Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /
.2019 година, град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение,Шести състав, в публично съдебно заседание,
проведено на девети май през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СТОЯН ПОПОВ
при
участието на секретаря Родина Петкова, след като разгледа докладваното от съдия
Ж.Шопова ВНЧХД № 353 по описа за 2019 г. на Варненския Окръжен съд,
Производството
е по реда на гл.XXI от НПК,по реда на чл. 313 и следв. от НПК.
Образувано
е по повод подадени въззивна жалба от
защитника на подсъдимата П.И.Д.-адв.И.К. САК и отговора на повереника
на частната тъжителка Д.И.Б.- адв. П.В. против присъда № 43/19.02.2019
г. по НЧХД № 2948/2018 г. на Варненски районен съд,
Пети състав. С жалбата се иска присъдата
в частта , с която подсъдимата е била призната за виновна да бъде отменена.
С присъда
№ 43 от 19.02.2019 г., постановена по НЧХД № 2948/2018 г. по описа на Районен
съд – Варна ,Пети наказателен състав,
подсъдимата П. И.Д. била призната за виновна в това, че на 09.04.2018 г. в гр. Варна, в
интервю дадено пред журналист на
телевизия“Bulgaria
On Air“, излъчено на 09.04.2018 г. по същата телевизия в
репортаж озаглавен“Принудена ли е онкоболна да напусна работа ?“,както и
публикувано в страницата на интернет сайта“Dnes.bg“, с което
разгласила позорни обстоятелства за Д.Б., в качеството й на длъжностно
лице – управител на "БулВит България“ЕООД, а именно че в
среща между тях Д.Б. е изрекла
думите“След болничния ти няма да си на работа при мен“ и „Или сега можем
да се разделим с теб или ще подпишеш този документ,когато на теб ти свършат
болничните ние се разделяме по взаимно съгласие“,като клеветата е нанесена
публично,разпространена е по друг начин-по телевизия“Bulgaria On Air“ и на интернет сайта „Dnes.bg“ и е на
длъжностно лице при или по повод на
изпълнение на службата му, представляващо престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. т. 1 и 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК,
като на основание чл. 78А от НК първостепенният съд я освободил от наказателна
отговорност и й наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000
(хиляда) лева.
Със
същата присъда, РС – Варна оправдал подсъдимата П.И.Д. по повдигнатото
обвинение по чл. 148, ал. 2 , вр. ал. 1, т. 1,т.2 и т.3,
вр. чл. 147, ал.
1,вр.чл.26,ал.1 от НК за това,
че на 19.04.2018 г. в гр.Варна в
условията на продължавано престъпление, във Фейсбук страницата на групата“
Алтернативни методи при диагноза на рак“
е разгласила позорни обстоятелства за Д.Б. , в качеството й на длъжностно
лице-управител на „Булвит България“ЕООД, като е изписала текста“И точно тази
вносителка махна от работа раково болна жена от Варна“ като клеветата е била
нанесена публично,разпространена по друг
начин-в профил във Фейсбук и е на длъжностно лице при или по повод на
изпълнение на службата му. По делото не
е бил предявен граждански иск.
С атакуваната присъда, първоинстанционният съд
осъдил подсъдимата да заплати на частната тъжителка Д.Б., направените по делото
разноски в размер на 1 014 лева за адвокатско възнаграждение и държавна
такса.
Недоволна
от постановената присъда, подсъдимата П.И.Д.,чрез процесуалния си представител
адв.И.К. я обжалва с оплакване за нейната незаконосъобразност, необоснованост,
предвид събраните по делото доказателства и противоречаща на материалния закон.
Посочва се, че установената фактическа обстановка не отговаря на диспозитива на
присъдата,тъй като никой никога не е твърдял, „че в среща“ между подсъдимата
и Д.Б. ,последната е изрекла думите“След болничния ти няма да си на работа при
мен““Или сега можем да се разделим с теб или ще подпишеш този
документ,когато на теб ти свършат
болничните ние се разделяме по взаимно съгласие“.Според защитата тези думи са
действително изречени от частната тъжителка,но това не е станало в пряк
контакт, а по телефона. От друга страна е налице противоречие с материалния
закон,тъй като деянието за което
неговата подзащитна е била осъдена от първоинстанционния съд е несъставомерно ,понеже не включва
квалифициращите признаци на престъплението клевета.Следва да се има предвид и
че от обективна страна деянието –
клевета също не е осъществено,тъй като е било необходимо разпространените
обстоятелства да са неистински,да са позорни. А несъмнено от така
установената по делото фактическата
обстановка и то във връзка с
прекратяването на трудовото правоотношение не е налице изречено обстоятелство позорящо частната тъжителка.И най вече защото
се е установила истинността на заявените от подсъдимата пред
журналистката думи.
Защитата
намира ,че при липса на умисъл за извършване на престъплението
клевета,присъдата се явява незаконосъобразна и необоснована, а деянието
несъставомерно. Считат,че посочените изрази „След болничния ти няма да си на
работа при мен“, „Или сега можем да се разделим с теб,или ще подпишеш този
документ,когато на теб ти свършат болничните,ние ще се разделим по взаимно
съгласие“ действително са били изречени
от работодателката на подс.Д..Така горепосочените изрази се явяват истински,
понеже действията на тъжителката са довели действително до прекратяване на
трудовото правоотношение. А с даденото интервю пред журналистката подсъдимата
само е повторила тези изрази на нейната работодателка. Въпреки,че подс.Д.
признава,че те не са били изречени при лична среща между двете, а по телефона. Защитата на
подсъдимата във въззивната жалба, не
навежда доводи за нейната неправилност в оправдателната й част, така
също и за несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание. Правят се
доказателствени искания. От въззивния съд се иска, да отмени частично
обжалваната присъда в осъдителната й част и да признае подсъдимата за невиновна
по повдигнатото с в тази част обвинение. Иска се, въззивният съд да отмени
обжалваната присъда в осъдителната й част и за присъждане на разноски пред настоящата
инстанция.
