Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.11.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Красимира Г. като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 5777 по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са главен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр.
чл. 45 от ЗЗД, както и обратен иск с правно
основание чл. 500, ал. 2 от КЗ .
Ищцата М.К.М.-А.,
ЕГН: **********, чрез пълномощника
й адв. П.И. против З. „Б.И.“ АД, *** за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, травми, неудобства, вследствие от телесни
увреждания, получени в
резултат на ПТП на
12.01.2019 г. в размер на сумата от 40 000 лв., както и за
имуществени вреди в размер на сумата
от 583, 82 лева – представляващи направени разходи за лечение
по повод на уврежданията, ведно със законна
лихва върху сумите, считано от датата на
извършването на деликта до окончателното
изплащане на сумите.
Ищцата твърди в исковата молба, че е пострадала като пешеходец при ПТП,
вина за което носи водачът на лек автомобил „Мерцедес”, модел „Е 220 ЦЦИ“, per. № ******- Г.А.М., който управлявайки процесното МПС без да ппитежава свидетелство за правоспособност на автомобил, не
е отдал предимството на пешеходката и при маневра ляв завой я е блъснал, с
което й е причинил телесни увреждания.
Твърди, че вината на водача е установена със споразумение по реда на чл.381, ал.1 от НПК обективирано в Протокол от 20.11.2019 г. по НОХД №
18210/2019 г. по описа на СРС, НО, 104 състав, а самият автомобил е бил застрахован при ответника З. „Б.И.“ АД по
валидна застраховка „Гражданска отговорност”.
Ищцата поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира
присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.
ответникът
З. „Б.И.“ АД оспорва иска по основание и по размер. Оспорва настъпилите
увреждания и търпените от ищцата болки и страдания. Поддържа, че липсва
причинно-следствена връзка на твърдените травматични увреждания с процесното
ПТП. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, с оглед на
причинената вреда. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан и
претендира разноски по делото. По делото е привлечено като трето лице – помагач
на страната на ответника на основание чл. 219 от ГПК – Г.А.М., ЕГН: **********, който в законоустановения срок не е депозирал
становище.
По делото е приет за съвместно разглеждане в условията на евентуалност от З.
„Б.И.“ АД обратен иск срещу Г.А.М., ЕГН: **********с правно основание чл. 500,ал.2 от КЗ за сума от 26 000 лв. частичен от 40 583.82
лв., обезщетението, което застрахователят евентуално би платил на ищцата по иска с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ . Регресното право се обосновава
от ищеца по обратния иск с факта,че делинквента не е
притежавал свидетелство за правоуправление на МПС, поради което счита, че дружеството
има право да получи от Г.А.М. платените като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ суми.
В тази връзка моли съда, в случай, че уважи претенцията по първоначалния иск,
да уважи претенцията по обратния иск.Претендира разноски.
Ответникът по обратния иск не е депозирал отговор по обратната искова
претенция и не е взел становище по нея и впоследствие.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От приложения по делото Констативен протокол № К-17 от 12.01.2019 г. по описа на
СДВР- Отдел „Пътна полиция”, Протокол за оглед на ПТП и
скица на мястото на ПТП,както и от споразумението от
20.11.2019 г. по НОХД № 18210/2019 г. по описа на
СРС, НО, 104 състав се установява, че на
12.01.2019 г. около 08.30 часа
в гр.София, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 220 ЦДИ” с per. № ****** по ул. ’’Слатинска”,
с посока на движение от ул.
