РЕШЕНИЕ
№ 435
гр. П., 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Д.
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело №
20255200500504 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №
460/28.04.2025 г. постановено по гр.д. № 20245220104853 по описа на Районен
съд – П. е прието за установено по отношение на Р. Д. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. „Х.К.“ № 2, ет.2, ап.7, че съществува вземане на „Сити Кеш“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Славянска“ № 29, ет.7, за сумата в размер на 1400 лева, представляваща
главница /чистата стойност/ дължима и неплатена по договор за паричен заем
№ *******/11.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 16.10.2024 г. до окончателното изпълнение на задължението, за
която сума е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4338/2024 г. по
описа на РС П..
Осъдена е Р. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Х.К.“ № 2, ет.2,
ап.7, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати в полза на „Сити Кеш“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Славянска“ № 29, ет.7, сумата в размер на 527,78 лева, сторени в
производството разноски.
В законоустановения срок пред Пазарджишкия окръжен съд е постъпила
въззивна жалба от Р. Г. чрез адв. И. П. с изложени оплаквания за неправилност
1
на първоинстанционното решение. Твърди се, че било постановено в
нарушение на материалния закон поради това, че били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Решението противоречяло на чл. 18 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, в който било
посочено, че доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договор, а постигането на такова съгласие било
останало недоказано от страна на ищеца в първоинстанционното
производство, въпреки указаната от съда в доклада доказателствена тежест.
При това положение искът се явявал недоказан и неоснователен. Искането е
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски и за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от Сити Кеш ООД, чрез юрк. Г., с изложени аргументи в подкрепа на
изводите на РС при анализ на правоотношението, предмет на исковото
производство. Искането е решението да бъде потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 460 лв.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от гПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против Р. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
„Х.К.“ № 2, ет.2, ап.7, ищецът „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, е
твърдял, че между страните бил сключен договор за паричен заем № *******
от 11.04.2022 г., въз основа на искане, попълнено собственоръчно от
ответницата, посредством сайта на ищеца https://credirect.bg. Във връзка с
горното между страните бил сключен договор за паричен заем № ******* от
11.04.2022 г.. Заемната сума била в размер на 1400 лева, изплатена на
длъжника на 11.04.2022 г., като клиентът се задължил да я върне до 12.10.2023
г. (крайна дата на срока на договора) на 18 месечни вноски. Годишният лихвен
процент бил в размер на 40.05 % - фиксиран, ГПР – 48,13 %, в който според
твърденията не се включвали неустойки и разходи.
Ищецът е пояснил какви действия са били предприети от страните за
сключването на процесния договор - договорът за заем се сключвал съобразно
законовите разпоредби на Закона за електронната търговия, Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги. Ответникът, съобразно
установената форма за кандидатстване от ищеца, предоставил своите лични
данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания
2
заем (размер на главница и период на погасяване), едно лице за контакт, както
посочил и желания начин за изплащане на отпусканата заемна сума. По този
начин бил обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем
със „Сити Кеш“ ООД. От своя страна „Сити Кеш“ ООД изпратил на
посочената от ответника електронна поща Общи условия, както и предоставил
чрез своя сайт проект на договора за заем, съдържащи цялата необходима
преддоговорна информация за искания от заемателя паричен заем. С
натискане на бутон „Изпрати“ съгласно Общите условия заемателят бил приел
така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се
считало за подписване на всяка страница на предоставените по описания по -
горе начин документи съобразно чл.10 Закона за електронния подпис и
електронните удостоверителни услуги ЗЕДЕУУ, и то при условията при които
последните са му предоставени. Посочва, че заемодателят потвърждавал
сключването на договора за заем като изпраща на посочения от заемателя
електронен адрес договор за паричен заем № *******, заедно с погасителния
план към него и Общите условия. Съгласно Общите условия, приети от
заемателя, договорът за паричен заем влиза в сила от датата на изпращането
му от заемодателя на заемателя /11.04.2022 г./ и ставал задължителен и за двете
страни.
Изложил е и твърдения, касаещи формирането на ГПР. Заявил е, че
размерът на уговорената в чл.8 от договора неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение не следвало да бъде включен в
годишния процент на разходите, защото това би противоречало пряко на
разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 ЗПК. Посочил е, че съгласно трайно
възприетата съдебна практика противоречието на неустойката с
добросъвестността и излизането й извън присъщите й функции, са
предпоставка за обявяване на неустоечната клауза за нищожна. Т.е. правните
последици от уговаряне на неустоечно задължение, което противоречи на
добрите нрави, се изразявали в неговата нищожност, а не в трансформирането
му в друг вид задължение, преследващо съвсем различна от първоначално
заложената му цел.
Твърдял е, че уговорената от страните годишна договорна лихва не
противоречи на добрите нрави. Размерът и бил съобразен с установената
константна практика, че не следва да надвишава 5-кратният размер на
законната лихва. Изложил е подробни съображения за това.