В
отговора подаден от адв.П.В. повереник
на частната тъжителка Д.И.Б. ,по повод постъпилата въззивна жалба от
подсъдимата П.Д., се изразява
становище за неоснователност на същата и се моли единствено първоинстанционната
присъда изцяло да се потвърди.Тъй като подсъдимата Д. е съзнавала позорния характер на разпространяваните обстоятелства и тяхната неистинност,но
въпреки това ги е разпространила с цел
да повлие негативното мнение за частната тъжителка Б.. От което е вино ,че
същата е действала с пряк умисъл,което правилно е било установено от
първоинстанционния съд.
С
определение по реда на чл. 327, ал. 1 от НПК настоящият въззивен състав се произнесе по
направените доказателствени искания и прие, че не е необходимо провеждането на
въззивно съдебно следствие. Въззивният съд прецени, че не следва да
допуска и да проведе разпит на двама
свидетели искани от защитата на подсъдимата,тъй като същите са били разпитани в
първоинстанционното производство.
В съдебно
заседание пред въззивния съд, частната тъжителка редовно призована, не се
явява. Упълномощеният от нея повереник адв.В.
претендира, че обвинението срещу подсъдимата, така както е формулирано в
тъжбата, е доказано от всички доказателствени материали по делото. Намира за
безспорно установено, че подсъдимата П. Д.
е била наясно, при даването на интервюто ,че публично разпространяваните от нея
твърдения са неистински, като единствената й цел е била клеветата да достигне
до много широк кръг от хора, за да урони името и достойнството на частната
тъжителка. Счита,че присъдата на ВРС е правилна,поради което и моли същата да
се потвърди, а жалбата на подсъдимата
като неоснователна да се остави без уважение. Моли съда да се присъдят разноски
за адвокатско възнаграждение,като представя и договор за правна помощ .
В съдебно
заседание пред въззивния съд, подсъдимата Д., редовно призована, се явява.
Поддържа изцяло въззивната си жалба и не се признава за виновна. Изразява
становището си ,че без да е искала да
клевети никого е направила това
интервю,защото само е искала да разкаже своята история. Подсъдимата моли
въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да бъде оправдана .
Преупълномощената
защитничка на подсъдимата-адв.Анна Кръстева поддържа въззивната жалба на адв.И.К..
В пледоарията си пред ВОС посочва,че
присъдата на първоинстанционния съд е
необоснована Като твърди че
фактическата обстановка не кореспондира
с мотивите по делото. От свидетелските показания е станало ясно ,че върху подсъдимата Д. многократно е упражняван
натиск. Не приемат тезата на първоинстанционния съд, че показанията на свид.М.В.
не следва да се кредитират, тъй като тази свидетелка очевидно е била в близки отношения с подс.Д.. А от друга
страна съдът е възприел напълно и изцяло
показанията на свидетелите на обвинението-М.Г.и В. П.,въпреки че същите са служители на частната тъжителка.Тоест
намират деянието за обективно несъставомерно, тъй като думите изречени от подс.Д. не осъществяват престъплението клевета от
обективна страна и са негодни да засегнат честта на частната тъжителка.Те твърдят още,че
не би следвало да се кредитират
показанията на свидетелите, разпитани в полза на обвинението-двете служителки
на фирмата, заради служебната и личната
им близост с тъжителката. Молят съда да
отмени присъдата на първоинстанционния
съд в осъдителната й част и да оправдае
подсъдимата, защото безспорно била установена несъставомерност на
деянието от субективна и обективна страна
. Молят да се присъдят разноските по
делото ,за тази инстанция.
Варненският окръжен съд след цялостна проверка на присъдата независимо от
основанията посочени от страните в предмета и пределите на въззивната проверка
по чл.313 и чл.314 от НПК,намира въззивната жалба за процесуално
допустима,поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с
надлежна процесуална легитимация и срещу
подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество жалбата на подс.П.Д. се преценява като неоснователна.
Настоящия въззивен състав след извършване на собствена проверка и анализ на
доказателствения материал по делото намира
за установена следната фактическа
обстановка:
Частната тъжителка Д.И.Б. била едноличен собственик на капитала и управител
на БулВит България ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ж.к.Славейкав № 21А, вх.1, партер, ЕИК *********. Един от предметите на дейност
на дружеството, била търговски сделки с хранителни добавки. Фирмата имала
магазини , включително и в гр.Варна на бул.Княз Борис I № 26.
През месец март 2017 година подсъдимата П.И.Д. отишла в магазина и помолила
да бъде назначена на работа като продавач. Б. решила да я наеме на пробен
трудов договор за срок от 6/шест/ месеца. Бил сключен Трудов договор №
00000006/31.03.2017 г. между Булвит България ЕООД и П.И.Д. за длъжността
продавач-консултант с месторабота град Варна до дата 01.10.2017 г. със
задължение да постъпи на 01.04.2017 г. Но Д. не се справяла с работата и имала конфликти с другите служителки от
магазина. В края на месец август 2018 година Б. и Д. след проведен разговор между
тях, подс. Д. изразила
намерението си да напусне още преди изтичане на срока по договора. Поради това Б. пуснала обява в jobs.bg за освобождаващото се място/видно от разпечатката от Jobs.bg от 11.09.2017 г./.
През месец септември 2017 г. на подс.Д. след медицински прегледи било установено
злокачествено туморно образование на едната ѝ гърда. Тогава тя помолила Б. да не ѝ бъде прекратяван
трудовия договор, Б. се съгласила и така било подписано Допълнително споразумение
№ 00000003/01.10.2017 г. към трудовия договор за промяна срока на договора, с
което той станал безсрочен.