’’Боян Магестик” към ул.” Слатинска
река” и на кръстовището с ул.” Гео Милев” Г.А.М. е нарушил правилата за движение
по пътищата, както следва: чл.120,
ал. 1, т. 2 от Закона за движението
по пътищата: „Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира
с пътен светофар или от регулировчик,
водачът на пътно превозно средство е длъжен след подаване на
сигнал, който му разрешава преминаването-да
пропусне пешеходците , които все още
се намират на пешеходната пътека- като след
извършване на маневра „завиване на ляво“ от
ул.” Слатинска” по ул.” Гео
Милев” в посока към ул. „Слатинска
река“, не пропуснал пресичащия пътното платно на ул.” Гео
Милев” от дясно на ляво
спрямо посоката на движение на
автомобила по пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.2 от ППЗДвП и светофарна уредба пешеходката М.К.М. - А. и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК, а именно
“счупване на 11-ти гръден прешлен” причинила на пострадалата
трайно затрудняване движенията на снелата
за срок повече
от 30 дни, без да има
необходимата правоспособност. На основание чл.343, ал.З, пр. пред последно
и пр. последно, б. ”А”,
пр.2, вр. ал. 1,6. “Б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.З от НК, във вр.
с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание от единадесет месеца лишаване от
свобода като на основание чл.66 НК изтърпяването е отложено за срок от три
години.
От представената справка от Гаранционен фонд се установява, че за процесния
лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 220 ЦДИ” с per. № ****** е била налице
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество З. „Б.И.” АД, по застрахователна полица № BG/02/118001125758,
валидна от 15.04.2018 г. до 14.04.2018 г. , т.е. валидна
към датата на процесното ПТП.
По делото е изслушана и приета съдебно – медицинска експертиза, чието
заключение съдът приема като обективно и професионално и не е оспорено от
страните по делото. От същото се установява, че в резултат на процесното ПТП
ищцата е получила следните травматични увреждания – счупване на ХІ - ти гръден
прешлен и увреждане на поясно-сакралния плексус, които са причинили болки с голям интензитет
непосредствено след ПТП за около 2 месеца,
болки с умерен интензитет за 5 - 6 месеца, след което
интензитетът на болките е намалявал постепенно за 14 месеца. След личен преглед е установено,че ищцата изпитва и понастоящем
болки при влажно и студено време, при по-продължително
ходене и стоене права и според
експерта ще изпитва болки с непериодичен характер до около 3 години
след ПТП. Продължителния възстановителен процес е обусловен от местоположението на счупването и настъпилото увреждане на лумбосакралния нервен сплит,а като трайна последица
може да се
приеме - ограничение на движенията в поясния отдел на
гръбначния стълб с 20 %.
От показанията на разпитания свидетел по делото В. А. /съпруг на ищцата по
делото/ се установява, че е видял жена си няколко часа след процесното ПТП ,била в
болницата и не можела да се движи,била на легло.Изпитвала силни болки,които
продължили още около 20 дни,продължили по-леки при домашното лечение,носила
корсет около два месеца и през това време се нуждаела от чужда помощ при битови
дейности.Понастоящем също има болки при движение и това я прави нервна и
сприхава.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно 432, ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма
е във връзка с чл. 45 от ЗЗД а, съгласно нея всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички
случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното.
За да се приеме, че е налице непозволено увреждане е необходимо да са
налице предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние,
вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях. На следващо място, за да
бъде уважен предявеният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да се установи и наличието
на валидно застрахователно правоотношение между ответника в качеството му на
застраховател и прекия причинител на увреждането.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи по
категоричен начин, че на 12.01.2019 г. около
08.30 ч. в гр. София на ул. „Гео
Милев” на кръстовището с ул. „Слатинска” при управлението на лек автомобил „Мерцедес”, модел „Е 220 ЦЦИ“, per. № ****** водачът Г.А.М., ЕГН **********,
е нарушил правилата за движение - чл. 5, ал. 2, т. 1, чл.
5, ал. 3, т. 1 и чл.120, ал. 1, т. 2 от от ЗДвП,според който при преминаването на пешеходците през пешеходна пътека,
която се регулира с пътен светофар, водачът на пътно превозно
средство е длъжен след подаване на
сигнал, който му разрешава преминаването-да
пропусне пешеходците , които все още
се намират на пешеходната пътека и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М.К.М.