Ищецът е твърдял, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по
договора и не е заплатил дължимите суми. Предвид горното, дружеството е
депозирало заявление по чл.410 ГПК срещу длъжника, по което било
образувано ч.гр.д. № 4338/2024 г. РС П. и издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за сумите по заявлението. Длъжникът е депозирал
3
възражение по чл.414 ГПК.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в
който е изложила доводи за неоснователност на исковата претенция. Заявила
е, че не е отправяла искане-заявление и не е кандидатствала за сключване на
процесния кредит. Не е упълномощавала трети лица да сключват договора.
Никога не била разговаряла или комуникирала със служители на ищцовото
дружество. Никога не била ползвала мобилен телефонен номер, както и не е
ползвала електронен адрес: ************@abv.bg, които е посочен в искането
за сключване на договор за заем. Никога не е имала и не е ползвала мобилен
телефон марка iPhone, с какъвто телефон били извършени действията по
комуникация със „Сити кеш“ ООД, посочени в Лог-файла по договора за заем.
Твърдяла е, че имала съмнения, че нейната внучка Й.Р.П., ЕГН
**********, без нейно знание и съгласие е теглила процесните суми, за което
уведомила Прокуратурата на Република България и имало образувана
преписка вх. № 3099/24 г. по описа на РП П..
От представените пред районния съд писмени доказателства – договор
за паричен заем кредирект № *******/11.04.2022 г., СЕФ, искане за сключване
на договор за кредит, лог файл, се установява, че между страните е сключен
договор, по силата на който ищцовото дружество в качеството на
кредитодател се е задължило да предостави на ответника в качеството на
кредитополучател кредит в размер на 1400 лева, със срок на кредита 18
месечни вноски, с размер на първите четири погасителни вноски от 46,73 лева
без неустойка и 267 лева с включена неустойка, а размерът на останалите
погасителни вноски е 126,81 лева без включена неустойка и 267 лева с
включена неустойка, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита -
40,05 %, годишен процент на разходите 48,13 %. Общият размер на всички
плащания е 1962,26 лева, а с включена неустойка е 4806 лева. В чл.6 от
договора е уговорено обезпечение, което следва да се представи от ответника
в тридневен срок от сключването договора. Уговорена е неустойка в размер на
2843,74 лева, при неизпълнени да представи обезпечението, която се
начислявала автоматично с подписване на договора, като същата се заплащала
разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.
За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд е
назначена и приета счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че ответницата не е извършвала никакви плащания по процесния
кредит, поради което дължи следните суми: главница 1400 лева; договорна
лихва – 562,26 лева и неустойка 2843,74 лева, или общо сумата от 4806 лева.
Установи се, че заемната сума е преведено в полза на ответницата на
4
12.04.2022 г. по сметка IBAN BG*********************.
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410
от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 2537/18.10.2024 г. по ч.гр.д. №
4338/2024 г. по описа на Районен съд П., срещу ответницата. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение
по чл.414 ГПК в срок, поради което в указания от съда едномесечен срок, са
предявени настоящите положителни установителни искове.
Направеното пред въззивния съд доказателствено искане за събиране на
информация относно движението по преписка вх. № 3099/24 г. по описа на РП
П. е оставено без уважение поради преклузия. Други доказателства относно
съмненията на жалбоподателката за неправомерна намеса на нейната внучка
при сключването на договора не са представени.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не се
констатират пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивнатна жалба е неоснователна по следните
съображения:
От писмените доказателства се установи, че ответникът, съобразно
установената форма за кандидатстване от ищеца, е предоставил на ищеца
своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри
на желания заем (размер на главница и период на погасяване), едно лице за
контакт, както посочил и желания начин за изплащане на отпусканата заемна
сума. Следва да се приеме, че по този начин жалбоподателката е обективирала
волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със „Сити Кеш“ ООД.
Поначало сключването на договора е инициирано от заемополучателя чрез
изпращане на искането за сключване на такъв договор в платформата на
ищеца, което несъмнено сочи на съгласие, достигнало до знанието на
кредитодателя, а съгласието е потвърдено с финализиране на действията по
сключването на договора. Съдът намира за безспорно установено и че ищецът
е доказал изпълнение за задължението си като кредитодател да представи на
кредитополучателя необходимата информация съгласно чл.8-10 от ЗПФУР.
Съмненията на жалбоподателката, че нейната внучка е злоупотребила с
личните й данни, сключвайки процесния договор за кредит, дори и да е
основателно, не е доказано по надлежен ред в настоящото производство.
Доказаването на това предположение е можело да стане с всички допустими
от закона доказателства и доказателствени средства, в това число и
свидетелски показания, но такива не са депозирани до приключване на
устните състезания в двете инстанции.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а
5
обжалваното решение – правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
На основание чл.272 от ГПК въззивният съд се присъединява изцяло към
изложените в обжалваното решение мотиви и препраща към тях.
С оглед изхода на спора в полза на „Сити Кеш“ ООД следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 460 лв.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 460/28.04.2025 г. постановено по гр.д. №
20245220104853 по описа на Районен съд – П..
ОСЪЖДА Р. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Х.К.“ № 2, ет.2,
ап.7, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати в полза на „Сити Кеш“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Славянска“ № 29, ет.7, сумата в размер на 460 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6