На 28.09.2017 г. П.Д. била приета в МБАЛ Света Анна-Варна АД, Отделение
Гръдна хирургия по повод туморно образувание в дясна млечна жлеза за планово
оперативно лечение. На 28.09.2017 г. ѝ е извършена под обща анестезия
ексцизионна биопсия на лезията в дясната млечна жлеза.
На 16.11.2017 г. на П.Д. била извършена оперативна интервенция под обща
анестезия за отстраняване на тумор на дясна млечна жлеза, видно от Епикриза от
20.11.17 г. от Специализирана болница за активно лечение на онкологични
заболявания Д-р Марко Антонов-Варна ЕАД, Отделение по хирургия в областта на
онкологичните заболявания.Като
била изписана от болницата на 20.11.2017 г. На 04.12.2017
г. П.Д. претърпяла отново хирургическа интевенция – мастектомия на дясна млечна
жлеза под обща анестезия, видно от Епикриза от 06.12.17
г. от Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания Д-р
Марко Антонов-Варна ЕАД, Отделение по хирургия в областта на онкологичните
заболявания,като била изписана на 06.12.2017 г. След това ѝ била проведена
химиотерапия, за което тя използвала отпуск по болест, удължаван всеки месец.
През месец януари 2018 година управителката на магазина в гр.Варна свид.М.Г.се
свързала с подс.Д.,за да й съобщи,че следва да отиде до магазина защото трябва да попълни документ за ползването на платен
годишен отпуск за 2018 година,но същата отказала.На 21.02.2018 г. П.Д. отишла в магазина,като оставила на св.Г.,документи в плик, и там бил поредния й болничен лист. Същият ден св.М.Г.ги предала на Д.Б.. При отварянето на
плика Б. установила, че там има и Заявление за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.325 ал.1 от Кодекса на труда по взаимно
съгласие.След изтичане на едномесечния срок на предизвестието Б. издала Заповед № 00000006/21.03.2018 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.1 от Кодекса на труда между БулВит
България ЕООД и П.И.Д. по взаимно съгласие.Тогава подс.П.Д. се свързала с
журналистка от телевизия „Bulgaria On Air“
като пожелала да даде интервю,на 09.04.2018 г. в дома си в гр.Варна относно
обстоятелства по наемането ѝ на работа и напускането ѝ на магазина
в гр.Варна.
От „Инвестор.БГ“АД, администриращо телевизия „Bulgaria On Air“
и сайта „Dnes.bg“ са били изискани от ВРС , възпроизведени в
съдебно заседание и приложени към делото на основание чл.294 от НПК
компактдискове съдържащи репортаж, озаглавен „Принудена ли е онкоболна да
напусне работа“, излъчен на 09.04.2018 г. по телевизия „Bulgaria On Air“
и публикуван на сайта „Dnes.bg“ на 09.04.2018 г. в
13:26 часа. От тези дискове в интервюто е било установено,че през месец април 2017 г. П.Д. е започнала
работа в магазин за хранителни добавки във Варна, разболяла се с диагнозата
рак на гърдата,през м.септември. Последвали две операции и излизане на Д.
в отпуск по болест, за което тя уведомила работодателя си и при среща в магазина, казала че собственичката на
магазина я принудила да подпише документ.
На което Д. ѝ отговорила „Добре,
какво трябва да подпиша“.
П.Д. в интервюто
заявява: „Тя каза след болничния ти няма да си на работа при мен“. На въпроса
на журналистката „И какво всъщност, Вие подписахте ли нещо?“ Д. отговаря „Мии,
тя каза или сега можем да се разделим с теб или ще подпишеш този документ,
когато на теб ти свършват болничните ние се разделяме по взаимно съгласие“.
От това интервюто станало ясно, че П.Д. при тази среща
е подписала някакъв документ, но не се посочва точно какъв е бил този документ.
Журналистката съобщила, че собственик на магазина е Д.Б. и ѝ дала
възможност да изрази своята позиция, макар и по телефона.
На 16.04.2018 г. от нотариус В. Д. с район на действие Районен съд Бургас бил
съставен констативен протокол № 109 том 2 рег.№ 4309 за това, че след влизане
във FACEBOOK, Група Алтернативни методи при диагноза рак за дата 14 април било
констатирано следното съдържание:
В коментар от 11:09 часа на Ana Ivanova е посочено, че не прави реклами нито на добавката,
нито на фирмата вносител. След това коментира качеството на препарата
Ресвератрол. Поместена е снимка на препарата с бележка отстрани: „Хранителни
добавки. Фитнес добавки. BulVit. BulVit е онлайн магазин, предлагащ качествени хранителни
добавки от доказани производители. Хранителни добавки за добро здраве от BulVit. При нас ще намерите
голяма разн…“. След което е последвал израза на подс. П.Д.: „И точно тази
вносителка махна от работа раково болна жена от Варна.“
От заключението на съдебно-криминалистическа експертиза за почерково
изследване на документи, изготвено от вещото лице Ц. М. Ц. и прието по
делото от ВРС е видно, че от проведеното
изследване на оригинала на Заявлението от П.И.Д. до управителя на БулВит
България ЕООД за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение е установено,
че ръкописният цифров текст „21.02.18“ положен в полето „Дата“ не е изписан от П.И.Д..
От частния тъжител са били представени
и приети официално заверено копие, преведено от английски на български език, на
удостоверение от английската фирма Holland&Barrett за това, че Булвит България ЕООД е официален
изключителен дистрибутор на фирмата за България от месец март 2016 година.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от :
обясненията на подс.П.Д.; показанията на свидетелите М.В., М.А.Г.и В.О.П.,
както и от писмените и веществени доказателства, приобщени на основание чл.283
и чл.284 от НПК: Учредителен акт от 29.07.2015 г. за образуване на Булвит
България ЕООД; Трудов
договор № 00000006/31.03.2017 г. между Булвит България ЕООД и П.И.Д.;
Допълнително споразумение № 00000003/01.10.2017 г. към трудов договор;
Заявление от П.И.Д. за прекратяване на трудовото правоотношение; Заповед № 00000006/21.03.2018 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.1 от Кодекса на труда межу БулВит
България ЕООД и П.И.Д.; разпечатката от Jobs.bg от 11.09.2017 г.;
разпечатка от FACEBOOK, Група Алтернативни методи при диагноза рак за дата 14 април; Епикриза от
30.09.2017 г. от МБАЛ Света Анна-Варна АД, Отделение Гръдна хирургия; Епикриза
от 20.11.17 г. и от 06.12.17 г. от
Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания Д-р Марко
Антонов-Варна ЕАД; Болнични листи за
временна нетрудоспособност със срок за
30 дни: от - 16.11.17 г. до 20.12.17 г.; от 21.12.17 г. до 19.01.18 г.; от
20.01.18 г. до 18.02.18 г.; от 19.02.18 г. до 20.03.18 г.; от 21.03.18 г. до 19.04.18 г. и за срок 25 дни от 20.04.18 г. до 14.05.18
г.; компактдискове съдържащи репортаж, озаглавен
„Принудена ли е онкоболна да напусне работа“, излъчен на 09.04.2018 г. по
телевизия „Bulgaria On Air“ и публикуван на сайта „Dnes.bg“;
Удостоверение от английската фирма Holland&Barrett.
Видно от дадените свидетелските
показания на М.В. /л.58 от протокол от
съдебно заседание от 04.12.2018 г. пред ВРС/ тя от 15 години е приятелка с
подсъдимата Д. и знае за тежкото
състояние след проведените операции и химиотерапии на Д..Същата
свидетелка потвърждава,че след рождения
ѝ ден, който бил на 03.04.2018 г.,по молба на Д. отишли до магазина.
Служителката в магазина М. се държала по
абсолютно нечовешки и непристоен начин ,като хвърлила документите на П. да ги
подпише,като и казала „Нали знаеш ,ако
не подпишеш…“. Но управителката на
магазина дала на Д. да подпише някакъв документ, Д. написала името и фамилията
си и положила подпис, но св.В. не видяла и не разбрала какъв е този документ. Но е категорична ,че шефката не била там. Според свид.В. тя е чула някои
от телефонните разговори между Д. и шефката ѝ, при които тя я заплашвала,
че ако не отиде и не подпише документите, ще я уволни. Но с оглед на факта, че св.В. е била от дълго
време приятелка с подсъдимата и в
конкретната ситуация не е видяла и не е разбрала какъв е този документ, то не може
да се направи точен извод какъв документ е подписала подсъдимата и дали
той е бил заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие или документ за прекратяване на трудовото правоотношение и получаване
на нейните документи от магазина. Настоящата инстанция също като
пъровинстанционния съд не кредитира показанията на свид.В. в частта им, относно отправени заплахи по телефона от работодателката
Д.Б. към подс.Д., че ако не отиде да подпише някакъв документ, ще я уволни, тъй
като те не се подкрепят от други доказателства по делото, освен от обясненията
на подсъдимата. Като същевременно ги възприема изцяло в частта им, за факта на
посещението на двете в магазина, по време на което там е
била само управителката на магазина, но не
и нейната шефка. Именно
приятелските й отношения с подсъдимата
налагат извода за
нейната пряка заинтересуваност от изхода на делото и
съответно тяхната небоснованост и липсата на обективна връзка с другите
доказателства по делото.
От показанията на свид.М.А.Г.служителка на Д.Б.,става ясно,че тя работела в „БулВит
България“ ЕООД в магазина за хранителни добавки, който се намира в гр.Варна,
бул.„Княз Борис I“ № 26 на длъжност продавач консултант още от март 2017 г. Същевременно
познава добре П.Д.-нейна колежка,която започнала работа през април 2017 г.,
един месец след нея. Тя била на пробен период от шест месеца, като в края на
септември изтичал нейния срочен договор. Имало решение да не ѝ бъде
подновен договора, понеже не се справяла със задълженията като около месец август, дори имало пусната обява
за набиране на нов човек. В края на месец август Д. казала, че са ѝ
открили бучка на гърдата. Помолила тяхната работодателка Д.Б. да я направи на
постоянен договор, за да може да си ползва болничен и след това да се
пенсионира по болест. В последствие се оказало, че образуванието е
злокачествено. В този труден момент Д.Б. решила да ѝ помогне, за да може да
си ползва отпуск по болест поради установеното заболяване,като бил сключен
постоянен трудов договор и тя започна да си представя болничните, като първият
бил през ноември. В началото на януари 2018 година свид.Г. се обадила на подс.Д.,
за да отиде в магазина да подпише уведомление за отпуските, но подс. Д.
отказала да отиде. След две седмици отново била търсена,но отново съобщила, че няма да отиде
да разпише документа. На 21 февруари П.Д. отишла в магазина и ѝ връчила
един плик с документи, който Г. предала същия ден на Д.Б.. При отварянето на
плика Б. видяла болничен лист и заявление за освобождаване и ѝ ги
показала. Св.Г. видяла, че има заявление за напускане, попълнено от Д., но не
обърнала внимание дали има подпис и дата на това заявление. След това разбрали,
че подс.Д. се е свързала с телевизията, че в някакъв репортаж обвинявала, че
неправомерно е махната от работа и насаждала негативно отношение спрямо Д.Б. в
обществото, че неправомерно е освободена от работа. На 04.04.19 г. отишла да си
вземе документите - трудовата книжка в присъствието на още някаква жена, като
казала дори думите : „да ви се случи и
на вас същото“, да се разболеят като нея и си взела заповедта за напускане.