- А., изразяваща се в счупване на ХІ - ти гръден
прешлен и увреждане на поясно-сакралния плексус.
Установено е,че към датата на ПТП-то
водачът на лекия автомобил не е притежавал свидетелство за правоуправление. Извършването на противоправното деяние – управление на МПС в нарушение на
действащите към момента на произшествието разпоредби на ЗДвП и виновността на
дееца са установени със споразумението от
20.11.2019 г. по НОХД № 18210/2019 г. по описа на
СРС, НО, 104 състав., което
има значението на влязла в сила присъда и съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. На
това основание, съдът приема за установени със сила на пресъдено
нещо следните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане:
противоправно деяние, виновно извършено от водача на лек автомобил „Мерцедес”, модел „Е 220 ЦЦИ“, per. № ****** .
Съдът намира, че по делото са установени и останалите елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане - вреди за ищцата по делото,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от телесните увреждания, които са
пряка и непосредствена последица от противоправното деяние. Посредством
събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че
уврежданията при ищцата, лечението и възстановителният период, както и
остатъчните последици от тях са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП
и са установени по категоричен начин.
Във връзка с изложените правни изводи, съдът намира, че от правна страна са
доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ
деликтната отговорност на причинителя и съответно на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“.
Установи се по делото и няма спор относно наличието на договорно
правоотношение с ответното застрахователно дружество З. „Б.И.“ АД по застраховка
„Гражданска отговорност“ за лекия автомобил „Мерцедес”, модел „Е 220 ЦЦИ“, per. № ****** с период на действие, обхващащ датата
на настъпване на процесното ПТП. Следователно, съдът
намира, че ответникът е материално легитимиран да отговаря по иска с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД,
като същият следва да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на
отговорността на водача.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният главен иск обезщетяване
на претърпени неимуществени вреди е основателен.
Неговият размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД,
което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе пред
вид характера и тежката степен на уврежданията, интензитетът и
продължителността на понесените болки и страдания, проявлението им във времето,
настъпили в хода на лечението усложнения, възрастта на пострадалия, прогнозите
за възстановяване и др.
Съдът намира, че по делото се установи, че полученото счупване на ХІ - ти гръден
прешлен и увреждане на поясно-сакралния плексус е довело на ищцата трайно затруднение на движенията на левия долен крайник,
като същата е била на постелен режим за 30 дни, в
резултат на което е била в невъзможност да води обичайния си начин на живот и е
имала редица неудобства, свързани с битовите и ежедневните си нужди. През този
период е изпитвала и по-интензивни болки и страдания, а след това неудобства на
пострадалата свързани с обслужването продължили около 2 месеца. Съдът отчита и
обстоятелството, че общият възстановителен
период при ищцата е продължил около 12 месеца, както и че са налице данни за продължаващи
спорадични болки,които ще бъдат преодолени за около 3 години. Като взе всички
тези факти пред вид, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е
основателен за сумата от 26 000 лв., като намира този размер за справедлив и
обоснован с оглед възрастта на пострадалата – 56 г. към датата на процесното
ПТП, търпените от нея болки и страдания и отговаря на принципа на
справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната. Над
уважения размер до претендирания такъв от 40 000 лв. искът за неимуществени
вреди като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Претенцията за имуществени вреди в размер на 583.82 лв. е установена с
писмени доказателства-представени по делото три фактури и касови
бележки,плащанията са свързани с последиците от процесните увреждания,поради
което в тази част искът следва да бъде уважен изцяло.
По правилото на чл.497,ал.1,т.2 КЗ върху горните суми следва да се начисли
законова лихва от 29.10.2019 год. /три месеца след депозиране претенцията пред
застрахователя/ до окончателното им изплащане.
