинение, че за него не е сключен и действащ,
валиден договор за задължителна застраховка „ГО“ към съответната дата.
Привлеченото към административно наказателна отговорност лице следва да знае
конкретната причина – факта от реалността, който да докаже или опровергае, за
да установи, че не са налице основания да му налагано административно
наказание. При липса на фактическо описание на нарушението, което се състои в
посочване на обстоятелствата, които АНО подвежда правно под конкретен законен
състав на отговорността, лишаването от право на защита е пълно. Лицето не
разполага с информация за причините, поради които му се налага административно
наказание, за да може от първия момент, в който получи съответния официален акт
да отрече, чрез насрещни твърдения извършването на нарушението. Конкретно е препятствана възможността да
установи, чрез представяне на съответния документ, че е сключил задължителната
застраховка „ГО“ на автомобилистите, че автомобила му е спрян от движение, или
че не е собственик. Всички факти, от които произтича неговата пасивна
материална правосубектност могат да бъдат насрещно опровергани, дори и когато
информацията за тях се извлича от официални регистри като този за
регистрираните за движение МПС, за сключените застраховки „ГО на автомобилистите“.
Вписаното в регистрите не се ползва с фикция за вярност, поради което
обективната истина за съставомерните факти се разкрива с всички допустими
доказателства, но за да е възможно тяхното посочване от уличеното лице е
необходимо то да знае конкретните факти, на които се позовава обвинението.
Независимо, че от прочита на нормативните разпоредби, които са вписани в ЕФ
лицето може да разбере правното основание, то това не е достатъчно, за да бъде
сигурно информирано за това какво е установил АНО и на какво се позовава.
Правното основание може само да създаде предположение за това ,че му се търси
отговорност за неизпълнение на чл.483 ал.1 от КЗ но не и сигурност. Облекчения
ред по чл. 189 ал.4 от ЗДвП към който препраща КЗ не ограничава правото на
защита, включително и по аргумент от изискването за неговото съдържание.
Доказването на обвинението в този случай, чрез
представената справка не е достатъчно да обуслови извод за законосъобразност на
наложеното административно наказание при отнето право на защита.
Претенцията за разноски на ответника по касация е
основателна, възнаграждението е в минималния размер предвиден в чл.18 ал.2 вр.
с чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
под който няма основание да бъде определян, а именно в размера по чл.18 ал.1 от
Наредбата, тъй като е уговорено и предоставено процесуално представителство –
освен писмено изложение, упълномощения адвокат се е явил в съдебно заседание.
Водим
от горното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№260052/22.01.2021г. постановено по АНД №1866/2020 год. по описа на Районен съд
Стара Загора.
ОСЪЖДА ОД МВР Стара Загора да заплати
на Ц.К.Б. ЕГН ********** сумата от 300лв / триста/, представляваща
възнаграждение за един адвокат по КАНД №144/21г по описа на АС Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.