Също така разбрали, че е писала и коментар във фейсбук групата „Алтернативни
методи“, а именно „Точно тази вносителка премахна от работа онкоболна жена.“
Внушавала в това пространство, че тя си е изпълнявала съвестно своите
задължения и въпреки това Д.Б. я е махнала от работа, което не било така. Тя не
е убеждавала П.Д. да подписва заявление, нито е водила с нея разговори по този
повод, категорична е,че не е имало
натиск от страна на Д.Б. за подписване
на това заявление. Въззивният съд изцяло кредитира показанията на св.Г., тъй като те се подкрепят
от писмените доказателствени средства.
От показанията на свид. В.О.П.,която
работела в магазина на БулВит в гр.София
като продавач-консултант се установява,че
тя лично не познавала П.Д.. Но лично видяла коментара на Д. в интернет
сайта, че вносителката на хранителни добавки е уволнила онкоболен човек и този
коментар се обсъждал. Чрез този коментар и интервюто в телевизията се подронвал
авторитета на Д.Б..Въззивния съд изцяло кредитира показанията на св.П. като обективни
и достоверни, като не счита, че макар и тази свидетелка да работи при Д.Б.,показанията й не са в противовес с останалия събран доказателствен материал по
делото.
От обясненията на
подсъдимата П.Д. дадени в съдебно заседание пред ВРС на 04.12.2018
г./л.56-57/ от фирмата „Бул Вит България“ЕООД
в която работила, непрекъснато са й изпращали съобщения да отиде до магазина за да подпише някакъв
документ.Те били от свид.М.Г.или от Д.Б..По
времето ,когато подс.Д. била в болнични
и това било след трети април.А според подсъдимата тя трябвало да се яви в
магазина,за да подпише някакъв документ,за да си вземе трудовата книжка и да си
извади необходимите документи за
пенсиониране по болест.А изразите ,които тя посочила в интервюто дадено
пред журналистката, действително са били изречени от Д.Б. в телефонен разговор между
тях,като тя само ги е повторила. Тоест П.Д. и нейната приятелка-свид.М.В. отишли заедно в
магазина на „Бул вит“ в гр.Варна,за да
подпише някакъв документ,написала си името,взела си трите трудови
книжки и си тръгнала и това се случило след 03.04.2018 г.
В случая безусловно е установено, че на 09.04.2018 г. гр.Варна в интервю пред журналист на телевизия Bulgaria On Air,
излъчен по същата телевизия на
09.04.2018 г. в репортаж озаглавен „Принудена ли е онкоболна да напусне работа
?“,както и публикувано на страницата на
интернет сайта „Dnes.bg“ подс.Д. е казала , че Б. е произнесла думите: „След
болничния, ти повече няма да си на работа при мен“ и „Или сега можем да се
разделим с теб, или ще подпишеш този документ, когато на теб ти свършат
болничните ние ще се разделим по взаимно съгласие“.
Казаните думи в
интервюто и съответно публикувани в интернет сайта касаят единствено
прекратяването на трудовите правоотношение между подс.Д. и фирмата на частната
тъжителка Б.. Според първоинстанционния съд единствено обстоятелството дали подс.Д. е
попълнила и подписала доброволно заявлението си за прекратяване на трудовото правоотношения
или за това ѝ и е било оказан натиск или принуда от страна на Б. е
останало спорно.Пред ВРС е било
повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.148,ал.2,вр.ал.1,т.1, т.2 е т.3,вр.чл.147,ал1 от НК,т.е. относно престъплението клевета – а именно „разгласяване на позорни
обстоятелства“, които са неистински.
Настоящата инстанция възприе изцяло изводите на първоинстанционния съд
относно осъществено деяние клевета ,чрез „разгласяване на позорно обстоятелство за другиго“от
обективна страна .Тези изводи се обосновават
от следното: от деянието на
подсъдимата става ясно че същата не отрича, как именно Д.Б. в гр.Варна при среща помежду им е
произнесла тези фрази и по този начин е оказало психически натиск спрямо нея да
подпише документ, в резултат на което се стигнало до прекратяване на трудовите
правоотношения на подсъдимата Д. с фирмата на частната тъжителка Б.. Въпреки,
че в думите на подсъдимата Д. и в коментара в репортажа не се конкретизира
какъв точно документ е подписала тя, от посочения резултат – прекратяване на
трудовите правоотношения може да се направи логичния извод, че това е било
заявлението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. А тази форма на изпълнителното деяние изисква
съзнателно разпространяване на
информация за определено лице, а именно позорни обстоятелства, които са
неистински. Целта на дееца е да бъде злепоставена личността на оклеветения пред
обществото, чрез засягане на неговата чест, достойнство и добро име.
Факта,че подсъдимата Д. е оставила
заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение точно на 21.02.2018 г.
в плик на управителката на магазина,се потвърждава както от свидетелски
показания св.М.Г.,така и от частната тъжителка. А в противовес с това са
обясненията на подсъдимата и показанията
на св.В., че подс. Д. е подписала това заявление в магазина непосредствено след
03.04.2018 г. Оспорваната дата по делото
била измежду-21.02.2018 г. и 03.04.2018 г. между двете страни.Съдът приема за достоверна по-скоро датата-
21.02.2018 г., и тези свои изводи
извлича от това,че подс.Д. е представяла в определена поредност своите болнични
листи в магазина, а тогава тя е следвало
да представи на работодателя си поредния болничния лист, издаден на 19.02.2018
г. със срок 30 дни .
От приетото заключение на съдебно-криминалистическата експертиза от
първоинстанционния съд е установено, че подсъдимата не е изписала датата -21.02.2018
г.върху това заявление. А за съда подаването на това заявление очевидно е
станало на 21.02.2018 г. В
това заявление /находящо се на л.69 от НОХД на ВРС/, малко по-нагоре
от така посочената дата обаче, подс.Д. е
вписала ,че желае да получи съгласие от
нейния работодател ,за прекратяване на трудовото й правоотношение ,считано
от-21.03.2018 г. Като за така посочената
дата няма доказателства по делото тя да
не е изписана лично от нея. А това представлява едномесечния срок за
прекратяване на този договор и е било от
значение само за това. Тоест основния факт ,че подс.Д. е попълнила и подписала заявлението си за прекратяване на трудовото
правоотношение доброволно е категорично
установен и няма защо да и е
бил оказван натиск или принуда от страна
на нейната работодателка Б. за това
,както твърди подсъдимата. Освен това
след изтичане на едномесечния срок на предизвестието Б. е издала
заповед от 21.03.2018 г. за прекратяване
на трудовото правоотношение между „Бул вит България“ЕООД и П.И.Д. по взаимно
съгласие. Възраженията на защитата на подсъдимата относно неустановена от първоинстанционния съд дата за прекратяване на трудовото
правоотношение, не се възприеха за основателни от настоящата инстанция.Същите
не могат да оборят изложените факти от
частната тъжителка,че това е станало на 21.02.2018 г. с подадено от
подсъдимата лично от нея заявление в
магазина на фирмата,поради което и
твърденията им останаха необосновани и голословни.
Липсата на осъществено деяние -принуда
по чл.143 от НК се доказва от събраните
по делото доказателства. Пред първоинстанционния съд,както и пред настоящата
инстанция не се установиха факти и обстоятелства ,от които да се доказва
осъществена принуда от страна на Б. върху подс.Д. за подписване на
заявлението,чрез употреба на сила,заплашване или злоупотреба с власт.
Тоест действията на частната тъжителка
по някакъв начин да могат да се квалифицират като такъв вид престъпление.
От коментара на журналистката,
изготвила репортажа, дори самата подсъдима не е установила точно къде Б. е изрекла тези фрази Това станало при среща между двете в магазина на фирмата в
гр.Варна, като не било посочено времето на срещата, но от репортажа става ясно, че това е станало след
претърпените операции и курсове по химиотерапия от подсъдимата, когато тя е
била в отпуск по болест за четвърти месец или хронологично това би следвало да
е между м. февруари-март 2018 година. Тези факти не се отричат от подсъдимата в
интервюто. Доказателства за проведена такава среща между частната тъжителка и
подсъдимата в магазина в гр.Варна не са
установени по делото,дори св.В. е
заявила, че е чула думи, изречени от Б. по телефона, с които тя заплашвала
П. ,че ако не отиде да се подпише,тя ще я уволни. Поради което съдът приема, че
разгласените обстоятелства от подсъдимата са неистински.
Относно
възраженията на защитата на подсъдимата изложени пред настоящата инстанция:
- Същите не приемат за правилни изводите на ВРС относно истинността на
заявеното от подс.Д. в интервюто пред съответната телевизия,понеже тя фактически само е повторила казаното от нейната
работодателка. За тях е безусловно установено
и от показанията на свид.М. В. и от обясненията на подсъдимата,че
наистина й е бил оказан натиск да подпише това заявление. Тези възражения не се приемат за основателни от настоящата
инстанция,тъй като са в противовес с всички останали доказателства по делото , а именно самото заявление и
показанията на свид.М. Г..
От
друга страна не считат за правилно становището на ВРС относно
кредитирането само на показанията
на двете свидетелки , разпитани по
искане на частната тъжителка – М.Г.и В. П.. Настоящата инстанция не възприема възражението на защитата, за това
че първостепенният съд безрезервно се е доверил на показанията им, вместо да
отчете тяхната заинтересованост предвид колегиалните и приятелските им
отношения с частната тъжителка.
Показанията на свид.Г. и свид.П. досежно относимите към предмета на делото
факти и обстоятелства са достоверни, доколкото са безпротиворечиви, взаимно се
подкрепят и се потвърждават от писмените доказателства, приложени към
делото-оригинал на заявление и заповед
за прекратяване на трудово правоотношение .
Видно от
показанията на св.М.В. същата е била разпитана по искане на подсъдимата, нейните
показания не следва да се кредитират и
да се приемат за достоверни относно дата
и оказван натиск на нейната приятелка. Настоящата въззивна инстанция
приема за неотносими към предмета на делото показанията на свидетелката В. тъй
като същите единствено могат да възпроизведат
и касаят емоционалното състояние
на подсъдимата. В хода на съдебното следствие пред районният съд са били
разпитани като свидетели М.Г.и В. П.,които следва да се разглеждат като
единственото пряко доказателствено средство, предоставено от частната тъжителка,
за доказване и обосноваността на
повдигнатото обвинение.
Въззивният
съд не кредитира показанията на свидетелката М.В., тъй като същите противоречат
на показанията на разпитаните свидетели М.Г.и В. П., както и на писмените
доказателства, приложени по делото. Твърденията й относно това ,че е била близко до мястото, където нейната
приятелка при посещение на магазина в който работила накарана да подпише
някакъв документ. Тя съответно положила подпис, а от телефонните разговори със
работодателката си възприела дори
отправени заплахи че ще бъде уволнена.
Тези нейни показания,че съответно всичко
е видяла и чула, се опровергават от
показанията на свидетелката М.Г., която
отрича да е била отправена такава
заплаха от страна на нейната работодателка спрямо подсъдимата по време на
посещението им в магазина.
В
подкрепа на показанията на свид. М.Г.за наличието на конфликт между нейната
работодателка и П.Д. и формираното негативно отношение на последната към Д.Б. и свид.М. Г., свидетелства дори –М.В., разпитана по искане на подсъдимата.
С оглед
на изложеното дотук, настоящият въззивен състав приема, че присъдата на РС - Варна
не е необоснована и не е постановена при непълнота и противоречивост на
доказателствата. Съдебният акт, постановен от районния съд е обоснован, тъй
като приетите за установени в него и изложени в мотивите му фактически
положения, кореспондират напълно с наличния, събран и проверен в хода на
проведеното съдебно следствие, доказателствен материал. От друга страна, в хода
на съдебното следствие пред първоинстанционния и въззивния съд са събрани необходимите
доказателства за изясняването на всички релевантни в случая обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното наказателно производство.