По предявения обратен иск с
правно основание чл. 500, ал. 2 от КЗ:
В условията на евентуалност, по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК е предявен
обратен иск от застрахователя З. „Б.И.“ АД срещу прекия причинител на вредите,
който е управлявал моторното превозно средство без правоспособност да управлява
автомобил. Предвид обстоятелството, че се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск – уважаване на
главния иск, обратният иск следва да се разгледа по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.500, ал.1 предл.1
от КЗ застрахователят има право да
получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно без да притежава правоспособност за управление на съответната
категория моторно превозно средство. За успешно провеждане
на иска е необходимо да се
установи наличието на действително застрахователно правоотношение по договор за
застраховка по риска "гражданска отговорност", суброгиране на застрахователя в правата на пострадалото лице и наличие на обстоятелството, предвидено в нормата на чл.500,
ал.1 предл.1 от
КЗ, а именно – липса на
правоспособност за управление на лек автомобил.Последното е установено категорично както от констативния протокол,така и
от сключеното споразумение.
Следователно след като ответникът по обратния иск е шофирал лекия автомобил
без да притежава правоспособност той дължи на застрахователя по гражданската
отговорност платеното от последния застрахователно обезщетение.
Уважаването на главния иск, предявен от пострадалия срещу застрахователя е
предпоставка за уважаване на евентуалния, като се създава условно изпълнително
основание – то възниква при условие, че ищецът по обратния иск изпълни
задължението си към пострадалия. Тъй като дължимото от застрахователя
обезщетение възлиза на 26 000 лв., то предявеният обратен иск следва да се
уважи в същия размер за сумата от 26 000 лв. /представляващ частичен иск от
40 583. 82 лв./
По разноските в
производството:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът З. „Б.И.“
следва да заплати на си адв. П.И. -член
на ВрАК на основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение в
размер на 1328 лв., както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка
на СГС сумата от 1064 лв. - държавна такса и сумата от 70 лв. депозит за
експертиза.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника
направени от него разноски в размер на: сумата от 840 лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение и 70 лв. – за платен депозит за експертиза.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът по обратния иск Г.А.М. следва да заплати на ищеца по иска – З. „Б.И.“ АД сумата от 1040 лв. - държавна
такса по обратния иск и адвокатско възнаграждение от 1800 лв. с ДДС.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, с адрес:
*** да заплати на М.К.М.-А., ЕГН: **********, чрез
пълномощника й адв. П.И., АК-Враца,
със съдебен адрес:*** на основание чл. 432, ал.1 КЗ във
вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 26 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане и имуществени вреди в размер на 583.82 лв. настъпили при ПТП на 12.01.2019 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 29.10.2019 год. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществените вреди за разликата над 26 000 лв. до пълния
предявен размер от 40 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, *** да заплати на
адв.
П.И., АК-Враца адвокатско възнаграждение в размер на 1328 лв. и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по
сметка на СГС сумата от 1064 лв. - държавна такса и сумата от 70 лв. депозит за
експертиза.
ОСЪЖДА М.К.М.-А.,
ЕГН: ********** да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******
съдебно-деловодни разноски по делото в общ размер от 810 лв.
ОСЪЖДА Г.А.М.,*** да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, с адрес: *** на основание чл. 500, ал. 2 от КЗ сума в
размер на 26 000 лв. - изплатено от З. „Б.И.“ АД на М.К.М.-А.,
ЕГН: ********** по иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ
застрахователно обезщетение в размер на 26 000 лв. /представляващ частичен иск от
40 583. 82 лв./, ведно със законната лихва от 12.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2840 лв.-разноски по обратния иск.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ в полза на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******
срещу Г.А.М.,
ЕГН: ********** да се издаде след влизане на решението по обратния иск в сила и ПРИ УСЛОВИЕ, че се представят
доказателства, че сумата, за която е уважен обратният иск е изплатена от З. „Б.И.“
АД на М.К.М.-А.,
ЕГН: **********.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника З. „Б.И.“ АД - Г.А.М., ЕГН: ********** .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: