РЕШЕНИЕ
гр.София, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І състав, в закрито заседание на двадесети и осми февруари през 2020 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
: ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Кузманова частно
гражданско дело № 16785 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното.
Производството
е по реда на чл. 463, ал. 1 вр. чл. 278 ГПК.
Образувано е по жалба от 22.07.2019 г. на Д.К. – длъжник по изп. дело № 20188440403054 по описа на ЧСИ С.Я.с рег. № 844
срещу извършеното по него разпределение.
В жалбата се твърди, че неправилно с първата по ред привилегия са
начислени обикновени такси в общ размер на 919, 28 лв.една част от които не са
платени а друга неправилно изчислени. Твърди, че неправилно в т.ІІ на
обжалваното разпределение са погасени
разноски на ипотекарния кредитор (за вземане по дело
№ 20168440402935 за юрисконсултско
възнаграждение), без същите дори да са посочени в обстоятелствената част на
разпределението. Сочи се, че вземането се явява хирографарно
по дело № 20168440402935 и тъй като последното било спряно, не е следвало да се
извършват никакви разпределения касаещи сумите по него.Твърди още, че ипотекарното право обуславя отговорност на длъжника до
размера от 411 990 лв., поради което остатъка до пълната продажна цена от
445 050 лв. следва да му бъде възстановена на него като длъжник. Поддържа, че при разпределението бил
нарушен реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД по
отношение на законната лихва за забава, за която следвало да се приложи чл.76, ал.1 ЗЗД. Отбелязва още, че ЧСИ не е съобразил нормата на чл. 73,ал.4 ГПК за
приспадане пропорционалната такса по т.20 ЗЧСИ от пропорционалната такса по
т.26 ТТР на ЗЧСИ. Жалбоподателят иска
отмяна на разпределението и извършването на ново по подробните аргументи.
Взискателят „П.и.б.“ АД, счита разпределението
за правилно и законосъобразно извършено в съответствие с материалния и
процесуален закон.
По реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ С.Я.с рег. № 844 е изложил подробни мотиви
за неоснователност на доводите в жалбата.
Жалбата е допустима като подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване
акт.
Съдът констатира от фактическа страна следното:
По молба на взискателя
„П.и.б.“ АД и въз основа на изпълнителен лист, по ч. гр. дело № 2174/2014г.по
описа на РС Пловдив е образувано изп. дело №
20148240400682 по описа на ЧСИ К.П.рег. № 824 на КЧСИ с район на действие
ОС-Пловдив срещу М.И., Д.К. и М.В.за сумата от 100 000 евро, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 12.02.2014 г. до окончателното й
изплащане и направените по делото разноски 10 911.66 лв. С влязло в
сила решение от 21.12.2015 г. по т.д. №510/2016 г.по описа на ОС-Пловдив
претенцията срещу М. И. В. е била отхвърлена и е била уважена срещу другите
двама длъжници,а спрямо жалбоподателя, решението е
влязло в сила на 3.08.2017 г.(акта на ВКС). Взискателят
е присъединил по делото два изпълнителни листове за 10 911.66 лв.-
разноски в ЗП и за 11 316.66 лв. - разноски по т.д. № 510/2014 г. по
описа на ОС-Пловдив срещу длъжниците М.И. и Д.К., и отделно само срещу жалбоподателя още два
изпълнителни листове за 6 397.49 лв. – разноски за юриск.възнаграждение по в.т.д. № 165/2016 г. по описа на
ПАС и за 100 лв. по т.д. № 650/2017 г. ІІ ТО, ВКС. С молба от 23.10.2018 г. взискателят
е поискал и делото е изпратено за продължаване на изпълнителните действия на
ЧСИ С.Я.с рег. № 844 и район на действие СГС и образувано на 05.11.2018 г. под номер
20188440403054. Срещу длъжника М. И. В. на осн. чл.
433 ГПК с постановление от 16.11.2018 г. на ЧСИ, изп.дело
№ 3054/2018 г. е било прекратено.
По реда на чл. 458 ГПК по изп.дело №3054/2018 г е присъединена Държавата и въз основа
на удостоверение по чл. 456 ГПК е присъединено и вземането по изп. дело № 20168440402935 в общ размер на 797 878, 02
лв. образувано пред същия ЧСИ. След проведената публична продан на собствения недвижимия
имот на жалбоподателя същия е бил възложен на взискателя
за сумата 445 050 лева. Поради
направени погасявания в хода и на двете производства, след извършената публична
продан на имота и след приспадане на дължимата на основание т. 26 ТТРЗЧСИ
пропорционална такса в размер на 10 573, 10 лв. сумата за
разпределение е била в размер на 434 476,
90 лева.
С протокол от 08.07.2019 г.ЧСИ е извършил
разпределението, като е счел обикновените такси в размер на 919, 28 лв.