Както
правилно е възприел районният съд, наказателна отговорност при клевета се носи,
когато субектът на престъплението излага конкретни факти и обстоятелства, но
същите са позорящи т. е. водят недвусмислено до обществена оценка на личността
на пострадалия, и която оценка има негативен и морално осъдителен характер.
Необходимо е твърдяното обстоятелство или явление да е позорно, укоримо,
недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвиква
еднозначна отрицателна оценка на обществото, а не да представлява оценъчно
съждение, което се извежда чрез предположения, интерпретации или други форми на
субективна психическа дейност (вж. Р-272-2015-ІІІ, Р-108-83-ІІ, Р-210-2013-ІІІ
и др.). Същевременно, законодателят изисква да се установи по безспорен начин,
че тези изложени публично факти и обстоятелства са обективно неверни и субектът
на престъплението знае това (вж. Р-305-2009-ІІ, Р-388-2009-ІІ, Р-362-2011-І,
Р-418-2009-ІІІ и др.). В контекста на изложените по-горе трайно установени
разбирания на съдебната практика и правната доктрина за съставомерните признаци
на престъплението "клевета", включително и в по-тежко квалифицирания
му вид по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, с оглед събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, безспорно следва да се приеме, че подсъдимата Д. е разгласила чрез инкриминираните изрази,
цитирани по-горе обстоятелства за частната тъжителка, които са неверни, но същевременно
позорящи.
Защитата
на подсъдимата Д. възразява, че разгледани поотделно твърдените факти са верни
и непозорящи. Това възражение е неоснователно. Както бе посочено, нито един от
тези факти не бе доказан като верен. От друга страна, както правилно е сторил
това районният съд, използваните от Д. думи не могат да бъдат разгледани
изолирано, а в тяхната взаимна логическа свързаност. В настоящият случай, чрез инкриминираните
изрази, Д. в своето интервю излага факти, взаимно свързани под
формата на конкретна случка, съпътстваща една среща . За това свидетелства
начинът, по който са изложени от подсъдимата конкретните факти и действия,
приписвани на Б. – те са дадени така ,че
зрителят да изведе единствено възможният и преследван от подсъдимата извод – Б.
да получи единствено неодобрение от гледна точка на обществения
морал.
Настоящият
въззивен състав намира за правилен извода на първостепенният съд, че подсъдимата
Д. е разгласила позорните обстоятелства публично. Безспорно, подсъдимата Д. е
осъществила изпълнителното деяние на престъплението "клевета",
възприемано като "довеждането до знанието на трето лице на приписваните на
/пострадалото лице/ неистински позорни обстоятелства" (вж. Р-51-80-ІІ н.
о.), доколкото инкриминираните изрази са изречени в телевизионно интервю.
Правилно са
изводите на първоинстанционния съд относно
възприетата квалификация на деянието като престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от НК, както и
че същото е осъществено от обективна страна. Съдебната практика е неизменна в разбирането
си, че изпълнителното деяние "разгласяване на позорно обстоятелство... по
друг начин" означава довеждане на позорните обстоятелства до знанието на
неограничен кръг от хора посредством телевизионно предаване, чрез
разпространение на кино, или филм, чрез звукозапис, чрез изображение, в
Интернет и др. подобни (вж. Р-28-72-ІІ н. о.). В конкретният случай, безспорно
се установи, че интервюто е дадено пред
телевизия „Bulgaria
On Air“ и на интернет сайта „ Dnes.bg“,т.е. инкриминираните думи са изречени в
телевизионно предаване и по този начин са станали възможни да бъдат възприети
от неограничен кръг от хора. Следователно, налице е квалифициращият признак по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от НК. Освен това е налице и квалифициращия елемент по
т.3-клеветата да е нанесена на
длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод на службата
му.Подс.Д. е разпространила тези твърдения за Д.Б. именно като нейна
работодателка-управител на „Булвит България“ЕООД,като длъжностно лице и във
връзка с осъществяване на трудовите
правоотношения от нейното
дружество и служителката й –подсъдимата П.Д..
Наказателната
отговорност за престъплението клевета се реализира, щом се установи, че
изнесените публично, позорящи пострадалия факти и обстоятелства, са неистински
и субектът на престъплението е знаел това. Твърдението, което изрича субектът
на престъплението трябва да е ясно и да съдържа информация, поднесена от автора
като сигурно и несъмнено негово знание за съдържащите се в нея факти.
"Разгласяването" като форма на изпълнителното деяние изисква деецът
да е съобщил свои твърдения, зад които застава, като претендира, че тези
обстоятелства са обективен факт (вж. Р-426-2016-І н. о.). Ето защо, от
субективна страна съставомерността на инкриминираното деяние предполага, то да
е извършено винаги при пряк или евентуален умисъл – деецът трябва да съзнава,
че позорните обстоятелства, касаещи частният тъжител не са се случили т. е. са
неистински, но и да е наясно, че изнесените от него факти, свързани с
конкретната проява на пострадалия, са от естество да накърнят неговата репутация
и добро име в обществото, както и да формират негативна обществена оценка за
него. Умисъл ще липсва в случаите, когато деецът, в съответната форма изнася
определени факти, обективно основани на неговата увереност за истинността им
(вж. Р-411-2012-ІІІ н. о.). А тъй като подс.Д.
безспорно е съзнавала позорния характер на разпространяваните от нея
обстоятелства и тяхната неистинност,деянието е осъществено от субективна страна при пряк умисъл. Тези
изводи на съда са категорични и се извеждат от следните факти и обстоятелства
приети по делото:- Самата подсъдима в обясненията
си казала,че е повторила изразите
на Б..А в интервюто възпроизвежда уж казаните от нейната работодателка изрази ,
че при срещата им в магазина тя я принудила да подпише някакъв документ ,а Д. и
казала“Добре какво трябва да подпиша“. Като от интервюто обаче не станало ясно
какъв точно е този документ.
Предвид
изложените съображения, настоящият въззивен състав приема, че подсъдимата П.Д. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т.1,т.2 и т. 3,
вр. чл. 147, ал. 1
от НК, тъй като на 09.04.2018 г. в гр.
Варна, в интервю дадено пред журналист на телевизия „Bulgaria On Air „,излъчено
на същата дата по тази телевизия в репортаж , озаглавен „принудена ли е
онкоболна да напусне работа“,както и
публикувано на страницата на интернет
сайта Dnes.bg подс.П.Д.
разгласила позорни обстоятелства за Д.Б., в качеството й на длъжностно
лице –управител на „Бул вит България“ЕООД, а именно,че в среща помежду им Д.Б. е изрекла думите:“ След болничния ти
няма да си на работа при мен“ и „Или сега можем да се разделим с теб или ще
подпишеш този документ,когато на теб ти
свършат болничните ние се разделяме по взаимно съгласие“,като клеветата у нанесена публично,разпространена
е по друг начин-по телевизия“Bulgaria On Air“
и на интернет сайта „Dnes Bg“ и е на
длъжностно лице при или по повод на
изпълнение на службата му.
Въззивният
съд потвърди обжалваната присъда в осъдителната й част, досежно извършено
престъпление клевета и в условията на чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т.1,т.2 и т. 3 от НК вр. чл. 147, ал. 1 от НК.,Настоящата
инстанция потвърждава присъдата и в оправдателната й част досежно липсата на
осъществено престъпление по
чл.148,ал.2,вр.ал.1,т.1,т.2,т.3,вр.чл.147,ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК-за това ,че
на 09.04.2018 г. в гр.Варна при условията на продължавано престъпление,в
страницата на групата алтернативни
методи при диагноза рак,под публикацията на член на групата е написала:“И точно
тази вносителка махна от работа раково
болна жена от Варна“. Като настоящия състав напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд,че не е осъществен от обективна страна състава на
престъплението клевета. За да е осъществено това престъпление е било необходимо твърдяното
деяние да е конкретизирано спрямо автор,време , място и характер на
извършеното. А в случая е посочено
само“вносителка“,поради което и деянието е несъставомерно тъй като от изписаното в тази публикация адресатът не е
конкретно определен. Думата „вносителка“
използвана в коментара на подс.Д. не е еднозначна по съдържание според
тълковния речник със думата
„дистрибутор“. А този извод може да се направи
и от представените документи на частната тъжителка,за това,че фирмата която
тя управлява-„Бул вит България“ЕООД е официален изключителен дистрибутор
на английската фирма Holland§Barrett от
м.март 2016 г. Очевидно не е била налице
еднородност на изразите „вносител“ и
„дистрибутор“ .
С
посочения от подс.Д. израз в публикацията -
„вносителка“ ,съдът не може да определи
ясно за какво лице става
въпрос-физическо или юридическо,т.е.да конкретизира фирмата или лицето , за което се отнася това. Предвид горното и за това обвинение
подс.Д. е била призната за невиновна и оправдана на основание чл.304 от НПК за
извършено престъпление по
чл.148,ал.2,вр.ал.1,т.1,т.2,т.3,вр.чл.147,ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК.
С
обжалваната присъда, първоинстанционният съд, след като е признал подсъдимата Д.
за виновна в извършването на престъпление, като я освободил от наказателна
отговорност и й наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева,
като е обосновал това свое решение с нормата на чл. 78А от НК. Това решение е правилно.
За
извършеното от П.Д. престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. т. 2 и 3 от НК вр. чл. 147, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание глоба от 5 000
лв. до 15 000 лв. и обществено порицание. Подсъдимата е с чисто съдебно минало
и не е била освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. От деянието няма причинени съставомерни
имуществени вреди. При тези данни, правилно районният съд е освободил подс. П.Д.
от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание. Както
правилно е отчел решаващият съд, по делото не са установени отегчаващи
отговорността обстоятелства, които да предопределят по – високо по размер
наказание. Съдът правилно е отчел превеса на смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно тежкото финансово,здравословно състояние на подсъдимата
към момента на извършване на деянието.Размерът на административната глоба е
съобразен с ниската обществената опасност на деянието и дееца, с вината,
мотивите, причините и условията за извършване на престъплението и поради това
ще изпълни целите на наказанието, които са да превъзпита подсъдимия и да го
приучи към спазване на закона и добрите нрави.
Поради тези съображения, съдът намира
наложеното административно наказание за достатъчно справедливо, за да се гарантира
постигане целите на наказанието.
По реда
на служебната проверка относно процесуалната законосъобразност на проверявания
съдебен акт не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство
да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до ограничаване или накърняване на правото на участие на тъжителя в
производството, както и правото на защита на подсъдимия.
Доколкото
с настоящото решение не се уважава
въззивната жалба на подсъдимата, като неоснователна се явява претенцията на нейния
защитник,следва да бъдат присъдени направените
разноски по делото пред въззивната инстанция от повереника на частната
тъжителка, съобразно представените доказателства за това.
Ето защо, настоящият въззивен състав осъди
подсъдимата П.Д. да заплати на частната тъжителка Д.Б. сумата от 1 000 лева,
представляваща направените от последната разноски за адвокатска защита пред
Окръжен съд – Варна.
При
цялостна проверка на присъдата въззивния съд не констатира необходимостта от приложение на някое от отменителните
основания на чл.348,ал.3 от НПК. Предвид изложеното и на основания чл.338,вр.чл.334,т.6 от НПК,
съдът
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 43 от 19.02.2019
год. на Варненският районен съд- пети
наказателен състав по НЧХД № 2948/2018 год.
ОСЪЖДА
подсъдимата П.И.Д. да заплати на тъжителката Д.И.Б. сумата от 1 000/хиляда/лева
представляващи адвокатски хонорар за делото пред въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.