като разноски и ги е включил като първа по ред привилегия. На второ място са
погасени разноските на ипотекарния кредитор и взискател за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 115 000 лв. по присъединеното изп.дело № 2935/2016. Самите вземания на ипотекарния кредитор от 264 387, 49 лв. – разноски по
изпълнителния лист (погасени изцяло) и 54 170, 13 лв. – договорна лихва
(частично погасена) са включени на трето място.
От правна страна съдът намира
следното:
Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение
се ползват вземанията за разноски по
обезпечението и принудителното изпълнение. Таксата се събира върху събраната
сума, без предварително от същата да се
приспадат разноските по изпълнението,ползващи привилегията по т. 1. Според
възприетото в т. 6 от ТР№2/26.06.2015г.по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС
разноските на първоначалния взискател за осъществяване
на изпълнителния способ върху имуществото от който са постъпили постъпления, се
ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД,
тъй като чрез тях е успешно приключен изпълнителният способ и са налице
постъпления, от които ще се ползват всички взискатели
по делото. Таксите заплатени на съдебния изпълнител също се счетат за разноски,
тъй като по силата на чл. 76 ГПК се внасят предварително. В конкретния случай
таксите на съдебния изпълнител правилно са включени в първия ред на привилигированите вземания. От друга страна те са
заплатени от първоначалния взискател (такси за
образуване на производството, за изпращане на съобщения по повод на насрочената
публична продан и т.н.). Действително посочената в разпределението т. 24 касае
извършване на публична продан на делбен имот, но
предвид уточнението, че се касае за изпращане на съобщение за преобразуване на
изпълнително дело очевидно е, че се касае за техническа грешка, тъй като
крайната сума с ДДС съвпада с тази на т. 5. Ето защо съдът намира неоснователно
възражението за невлючването им в този ред.
Неоснователно се явява възражението, че изп. дело № 3054/2018
г. се явява хирографарно спрямо изп.дело
№ 2935/2016г. Хирографарно може да бъде едно
вземане, а не цяло изпълнително дело. Правната теория приема, че хирографарно вземане е онова, което може да се удовлетвори
от цялото имущество на длъжника за разлика от кредиторите, в полза на които е
учредено специално обезпечение със залог на вещ или ипотека. Конкретното вземане е за юрисконсултско възнаграждение, което се явява разноски по
изпълнението и следва да бъде в първи ред на привилегиите, т. е. преди това на ипотекарния кредитор. Не може да се сподели тезата, че
липсата на споменаване в мотивите на разпределението за съществуването на това
вземане опорочава неговата дължимост и събираемост. Преценката се прави въз основа на всички
обстоятелства по изп. дело, в което има наличие на
данни за това вземане.
Съдът намира за неоснователно възражението, че след като изп.дело от 2016 г. е било спряно по него не е следвало да се извършват никакви плащания,
вземания и прихващания по см.на чл. 461 и чл. 495 ГПК. Не се оспорва факта, че изп.дело № 2935/2016 г. е спряно, но спирането е забрана за
извършване на изпълнителни действия, а съгласно ТР № 2/2013г. по т.д. №2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, не са изпълнителни действия извършването на разпределение,
както и плащането въз основа на влязло в сила разпределение.Процесното
разпределение е извършено съобразно изпълнителните действия по изп.дело №3054/2018 г. което не възпрепятства включване на
вземания по изп.дело № 2935/2016 г. Присъединения
кредитор П.и.б. –взискател по спряното изп.дело бивайки
включен в изготвеното от ЧСИ разпределение
не извършва изпълнителни действия.
Неоснователно е възражението на длъжника, че поради продажбата на имота,
неговата парична отговорност се редуцирала до ипотечното право, а горницата
следвало да му бъде възстановена. Съобразно чл. 133 ЗЗД длъжникът отговаря пред
кредиторите си с цялото свое имущество. Ипотеката създава привилегия за
кредитора в чиято полза тя е учредена, но не изважда имота от тази отговорност.
Поради това сумата останала след публичната продан спада към общото имущество
на длъжника, което служи за удовлетворение на останалите кредитори, които са
присъединени по делото.
Неоснователно е възражението на
длъжника за нарушение на чл. 76 ЗЗД. Съгласно т. 1 от ТР № 3/27.03.2019 г. по
т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, когато
извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за
забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл.76, ал. 2 ЗЗД. Т.е. погасяват се първо
разноските, след това лихвите и най-накрая главницата и този ред е спазен от ЧСИ в обжалваното разпределение.
Неоснователно
е възражението, че е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 73, ал. 4 ГПК. Същата касае пропорционалната такса за опис, а не обикновените за
изпращане на съобщения по повод описа. Видно от разпределението пропорционална
такса за опис не е начислявана.
Въз основа на изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 032443/22.07.2019 г. от Д.А.К. срещу изготвеното разпределение
от ЧСИ С.Я.с рег. № 844 на 08.07.2019 год. по изп.дело
№ 20188440403054 като НЕОСНОВАТЕЛНА
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред САС с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.